РЕШЕНИЕ
Номер 1194 от 24.09.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Бургас, петнадесети състав, на седемнадесети септември две хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир Х.
Членове: 1. Диана Ганева
2.
Галя Русева
при секретаря: В. С.
и прокурора: Дарин Х.
като разгледа
докладваното от съдия Русева КАНД № 1768 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „СТАР ПОСТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 73, представлявано от
управителя Д.В., чрез адв. С. от БАК, против Решение № 944/20.07.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 62/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е
изменено Наказателно постановление (НП) № 02-0002809 от 20.12.2019 г., издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, като наложената на касатора
имуществена санкция в размер на 2 500 лв. за нарушение на чл.62, ал.1 от
Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е
намалена на 1 500 лв., и НП е потвърдено в останалата му част.
В касационната жалба се излагат възражения,
че оспореното съдебно решение е неправилно, необосновано и постановено при
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Иска се неговата
отмяна и отмяна на НП, както и присъждане на разноски.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не изпраща представител.
Ответникът – Дирекция „Инспекция по
труда“ - Бургас, редовно уведомен, изпраща в с.з. представител, който оспорва
жалбата и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение, както и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на
касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
С процесното наказателно постановление
отговорността на дружеството-касатор е ангажирана за това, че в качеството си
на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 11.10.2019 г. в 11:45
часа, в обект „Офис на куриерска служба „Стар пост“ ООД, находящ се в гр.
Бургас, ж.к. „Лазур“, ул. „Перущица“ № 43, не е уредил като трудови
правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил
трудов договор в писмена форма с лицето Н.Т.А.с ЕГН **********, който е
установен в обекта да полага труд като „куриер“. А.собственоръчно е декларирал
в справка на осн.чл.402, ал.1, т.3 КТ, че работи в „Стар пост“ ООД от
11.10.2019 г. на длъжност „куриер“, с работно време от 09:00 часа до 18:00
часа, с два почивни дни в седмицата, без сключен писмен трудов договор.
За
да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е приел, че НП и актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) са издадени от компетентни
лица. Прието е, че административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл.34 от ЗАНН. Съдът е счел, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП. Прието е, че правилно е ангажирана отговорността на „Стар пост“
ООД и че същият има качеството на работодател. Намерено е за установено, че
лицето Н.А.е бил нает и е полагал труд за това дружество, поради което са
налице трудовоправни отношения. Що се отнася до размера на санкцията, районният
съд е приел, че с оглед липсата на посочени от административнонаказващия орган
мотиви, обосноваващи санкция в размер над минимума, то същата следва да бъде
намалена до предвидения в закона минимум от 1 500 лв. Съдът е изложил също
и мотиви относно неприложимостта на разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ в
процесния случай.
Така постановеното съдебно
решение е валидно, допустимо и правилно.
В настоящата хипотеза
отговорността на дружеството-касатор е ангажирана в качеството му на
работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, според която разпоредба „работодател“ е всяко физическо лице,
юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и
икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация,
кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна
работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в
предприятие ползвател.
Според нормата на чл.62, ал.1 във
вр. с чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения, като трудовият договор се сключва в
писмена форма.
Съгласно чл.414, ал.3 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите
на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1
или 2, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице – с глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение.
Настоящият касационен състав споделя
изцяло изводите на въззивния съд, довели до потвърждаване на оспореното
наказателно постановление и до изменение на същото в частта относно размера на
наложената имуществена санкция.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на датата на проверката – 11.10.2019 г., Н.Т.А.е
намерен от контролните органи да товари пратки в микробус, обслужващ офис на
куриерска фирма „Стар пост“ ООД. Показанията на разпитаните пред РС свидетели
са безпротиворечиви относно това обстоятелство, като не следва да бъдат
кредитирани показанията на св. Х., както поради противоречието им с останалия
доказателствен материал по делото, така и предвид възможната заинтересованост
на същия от изхода на делото. Самият А., разпитан като свидетел в с.з. на
19.02.2020 г. по анд № 62/2020 г. на РС Бургас, признава, че на процесната дата
е товарил пратки, защото е искал да помогне на колегата си, а и за да изпробва
автомобила. Не може да бъде споделена
тезата на касатора, че на процесната дата А.не е полагал труд за фирмата, а се
е намирал пред офиса, тъй като е чакал провеждането на уговорено предния ден
интервю за работа. В подкрепа на този извод е както фактът, че лицето признава
полагането на труд на въпросната дата, така и фактът, че същото собственоръчно
е декларирало в декларация по чл.402, ал.1, т.3 КТ /л.21 от делото на РС/, че е
започнал работа в „Стар пост“ ООД на 11.10.2019 г. на длъжност „куриер“ , с
посочено от него работно време и почивки, като е посочил, че трудовото
възнаграждение още не е договорено, но същевременно в с.з. на 19.02.2020 г.
пред РС А.е заявил в показанията си, че работното време, почивките и работната
заплата бил твърдо уговорил предварително с регионалния мениджър на фирмата по
телефона. С оглед на всички тези доказателства, преценени в тяхната съвкупност,
касационната инстанция намира за безспорно установено по делото извършеното
нарушение от страна на касатора.
Като е стигнал до същите изводи, районният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед
крайния изход на делото и претенцията на ответника по касация за разноски, „СТАР ПОСТ“ ООД следва да бъде осъдено да заплати на „Инспекция по труда“ – Бургас разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., дължимо за производството пред касационната
инстанция на осн.чл.63, ал.3 ЗАНН вр.чл.143, ал.3 АПК вр.чл.144 АПК вр.чл.78,
ал.8 ГПК вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.1 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, ХV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 944/20.07.2020 г., постановено по а.н.д. №
62/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „СТАР ПОСТ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, р-н „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 73, представлявано
от управителя Д.В., да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“ – Бургас разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.