Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 402, 08.07.2019 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на единадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Ж. И.,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1539
по описа за 2018 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.415 от ГПК.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че между него
и ответника е имало сключен при действие на ОУ договор за потребителски кредит
от 24.08.2017 год., по силата на който ищеца е предоставил на ответника сумата
от 1500 лв. - кредит, при ГЛП 41.17 % и
ГПР 49.89 %, като общото задължение по договора за кредит възлизало на 2225.52
лв., срещу задължението на ответника да възстанови сумата за срок от 24 месеца, на равни месечни вноски от по
92.73 лв., с падежна дата 10-то число на месеца. Ищеца твърди, че при сключване
на договора ответника е избрал пакет от допълнителни услуги, срещу задължението
да заплати възнаграждение в размер на 1800.72 лв. на ищеца, което следвало да
се заплати на месечни вноски, всяка от по 167.76 лв., като общото задължение на
ответника към ищеца по договора за кредит и пакета допълнителни услуги
възлизало на 4026.24 лв., а общия размер на месечната вноска възлизала на
167.76 лв. В молбата се твърди, че ищеца е изпълнил своето задължение по
договора, като е предоставил заемната сума по посочената от ответника банкова
сметка, ***на погасителна вноска и след изпадането в забава на длъжника и
съгласно чл.12.3 от ОУ към договора, същия бил прекратен автоматично на 12.12.2017 год., като вземането по него било обявено за
предсрочно изискуемо. Поради неизпълнение на задължението от страна на
ответника ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
за сумата 4026.24 лв. – главница , ведно
с лихва за забава и такси за извънсъдебно събиране, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението и направените разноски, но заповедта била връчена на
длъжника по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и заповедния съд дал указания за
установяване на вземането. За това и в изпълнение указанията на заповедния съд
ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането за което е
издадена заповед за изпълнение в общ размер от 4026.24 лв.- главница, като не е
предявил иска за установяване на вземането за лихва за забава и такси за
извънсъдебно събиране на вземането. Претендира разноски в заповедното и исково
производство. В
съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Иска се поддържа чрез
писмено становище от процесуалния представител.
В дадения месечен срок ответника,
чрез назначения от съда особен представител е
упражнил правото си на отговор. В отговора иска е оспорен изцяло, с
доводи, че вземането на ищеца към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не е било изискуемо в пълния си размер,
поради това, че ищеца не е уведомил ответника за обявената предсрочна изискуемост
на цялото вземане. В отговора са наведени доводи за неравноправност на клаузите в договора по отношение на
договорната лихва и разходите по кредита, поради нарушение на императивни
разпоредби на ЗЗП и ЗКИ, което обуславяло и тяхната нищожност. Моли съда да
отхвърли иска, ведно с всички законни последици.В съдебно заседание особения
представител поддържа доводите изложени в отговора.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното
: Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 789/2018 год. на ТРС ищеца е подал
заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК против ответника. Подаденото от ищеца заявление по чл.410 от ГПК
е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение за следните суми: 4065.28 лв.,
представляваща неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит от
24.08.2017 год., от която главница в размер на 4026.24 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2018 год.
до окончателното й плащане, такси за извънсъдебно събиране в размер на 30 лв. за периода 11.10.2017 год. – 12.12.2017 год. и лихва за забава в размер на 9.04 лв. за периода 11.10.2017 год. –
12.12.2017 год. и направените
в заповедното производство разноски. Заповедта за изпълнение е била връчена на
длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което и на осн.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си против ответника.Това определя правния интерес на
ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн.
чл.422 от ГПК.
От приложения по делото договор за
потребителски кредит „Профи кредит Стандарт” № ********** от 24.08.2017 г., сключен между
ищеца, чрез кредитен експерт-физическо лице и ответника се установи, че ищецът
е предоставил на ответника кредит в размер на 1500 лв. със срок на кредита 24
месеца и размер на месечната вноска по кредита в размер на 92.73 лв., с годишен
лихвен процент 41,17 %; ГПР 49,89 % и лихвен процент на ден от 0,11 %, при обща
дължима сума по кредита в размер на 2225.52 лв., а по избран и закупен от
ответника пакет допълнителни услуги ( с отбелязване на пакет „Бонус”), същият
дължи възнаграждение за закупен пакет в размер на 1800.72 лв., с месечен размер
на вноската от 75.03 лв. и общо задължение по договора за кредита и по пакета
допълнителни услуги в размер на 4026.24 лв.,
при общ размер на вноската от 167.76 лв., месечно. Вноските са били дължими от
ответника на падеж- десети ден от месеца. От Споразумение за предоставяне на
пакет допълнителни услуги от 24.08.2017 г., сключено между страните се
установява, че със същото се установява задължение на кредитора да предостави
на длъжника по искане на последния и при изпълнение на посочените в ОУ
изисквания, една или всички от посочените услуги, изразяващи се в следното : 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.
Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Посочено е
още, че кредитора предоставя правото на длъжника да се възползва от
всяка една от посочените услуги при изпълнение на специфичните условия за всяка
една от тях, съгл. уговореното в ОУ, срещу задължението на длъжника да заплати
на кредитора възнаграждение за предоставянето, респ. възможността за
предоставяне на тези услуги в размер, посочен в т.6 на договора за
потребителски кредит. От съдържанието на ОУ към договора, в частта, касаеща посочените допълнителни услуги, за същите са
установени различни условия с оглед срока на договора, както и на необходимите
документи и доказателства, при предоставянето на които от длъжника, последният
може да поиска от кредитора съответната услуга, като при одобрение на
заявлението от страна на кредитора, страните подписват споразумение. На
следващо място, в т.12.4 от ОУ е уговорено, че при прекратяване на договора в
хипотезата на автоматична предсрочна изискуемост кредитополучателя дължи
остатъчните и непогасени вноски по погасителния план, включващи и
възнаграждението при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и
такси. От преводно нареждане от 20.03.2017 г. / л.38 от делото / се установява,
че ищецът е превел на ответника сумата от 1500 лв.; приложени са и стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
както и искането за отпускане на кредита, подадено от ответника до ищеца. По
делото на л.36 е приложен погасителен план, видно от който месечната вноска дължима
от ответника е формирана от главница, договорна лихва по договора за кредит и
вноска по пакета допълнителни услуги, но от извлечение по сметката на ответника,
изходяща от ищеца и приложена по делото се установява, че месечната вноска в
размер на 167.76 лв. включва главница и лихва, но не е отразена месечната
вноска за допълнителни услуги (поради което сборът на главницата и лихвата по
всяка месечна вноска е по-малък от посочения й размер от 167.76 лв.). Видно от
извлечението е и, че ответника не е погасил нито една месечна вноска по
договора за кредит по начина и в сроковете, които са договорени. Няма
представени доказателства по делото ответника да е уведомен от ищеца за
обявяване предсрочната изискуемост на цялото вземане, ищеца и не твърди в
молбата да е уведомявал длъжника, позовавайки се на разпоредба от договора,
съгласно която при настъпване на определени обстоятелства предсрочната
изискуемост настъпва автоматично без да е необходимо длъжника да бъде уведомен.
При така установеното съдът прави следните
изводи: Предявения установителен иск
за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
обоснован с неизпълнение на задълженията на ответника по договора за повече от
тридесет календарни дни и настъпилото по силата на т.12.3 от ОУ автоматично
прекратяване на договора, при което ищецът претендира последиците от това
прекратяване, изразяващи се в дължимост на непогасената
главница по договора в размер на 4026.24 лв. Видно от изложеното в исковата
молба, както и от представените доказателства, сумата от 4026.24 лв. не
представлява дължима главница по договора за кредит, доколкото от погасителния
план и извлечението по сметката на ответника е видно, че вноските по договора
за кредит са сбор от главница и лихва в общ размер съгласно договора от 92.73
лв., или общо за целия срок на договора
2225.52 лв., а разликата до исковата претенция от 4026.24 лв. се явява
вноска по договор за допълнителни услуги, който обаче не е посочен от заявителя
като основание за възникване на вземане против ответника в заповедното
производство. Ищецът е заявил, че е прекратил договора и е обявил вземането си
за предсрочно изискуемо, като съгласно договора предсрочната изискуемост
настъпва автоматично при определени условия и той не е бил длъжен да уведомява
ответника.
В тежест на ищеца
е да установи по пътя на пълно и главно доказване, че вземането му спрямо
ответника съществува, че е възникнало на заявеното основание и че е изискуемо.
С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че ищеца има вземане по
договор за кредит към ответника, но същото не е изискуемо. Съдът се придържа
към практиката на ВКС, съгласно която в хипотезата на предявен иск по чл.422
ал.1 от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се твърди предсрочна
изискуемост на кредита, ако фактите, относими към
настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК или
по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване, обаче, не може да бъде
взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, нито да обуслови основателност
на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито
може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на
задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск
или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, доколкото съобр. т. 11.б от
ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
недопустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение ( в този см. решение
№ 129/09.11.2015г. по т.д. №1977/2014г. , II т.о. на ВКС, решение
№161/08.02.2016г по т.д. №1153/2014г., II т.о. на ВКС, решение №77/10.05.2016г.
по т.д. №3247/2014г., II т.о. на ВКС и др.). Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД
настъпва с волеизявление само на едната от страните, а датата на настъпване на
предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен
юридически факт. Съобразно т. 18
на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето
защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на
длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си.
Приложението на разрешенията на т.
18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната
изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови
институции, каквато се явява ищеца - Решение №123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т.о.,
ВКС. Този
извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният
статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение
с финансовите институции, което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г.
по к. д. № 4/2012 г. на КС, а при възприемане на извода, че предсрочната
изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансовите
институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се
наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост
в уредбата на потребителските кредити, което е недопустим правен резултат.
Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е
подчинено на принципа за защита на по-слабата страна, поради което следва да се
прилага във всички хипотези на предоставяне на потребителски кредит. В този
смисъл, доколкото в случая не се твърди, нито са налице доказателства
кредиторът да е изпълнил задължението си за уведомяване на кредитополучателя за
настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за
издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, следва да се приеме, че
договорът не е прекратен на основанията в т. 12, т. 3 от ОУ и към момента на
подаване на заявлението вземането не е било изискуемо в пълния му размер.
За
изчерпателност на изложението следва да се посочи още, че както в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, така и в исковата молба вземането, което се претендира от длъжника
- ответник, е посочено като глобална сума, на основание именно твърдяната
предсрочна изискуемост на кредита. Едва в хода на производството чрез
представяне на погасителния план и извлечение от сметката на ответника се
установява, че въпросната глобална сума включва главница, възнаградителна
лихва и вноска за пакета допълнителни услуги. Липсва изрично посочване на
ликвидните и изискуеми вземания по отделните пунктове било към датата на
твърдяната предсрочна изискуемост, било към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно ТР № 8/2017 на ОСГТК на ВКС от
02.04.2019 година исковият процес по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е фаза на
заповедното производство, инициирано със заявление за издаване на заповед за
изпълнение, с приложенията към което заявителят - ищец следва да установи не
само ликвидност, но и изискуемост на вземането си. Недоказаното настъпване на
предсрочна изискуемост за част от кредита не препятства уважаването на иска за
изискуемите, съобразно падежите в договора, вноски по кредита и други акцесорни вземания, след като са включени в представеното
извлечение от счетоводните книги. Не е необходимо обаче в исковата молба,
съответно в заявлението, тези вноски да бъдат посочени самостоятелно, отделно
от сумата, за която се претендира предсрочна изискуемост, за да бъде уважен
искът, в съответствие с основанието, на което е била издадена заповедта за
изпълнение. Поради това няма пречка в заявлението, съответно в исковата молба
да бъде посочено като основание неизпълнението на сключен договор за кредит и
да бъде посочен общият размер на претендираната
главница, като само възнаградителните лихви и лихвите
за забава бъдат конкретизирани по период и размер. Следва да са налице обаче
общите предпоставки за редовността на исковата молба относно индивидуализацията
на процесното вземане. Всяко от отделните вземания на
кредитора, породено от сключения договор за кредит, следва да бъде
индивидуализирано със съществените му белези - главница, възнаградителна
лихва, договорено или дължимо по закон обезщетение за забава, неустойки, такси,
застраховки и други, включени в общия размер на претендираната
в заявлението сума.
Установителният иск, предявен по реда
на чл.422, ал. 1 ГПК, е обусловен от издадена заповед за изпълнение, поради
което предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането,
заявени в заповедното производство. И тъй като в случая както в заявлението,
така и в издадената заповед за изпълнение главното вземане в размер на 4026.24
лв. е с посочено основание „главница от
неизпълнение на договор за потребителски кредит №
********** от 24.08.2017 год., липсва възможност за установяване в хода на исковия процес
съществуването на вземания с други основания (договорни лихви, допълнителни
възнаграждения и т.н.). С оглед горното и предвид липсата на изрично посочване на ликвидните и изискуеми вземания
по отделните пунктове било към датата на твърдяната предсрочна изискуемост,
било към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
то съдът
не може да се произнесе единствено по отношение на падежиралите
вноски в настоящото производство- Решение
№ 205 от 16.02.2017г. по т.д. № 2932/2015г., ІІ т.о. на ВКС.
С оглед на изложените доводи, съдът приема, че
доколкото кредиторът не е довел до знанието на длъжника обявената предсрочна
изискуемост на задълженията по договора, то договорът не е прекратен на претендираното основание, при което вземанията по него не
са изискуеми, обстоятелства, обуславящи извод за неоснователност на предявения
иск и неговото отхвърляне, на осн.чл. 422, ал.1 във вр.
с чл. 415,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 във вр. чл. 9 и сл. от ЗПК.
Ищеца
е направил искане за присъждане на разноски, но предвид изхода на спора същите
следва да останат за него, така както ги е направил.
Водим от
горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София,
бул.“България“ № 49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от С.Н. и И.Г.-управители,
действащи чрез юрисконсулт Р.И. против А.Г.И., ЕГН ********** ***, установителен
иск за съществуване на вземане за сумата от 4026.24 лв. - главница, представляваща неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит № ********** от 24.08.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 10.05.2018
год. до изплащане
на задължението, за което е издадена Заповед за изпълнение № 460/11.05.2018 г.,
постановена по ч.гр.д.№ 789/2018 г. по описа на РСТ, като
неоснователен, на осн.чл. 422, ал.1 във вр. с чл.
415,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: