Определение по дело №879/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 900
Дата: 9 август 2021 г. (в сила от 9 август 2021 г.)
Съдия: Маргаритка Шербанова
Дело: 20211000600879
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 900
гр. София , 09.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на девети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Маргаритка Шербанова

Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600879 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. Глава 22-ра от НПК.

Образувано е по саморъчно написана, бланкетна жалба на осъденото лице Д. Б.
М., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в ЗООТ „Самораново“ към Затвора ***,
срещу определение № 77 от 06.07.2021 г., постановено по ЧНД № 269/2021 г., по описа на
Окръжен съд – Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода
М. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от неизтърпяната
част на определеното му с Присъда № 194 от 14.11.2019 г. по НОХД № 93/2019 г., по описа
на Районен съд - Радомир, влязла в сила на 11.03.2020 г. наказание „лишаване от свобода”,
за срок от 1 /една/ година, при първоначален „общ” режим, който към датата на
постановяване на обжалваното определение е 2 /два/ месеца и 28 /двадесет и осем/ дни.
В жалбата си, осъденият твърди, че не е наказван; взел си е поука за извършеното
престъпление; съхранил е контактите със семейството и близките си; не е участвал в
конфликти, както и че стриктно е спазвал вътрешния ред.
Софийски апелативен съд, като разгледа доказателствата по делото и изложените
в жалбата доводи, прие следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения седмодневен срок, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е
преценил фактите - предмет на разглеждане. Изводите му по приложение на материалния
закон са правилни и обосновани и следва да бъдат споделени.
1
Осъденият Д. Б. М. е постъпил в пенитенциарното заведение на 19.11.2020 г., за
изтърпяване на наложеното му с Присъда № 194 от 14.11.2019 г. по НОХД № 93/2019 г., по
описа на Районен съд - Радомир, влязла в сила на 11.03.2020 г. наказание „лишаване от
свобода”, за срок от 1 /една/ година, при първоначален „общ” режим на изтърпяване, за
престъпление по чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Към 06.07.2021 г., съгласно представената справка, осъденият Д. Б. М. е изтърпял
фактически – 7 месеца и 17 дни, от работа – 1 месец и 15 дни или общо – 9 месеца и 2 дни.
Остават за изтърпяване 2 месеца и 28 дни.
Макар и формално осъденият да е изтърпял фактически повече от половината от
наказанието си, което е едно от изискванията на закона, за да се постанови условно
предсрочно освобождаване, видно от доказателствата по делото и според настоящата
инстанция не е налице другата кумулативно изискуема предпоставка за постановяване на
условното предсрочно освобождаване на осъдения М. – наличието на доказателства за
поправянето му, респективно – да се е поправил.
Изготвения за М. първоначален доклад по чл.155 от ЗИНЗС, съдържа данни за
ниски стойности на риска - 29 точки, с констатирана проблемна зона „умения за мислене“. В
последствие оценката е завишена на 35 точки, поради отрицателни промени в зоната „начин
на живот и обкръжение“ и запазване на проблемната зона „умения за мислене“. Поради това
рискът от вреди е определен като среден. Тези обстоятелства говорят за сериозна
възможност от ново престъпно деяние, с оглед криминалното минало на осъдения – осъждан
също за управление на МПС след злоупотреба с алкохол, т.е. налице е повторяемост на
престъплението.
Макар в жалбата си да твърди, че са налице данни за поправянето му, в
действителност липсва формирано отношение на М. към факторите, които са го довели до
осъждане. Отразено е, че към този момент, посочената в първоначалния доклад дефицитна
зона остава, като е добавена и още една. Потвърждение за това е обстоятелството, че
наказанието „лишаване от свобода“, което М. изтърпява е за престъпление, извършено в
изпитателния срок на наказанието от 4 месеца, за извършено идентично престъпление, което
е показател, че осъденият не си е взел поука.
Правилен е извода на първостепенният съд, че не е налице предвидената в закона
предпоставка, а именно убедителни доказателства за поправянето на осъдения и това е така,
не само предвид повишените стойности на риска от 29 на 35 точки, а и поради факта, че М.
не е склонен да спазва законовите ограничения и игнорира неблагоприятния ефект от
асоциалното си поведение. Осъжданията на М. са базата, върху която е изграден извода на
Началника на затвора, отразен в приложеното по делото ставище, че спрямо М. липсват
достатъчно данни за настъпила трайна промяна.
Липсата на наказания съвсем не може да се приеме като доказателство за
поправянето на осъдения. Разпоредбата на чл.70 от НК предпоставя възможност за условно-
2
предсрочно освобождаване от остатъка от изтърпяването на наказанието и съвсем не е
императивна за съда, като следва да бъдат отчетени данните, които се съдържат в досието на
лишения от свобода.
Твърдяното в жалбата добро поведение и спазване на вътрешния ред в
пенитенциарното заведение от страна на М., настоящият въззивен състав не определя като
доказателство за поправянето му, тъй като такова поведение и дисциплина са дължими от
намиращите се там лишени от свобода лица, съгласно изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС,
за неизпълнението на които са предвидени съответните санкции. Тук следва да се отбележи,
че първоначалният режим на изтърпяване не е променен в по-лек, поради липса на
предпоставки за това, както и, че не е проследявано поведението на осъденото лице извън
общежитието, чрез отпуск по режим.
Правилно при това положение, първоинстанционният съд е приел, че не са
налице основания за постановяване на условно предсрочно освобождаване спрямо осъдения.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира атакуваното определение за
правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски
апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 77 от 06.07.2021 г., постановено по ЧНД №
269/2021 г., по описа на Кюстендилски окръжен съд, наказателно отделение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3