Р
Е Ш Е
Н И Е № 260117
гр.Троян, 01.11.2021
година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски районен съд, в публичното заседание на тридесети
септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла
Иванова
При секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдията Иванова
гр.дело № 817 по описа за 2020 година и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.
26, ал.1, пр.3 ЗЗД и чл.26, ал.2 , пр.3 ЗЗД вр.чл.18 ЗЗД.
Настоящото
гражданско дело№817/2020г. по описа на РС-Троян е
образувано след връщане от ЛОС на гр.д807/2018 г. на РС – Троян, по което
постановеното Решение № 520/11.12.2019 г. е обезсилено, поради неучастие на
задължителен необходим другар в производството.
По
гр.д.№ 807/2018г. исковете са предявени от
Т.Д.Ц. и М. – Л. Б.Ц., но в хода на въззивното производство по в.гр.д №227/20г.
по описа на ЛОС Т.Ц. е починал и като
страна в процеса са конституирани неговите наследници – Д.Т.Ц. и М.Т.Х..
В ИМ се излага, че ищците Д.Т.Ц. и М.Т.Х. са
наследници на Т.Д.Ц., а отв. Д.М.Ц. и Й.П.Ц. са наследници на Д.Д.Ц., починал на
01.05.1971 г., б.ж. на с.Т., обл.Ловешка.
Твърди се, че М.Л. Б.Ц. е съпруга и наследник на Т.Д.Ц.,***, починал на
16.04.2020г., последният наследник на Д.Д.Ц., починал на 01.05.1971 г., б.ж. на
с.Т., обл.Ловешка.
Излага се, че наследодателят Д.Д.Ц. бил собственик на имот, находящ се
в с. Т., ул."***" 153, за който нямало съставен нотариален акт.
При изготвяне на кадастралната карта на с.Т., общ.Троян, имотът бил
заснет и отразен в кадастралната карта на селото като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 967 кв.м.
(деветстотин шестдесет и седем кв.м.), находящ се в село Т., община Троян,
област Ловеч, с адрес: ул."***"№ 153 (сто петдесет и три), с трайно
предназначение на територията -
урбанизирана и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до
Твърди се, че след смъртта на Д.Д.Ц. през 1971г., неговите наследници
Тота Т.Ц. - съпруга, М. Д.Ц. - син и Т.Д.Ц. - син се разбрали как ще продължи
владеенето на имота и как ще бъде разделен. През
Твърди се, че приживе с наследодателя на ответника - М. Д.Ц., починал
на 26.04.2007 г.- брат на Т.Д.Ц., ищците се разбрали как ще бъде поделен имота
и реално и самостоятелно владеели стара къща-близнак, находяща се в имота и
новопостроена къща и стопански постройки. Твърди се, че семейството на М. - Л.
и Т.Ц. извършили многобройни ремонти, подобрения и преустройства в имота, като
включително преустроили едната от селскостопанските сгради в жилищна и
многократно повишили цената на имота. Излагат, че в продължение на повече от 45
години влагали както семейните си
приходи, така и личните средства на М. - Л.. Излагат, че ищцата придобила ¼ идеална част от
имота, както и придобили със съпруга си новоремонтираната и преустроена селскостопанска
сграда в жилище по давностно владение в режим
на СИО.
В ИМ се излага, че ответникът Д.М.Ц. заминал за А.,
където живеел и работил дълги години. Преди четири - пет години се върнал в
България и няколко пъти предлагал на ищците да закупи построените и
отремонтирани от тях сгради. Твърди се, че десетина дни преди 14.07.2017 г. Д.Ц.
предложил на ищците да им заплати сумата от 65 000.00 щатски долара и да му
продадат двете къщи и стопанската постройка. След семейно обсъждане ищците се
съгласили. Имали пълно доверие на племенника си Д.-ответник в настоящето
производство и му възложили той да се снабди с необходимите документи, за да се
изповяда покупко-продажбата. Изрично го предупредили, че не са се снабдили с НА
за имота си.
Ищците твърдят, че Д.Ц. им се обадил на
12.07.2017г. и им казал, че е уреден час при нотариус К.за 14.07.2017г.
При явяването при нотариуса Д.Ц. заявил, че в бързината забравил парите у тях и
след сделката щял да им ги брои. Ищците подписали пред нотариус К.представените
им документи и след сделката отишли у Д.. Ответникът им заявил, че ще им даде
20 000.00 лева и ако не ги вземат, няма да получат нищо, защото вече имотът бил
негов. Ищците се върнали при нотариуса и едва тогава разбрали, че всъщност договорът,
който подписали, е договор за делба, а не е за договор за покупко - продажба. За
случая депозирали жалба в прокуратурата.
Ищците правят искане съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на договор за доброволна делба на недвижим имот от 14.07.2017г.,
сключен между страните Т.Д.Ц., М.- Л. Б.Ц.,
Д.М.Ц. и Й.П.Ц. поради противоречие с добрите нрави и
неспазване на предписаната от закона форма.
Ответникът Д.Ц. е представил
отговор по реда на чл.131 ГПК чрез пълномощника си – адв.В.А. ***, в който е
взел становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът оспорва
твърдението, че страните са уговорили възнаграждение 65 000 щатски долара.
Той твърди, че именно по желание на ищците сделката е оформена пред нотариус Б.К.,
който е подготвил сделката. Твърди, че са уговорили продажна цена 22 000
лева.
Ответникът оспорва твърдението на ищците, че същите са придобили процесния
имот по давностно владение.
Ответникът е направил искане исковете да бъдат отхвълрени като
неоснователни. Претендира направените разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
Ответницата Й.П.Ц. при предвидената процедура по реда на чл.131 ГПК е депозирала
чрез упълномощен защитник писмен
отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на
заявените искови претенции.
В съдебно заседание ищците се явяват лично,
представляват се от пълномощника си – адв.В. ***, която поддържа предявените искове
и моли същите да бъдат уважени.
В първото с.з., адв.К. прави следните уточнения:
в обстоятелствената част на депозираната искова молба вх.№ 261047/29.10.2020
г., на л. 4, изр. 7 да се чете: „М. - Л. Б.Ц. има вещни права в делбената
маса“; че М.Л. Б.Ц. е включена като съсобственик в
делбената маса не по наследство, а по давностно владение; посочва
идентификаторите на описаните в ИМ на стр. 3 обекти, а именно: стара
къща-близнак с идентификатор 72309.501.27.2, селскостопански сгради с
идентификатори: 72309.501.27.3 и 72309.501.27.4.; Уточнява, че М. - Л. Б.Ц. е
участвала със съпругът си в изграждането на новопостроената сграда с идентификатор 72309.501.27.3, от която притежава ½ ид.ч., като твърди, че
ответникът не е участвал в изграждането на сградата, не е влагал средства, нито
е владял някога тази сграда.
Уточнява, че ищцата М.-Л. претендира ¼ ид.ч.,
придобита по давностно владение, тъй като предмет на договора за делба е целият имот с идентификатор
72309.501.27, който имот, съгласно ЗН е придобит от ищеца, понастоящем починал
- Т.Д.Ц. и ответникът Д.М.Ц., от който
имот са имали по ½ ид.ч., която след владението от страна на М.Л. се
трансформира в ¼ ид.ч. към съпругата; че между бащата на ответника и
наследодателят на ищците - Т.Д.Ц. имота е бил поделен реално, с изграждане
на сграда с идентификатор
72309.501.27.3, като в продължение на над 20 години страните по делото са
ползвали и владяли всеки своята собствена част; че стара къща – близнак, представляваща сграда с идентификатор 72309.501.27.2. е с
два входа, на 2 етажа, като източната част е ползвана от ищците, а западната
част от двамата ответника.
Твърди се, че ищците използват селскостопанска сграда
с идентификатор 72309.501.27.4, с площ от 14 кв.м., предназначение:
селскостопанска сграда.
В съдебно
заседание ответникът Д.Ц. се явява лично, ответницата Й.Ц. не се явява и
двамата, чрез упълномощеният си защитник адв.В.А. оспорват предявените искове,
което становище се поддържа в хода на производството и по съществото на спора.
Подробни аргументи адв.А. развива в представена по делото писмена защита.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
По делото не се
оспорва обстоятелството, че страните са в близки родствени отношения- ищците Д.Ц.,
М.Х. и ответникът Д.Ц. са първи братовчеди, а ищцата М.-Л. Б.Ц. и ответницата Й.П.Ц.
са етърви.
Не се оспорва обстоятелството, че ищците не са имали
нотариален акт за процесните имоти, както и, че за същите такъв не е бил
издаван.
Спорно между страните е обстоятелството
придобила ли е М. – Л. Б.Ц. по давностно владение в режи на СИО ¼ ид.ч. от имот с идентификатор 72309.501.27.,
¼ ид.ч. от източната част от сграда с идентификатор 72309.501.27.2. , ¼
ид.ч. от селскостопанска сграда с идентификатор 72309.501.27.4, и ½
ид.ч. от сграда с идентификатор 72309.501.27.3, както и налице ли е
противоречие на договора за доброволна делба със закона, поради неспазване на
предвидената форма и като накърняващ добрите нрави, поради нееквивалентност на
престациите.
По делото е представен договор за доброволна делба
на недвижим имот, сключен между Д.М.Ц., Й.П.Ц., Т.Д.Ц. и съпругата му М. – Л. Б.Ц.
с рег. № 2714/14.07.2017г., акт № 079, том ІІІ по регистъра на нотариус Б.К.-рег.
№ 337 на НК, с район на действие района на РС-Троян. От съдържанието на същият
се установява, че предмет на договора е ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ от 967 кв.м. (деветстотин
шестдесет и седем кв.м.), находящ се в село Т., община Троян, област Ловеч, с
адрес: ул."***"№ 153 (сто петдесет и три), с трайно предназначение на
територията - урбанизирана и начин на
трайно ползване - ниско застрояване (до
В договора е отразено, че Д.Ц.,
Й.Ц., Т.Ц. и М.-Л. Ц.са съсобственици на посочените недвижими имоти, като
страните са се съгласили същите да бъдат поставени в дял и получени от ответникът
Д.М.Ц., като за уравнение на дяловете той е заплатил на Й.Ц. сумата от 200.00
лева, а на ищците по делото-общо 1000.00 / хиляда/ лева. Данъчната оценка на
имота е 4257.70 лв. В договора е отразено, че Й. Ц., Т.Ц. и М.-Л. Ц.са съгласни
и не желаят да получат реален дял от недвижимия имот, предмет на договора, тъй
като са получили парично уравнение на дяловете, както и, че с подписване на
договора за доброволна делба се слага
край на всякакви спорове между страните, относно недвижимите имоти, предмет на
делбата.
От предоставена от нотариус Б.К.
справка /л.48/ се установява, че при
извършена проверка в Общият регистър за
2017г. нотариусът е констатирал, че се касае за нотариално удостоверяване
на подписи върху договор за доброволна
делба на недв.имот, изведен под № 2714 акт №79, том първи от 2017г., а при
удостоверяване подписите върху договора, не се образуват нотариални дела и
нотариусът няма задължение да съхранява документи, свързани с договора за
доброволна делба на недвижим имот.
По делото са ангажирани гласни доказателства,
посредством разпит на свидетелите: Д.Г.Т., П.Х.Г., С. В., М.И.П., И.Д.И., Л.К.Ц.,
А.Ц.Ц.и В. М. С.. В показанията си свид. П.Х.Г. сочи, че
познава ищците и техният наследодател Т.Ц.
от 35 години, познава ответникът Д.Ц.. Знае, че Т.Ц. има бащина къща на с. Т. и
отделно си построил нова, като дава описание на имота: „….Имотът представлява
стара къща, отдясно като влезеш и от ляво е новата къща, с бетонирани стъпала и
плочи, асмалъци, стопански постройки. Старата къща е с два входа, разделени с
мрежа. Т.Ц. влизат откъм долната част, като застанеш срещу къщата вляво. В
дясната част имота е на брата на Т., който се казва М..…“. Свидетелят твърди,
че в имота е ходил 2-3 пъти след 2013 година, но знае, че „….Новата къща е
строена към 2010 до
Свидетелят Д.Г.Т.
сочи, че познава страните по делото и техните наследодатели, тъй като
неговата съпруга е сестра на М.Л.. Знае,
че двамата братя М. и Т. са владели имота, че имотът е разделен на две, от
къщата към двора с мрежа надолу - ляво и дясно. От лявата страна на къщата
–източно е на Т., а западно е на М.. Знае, че „…половината къща от старата беше
негова, с дворно място….Има плевня, до нея има сайван и от лявата страна вече е
новата къща, която направи Т. преди 1990г..“. Заявява, че през
Свидетелят М.И.П. сочи, че познава „…
двамата братя М. и Т.….Имам къща наблизо, на
Уточнява, че от 7-8 години не е ходил на с.Т.,
знае, че „…. Бат М. ползваше горната част от къщата - вдясно, а наляво е Т.…“. Не
е виждал М., Й. и Д. да „…влизат и да
ползват мястото на Т.....Имотът беше разделен и всеки си гледаше своята си част….“.
Свидетелят уточнява, че „…Имаше една стая с камина, една маса и там Д., когато
взема Л., на годежа черпиха младежите. След това имаше един сайвант, където
майка му държеше няколко овце и бат М. си запираше магарето там. Над сайванта,
тогава са лели плочата и са вдигнали нагоре…..“. Заявява, че на „…майсторите
баба Тота, майката на Т. и на М. готвеше….“. Сочи, че при годежът
на „…Д. и на Л.…..от селото хората бяха отвънка на едни дъски и пейки, а
младежите бяха отделно долу в стаята, където е камината и масата. Тази стая се
намира от входа на бат Т. по стъпалата, следва сайвант където имаше овце и
магарето. В тази стая, която е като „бирхале”
се посрещаха гостите….“. Твърди, че Т. му казал, „…че щял да чака Д.,
като се върне от Щатите, ако иска да я вземе със строежа отгоре, ако е съгласен
и това е….“.
Свидетелят
И.Д.И. сочи, че знае „… къщата на Т. ***. Новата постройка, която я правиха е
лепната за моята къща. Съсед съм на граница….“. Твърди, че постоянно си ходи
„…даже преди 2 или 3 години бутнах моята плевня, защото и тя щеше да падне. Аз
почти през ден си ходя, тъй като съм инвалид, получих инсулт преди 12-13
години. …. От
Свид. Л.К.Ц. – съпруга на Д.Ц. сочи, че
годежът със съпругът и в с.Т. „…стана в механата, в стаичката с камината, която
е под новата постройка. Механата се
намира под настройката, която е направена, където имаше обори отдолу. Имаше
магаре и механата е направена там.
Оборът е до механата….“. Твърди, че „…когато се оженихме го имаше готов строежа.
Годежът беше
Свидетелят А.Ц.Ц.сочи, че знае къщата в с. Т., „….. В
много лошо състояние е, неподдържана,
стените са подпрени с интернитови тръби, да държат сградата, за да не падне….“.
Свидетелят твърди, че има 3 къщи в с.Т., купува и продава недвижими имоти, но е
категоричен, че „…не бих си купил къщата на Д., нито е на добро място, нито е
добра сградата, просто не бих инвестирал в нея, с цел препродажба. В лошо
състояние е, склон надолу стръмен, без изглед, за мен не представлява интерес и
ако ми я предложат, не бих я взел….“. От Д. разбрал, че ще правят сделка за
къщата. Аз му казах, че не му трябва този курник…“.. В останалата част
показанията на свидетелят са недопустими по смисъла на чл.164 от ГПК и не
следва да се обсъждат.
Свидетелят В.М.С.сочи, че познава Д.Ц.,
знае къщата му в с. Т., ходил е многократно и когато „…Д. беше в Щ. съм ходил в
къщата няколко пъти в годината, посещавах баба Й. по заръка на Д., носил съм й
някои неща…“. Твърди, че познава наследодателят на ищците „…Чичо Т.“, но не е виждал
негови близки. „…Ходил съм през всички сезони и не съм виждал хора там, нито
пък да е имало някакво присъствие. Къщата си изглеждаше запустяла. Дворът не се
обработва, нито се чисти. Лятото, примерно приличаше на джунгла, буренясал беше…“.
Знае, че “…къщата си им е братска. На бащата на Д. и на неговия брат е къщата.
Те са под един покрив, но къщата е разделена на две, както и двора, доколкото
знам аз….“. Уточнява, че „…Д. влизаше от
горната, от дясната страна в къщата, откъм пътя като я гледате. В лявата част
никого не съм виждал, жив човек не съм виждал там….“. В останалата част
показанията на свидетелят не следва да бъдат обсъждани, тъй като са недопустими по смисъла на чл.164 ГПК.
Съдът кредитира
показанията разпитаните свидетели, като не ги цени в частта, в която
свидетелстват за уговорки за продажба на имота и за уговорена цена, предвид
недопустимостта на тези показания съгласно ч.164, ал.1, т.3 ГПК.
Показанията
на свид. Д. Т. и свид.Л. Ц. съобразява с всички останали доказателства на
основ. чл.172 ГПК, предвид възможната тяхна заинтересованост.
По
искане на страните съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, по която
вещото лице е дало оценка на земята, стойността на сградите и пазарна стойност
на целия имот. Заключението е прието като доказателство по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предмет на
настоящото производство е прогласяване на нищожност на сключен договор за
доброволна делба, поради противоречие с
добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД
поради нееквивалентност на престациите по договора и обявяване на нищожност поради липса на
изискуемата от закона форма на нотариален акт съгл. чл. 18 от Закона за
задълженията и договорите- чл.26,ал.2, пр.3 ЗЗД.
Исковете са допустими,тъй като на нищожността
може да се позове всеки, който има правен интерес, а интересът на ищците е
налице.
С
договора за доброволна делба се цели прекратяване на съществуващата между
страните съсобственост, като целта е да
се извърши делба на обща вещ или съвкупност от такива, при общото съгласие на
всички съделители (съсобственици). При сключването на договора за доброволна
делба е необходимо да участват всички съсобственици, за да бъде ликвидирана
съсобствеността между тях, в противен случай, на основание чл. 75, ал. 2 ЗН
делбата ще бъде нищожна. Релевантният момент за преценка на това обстоятелство
е извършването на делбата, тоест моментът на сключването на договора за
доброволна делба и спазването на предвидената в чл. 35 ЗС форма за
действителност, когато настъпва вещнопрехвърлителният ефект, по силата на
обективираните в изискуемата от закона форма волеизявления на страните.
Законът е поставил изискването
съсобствеността при договора за доброволна делба да се ликвидира, но с общото
съгласие на всичките съсобственици, като неучастие на някой от тях има за
последица недействителността на договора – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.
Когато
несобственик е взел участие в договора за делба, за разлика от неучастието на
съсобственик, няма да се стигне нейната нищожност на основание чл. 75, ал. 2 ЗН. В този случай, за валидност на
сключения договор за доброволна делба с участие на лице, което към момента на
сключването на договора не е съсобственик,
следва да се направи преценка с оглед формата за действителност, която е
по-лека от тази, регламентирана в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД. Тази облекчена
форма за осъществяването на транслативни сукцесии с вещни права върху недвижим
имот, която е предвидена в правилото на чл. 35, ал. 1 ЗС, се отнася само
за съсобственици, т.е. за съделителите, които имат вещни права в делбената
маса.
В случая ищците
твърдят, че М. –Л. Ц.не е имала право да участва в доброволната делба, като
едновременно с това претендират, че тя е придобила по давностно владение
½ ид.ч. от сграда № 3 и по ¼ ид.ч. от процесния имот и останалите сградите
в него.
Настоящият
състав намира, че не се установи в процеса посоченото придобивно основание,
поради следните съображения:
Безспорно се установи,
а и това обстоятелство не се оспорва от страните, че проц.недвижим имот е
собственост на наследодателят на страните Д.Д.Ц. и за имота няма нотариален акт
за собственост.
По делото не бяха
ангажирани доказателства, от които да бъде установено по безспорен и
категоричен начин, че процесният имот е бил
разделен между двамата братя Т. и М., които са синове на общия наследодател Д.Ц..
От събраните в хода на производството гласни доказателства може да се направи единствения извод, че е било налице
разпределение на ползването между синовете на общия наследодател и техните
семейства.
Настоящият съдебен състав
счита, че несъмнено е доказано в
настоящото производство, че правото на собственост върху процесния имот е
възникнало в патримониума на наследниците на
Д.Д.Ц. по силата на закона – в резултат на наследяване. Общият
наследодател Д. Ц. е бил собственик до момента на смъртта си през 1971г., след
което такива са станали по силата на правоприемството неговите синове Т. и М. /наследодатели на страните/ и
съпругата му Тота Ц..
Съдът счита, че щом към
момента на смъртта си Д.Ц. е бил собственик на процесния имот и единствени
негови наследници и правоприемници са били двете му деца – Т., М. и тяхната
майка Тота /починала 1998г./, то всеки от тях е станал собственик на съответна ид.ч. от него. Независимо от
семейното положение на двете деца на общият наследодател / дали са имали или не
сключен граждански брак, по силата на разпоредбите на ЗН и СК в редакциите, действали към релевантния
момент/, тези части от вещното право са имали качество на тяхна лична
собственост и не са могли да попаднат в режим на СИО.
С оглед твърдението на
ищците, че ищцата М. -Л. Б.е придобила заедно със съпругът си в СИО някаква
част от процесния имот, би следвало те двамата, приживе на съпругата на
наследодателя Д.Ц. - Тота Ц., да са
обърнали ползването и държането на имота за другиго /за собственика/ във
владение за себе си, което да е извършено по явен, несъмнен и категоричен
начин, и да продължава непрекъснато и несмущавано в течение на определения от
правната норма период, но доказателства в тази насока изобщо липсват. Напротив,
от показанията на свид. И.Д.И.,
собственик на съседния имот, до който е
„лепната“ за неговата къща новата постройка, която е правена / сграда с
идентификатор 72309.501.27.3 / се установява,
че преди започване на строежа именно Т. Ц. е искала разрешение от съседа, да се
надстрои втори етаж на съществуващата стопанска постройка.
В светлината на изложеното следва да се приеме, че наследодателят Д.Ц.
е бил преди смъртта си собственик на терена и всички постройки, намиращи се
върху него към този момент. Независимо, че свидетелите заявяват / св. Г. „…Т.Ц. има бащина къща на с. Т. и
отделно си построил нова ..“, св. Т. „…от лявата страна вече е новата къща,
която направи Т. преди 1990г..“/, че
ищцата М. – Л. Б.Ц. и съпругът й са
строили в имота жилище, съгласно необорената презумпция на чл. 92 от ЗС,
собственикът на земята е собственик и на постройките. Не се установи в хода на
процеса да им е била учредена
суперфиция, собствеността върху построеното да им е била прехвърляна или
завещавана, или да са предявявали приживе на наследодателя собственически
претенции по отношение на нея, основани на владение или на друг правен
институт. Безспорно установено е в настоящото производство, а и това
обстоятелство не се оспорва от страните, че собственик на земята и постройките е бил Д.Ц.
и след смъртта му, двете му деца и тяхната майка стават съсобственици на ПИ и
сградите в него, включително и на
строежа през 1984г. От
събраните по делото свидетелски показания не се установява, че ищците са
извършвали някакви действия, различни от ползването на имотите, с които да са
проявили пред останалите сънаследници промяна в намерението си. Съдебната
практика е установена и трайна за това, че ползването на имота само от един от
съсобствениците не означава промяна в намерението по отношение на правата на
останалите съсобственици. В този смисъл следва да отбележи, че
наличието на строителни книжа на името на
един от съсобствениците не може да породи вещни права в негова полза,
нито пък да бъде начало на давностно владение.
В Тълкувателно решение №1/2012 г. на Гражданската колегия е прието, че презумпцията на чл. 69 от Закона за
собствеността се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците,
„но следва да се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е
установена фактическата власт показва съвладение, какъвто е случаят при
наследствено правоприемство, установилият фактическата власт имота е държател
на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност,
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение“. Освен
това задължителната съдебна практика изисква при спор именно той да установи
преобръщането на владението, като докаже действията, чрез които е демонстрирал
спрямо останалите сънаследници промяната в намерението си – да владее и техните
идеални части за себе си. В същото решение Върховните съдии посочват, че дори и
неговото субективно отношение към чуждата части да е като към свои „….подобно субективно
отношение има значение само доколкото е проявено пред останалите сънаследници и
доколкото е съпроводено с едностранни действия, които имат за последица
превръщането на държането на идеалните части на останалите сънаследници във
владение….“, като безспорно доказателствената тежест за конкретните действия е
на сънаследника, който се позовава на придобивна давност.
С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че сградата, заснета по КККР с идентификатор
72309.501.27.3, преди надстрояването е била съсобствена между М. Ц., Т.Ц. и Т. Ц.,
че същата сграда след надстрояването с
втори етаж е била отново съсобствена между същите лица, а по-късно и между
техните наследници, т.е. М.-Л. Б.Ц. няма дял в съсобствеността, нито лично, нито
като участник в СИО, поради което съгласието и не е било необходимо, тъй като в
делбата са участвали всички надлежни страни, съгласно законовите изисквания.
За
пълнота на изложеното следва да се отбележи,
че съгласно практиката, ако в Договор за доброволна делба участва лице,
което не е собственик, при положение, че всички собственици са страни по
договора, същият ги обвързва, но по отношение на лицето-несобственик се приема,
че същото е ползвало разпределената му част без основание, което може да доведе
до неговата отговорност по реда на ЗЗД.
Изложеното
по-горе мотивира съдът да приеме за неоснователна претенцията по чл. 26, ал. 2,
пр. 3 от ЗЗД във вр. чл. 18 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на договора,
поради неспазване на предписаната от закона форма за действителност на
сделката..
По отношение на
претенцията с правно основание чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба на недвижим имот от
14.07.2017г., при противоречие с добрите
нрави поради нееквивалентност на престациите, съдът намира същата за
неоснователна, поради следните съображения:
Според Тълкувателно решение № 1
от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK „добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието
на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани,
систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или
произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта,
който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес… Преценката за нищожност поради
накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора.“. Добрите нрави служат като рамка, ограничение, а не като
способ за дефиниране на съдържанието на сключваните между страните договори.
В
съдебната практика се явява спорен въпроса, дали в хипотезата на чл.26 ал.1
предл.3-то от ЗЗД се включва и
нееквивалентността на престациите на страните по един договор, поради свободата
на договаряне по смисъла на чл. 9 от Закона за задълженията и договорите, тъй
като страните са свободни да договарят условията на договора, а тази свобода
е обвързана от добрите нрави. Понятието
добри нрави не е дефинирано в закона, но предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие следва да се направи
извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. В трайната си практика ВКС
приема, че тази неравностойност следва да е такава, че практически да е сведена
до липса на престация.
В изготвеното
по делото заключение от в.л. по допуснатата СТЕ, експерта е констатирал, че
почти 100% от извършените доброволни делби през
Отклонението
от пазарната стойност на имотите би било обсъждано на плоскостта на неравностойност на
престацията, ако същото би било съобразявано с продажната цена, при извършена
сделка покупко-продажба.
В настоящият
казус е сключен между страните договор за доброволна делба, конститутивният
ефект на който настъпва с постигане на съгласието между страните, обективирано
в полагане на подпис в договора при изпълнение на формата за действителност. За
да се приеме, че е налице действителен договор за делба е необходимо да е
постигнато съгласие между съделителите за начина, по който ще се уравнят
дяловете, като това уравнение може да бъде извършено в пари или имот –
арг. чл. 69, ал. 2 ЗН и не е нужно да бъдат посочени точно сумите, които
съсобствениците заплащат за постигане на уравнението. Наличието на клауза за
уравнение на дяловете между съделителите е достатъчно, дори размерът на уравнението да не е посочен
точно. Изявлението на страните, че отношенията им по повод поделянето на имота
са уредени, /което може да е станало и на един по-ранен етап – преди
сключването на договора/ е достатъчно, дори когато не е посочена конкретна
сума, която следва да бъде заплатена за уравнение на дяловете. Съдебната
практика приема, че уговорката за
уравнение на дяловете може да е определяема, а не определена, с оглед
изразената при сключването на договора воля. В този случай договорът за
доброволна делба също е действителен, стига да е спазена формата регламентирана
в чл. 35, ал. 1 ЗС. Недействителен ще е договорът
за доброволна делба, с който един или повече съделители получават в дял
имуществото, предмет на делбата, а друг/и съделители не получават никакво
насрещно уравнение на дела – нито в пари, нито в имот,
което обстоятелство не е налице в настоящият казус.
В
тази връзка съдът намира, че изготвеното по делото заключение от в.л. по
допуснатата СТЕ, в частта, в която е отразена пазарната стойност
на целия имот, която включва земя и сгради е неотносимо към
предмета на настоящият спор. В подкрепа на този извод съдът споделя становището
на акад. Любен Василев, според
който “Делбата изобщо не може да се редуцира до разновидност на
продажбата или замяната….при делбата няма размяна, тя не подлежи на класифициране като
“възмезден” или “безвъзмезден” договор, а се дефинира като “трансформация.
Когато само един от съсобствениците получи
цялата обща вещ, има делба и се прилагат правилата за делба /а не за продажба
на идеална част/.
При
договорите за доброволна делба е възможно
начинът на уравнение на дяловете да е изрично уговорен в договора, като
е посочено, че уравнението ще се извърши в пари, при което няма да е налице
безвъзмездност на разпореждането, а всеки от съделителите получава имотно
уравнение – арг. чл. 69 ЗН, следователно не се касае за уравнение на дела в
пари, поради което, не може да се направи и извод, че се прехвърля собственост
в противоречие с нормата на чл. 18 от ЗЗД.
Изложените
по-горе аргументи мотивират съда да приеме, че искът с правно основание чл.26
ал.1 предл.3 от ЗЗД е неоснователен.
По
отношение на разноските:
И двете
страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски. При този
изход на процеса и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответниците направените от тях разноски, съобразно отхвърлените искове в размер
на 5240 /пет хиляди, двеста и четиридесет лева/, представляващи разноски за
гр.д.№817/20г. на ТРС; гр.д.№807/2018г. на ТРС
и в.гр.д.№227/2020г. на ЛОС .
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от М.- Л. Б.Ц.,
ЕГН **********, М.Т.Х. ЕГН **********, и Д.Т.Ц. ЕГН ********** срещу Д.М.Ц. , ЕГН **********
и Й.П.Ц. ЕГН ********** иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.3 от
ЗЗД, вр.чл. 18 ЗЗД, за прогласяване нищожността на
ДОГОВОР ЗА ДОБРОВОЛНА ДЕЛБА на недвижим имот, сключен на
14.07.2017г. между Т.Д.Ц., ЕГН **********, М.-Л. Б.Ц., ЕГН **********, Д.М.Ц., ЕГН **********
и Й.П.Ц., ЕГН **********, рег. № 2714/14.07.2017г., акт № 079, том ІІІ по
регистъра на нотариус Б.К.-рег. № 337 на НК, с район на действие района на
РС-Троян, поради липса на предписана от закона форма.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от М.- Л. Б.Ц.,
ЕГН **********, М.Т.Х. ЕГН **********, и Д.Т.Ц. ЕГН ********** срещу Д.М.Ц. , ЕГН **********
и Й.П.Ц. ЕГН ********** иск с правно основание чл.26, ал.1, предл.3 от
ЗЗД за прогласяване нищожността на ДОГОВОР
ЗА ДОБРОВОЛНА
ДЕЛБА на недвижим имот, сключен на 14.07.2017г. между Т.Д.Ц.,
ЕГН **********, М.-Л. Б.Ц., ЕГН **********, Д.М.Ц., ЕГН ********** и Й.П.Ц.,
ЕГН **********, рег. № 2714/14.07.2017г., акт № 079, том ІІІ по регистъра на
нотариус Б.К.-рег. № 337 на НК, с район на действие района на РС-Троян, като
противоречащ на добрите нрави, поради нееквивалентност на престациите.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М. -Л. Б.Ц., ЕГН **********
с адрес ***, М.Т.Х. ЕГН ********** с
адрес: *** и Д.Т.Ц. ЕГН **********,***, като наследници на Т.Д.Ц.,***,
починал на 16.04.2020г. да заплатят солидарно на Д.М.Ц. , ЕГН **********
с адрес *** и Й.П.Ц. ЕГН ********** с адрес: *** сумата 5240 /пет хиляди двеста
и четиридесет лева/ съобразно представен по реда на чл.80 от ГПК списък на
разноските.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: