Р Е Ш Е Н И Е №260487
24.04.2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти март две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Христина Борисова, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7336/2020 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Гранд
хилс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Пирински проход“ № 47, ет. 1, ап. 1, представлявано от *** Л.П.Х., чрез адв. Б.Г.
против Наказателно постановление № 519933-F535838/24.06.2020
г., издадено от Ж.Н.М. – ***, с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. изм. ДВ брой 80 от 2018
г.) във вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно
постановление (НП). Жалбоподателят твърди да са допуснати съществени
процесуални нарушения поради непосочване на датата на съставяне на акта за установяване
на административно нарушение (АУАН), имената, длъжността и местослуженето на
актосъставителя, както и поради неправилно определяне на правноорганизационната
форма на търговското дружество. Поддържа, че причината за установената разлика
е наличието на неприключени сметки, по които не било извършено плащане към
момента на проверката. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
условията на евентуалност претендира да е налице хипотеза на маловажен случай
на административно нарушение. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се представлява.
Въззиваемата страна се
представлява от *** В.З., която оспорва жалбата и поддържа наказателното
постановление. Взема становище извършването на нарушението да е категорично
доказано по делото, поддържа да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, а деянието да не представлява маловажен случай. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДЪТ, след като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Гранд
хилс“ ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена „имуществената санкция“, следователно
от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 28.10.2020 г., установено от
разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия
орган (АНО) на 03.11.2020 г. съгласно датата на пощенското клеймо върху
приложеното по преписката копие на пощенски плик, с който е изпратена жалбата.
Следователно седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 09.12.2019 г. свид. Е.Л.Ф. – ***,
участвала в извършването на проверка в обект „Премиер-Премиум лайв клуб“,
находящ се в гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 27 и стопанисван от
жалбоподателя „Гранд хилс“ ЕООД. По време на проверката свид. Ф. установила, че
в обекта били монтирани и въведени в експлоатация 5 броя фискални устройства,
сред които било и интересуващото делото Datecs DP-25 с ИН на ФУ DT524206 и ИН на ФП 02524206.
Свидетелката Ф. предупредила, че предстои да бъде засечена касовата наличност
на всяко от фискалните устройства, за да могат да бъдат събрани плащанията по
неприключени сметки, ако имало такива.
В 01:24:03 часа на 09.12.2019 г.
била засечена касовата наличност, регистрирана във фискалното устройство Datecs DP-25 с ИН на ФУ DT524206 и ИН на ФП
02524206, чрез извеждането на служебен дневен отчет Х с № 477. Установената
касова наличност на фискалното устройство била в размер на 1 351,01 лева.
Съгласно изведения дневен отчет с № 477 от 09.12.2019 г. стойността на служебно
въведените и служебно изведени суми била 0,00 лева. След това било извършено
преброяване на наличните парични средства в касата на фискалното устройство,
резултатите от което били обективирани в Опис на паричните средства в касата
към момента на започване на проверката. Установено било, че фактическата
наличност възлиза на 922,50 лева, както и че е налице разлика между касова и разчетена
фактическа наличност в размер на 428,51 лева. Тази промяна на касовата
наличност не била регистрирана във фискалното устройство чрез операцията
„служебно изведени“ суми. Преброяването на наличните парични средства било
извършено от упълномощеното лице Х.И.Т.. За резултатите от проверката бил
съставен протокол № 0024292 от 09.12.2019 г.
На 24.01.2020 г. при извършването
на проверка по документи жалбоподателят представил 11 броя бележки за извършени
плащания чрез ПОС терминално устройство. От тях преди засичането на касовата
наличност на процесното ФУ в 01:24:03 часа на 09.12.2019 г. били извършени две
плащания – на стойност от 26,00 лева, направено в 01:14 часа, и на стойност
135,00 лева, направено в 01:22 часа. За плащането от 26,00 лева бил издаден
фискален касов бон № 0000786, но за плащането от 135,00 лева не бил установен
издаван фискален касов бон в контролните ленти на електронен носител на никое
от функциониращите фискални устройства в обекта.
На 28.01.2020 г. свид. Ф.
съставила акт за установяване на административно нарушение с бл. № F535838 против жалбоподателя и в
присъствието на двама свидетели. Препис от акта бил връчен срещу разписка.
Въз основа на така съставения
АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното
в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на
свид. Е.Л.Ф.. От тях се установяват фактите на извършената проверка в процесния
обект „Премиер-Премиум лайв клуб“ в гр. Пловдив, че той е бил в работен режим,
както и че в хода на проверката е била констатирана разлика между разчетената
касова наличност от едно от монтираните и въведени в експлоатация фискални
устройства в обекта и фактическата наличност на паричните средства в касата на
това ФУ. Свидетелката изяснява, че всяко фискално устройство е била с отделна
каса. Установява се още от свидетелските показания, че преди започването на
проверката е била засечена касовата наличност на фискалните устройства в обекта
чрез извеждането на дневен отчет Х, а след това е бил извършен и опис на
наличните парични средства, като броенето е извършено от пълномощник на
жалбоподателя. Свидетелката Ф. изяснява, че разликата е била обяснена с
извършването на плащания чрез ПОС терминално устройство, поради което от
жалбоподателя били изискани документи за осъществени плащания по този начин.
Установява се и че след допълнителното представяне на бележките за извършени
плащания чрез ПОС терминал, контролните органи са съобразили тези от
плащанията, които били извършени преди точния час на засичане на касовата
наличност на процесното фискално устройство чрез извеждането на дневен Х отчет,
но дори и след тяхното приспадане продължавала да е налице разлика между
фактическата и отчетената касова наличност. От свидетелските показания съдът
установява и че преди извършването на действията по засичане на касовите
наличности във всяко от фискалните устройства контролните органи са
предупредили, ако е имало неприключени сметки, те да бъдат събрани от клиентите
и едва след това е извършено засичането на касите. Показанията на свидетелката Ф.
са последователни и вътрешно непротиворечиви, в тях тя възпроизвежда
обстоятелства, които непосредствено е възприела като очевидец в хода на
извършената проверка. Показанията се явяват и проверени по делото, като изцяло
се подкрепят от събраните писмени доказателства, които се ценят като обективни.
Не се установяват и никакви основания, по които свидетелят да се счита за
заинтересован или предубеден. По тези съображения съдът ползва с доверие
показанията на свид. Ф..
От Протокол за извършена проверка
с № 0024292/09.12.2019 г. се установяват датата и мястото на извършената
проверка – на 09.12.2019 г. в обект „Премиер - Премиум Лайв Клуб“, находящ се в
гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 27, стопанисван от „Гранд хилс“ ЕООД. Изяснява
се и че в обекта са били въведени в експлоатация 5 броя фискални устройства,
сред които и интересуващото делото Datecs DP-25 с индивидуален номер (ИН) на ФУ DT524206 и ИН на фискалната
памет (ФП) 02524206, като устройството е описано под № 2 в протокола за
проверка.
От Опис на паричните средства в
касата към момента на започване на проверката от 09.12.2019 г. към ПИП № 0024292
се изяснява, че фактическата наличност в касата на процесното ФУ с ИН DT524206 е била 922,50
лева, като установената сума е била изброена от Х.И.Т., за когото по преписката
е приложено пълномощно от управителя на дружеството жалбоподател за
представителство пред ЦУ на НАП.
От изведения дневен отчет с № 0000477
от 09.12.2019 г., 01:24:03 часа се установява, че касовата наличност на ФУ с ИН
DT524206 и с ИН на ФП 02524206 е била 1 351,01 лева, като не са били
регистрирани промени в нея чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно
изведени“ суми.
От Заповед №
ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП се установява, че
процесните АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, действали в
рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът
приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са
изпълнени изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. В
шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно
постановление от материално и териториално компетентен орган и при спазване на
изискванията по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.Налице е и съответствие между
установените факти и правните изводи в АУАН и в НП.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗАНН. От съдържанието на обжалваното наказателно постановление с №
519933-F535838/24.06.2020 г., ред 5 и 6 от уводната част се установява, че
оспорените реквизитите по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН всъщност са надлежно изпълнени.
Посочени са номер и датата на съставяне на АУАН - № F535838 от 28.01.2020 г., както и
името, длъжността и местослуженето на актосъставителя - Е.Л.Ф., инспектор по
приходите в ЦУ на НАП.
Не се споделя и възражението да
съществува неяснота относно субекта на отговорността. Действително към момента
на съставянето на АУАН правноорганизационната форма на дружеството жалбоподател
е била дружество с ограничена отговорност, а към издаването на наказателното
постановление то е еднолично дружество с ограничена отговорност. В
наказателното постановление обаче е посочен единният идентификационен код (ЕИК)
съгласно чл. 23, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел. По този начин е постигната ясна, несъмнена
и категорична индивидуализация на субекта на отговорността. ЕИК е уникален за
вписания търговец и след като той е посочен, всички останали регистрирани
обстоятелства се считат за известни. Наред с това в наказателното постановление
са посочени и редица други индивидуализиращи търговеца обстоятелства като
фирмата „Гранд хилс“ и седалището и адресът му на управление. В наказателното
постановление има изрично позоваване на АУАН, като видно е, че постановлението
е издадено срещу същото лице, против което е бил съставен и актът за
установяване на административно нарушение, като същевременно в последния отново
е налице надлежна индивидуализация на жалбоподателя. По тези съображения съдът
приема за неоснователно възражението да съществува неяснота кое е
санкционираното с НП лице. При коректно посочени ЕИК и фирма на търговеца
единствено обстоятелството, че в НП е посочено ООД вместо ЕООД не създава
неяснота или пречка пред пълната индивидуализация на юридическото лице.
По приложението на материалния
закон настоящият съдебен състав намира, че от събраните и проверени по делото
доказателствени материали се установява по категоричен начин жалбоподателят „Гранд
хилс“ ЕООД да е извършил административното нарушение, за което е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление. Същият, в качеството си на лице по чл. 3
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на 09.12.2019 г. в гр. Пловдив не е
регистрирал чрез операцията „служебно изведени суми“ промяна на касовата
наличност на процесното ФУ с индивидуален номер DT524206 и ИН на ФП 02524206. Датата
и мястото на извършване на нарушението – на 09.12.2019 г. в обект „Премиер -
Премиум лайв клуб“, находящ се в гр. Пловдив, бул. „Освобождение“ № 27, се
установят по несъмнен начин по делото от събраните писмени доказателства – дневен
отчет с № 477 от 09.12.2019 г., опис на наличните парични средства от същата
дата и протокол за извършена проверка № 0024292/09.12.2019 г. В тази връзка
неоснователно е възражението по жалбата да липсва посочване на дата на
извършване и на установяване на нарушението. В последния абзац от страница
първа както на НП, така и на АУАН изрично е вписано, че „нарушението е
извършено на 09.12.2019 г. в гр. Пловдив и е констатирано и документирано с ПИП
сер. АА № 0025788/24.01.2020 г.“. Следователно съдържат се ясни и конкретни
твърдения за датата на извършване и на установяване на нарушението. Няма
изискване двете дати да съвпадат. От доказателствата по делото се установява и
че направеният в наказателното постановление извод нарушението да е извършено
на 09.12.2019 г. по същество е правилен, тъй като именно на тази дата не е
регистрирана процесната промяна в касовата наличност, извън случаите на
продажби, чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми.
Несъмнено установено е и авторството
на деянието от страна на жалбоподателя, който е стопанисвал проверявания обект.
Той е годен субект на административното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. От обективна страна съдът приема за доказан от протокола за
проверка и факта на наличното в обекта фискално устройство Datecs DP-25 с индивидуален номер на ФУ DT524206 и с ИН
на ФП 02524206, което е било въведено в експлоатация. Установи се на следващо
място и фактът на съществуващата разлика между фактическата и разчетената
касова наличност на процесното фискално устройство. От обективна страна преди
извършването на проверката е изведен служебен дневен Х отчет с № 477 от
09.12.2019 г., по който е засечена касовата наличност от фискалното устройство в
размер на 1 351,01 лева. Фактическата наличност от 922,50 лева е
установена чрез извършения опис на паричните средства в касата, които са били
преброени от пълномощник на дружеството, присъствал по време на проверката. При
тяхната съпоставка се установява разлика, която не е била регистрирана чрез
операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. От дневния отчет №
477 от 09.12.2019 г. (находящ се в цялост на страница 72 и 73 от файл с
наименование „гранд хилс бар 4 КЛЕН ФУ DT524206“ в приетия като веществено
доказателство по делото компактдиск) се доказва, че служебно въведените и
служебно изведените суми към момента на проверката са на стойност 0,00 лева.
Следователно, макар фискалното устройство да е разполагало с възможност за
извършването на тези операции, то видно от съдържанието на процесния дневен
отчет, те не са били използвани за регистриране на процесното движение на пари
от касата на ФУ. Надлежният ред за процедиране при промяната в касовата
наличност в резултат от фактическото извеждане на пари от касата е изисквал
това действие да бъде регистрирано чрез функцията „служебно изведени“ суми.
Изпълнителното деяние е довършено със съставомерното бездействие по неотчитане
на движението на пари от касата чрез функцията „служебно изведени“ суми. Нарушението
е формално и от обективна страна е довършено с факта на осъществяване на
изпълнителното му деяние. С наказателното постановление е ангажирана
обективната отговорност на юридическо лице, поради което въпросът за вината не
подлежи на изследване в процеса. Така установената деятелност се подвежда под
състава на административното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и в тази връзка в
наказателното постановление е дадена надлежна правна квалификация на деянието.
Възражението, че нарушението се
дължи на издадени фискални касови бележки, по които не е било извършено
плащане, е оборено от доказателствата по делото. От показанията на свид. Ф.,
изцяло кредитирани от съда, се установи, че преди да се пристъпи към засичането
на касовата наличност на процесното фискално устройство, жалбоподателят е бил
предупреден за това предстоящо действие и е предоставена възможност при наличие
на неприключени сметки, да бъдат извършени плащания по тях. Същевременно изводът
за разлика между отчетената касова наличност и фактическа наличност и в този
смисъл за съставомерно деяние е направен след съобразяването на всички
извършени плащания – в брой или чрез ПОС терминално устройство, до момента на
издаването на дневния Х отчет. Следователно проверката е добросъвестно
извършена, при охраняване правото на жалбоподателя да бъдат съобразени и
неприключилите сметки към началото на проверката чрез извършване на плащания по
тях. Свидетелката Ф. изяснява и че този начин на процедиране е установен модел
при извършването на такъв вид проверки. В резултат доказано се явява по делото,
че преди извеждането на дневния отчет с № 477 от ФУ с ИН DT524206 и ИН на ФП
02524206 на жалбоподателя е осигурена възможност да бъдат приключени сметките,
по които се твърди, че е имало издадени фискални касови бележки, но не е било
извършено плащане. По този начин правото му на защита не е било ограничено. Действително
въпросът за наличието на неприключени сметки е относим при наложена санкция за
такъв вид административно нарушение, но в конкретния случай се установява, че
не това е причината за констатираната касова разлика. Щом жалбоподателят е
предупреден за предстоящото засичане на касовата наличност и му е предоставена
възможност да бъдат приключени откритите, но неприключили дотогава сметки, то
твърденията по жалбата не представляват извинителна причина за съществуващата
разлика между фактическа и разчетена касова наличност и не са основание за
отпадане на отговорността му. Така мотивиран, съдът намира и това възражение за
неоснователно.
Поддържаната от жалбоподателя
позиция, че причината за установената разлика между фактическа и разчетена
касова наличност са извършени плащания с ПОС терминално устройство, също не
дава основание за отпадане на отговорността за извършеното деяние, тъй като
доказа се по делото, че тези плащания са отчетени от наказващия орган, но
въпреки това продължава да съществува касова разлика. Правилен е подходът да
бъдат съобразени единствено тези плащания, направени преди момента на засичане
на касовата наличност на конкретното фискално устройство. Този момент,
установено от служебния отчет с № 477, е 01:24:03 часа на 09.12.2019 г. По
делото са представени 11 броя бележки за извършени плащания чрез ПОС терминал.
Същите са приложени по преписката, както и на листове 23-24 и 38-39 от делото.
Всички плащания са от интересуващата делото дата 09.12.2019 г. и са, както
следва:
в размер на 256,00 лева от 04:41
часа; в размер на 135,00 лева от 01:22 часа; в размер на 26,00 лева от 01:14
часа; в размер на 560,00 лева от 05:32 часа; в размер на 12,00 лева от 03:37
часа; в размер на 21 лева от 03:52 часа; в размер на 100, лева от 02:52 часа; в
размер на 302,40 лева от 05:53 часа; в размер на 98,00 лева от 05:27 часа; в
размер на 45,00 лева от 03:22 часа и в размер на 90,00 лева от 01:27 часа.
Следователно преди засичането на
касовата наличност са извършени две плащания – това на стойност 26,00 лева в
01:14 часа и на стойност 135,00 лева от 01:22 часа. В наказателното
постановление е прието плащането от 90,00 лева да е извършено в 01:23 часа,
поради което е съобразено при определянето на размера на касовата разлика. Действително
представените бележки са изключително трудно четими, поради което бяха събрани
на няколко пъти от съда в различни копия. Конкретно за бележката за извършеното
плащане на стойност 90,00 лева от 09.12.2019 г. най-добре четим е екземплярът,
приложен по преписката, от който съдът приема и посочения точен час – 01:27 ч.,
на извършване на плащането, т.е. след момента на засичането на касовата
наличност и извеждането на дневния отчет. Следователно размерът на
съществуващата неотчетена касова разлика е 267,51 лева и той се получава, като
от първоначалната разлика от 428,51 лева се извади сборът на двете плащания
чрез ПОС терминал (26 лв. + 135 лв.), който е равен на 161. Наказващият орган е
отказал да зачете бележката на стойност 135 лева, като видно от т. 2 от
протокол за извършена проверка № 0025788/24.01.2020 г. е прието, че за тази
бележка в представените КЛЕН на нито едно от фискалните устройства не е
установена издадена фискална касова бележка. Липсата на надлежно документиране
на плащането обаче не изключва факта на неговото извършване.
Неточността при определянето на
размера на касовата разлика не представлява съществено процесуално нарушение и
не е основание за отмяна на наказателното постановление. Не се променя нито
правната квалификация на нарушението, нито приложимата санкционна норма. За
съставомерността на деянието достатъчно е да се докаже разлика между фактическата
и разчетената касова наличност на фискалното устройство, която не е
регистрирана чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. По
делото наличието на такава разлика е категорично доказано. Нейният точен размер
е ирелевантен за преценката представлява ли деянието административно нарушение,
а е от значение за определяне на конкретната степен на обществената му
опасност. Съдът обаче може и сам да определя смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Не се променят и фактическите изводи относно
признаците от състава на нарушението за време и място на извършването му, за
неговия автор, както и за изпълнителното му деяние по неотчитане чрез
операцията „служебно изведени“ суми на касова разлика от подробно описаното в
НП фискално устройство. Точният размер на тази разлика не е съществено
обстоятелство за съставомерността на деянието и поради това не обуславя
основание за отмяна на НП. В този смисъл е и съдебната практика – така Решение № 1656 от 18.07.2013 г. по к.а.н.д.
№ 1278/2013 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 265704 от 12.11.2017 г. по а.н.д. № 15730/2016 г. на Софийски
районен съд.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана отговорността
на жалбоподателя, правилен е изводът на административнонаказващия орган, че
извършеното деяние не представлява маловажен случай на административно
нарушение. За да бъде деянието маловажен случай, то трябва да представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Тази преценка се прави с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или на други смекчаващи обстоятелства,
които обаче винаги представляват конкретни факти от обективната действителност
и поради това тяхното съществуване следва да бъде установено по делото, както и
по какъв начин се отразява върху степента на обществена опасност. В тази връзка
нарушението, за извършването на което е санкциониран жалбоподателят, е формално.
Основанието за реализиране на административнонаказателната отговорност в тези
случаи е самият факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване
на някакъв вредоносен резултат. По тези съображения съдът приема, че липсата на
настъпили вредни поледици само по себе си не води до маловажност на конкретния случай,
тъй като това е типична хипотеза за този вид административни нарушения. В
жалбата доводът за маловажност се обосновава с обстоятелството, че от него не
са настъпили вреди за фиска. Действително в резултат от процесното деяние не се
е стигнало до неотразяване на приходи. Това обстоятелство обаче вече е отчетено
като смекчаващо от законодателя и санкцията е била наложена на основание чл.
185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС. Неотразяването на приходи е предпоставка за
прилагането на този привилегирован състав и не следва да бъде повторно отчитано
от съда и като смекчаващо обстоятелство. Деянието не ще бъде общественоопасно
единствено при ощетяване на фиска. В случая обществената опасност произтича от
това, че при разлика между наличните и документираните средства в касата се
препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и така се
нарушават правилата за регистрация и отчетност. Размерът на констатираната
разлика, който не е незначителен, също изключва приложението на правилата за
маловажност на случая. Следва да се има предвид, че значението на всички
смекчаващи обстоятелства, включително, че нарушението е първо за жалбоподателя,
не е било игнорирано от АНО и е послужило като основание за индивидуализация на
имуществената санкция в минимален размер. По тези съображения настоящият
съдебен състав намира за неоснователно възражението за маловажност на случая.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя – юридическо
лице, съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е предвидена
имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева. В конкретния случай
административнонаказващият орган е наложил санкция в най-ниския предвиден
размер от 500 лева. Така наложената минимална санкция съответства на степента
на обществена опасност на деянието и на дееца и в този смисъл се явява
справедлива. По делото не се установяват отегчаващи обстоятелства, които да са
налагали определянето на имуществена санкция в по-висок размер. По тези
съображения не са допуснати нарушения нито при определянето, нито при
индивидуализацията на имуществената санкция и същата е законосъобразно
наложена, при правилно приложение на закона. Искането за налагане на санкция
под нейния минимум е неоснователно, тъй като ЗАНН не допуска подобна възможност
и нито наказващият орган, нито съдът разполага с такова правомощие в
административнонаказателния процес. Неясно е какво е имал предвид
жалбоподателят с искането за намаляване размера на втората имуществена санкция,
тъй като с обжалваното наказателно постановление е наложена само една санкция.
Както беше посочено обаче, тя е определена в предвидения в закона минимум и
поради това размерът ѝ не би могъл да бъде намаляван.
По гореизложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна, а
наказателното постановление за законосъобразно и обосновано, издадено при
правилно приложение на процесуалния и на материалния закон, поради което то
трябва да бъде потвърдено.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и неоснователността на жалбата право на вземане на
разноски възниква единствено за административнонаказващия орган, който изрично
е поискал присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Съдът не е обвързан от
претендирания от страната размер на юрисконсултско възнаграждение. При
определяне на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал.
5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния размер на възнаграждението, т.е. към
сумата от 120 лева, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в
рамките на посочената максимална горна граница. Във настоящото производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт. Съдът намира, че с оглед на
извършените следствени действия и материалния интерес по делото справедливият
размер на възнаграждението за процесуално представителство от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и правилата
за неговото определяне.
За
заплащане на същото следва да бъде осъдена ответната страна в процеса – жалбоподателят
„Гранд хилс“ ЕООД. Разноските
по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК следва да бъдат присъдени в полза на това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, в случая
това е Националната агенция за приходите.
Досежно разпореждането с вещественото доказателство – компактдиск, приложен
по административнонаказателната преписка, същото следва да се върне на
наказващия орган заедно с преписката след влизане на съдебното решение в сила.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл.
първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 519933-F535838
от 24.06.2020 г., издадено от Ж.Н.М. – ***, с което на „ГРАНД ХИЛС“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Пирински проход“ № 47, вх.
А, ет. 1, ап. 1 на основание чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин във
връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА „ГРАНД ХИЛС“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Пирински
проход“ № 47, вх. А, ет. 1, ап. 1 да
заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА вещественото
доказателство – компактдиск, приложен по делото, ДА БЪДЕ ВЪРНАТО на ЦУ на НАП заедно с административнонаказателната
преписка след влизане на решението в сила.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ