Р Е
Ш Е Н
И Е
753/18.4.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в
открито съдебно заседание на 13.03.2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна Генадиева
при секретаря Цветанка
Кънева, като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 895 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от
ЗАНН и е образувано по жалба на К.Б.Б. – ЕГН **********
против Наказателно Постановление № 18-0819-007244 / 08.01.2019г. на Началника на група при ОД-МВР-Варна, с което и е наложено
административно наказание “Глоба” в
размер на 400лв. на основание чл.638 ал.3 от Кодекса
за застраховането.
В жалбата не се
оспорва фактическата обстановка, като въз.Б. сочи,
че имала валидна застраховка към фалиралата застрахователна компания „Олимпик“
и не е предполагал, че лиценза на компанията е прекратен и застраховката е
невалидна.
В съдебно
заседание, въз. Б., се представлява от
процесуален представител. По същество отново моли
постановлението да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явявя представител.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 20.11.2018г.
въз. Б. управлявала лек
автомобил собственост на С*П* Б. с ДК№ * като около
19.00ч. се движела в гр.Варна по бул.“*“. Там била
спряна за проверка от полицейски служители, един от които св.П.. При проверката се установило, че за управляваното от
въззивницата превозно средство няма сключена и действаща застраховка
„Гражданска отговорност“, тъй като сключената в ЗК „Олимпик“ била прекратена, а
предвидения гратисен период бил изтекъл. Поради това против
въззивницата бил съставен акт за нарушение, което било квалифицирано като
такова по чл.638 ал.3 от КЗ. При личното предявяване на акта, както и в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани. Непосредствено след съставяне на акта била сключена необходимата
застраховка, което било отразено в информационната система на Гаранционния
фонд.
Въз основа на акта за установяване на
административно нарушение е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление, с което административно-наказващият орган е възприел
изцяло фактическите констатации в акта и правната квалификация на нарушението
по чл.483 ал.1 от КЗ. За него, на същото законово основание
на въззивника било наложено административно наказание „Глоба” в размер на
400лв.
В хода на
съдебното следствие като свидетел бе разпитан П.-актосъставител, чиито
показания като логични, последователни и непротиворечиви, съдът кредитира
изцяло.
Гореописаната фактическа обстановка
се установява от събраните по делото доказателства по административно
наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната
жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради
което е процесуално допустима, а разгледана по същество се преценява като
основателна.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган - от
Началника на сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, съгласно Заповед
№ 365з-271/21.01.2016г. на Директора на ОД-МВР-Варна.
Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на
чл. 57 от ЗАНН. В същото, както и в
акта, се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочена е нарушената материално
правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Съставомерните признаци на нарушението са описани с необходимата
конкретика, като изрично е посочено кой е собственик на превозното средство.
При съставяне на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани
възражения,
респективно не са били налице
спорни обстоятелства, които да се нуждаят от разследване. Поради това
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени
процесуални нарушения и по никакъв начин не
е накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира, че
правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.638
ал.3 от КЗ, като е отнесъл фактите към хипотезите на правните норми. Разпоредбата
на чл.638 ал.3 от КЗ сочи, че лице, което не е собственик и управлява МПС, във
връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Граждански отговорност” се санкционира. В случая тя е
управлявала автомобил, който не е бил
нейна собственост и за който е имало
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, но същият
е бил прекратен служебно. Това обстоятелство, което се
доказва от приложената по преписката справка за извършена проверка, не се и
оспорва. Безспорно по делото е също така, че въззивникът е собственик на превозното
средство.
Правилно наказващият орган е
наложил на въззивника наказание „Глоба” в императивно предвидения в чл.638 ал.3
от КЗ размер от
400лв.
За да се приеме обаче, че нарушението е
извършено, от лице, което не е собственик управлява моторно превозно средство,
във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи несъмнен
извод, че нарушителя е бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него
автомобил е без такава застраховка.
Такива
доказателства липсват.
Напротив, касаторът е управлявал МПС, което не е било негова собственост, но за
което му е била предоставена от собственика полица за сключена застраховка
"Гражданска отговорност" към Застрахователно дружество
"Олимпик" АД, с отразена в нея валидност от 07.12.2017г.- 06.12.2018г.
Действително,
сключените задължителни застраховки "Гражданска отговорност" със
Застрахователна компания "Олимпик" АД, клон България, са прекратени
на 17 август 2018 г., тъй като лицензът на застрахователя със седалище в К*бил отнет от Надзорния орган върху застраховането в
Република К*и бил назначен предварителен ликвидатор. При това положение, съобразно законодателството на Кипър,
застрахователните договори се считат за прекратени от датата на публикуване на
решението за назначаване на предварителния ликвидатор. Това е сторено на
17 август 2018 г., респективно, полиците, сключени със Застрахователна компания
"Олимпик" АД, осигуряват покритие само до 23: 59: 59 ч. на 17 август
2018 г.
Тези
обстоятелства обаче, са сведени до знанието на гражданите единствено чрез
средствата за масова информация.
По делото не са налични
доказателства, че собственика е бил наясно с факта, че сключения от собственика
на автомобила договор за застраховка "Гражданска отговорност", е
прекратен служебно от компетентен орган на чужда държава, доколкото
информацията от средствата за масово осведомяване няма обвързваща сила. По
делото не е установено до собственика на автомобила (който има задължение да
уведоми ползвателя за това) да е отправяно изрично съобщение от застрахователя
"Олимпик"АД, от Комисията за финансов надзор, от Гаранционния фонд
или от друга официална държавна институция, че договора за застраховка
"Гражданска отговорност" е прекратен, считано от 00. 00 ч. на 18.08.2018 г.
Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ
, задължава Информационния център на Гаранционния фонд да уведоми собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва след изтичане на този срок и, ако не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 /компетентните държавни органи, които регистрират моторните превозни средства в Република България/ да прекрати регистрацията на моторното превозно средство. Затова, макар да са осъществени обективните признаци на
състава на чл.
638, ал. 3 от КЗ, то липсват каквито й да било доказателства за това,
деянието да е извършено от въззивницата виновно, което предпоставя извод за
несъставомерност, поради липса на субективен елемент.