№ 1478
гр. Варна, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Гергана Д. Найденова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20243110100312 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е частично прекратено, на основание чл.232 ГПК, по отношение заявена
искова претенция срещу ответника „И. А. М.“АД, ЕИК ***, извършено с определение №
3489/25.03.2024г. на ВРС.
Правната квалификация на предявената искова претенция е дадена след указания на съда с
протоколно определение № 1339/04.03.2025г. от с.з. на 28.02.2025г. и на основание
последвали уточнителни молби с вх.№ 23765/17.03.2025г. и вх.№ 28958/28.03.2025г. , както
следва: чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне
на гаранция № 470337 от 23.01.2023 г., поради противоречие с добрите нрави.
Производството се развива по повод предявена от ищеца С. Б. Д., ЕГН ********** срещу
ответника „Ф. Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление р. С., п.к. ****,
р-н „Л." ж.к. Л. *, бул.„Д. Н." № **, ет. *, ап. **-**, искова претенция с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр.3 ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на
гаранция №470337 от 23.01.2023 г., поради противоречие с добрите нрави.
В обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните фактически
твърдения, обосноваващи търсената от ищцовата страна защита, а именно: Твърди се в
исковата молба, че на 23.01.2023г. между ищеца С. Б. Д. и „И. А. М.' АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С, п.к. ****, р-н „Л.", ж.к. Л. *, бул. "Д. Н." № **, ет. *,
ап. **-**, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М., се е сключил Договор за паричен заем №
4709682. По силата на договора, дружеството е предоставило на ищеца сума в размер на 800
лв. /осемстотин лева/, срещу задължение на ищеца да я върне в срок от 24 седмици на 12
разсрочени двуседмични плащания, всяко от които в размер на 73,52лева.
В чл.4 от Договор за паричен заем № 4703337/23.01.2023г., ищеца се е задължил в срок до 3
дни, считано от датата на сключване на Договора да предостави на Заемодателя едно от
следните обезпечения: - две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на
1
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на
трудовото възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000
лв. /хиляда лева/; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „И. А. М." АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош
от „Редовен", като поръчителят трябва да подпише Договор за поръчителство; - банкова
гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т.7 със срок на валидност - 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по Договора; - одобрено от Заемодателя
Дружество -поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Предвид вмененото задължение в чл. 4 от Договора, за представяне на обезпечение, на
същата дата - 23.01.2023г., С. Д. е подписал Договор за предоставяне на гаранция „Ф. Б."
ЕООД, ЕИК ***. Съгласно текста на договора за гаранция, „Ф. Б." ЕООД, гарантира
изпълнението на сключения между ищеца С. Б. Д. и „И. А. М." АД договор за кредит, по
силата на който да отговаря солидарно с ищеца, за изпълнението на всички задължения,
възникнали съгласно Договор за паричен заем № 4703337/23.01.2023г., както и за всички
последици от неизпълнението му.
В чл.З, ал. 1 от Договора за гаранция, е било уговорено, че ищецът дължи възнаграждение
на „Ф. Б." ЕООД, в общ размер 533,76лв. / петстотин тридесет и три лева и седемдесет и
шест ст./, платими разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 44,48лв./четиридесет и
четири лева и четиридесет и осем ст./ Вноските са дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по основния Договор за паричен заем.
Предвид задължението за предоставяне на допълнителна гаранция, предвидено в чл.4 от
Договор за паричен заем № 4703337/23.01.2023г. и сключения Договор за гаранция от
същата дата, към погасителния план, освен вноската по кредита, включваща главница и
лихва, е било добавено и възнаграждението за гаранция в размер от 44,48лв.
При изложеното, се настоява, че чл.3 от Договора за гаранция, внася неравноправие между
правата и задълженията на потребителя, и доставчика на финансова услуга, в разрез с
изисквания на добросъвестност, като текстовете са съставени в ущърб на
кредитополучателя. Уговореното между гаранта и потребителя възнаграждение се дължи
само за ангажимента на гаранта и не е обусловено от извършване на реално плащане на
задължението по договора за кредит. Уговореното възнаграждение на гаранта има за
последица неправомерно увеличение на задължението на кредитополучателя и води до
намаляване на платежоспособността, доколкото при справка в Търговския регистър по
партидата на „Ф. Б." ЕООД се установява, че едноличен собственик на капитала на
дружеството е „И. А. М." АД, като предвид това, печалбата от договора за гаранция се
разпределя в полза на кредитодателя на ищеца. Формално договорът за гаранция е сключен
с друго лице, като е видно, че възнаграждението на гаранта всъщност представлява
допълнително възнаграждение за кредитодателя. Това допълнително възнаграждение на
кредитодателя, уговорено по друго правоотношение, се настоява, че е с цел да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ГПК, което води от своя страна до недействителност на
договора за гаранция на основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от Закона за
задълженията и договорите.
В срока по чл.131 ГПК, от ответника „Ф. Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление р. С., п.к. ****, р-н „Л." ж.к. Л. *, бул.„Д. Н." № **, ет. *, ап. **-**, се излагат
възражения, като се посочва, че предметът на дейност на ответника, съобразно неговата
регистрация по действащото законодателство включва възможността за предоставяне на
2
гаранционни сделки по занятие. В това си качество на търговец, на ответника се дължи и
съответното уговорено възнаграждение по всяка сключена гаранционна сделка, която има за
предмет гарантиране изпълнението на парични задължения от страна на потребител, които
са възникнали по договори за паричен заем. Намира твърденията изложени в исковата молба
за нищожност на договора за неоснователни, като се изтъква предвидената в закона
договорна свобода на страните по сделката. Със сключване на процесния договор,
ответникът поема задължението да носи солидарна отговорност за цялото вземане на
кредитора по договора за паричен заем, наред с длъжника по него. Възнаграждението на
гаранта, се сочи, че е извършено след преценка на риска, като ищцовата страна е могла да не
сключва договора, ако е считала това възнаграждение за завишено. Сочи се, че заемодателят
добросъвестно е предоставил възможност на избор на заемополучателя за обезпечаване на
заема и с други възможни обезпечения, което не е сторено.
При изложеното, се отправя искане за постановяване на решение, с което да се отхвърли
изцяло, като неоснователна и недоказана предявената искова претенция от страна на ищеца.
Претендират се за присъждане в полза на „Ф. Б." ЕООД сторените в настоящото
производство разноски, на основание чл. 78. ал. 3 от ГПК и възнаграждение за процесуално
представителство в размер на 360.00 лева.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване е:
-че на 23.01.2023г. между ищеца С. Б. Д. и „И. А. М.' АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., п.к. ****, р-н „Л.", ж.к. Л. *, бул."Д. Н." № **, ет. *, ап. **-**,
представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М., се сключва Договор за паричен заем № 4709682. По
силата на договора, ответното дружество е предоставило на ищеца сума в размер на 800 лв.
/осемстотин лева/, срещу задължение на ищеца да я върне в срок от 24 седмици на 12
разсрочени двуседмични плащания, всяко от които в размер на 73,52лева;
-че съгласно чл. 4 от Договора, за представяне на обезпечение на същата дата - 23.01.2023г.,
С. Д. е подписал Договор за предоставяне на гаранция „Ф. Б." ЕООД, ЕИК ***. Съгласно
текста на договора за гаранция, „Ф. Б." ЕООД, гарантира изпълнението на сключения между
ищеца и „И. А. М." АД договор за кредит, по силата на който да отговаря солидарно с
ищеца, за изпълнението на всички задължения, възникнали съгласно Договор за паричен
заем № 4703337/23.01.2023г., както и за всички последици от неизпълнението му.
Спорен между страните е въпроса възнаграждението по договора за гаранция представлява
общ разход по кредита за потребителя, по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК, съответно следва
ли да се съобрази при изчислението на годишния процент на разходите по кредита.
В тежест на ищцовата страна е да докаже наличието на посочените от нея основания за
нищожност, а в тежест ответника е установяването дейстителността на Договора за
предоставяне на гаранция.
Предмет на сключения с "Ф. Б." ЕООД Договор за предоставяне на гаранция №470337 от
23.01.2023 г.,, е гарантиране изпълнението на задълженията на заемателя по Договор за
паричен заем №4703337 от 23.01.2023 г., сключен между ищеца и „И. А. М." АД. "Ф. Б."
ЕООД престира своята кредитоспособност да гарантира плащане на задължение за главница
в размер на 800 лева ведно с лихвите и разноските, срещу което получава възнаграждение от
потребителя в размер на 533,76 лева. В случай, че гарантът извърши плащане по
гаранцията, той има право да иска от потребителя възстановяване на всички платени суми
ведно със законната лихва от момента на забавата, както и сторените разноски. По правната
3
си същност договорът се доближава най-много до договор за поръчителство. Съобразно чл.
138 от ЗЗД поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за
изпълнение на неговото задължение. Поръчителството е безвъзмездна сделка, т.е.
поръчителят не получава възнаграждение и само при изрично договаряне на страните може
да бъде включена клауза за заплащане на такова.
Според Търговския регистър, едноличен собственик на капитала на дружеството „Ф. Б.“
ЕООД е „И. А. М.“ АД - кредитор на длъжника. Следователно, сключвайки договора за
предоставяне на гаранция, ищецът се е задължил да заплати едно възнаграждение в интерес
на кредитора си „И. А. М.“ АД, който е едноличен собственик на капитала на дружеството-
поръчител „Ф. Б.“ ЕООД, а последният всъщност не е поел задължение по договора, тъй
като кредиторът чрез дъщерното си дружество на практика обезпечава задължението сам
пред себе си. Видно е, че насрещните престации са очевидно неквивалентни, до степен
липса на престация от едната страна по сделката.
Изложеното води до извод, че последиците на сделката са несъвместими с общоприетите
житейски норми за справедливост и добросъвестност. Налице е неоправдано разместване на
имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се
обогатява без да предоставя нещо в замяна, поради което съдът приема, че сключеният
договор за предоставяне на гаранция накърнява добрите нрави. Договорът е сключен във
вреда на потребителя с цена близка по размер предоставената в заем сума и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
По изложените съображения съдът счита, че главният иск срещу "Ф. Б." ЕООД с правно
основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на Договор за
предоставяне на гаранция №4703337, поради накърняване на добрите нрави и като
неотговарящ на изискването за добросъвестност е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото, направеното искане и представения списък по чл. 80 ГПК, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 50,00лв., както и
сумата от 400.00лв. за адв.възнаграждение. Предвид изхода на делото, разноски на
ответника не се следват.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на
гаранция № 470337 от 23.01.2023 г., сключен между потребителя С. Б. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр.В., ул.“К. и М.“№**, ет.*, ап.*, и гаранта „Ф. Б." ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление р. С., п.к. ****, р-н „Л." ж.к. Л. *, бул.„Д. Н." № **, ет.*,
ап. **-*, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл.3-то от
ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 гпк, „Ф. Б." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление р. С., п.к. ****, р-н „Л." ж.к. Л. *, бул.„Д. Н." № **, ет.*, ап. **-*, ДА
4
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА С. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“К. и М.“№**, ет.*,
ап.*, сумата от 450,00лв., явяваща се сбор от сторени за разноски по делото за държавна
такса и заплатено адв.възнаграждение по установителната претенция с правно основание
чл.26 ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5