Р Е Ш Е Н И
Е № 6
Гр. Сливен, 05.02.2020
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на
прокурора Христо Куков
и при секретаря Николинка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 198 по
описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 1137 по описа на Районен
съд Сливен за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 495/15.11.2019
г. по АНД № 1137/2019 г. на Районен съд Сливен е потвърдено Наказателно
постановление № 19-0804-001560, издадено на 05.07.2019 г. от Началник РУ –
Сливен при ОД на МВР – Сливен, с което на М.В.Х.,***, за нарушения по чл. 137а
ал. 1, чл. 70 ал. 3, чл. 139 ал. 2 т. т. 1, 2, 3 и 4 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 и чл. 185 от ЗДвП са
наложени административни наказания „глоба“ в общ размер на 150,00 (сто и
петдесет) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател М.Х., който го
обжалва в срок, като в жалбата се иска от съда отмяна на същото, както и отмяна
на наказателното постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, се явява лично и поддържа
жалбата. Заявява, че имал необходимото оборудване.
В с.з. ответникът
по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се представлява.
В писмено становище оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли, като
остави в сила първоинстанционното решение.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че жалбата е основателна и са налице
предпоставките по чл. 28 от ЗАНН, които си доводи обосновава с внимателен
прочит на доказателствата по делото.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на явилите се страни и събраните пред Районния съд писмени
и гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които е видно следното от фактическа страна:
На 18.06.2019 г. около 14:30 ч. в гр. Сливен служители при ОД на МВР – Сливен спрели за
проверка л.а. Опел Астра с рег. № *******, при която установили самоличността
на водача – М.Х., както и че същият управлява превозното средство без да е
поставил предпазния колан, без задължително включени светлини, както и при
липса на светлоотразителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и
светлоотразителна жилетка. Установеното
било обективирано в съставен срещу Х. АУАН № 1560/18.06.2019 г. и квалифицирано
като административни нарушения по 137а ал. 1, чл. 70 ал. 3, чл. 139 ал. 2 т. т.
1, 2, 3 и 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Въз основа на
съставения акт, на 05.07.2019 г. Началник РУ – Сливен при ОД на МВР - Сливен издал
Наказателно постановление № 19-0804-001560, с което на М.В.Х.,***, за нарушения
по чл. 137А ал. 1, чл. 70 ал. 3, чл. 139 ал. 2 т. т. 1, 2, 3 и 4 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 и чл. 185
от ЗДвП наложил административни наказания „глоба“ в общ размер на 150,00 (сто и
петдесет) лева.
Към доказателствата
пред първата съдебна инстанция е приобщена Справка за нарушител/водач, от която
се установява, че срещу М.Х. има издадени 7 наказателни постановления, 3 фиша
за извършени нарушения на Закона за движението по пътищата, както и една
принудителна административна мярка, наложена по същия закон.
За да потвърди
Наказателното постановление, Районният съд е приел, че М.Х. е осъществил от обективна
и субективна страна административните нарушения, описани в АУАН и НП, както и
че деянията са правилно квалифицирани и съответно – санкционирани. Районният
съд, като е обсъдил всички доказателства по делото, правилно е установил
фактическата обстановка. Въз основа на нея е направил обосновани правни изводи,
а именно - че касационният жалбоподател е извършил вменените му във вина
административни нарушения, както и че същите не съставляват маловажен случай. Обосновано
и законосъобразно Районният съд е потвърдил Наказателното постановление и
неговите изводи напълно се споделят от касационния състав.
Изложеното в касационната жалба твърдение за
незаконосъобразност на първоинстанционното решение не се споделя от касационния
съдебен състав. От събраните пред първата съдебна инстанция писмени и гласни
доказателства се установява по категоричен начин, че касационният жалбоподател
е извършил вменените му с акта и НП административни
нарушения
и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за същите. При
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати
процесуални нарушения, а изводите на Районния съд в атакуваното решение са
обосновани и напълно съответни на събраните доказателства, обсъдени са всеобхватно
и ценени правилно. Видно от АУАН и НП в обжалваната
част, административните нарушения са квалифицирани като такива по чл. 137а ал.
1, чл. 70 ал. 3, чл. 139 ал. 2 т. т. 1, 2, 3 и 4 от Закона за движението по
пътищата. Съгласно първата от посочените норми, Водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. В случая се установява от доказателствата, че водачът Х. е
управлявал превозното средство без да е поставил такъв. Другата визирана като
нарушена разпоредба на чл. 139 ал. 2 т. т. 1, 2, 3 и 4 от ЗДвП задължава
водачите на ППС да ги оборудват с обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител
и светлоотразителна жилетка. Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В настоящия случай жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства,
оборващи установяванията в акта, което мотивира съда да приеме, че и деянията
по чл. 139 ал. 2 т. т. 1, 2, 3 и 4 от закона са осъществени. При горните факти, правилно наказващият орган
е приложил и съответната на установените административни нарушения санкционните
норми на чл. 183 ал. 4 т. 7 пр. 1 и чл. 185 от ЗДвП, съгласно които: наказва се
с глоба 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска и за
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове,
за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
По делото липсват каквито и да било доказателства,
компрометиращи установените в акта и наказателното постановление обстоятелства
от фактическа страна. Ето защо настоящата касационна инстанция намира, че при
съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати
процесуални нарушения, такива не са допуснати и от първата съдебна инстанция
при постановяване на нейното решение. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята
проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция
факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в
касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице.
В атакуваното решение
Районен съд Сливен е направил обоснован и съответен на всички доказателства извод
за законосъобразност на Наказателно постановление № 19-0804-001560, издадено на
05.07.2019 г. от Началник РУ – Сливен при ОД на МВР – Сливен, с което на М.В.Х.,***,
за нарушения по чл. 137А ал. 1, чл. 70 ал. 3, чл. 139 ал. 2 т. т. 1, 2, 3 и 4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183 ал. 4 т. 7
пр. 1 и чл. 185 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в общ
размер на 150,00 (сто и петдесет) лева.
По изложените
съображения, обжалваното решение като
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на
основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 495/15.11.2019
г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 1137/2019 г. по описа на същия
съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.