Присъда по дело №685/2013 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 253/11.12.2013 г., постановена по    НОХД № 685/2013 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас

Производството по делото е образувано по предявено от Районна прокуратура – гр. Бургас обвинение против Е.Д.Г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК – за това, че на 15.09.2009г. в гр. Б., от апартамент находящ се к-с „И.", бл. ..., вх...., ет....., при условията на повторност, чрез използване на техническо средство - оригинален ключ, отнел чужди движими вещи - 1 бр. преносим компютър, марка „Acer Travel", модел MS2205, на стойност 1000,00 /хиляда/ лева, 1бр. чанта за преносим компютър от черна промазка, на стойност 45 /четиридесет и пет/ лева, всички вещи на обща стойност 1045,00/хиляда и четиридесет и пет/ лева, собственост на „............", от владението и без съгласието на П.Ж.А., с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.

Производството се разгледа и реши в отсъствие на подсъдимия – на основание чл. 269, ал. 3 от НПК. Същият не бе намерен на посочения от него адрес и местоживеенето му в страната не бе установено след щателно издирване. Освен това, съдът намери, че задочното разглеждане на делото няма да попречи за разкриване на обективната истина по делото.

 В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия и го намира за доказано. Представителят на държавното обвинение пледира на подсъдимия да се определи наказание в размер на една година лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор.

Служебният защитник на подсъдимия се присъединява към становището на държавното обвинение.

За да постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

През 2009 г. св. П.Ж.А. заемала длъжността ....... в “.....” – гр. Б..  изпълнение на служебните си задължения св. А. ползвала служебен преносим компютър марка „Acer Travel", модел MS2205, който през септември 2009 г. занесла в дома си, находящ се в гр. Б., ж. к. “И.”, бл. ...., ведно чанта от черен промазан плат.

На 15.09.2009 г. св. А. излязла от жилището си и отишла на работа, като оставила в дома си преносимия компютър и чантата за него. В жилището се намирал синът й – св. Ж.А.А., който от известно време познавал подсъдимия Е.Д.Г.. Същия ден подсъдимият отишъл до дома на св. А. и поискал да ползва настолния му компютър. Св. А. не се възпротивил и разрешил на подсъдимия да влезе в жилището. Известно време след това подсъдимият предложил на св. А. да го придружи до жилището на друг техен познат – Ж. К., който живеел в близост. Двамата тръгнали към бл. .... в кв. “И.”. След като стигнали пред блока, подсъдимият помолил св. А. да го изчака отвън, като му поискал ключовете за дома му, тъй като не можел да отключи вратата на входа в бл. ...., в който живеел К.. Вместо да ползва ключовете по упоменатото предназначение, подсъдимият отишъл до дома на св. А., отключил вратата на жилището с един от ключовете на връзката, която свидетелят му дал и взел от дома на А. преносимия компютър и чантата за него.

Подсъдимият продал компютъра, ведно със зарядно и с чантата за него на св. Х.Т.В.. След разкриване на авторството на деянието с протокол за доброволно предаване св. В. предал на служител на V-то РУ”П” – гр. Б. така закупените вещи. Последните били върнати срещу разписка от 27.10.2009 г. на св. А..

   Стойността на отнетите от подсъдимия вещи се установява от изслушаната по делото оценъчна експертиза – 1 045 лева, в това число 1 000 лева на преносимия компютър и 45 лева на чантата от черна промазка.

  От приложената по делото Справка за съдимост се установява, че към инкриминираната дата подсъдимият е бил осъждан по НОХД № 3159/2008 г. по описа на Районен съд – Б., в сила от 11.11.2008 г., за престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК на обществено порицание.

Гореизложените факти относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване на престъплението съдът установи след преценка на всички доказателства, които са непротиворечиви по отношение на фактите, релевантни за престъпната съставомерност на инкриминираното деяние, взаимно се допълват и напълно съответстват помежду си досежно обстоятелствата, относими и значими за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия – депозираните в хода на съдебното следствие показания на свидетелите П.Ж.А., Ж.А.А. и Х.Т.В., изслушаното заключение по съдебно-оценъчната експертиза, както и от всички приобщени по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

С деянието си подсъдимият Е.Д.Г. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна фактическия състав на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като на 15.09.2009г. в гр. Б., от апартамент находящ се к-с „И.", бл. ...., вх....., ет....., при условията на повторност, чрез използване на техническо средство - оригинален ключ, отнел чужди движими вещи - 1 бр. преносим компютър, марка „Acer Travel", модел MS2205, на стойност 1000,00 /хиляда/ лева, 1бр. чанта за преносим компютър от черна промазка, на стойност 45 /четиридесет и пет/ лева, всички вещи на обща стойност 1045,00/хиляда и четиридесет и пет/ лева, собственост на „..............", от владението и без съгласието на П.Ж.А., с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.

  От обективна страна предмет на престъпното посегателство при кражбата са чужди движими вещи. В конкретния случай подсъдимият е осъществил признаците от състава на престъплението кражба, визиран в чл. 194, ал. 1 от НК, като е извършил действия по прекратяване владението на П.Ж.А. върху преносимия компютър и чантата за него и установяване на свое такова с отнасянето им от мястото, където са били поставени, при липсата на съгласие за това от страна на владелеца.

Обективно при осъществяване на деянието подсъдимият е използвал техническо средство – оригинален ключ, като по този начин е бил осъществен квалифицирания състав на чл. 195, ал.1, т. 4 от НК.

Вмененото на подсъдимия Г. деяние се явява извършено в условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като същият към момента на осъществяването му е бил осъждани преди да е изтекъл срокът по чл. 30 от НК за друго такова деяние кражба, както съдът посочи по-горе в мотивите си.

Процесното деяние не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените престъпления от този вид, имайки предвид начина на извършване на престъплението. Високата степен на обществена опасност на деянието се обуславя от обстоятелствата, които го характеризират, като осъществяващи признаците на посочените по-горе квалифициращи състави.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Деецът е съзнавал всички елементи от състава на престъплението и че лишава от фактическа власт върху вещите техния владелец, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е с намерението противозаконно да присвои чуждите вещи. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но въпреки това е целял противоправното си облагодетелстване. Субективната страна на деянието се обективира в действията на подсъдимия по отнемане на вещите, предмет на инкриминираното деяние и се доказва изцяло от събраните доказателства.

 По изложените съображения съдът намира, че подсъдимият е виновен в извършване на престъпното деяние по повдигнатото му от РП – Бургас обвинение.

 Относно наложеното на подсъдимия наказание:

 За извършеното от подсъдимия престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години.

 Съдът определи размера на наказанието при условията на чл. 54 от НК, като отчете степента на обществена опасност на личността на подсъдимия с оглед на съдебното му минало към момента на извършване на деянието и начинът на осъществяването на престъплението – възползвайки се от гостоприемството и доверчивостта на св. А..

Така съдът наложи на подс. Г. наказание лишаване от свобода в размер на една година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложи така наложеното наказание за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, тъй като са налице предпоставките на закона – към момента на извършване на деянието Г. е имал едно осъждане на обществено порицание.

При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и направените по делото разноски в размер на 55 лева – за възнаграждение на вещо лице.

  По гореизложените съображения съдът постанови Присъдата си.

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Красимира Донева

Вярно с оригинала

Ж. С.