Р Е
Ш Е Н
И Е № 143
09.04.2021г.,
град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски
административен съд, VII състав, в публично съдебно заседание
на осми февруари
през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретар
Албена Ангелова
и с участието на
прокурор
като разгледа
докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №
748 по
описа за 2019г., за
да
се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР
на ДОПК.
Образувано е по жалба
на СНЦ “АРИР“, гр. Стара Загора с хххх, чрез процесуален представител адв. М.. Оспорващият
моли съда да отмени изцяло РА №16002418005520-091-001/02.05.2019г., потвърден с
Решение №532/16.09.2019г. на Директора на дир. „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП.
В
жалбата се твърди, че на сдружението била направена ревизия за установяване
задължения по ЗДДС за периода 01.-01.2013г. – 31.12.2017г., съставен бил
ревизионен доклад /РД/ от 01.03.2019г., а с процесния РА били установени
данъчни задължения за ДДС, като последният бил надлежно обжалван пред
горестоящия административен орган. С решение на Директора дир. „ОДОП“ Пловдив
потвърдил РА в частта на установени задължения за ДДС на доставките с право на
частичен данъчен кредит и извършена годишна корекция по чл.73, ал.6 от ЗДДС в
намаление общо на 69 706,49 лв., което довело до задължения за ДДС в същия
размер, ведно с прилежащи лихви. Органът не обърнал обаче никакво внимание на
представените допълнително доказателства и аргументи и същите не били взети в
предвид. За това оспорващият твърди, че РА бил издаден при неизяснена
фактическа обстановка, без да бил извършен задълбочен анализ на всички факти,
обстоятелства и писмени доказателства, поради което и не бил мотивиран, съотв.
бил незаконосъобразен и следвало да се отмени изцяло. Решението на директора
било формално и също не отчитало аргументите на засегнатото лице, подробно
изложени в жалбата до него.
Конкретните аргументи
за незаконосъобразността на РА се свеждат до следните:
1.Констатацията на
данъчните била, че по всички данъчни фактури, включени в дневниците за покупки
през ревизирания период било упражнено право на приспадане на пълен данъчен
кредит, въпреки че същите били свързани както с облагаеми доставки, така и с
дейности с неикономически характер, като приели, че сдружението имало право
единствено на частичен данъчен кредит и поради това била направена корекция на
размера на ползвания данъчен кредит, като в резултат на преизчисляването се
отразявало в справката декларация /СД/ за последния данъчен период на съотв.
календарна година. Тази констатация била напълно погрешна и не отговаряла на
фактическите обстоятелства.
В справка Приложение
№1 към жалбата се прави цялостен анализ на декларираните от сдружението данни в
подадените от него СД по ЗДДС за ревизирания период. В кол. 5 от справката били
посочени „данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, получени доставки
по чл.82, ал.2 -5 от ЗДДС и внос без право на данъчен кредит и без данък, които
данни били получени от кл. 30 от СД. Било видно, че през ревизирания период
сдружението декларирало получени доставки, по които не било ползвало данъчен
кредит, данъчната основа и данъкът на който за целия ревизиран период бил на
обща стойност 79 873,36 лв., разпределени по съответните години /надлежно
описани в жалбата/.
От анализа на данните
от съставените от данъчните органи таблици се установявало, че посочените суми
като данъчна основа на облагаемите доставки /след съотв. корекции във връзка, с
изключване на доставки на ДМА/, данъчната основа на освободените доставки и
размера на ползвания данъчен кредит от данъчно задълженото лице /ДЗЛ/,
кореспондирали с подадените от ревизирания СД по ЗДДС.
Не такова обаче било
положението по отношение на приходите от нестопанската дейност на сдружението.
Стойностите им били взети от годишните оборотни ведомости, от оборотите на сч.
см. 711 „Приходи от нестопанска дейност“, но без да бил извършен какъвто и да е
анализ на тези данни. Всички изчисления на проверяващите били извършени само на
годишна база и установеното данъчно задължение по ЗДДС като главница било
определено на 69 706,49 лв., разпределено по години /описани в жалбата/.
Според чл.87, ал.1 от ЗДДС, данъчен период по см. на този закон бил периодът,
след изтичането на който регистрираното лице било длъжно да подаде СД с
резултатите от данъчния период. Съгласно чл.87, ал.2 от ЗДДС, данъчният период
бил едномесечен за всички регистрирани лица и съвпадал с календарния месец,
освен в случаите по глава осемнадесета.
Според оспорващият
ревизиращият екип при добросъвестно упражняване на правата и задълженията си е
следвало да извърши задълбочен анализ на всички данни представени пред него, в
следствие на което е щял да отчете, че: първо-приходите от нестопанската
дейност на лицето трябвало да бъдат отчетени по отделни месечни периоди, а не
само на годишна база; второ – от елементарното изброяване на проектите в РА и
РД, по които сдружението било бенифициент, не ставало ясно дали било приключило
изпълнението по тях, в чия полза бил резултатът – към възложителя, към трето
лице или към сдружението /напр. ноу-хау/, как бил отчетен, имало ли начислен
ДДС към някой или очаквало ли се резултатът да се акумулира в последствие
доставки с ДДС; има ли фактуриране от страна на АРИР, като каква доставка била
определена тя от самото сдружение и с какви мотиви.
На трето място се
сочи, че тъй като по всяка програма имало изисквания за съставяне на отчети и
прилагане на фактури, след анализ на същите следвало да се определи размер на
покупките, които били използвани за всяка отделна програма, съотв. да се
разграничели фактурите за покупки, които били свързани със стопанската дейност
на ДЗЛ и за които то имало право да ползва пълен данъчен кредит и тези,
направени както във връзка с облагаемите му доставки, така и за освободените
такива и за приходите от нестопанската му дейност, като едва след извършване на
съотв. изчисления, следвало да се определи размер на частичен данъчен кредит и
то само по тези последните фактури, а не по всички.
На четвърто място се
сочи, че АРИР извършвала дейност като подизпълнител на общините, отново
следвало да се извърши анализ на дейността, тъй като АРИР можела да обучава
младите предприемачи /напр./, за тях да било безвъзмездно, но обучението да се
заплащало от общината или директно от министерството с пари по конкретната
програма.
На пето място се
твърди, че за всяка конкретна констатация следвало да се посочи по какъв начин
се коригирали клетките на подадените от ДЗЛ месечни СД по ЗДДС, което не било
направено от ревизиращия екип и това изключително затруднявало правото на
защита на засегнатия. Било видно, че фактурите за покупки на ДЗЛ не били
анализирани в съотв. с икономическите дейности на същото, направено било едно
елементарно математическо изчисление, целящо единствено да бъдел намален
размерът на ползвания данъчен кредит на ревизираното лице.
С молба вх. №
6607/06.12.2019г. и във връзка с дадени
от съда указания в определението за насрочване на делото за разглеждане в
открито с.з., оспорващият сочи в приложение №1 фактурите, по които е ползвало
пълен данъчен кредит, като общият размер се сочи да е 109 966,17 лв.,
разпределен по години, дадено в таблица, като становището на сдружението било,
че то имало право на пълен данъчен кредит по всички тези фактури. Органът не
бил се съобразил с факта, че ревизираният не предоставял своите услуги по
нестопанската си дейност безвъзмездно, тъй като същите били финансирани по
съотв. програми. Това били възмездни доставки, финансирани от трето лице и
ползваният по тях ДДС следвало да се възприема за възстановил и да се признаело
право на пълен данъчен кредит. Заявява се, че определеният от органа размер на
ползвания данъчен кредит от жалбоподателя за процесния период бил определен
правилно, но се твърди, че резивираният имал право да ползва пълен данъчен
кредит по всички фактури.
Било видно от анализа
на данните от Приложение №1, че всички тези фактури за покупки били единствено
за стопанската дейност на СНЦ и те документирали доставки, извършени във връзка
с облагаеми такива. Данъчната основа на същите била осчетоводена като разход за
стопанската дейност в деб. с-ка 611 „разходи за основна дейност“, аналитична
партида 61101 – „разходи стопанска дейност“, и тези фактури били конкретно
посочени в Приложение № 2. Начисленият по тях ДДС бил в общ размер на
29 021,024 лв., разпределени по години в нарочна таблица. Органът не
съобразил тези фактури, приемайки единствено извод, че сдружението имало право
само на частичен данъчен кредит по всички фактури за покупки.
Оспорвал се размерът
на определения частичен данъчен кредит, посочен от органа в РД и РА и се
оспорвал размерът на определения по чл.73 от ЗДДС коефициент. В Приложение №3
се сочели фактурите за продажби, съставени въз основа на данните от дневниците
за продажби на сдружението пред процесния период. Тези данни сочели, че
облагаемата основа на доставки за този период била в общ размер на
572 817,46лв. При определяне на оборота по чл.73, ал.3 от ЗДДС за
2013-2017г. от декларираната обща стойност на данъчната основа, органът
следвало да изключи стойността на доставките на ДМА /съотв. в размер на
5833,33лв. и 3 842,75 лв. Същите не били взети предвид и при формиране на
оборота по чл.73, ал.4 от ЗДДС, като след изключване на същите, данъчната
основа на облагаемите доставки за определяне на оборота по чл.73 от ЗДДС
оставала в размер на 563 141,38лв.
Жалбоподателят
обяснява, че в Приложение № 4 бил направен анализ на оборотите по СС 703
„постъпления от продажби и услуги“, по която сдружението отчитало своите
приходи от стопанска дейност за 2013-2017г. вкл., като кредитния оборот по нея
за процесния период бил в размер на 561 241,48 лв. и се формирал единствено
от данъчната основа на приходите от продажби на облагаеми услуги. Цитира се
чл.64, ал.1, т.3 от ЗДДС, като относима за целите на чл.43, ал.2-3 от ЗДДС,
като същата следвало да се прилага единствено за 2017г., но не и за периода
преди нея. Данъчната основа на освободените доставки била в размер на
2 850,00лв. и тя била установена при ревизията.
На следващо място се
сочи, че се оспорвала стойността на приходите от нестопанската
дейност, която била относима за определяне на коефициента по чл.73, ал.5 от ЗДДС. В приложение към молбата бил направен цялостен анализ на оборотите по
СС 711 „приходи от нестопанска дейност“, където сдружението отчитало своите
приходи за процесния период на проверка. Общият кредитен оборот бил в размер на
1 147 0748,24лв., същият бил отразен в годишните оборотни ведомости и това
бил размерът на приходите от нестопанска дейност, който бил взет в предвид от
проверяващите при определяне на коефициента по чл.73 от ЗДДС. Този подход обаче
бил оправдан по отношение на СС 703 „постъпления от продажби на услуги“, където
се отчитали приходите от стопанската дейност, но не и по отношение на СС 711.
Кредитният оборот по СС 711 включвал осчетоводяването на получени средства по
банкови сметки на лицето в резултат на осъществявана от него нестопанска дейност,
но включвала и счетоводни статии, отразяващи прехвърляне на средства от
стопанската дейност към нестопанската
/съфинансиране/, както и приходи за бъдещи периоди по неприключени
проекти от предходни периоди – съставени във връзка с годишното счетоводно
отчитане. Следвало да се има предвид, че за част от получените суми СНЦ играело
ролята на разпределител по съотв. проекти и неговото задължение било да преведе
съотв. част от тези суми на своите партньори и това намирало отражение в СС
711. Реалният приход от нестопанската дейност на сдружението, който следвало да
се вземе предвид при определяне на коефициента по чл.73 от ЗДДС бил само
разликата между получените суми по банковите сметки, осчетоводени в кредита на
СС 711 и разплащането с партньорите, отразени в дебита на същата СС. Тази
разлика била определена в приложение и за процесния период била равна на
733 517,82 лв.
Жалбоподателят,
редовно призован в с.з., се представлява от пълномощника си, който поддържа
оспорването. Моли се за присъждане изцяло на разноските по делото.
Ответникът, редовно
призован, се представлява от гл. юрк. Б.. Оспорва се жалбата и се претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 3350 лева.
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, обсъден в неговата
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№Р-16002418005520-020-001/11.09.2018г. /л.60/ и подписана с КЕП, Г.И.Н. на
длъжност „Началник на сектор“ в ТД на НАП Пловдив и като заместник на Й. Т. М.
за датата 11.09.2018г. разпоредила извършване на ревизия на СНЦ „АРИР“ – Стара
Загора с хххх относно задължения за ДДС за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г.,
като определила и ревизията да се изпълни от Д.А.И – Гл. инспектор по приходите
и ръководител на ревизията и М.В.Г. – гл. инспектор по приходите. В заповедта
бил посочен тримесечен срок за извършване на ревизията, считано от датата на
връчването й. Съгласно данните от л.61, връчването било извършено по електронен
път на 17.09.2018г.
До СНЦ било изпратено
искане за представяне на документи и писмени обяснения №
Р-16002418005520-040-001/18.10.2018г. /л.62/, връчен електронно на 18.10.2018г.
/л.64, т.2/. От страна на дружеството били приложени СД за ДДС /л. 1-14, л.33-34,
л.
290-333, т.2/; хронология на см. 61101 за период
01.01-31.12.2015г. /л.15-16, т.2/; дневник за покупките за периода
01.01-31.12-2016г. /л.17-19, т.2/; хронология на см. 61101 за период 01.01-31.12.2016г.
/л. 20-21., т.2/; дневник за покупките за периода 01.01-31.12.2017г. /л.22-24,
т.2/; хронология на см. 61101 за период 01.01-31.12.2017г. /л. 25-26, т.2/;
оборотни ведомости за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г. /л. 35-43, т.2/; дневник
за покупките за периода 01.01-31.12.2013г. /л.45-46, т.2/; хронология на см.
61101 за период 01.01-31.12.2013г. /л.47-49, т.2/; дневник за покупките за
периода 01.01-31.12.2014г. /л.51-53, т.2/; хронология на см. 61101 за период
01.01-31.12.2013г. /л.54-55 т.2/; дневник за покупките за периода
01.01-31.12.2015г. /л.56-57, т.2/. С Протокол от 03.10.2019г. били предоставени
на електронен носител – диск, информацията посочена в протокола /л.58-63, т.2/.
С искане за
представяне на документи и писмени обяснения № Р-16002418005520-040-002/13.12.2018г.
от СНЦ били изискани а представяне договори, рамково споразумение и др.
документи за участие на сдружението в различни проекти, финансирани от
европейските фондове и програми за периода 01.01.2013-31.12.2017г.; документи
удостоверяващи извършени от СНЦ конкретни дейности за цитирания период по повод
изпълнението по тези проекти, сключени договори, приемо-предавателни протоколи,
описи към фактури и др. във връзка с получените доставки от „Алфа Визия“ ЕООД
за ревизирания период. Искането било връчено по електронен път на 13.12.2018г.
Със Заповед за
изменение на ЗВР № Р-16002418005520-020-002/14.12.2018г., издадена от Г.Н.,
срокът на ревизията бил продължен да 15.02.2019г., като в нея било посочено, че
за резултатите от извършената ревизия следвало да се състави РД в срок не
по-късно от 14 дни след определения срок за завършване на ревизията. ЗИЗВР се
съдържа в приложения по делото диск.
Под вх. №
102/03.01.2019г. в НАП-офис Стара Загора бил регистриран опис на документи
/л.76, т.2/, според който били приложени договори и рамково споразумение, въз
основа на които СНЦ участвало в различни проекти, финансирани със средства от
ЕФ и програми за посочения период. Също така било отговорено, че по отношение
на искането по т. VI, 1-2 за представяне на
документи, изпълнителният директор на сдружението посочила, че лицето /СНЦ/ не
можело да постави рязка граница между изпълняваните от екипа дейности във
връзка с извършваните от организацията стопанска и нестопанска дейност, като били
изложени и конкретни доводи за това.
Под вх. №
1332/18.01.2019г. в НАП-офис Стара Загора бил заведен отговор от СНЦ към който
били приложени описаните документи /л.77, т.2/. В Приложение №1 към отговора
били посочени единадесет проекта, в които участвало сдружението, като в
табличен вид били посочени и издадените фактури, стойност, основания, данъчна
основа на доставката, ДДС и разяснения /л.118-120, т.2/; Бил приложен и договор
от 20.04.2017г. между СНЦ и „АЛФАВИЗИЯ“ ЕООД, седалище гр. Стара Загора /л.121-124,
т.2/, ведно с фактура №3199/27.06.2017г. /л.125, т.2 и л. с номера на органа от
000278-000341, приложени в обособен том I към делото/. Били приложени и други договори между същите страни, ведно с
издадените от получателя фактури и приемо-предавателни протоколи /л.132 и сл.,
т.2 и описаните в обособен т. II, приложение към
делото договори, фактури, приемо – предавателни протоколи и пр., съдържащи
номера от 000001 - 000543/.
На 01.03.2019г. бил
издадена РД № Р-16002418005520-092-001 от назначения ревизионен екип /л.
39-51/, за който било изпратено уведомление /л.53/, а самият РД бил връчен на
СНЦ на 05.03.2019г. /л.51/. Под вх. № 5708/18.03.2019г. от СНЦ било подадено
искане за удължаване на срока за подаване на възражение срещу РД, които било
уважено, като с уведомление /л.54/ сдружението било уведомено, че срокът се
продължавал до 18.04.2019г. На 19.04.2019г. под вх. № 92-00-1599 в ТД на НАП
Пловдив било подадено по пощата на 18.04.2019г. /л.58/ писмено възражение
против РД от 01.03.2019г. /л.56/.
На 02.05.2019г. бил
издаден от Й. М. възложил ревизията и Д.И., ръководител на ревизията РА №
Р-16002418005520-091-001, с който в тежест на СНЦ „АРИР“, Стара Загора били
установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер на 92307,95лв., главница
и лихви, като дължими за периода 01.01.2013г. – 31.12.2017г. /л. 29-34/.
Документът бил подписан от издателите си с КЕП. РА бил връчен по електронен път
на 27.05.2019г. /л.35/. На 10.06.2019г. чрез ТД на НАП Пловдив до Директор дир.
„ОДОП“-Пловдив от СНЦ „АРИР“ била подадена жалба против посочения РА, който бил
обжалван изцяло, като жалбата била входирана в дир. „ОДОП“ на 20.06.2019г. под
вх. № 20-21-59 /л.18-23/.
На 16.08.2018г. било
сключено споразумение между сдружението и Директор дир. „ОДОП“ Пловдив на осн.
чл.156, ал.7 от ДОПК за продължаване срока по чл.155, ал.1 от ДОПК за
произнасяне на органа по подадената от сдружението жалба против РА №
Р-16002418005520-091-001/02.05.2019г., като срокът бил продължен до
16.09.2019г., както и бил предоставен срок за представяне на допълнителни
доказателства /л.287а, т.2/. В изпълнение на споразумението в дир. „ОДОП“ на
30.08.2019г. бил регистриран документ с № 20-21-59-2, към който били приложени
допълнителни доказателства, посочени като приложения.
На 16.09.2019г. под №
532 Директорът на дир. „ОДОП“ Георги Арнаудов издал решение, с които потвърдил
изцяло РА № Р- 16002418005520-091-001/02.05.2019г. Решението било връчено по
електронен път на 17.09.2019г. /л.17/. Жалбата против него била подадена до съда
по пощата, като видно от поставеното пощенско клеймо, това станало та
30.09.2019г. /л.6/.
По делото се
представят и следните писмени доказателства: Акт за прихващане или
възстановяване /АПВ/ № П-16002418092511-004-001/31.05.2018г. /л.27-29, т.2/
касаещ данъчен период м.04-2018г., с който било извършено прихващане на подлежащ на възстановяване ДДС с изискуеми
публични задължения в размер на 1303,82лв., както и АПВ № П-16002419092097-004-001/31.05.2019г.
с който било извършено прихващане на подлежащ на възстановяване ДДС с изискуеми
публични задължения в размер на 1058,52лв. /л.30-31, т.2/; справка за налични
недвижими имоти /л.65, т.2/; справка за налични МПС /л.66, т.2/; справка за
налични машини, оборудване и пр. /л.67-67а/; счетоводен амортизационен план за
периода 01.01-31.12.2018г. /л. 68, т.2/; справка за дългосрочни и краткосрочни
инвестиции /л.69, т.2/; справка за вземания от банки и трети лица /л.70, т.2/;
справка за придоби през последните 24 месеца мобилни телефони или преносима
офис-техника /л.72, т.2/; данни от „Информационно обслужване“ АД относно
валидността на издадени КЕП на лицата Г.Н., Д.И., Й. М. /л. 72-74/; заповед №
РД-09-1215/29.06.2018г. /л.64-65/; заповед № РД-09-1801/28.09.2018г. /л.66-67/;
заповед №РД-09-1/03.01.2017г. /л. 68-70/, ведно с приложения към нея.
Установява се още чрез данните от РД, че сдружението е регистрирано по ЗДДС, считано
от 30.01.2007г., с декларирана основна икономическа дейност с КИД 2008, код
9499-дейности на други организации с нестопанска дейност, неквалифицирани
другаде и с допълнителна ИД с код по НКИД 70.22-консултантска дейност по
стопанство и друго управление.
По искане на
оспорващата страна, Съдът назначи основна и допълнителна съдебно-счетоводни
експертизи, изпълнени от ВЛ П.П..
Видно от
констативната част на основното заключение, СНЦ изпълнявало своята дейност по
доставяне на услуги чрез финансиране, като част от средствата били получени от
сдружението от структурните фондове на ЕС по проекти, посочени в РД, които не
са спорни. Тези дейности по посочените проекти се явявали услуги към
финансиращия орган, който овъзмездявал изпълнение на дейности по проектите.
Друга част от средствата били получавани от осъществена от СНЦ стопанска дейност,
т.е. от самофинансиране и като източник били осъществявани облагаеми доставки. Извършените
през процесния период услуги били финансирани от трети лица.
На поставения под т.3
въпрос, ВЛ сочи, че след като се запознало с приложените журнали на см. 61101 в
кореспонденция със см. 401, установил, че отчетените по тази сметка разходи не
били отчитани като разходи за нестопанска дейност и дава конкретни размери по
години на отчетените разходи за стопанска и нестопанска дейност. След извършена
проверка на счетоводното отчитане на получените доставки, отнесени към
приходите от стопанската дейност на сдружението, ВЛ установило размер на ДДС по
тях, както следва: 2013г. – 661,07лв; 2014г. – 22 525,73лв.; 2015г. –
649,27лв.; 2016г. – 1 083,59лв.; 2017г. – 4 101,58лв. или общо 29 021,24 лв. ВЛ
пояснява, че този размер било определен от него само и единствено на база
счетоводното отчитане на получените доставки, като не можел по категоричен
начин да определи дали разходите били свързани само със стопанската дейност на
сдружението.
В отговора си по
въпроса по т.4 ВЛ сочи, че след като в РД и РА били използвани стойностите по
см. 711-приходи от нестопанска дейност и след като в тази сметка се отразявали
приходите от финансиране, изразява становище, че използваните стойности
следвало да бъдат взети като нетен размер, като от извършената подробна
проверка на счетоводните записвания, формиращи оборотите по см. 711 и на база
на същите установил следния размер на приходи от нестопанска дейност : 2013г. –
82 395,34лв; 2014г. – 220 146,75лв.; 2015г. – 224 255,96лв; 2016г. – 110 196,50лв.;
2017г. – 160 660,08лв. или общо 797 654,63лв., като анализира и
подробно се мотивират счетоводните данни за всяка една от ревизираните години.
В отговора по въпроса
по т. 5 ВЛ, съобразно с дадените от него отговори по предходните въпроси,
определя и размери на коефициента по чл.73 от ЗДДС /вж. таблицата на стр. 5 от
заключението/, като уточнява, че в данъчната основа на облагаемите доставки за
2013г. включвал и стойността на продаденото ДМА в размер на 5 833,33лв. В
съотв. с приетото по въпрос пет от заключението в нарочна таблица ВЛ определя и
размер на дължимия ДДС за съотв. години, даден в нарочна таблица /вж. стр. пет,
най-долу/, както определя и размер на дължимите прилежащи лихви /вж. таблицата
на стр. 6 от заключението/.
При изслушване на основното
заключение в с.з., ВЛ сочи, че при прегледа на счетоводството на ревизираното
лице, според експерта, СНЦ било объркало реда за отчитане на
финансирането. Според експерта, кредитният оборот на СС 711 по принцип не
отразявал нетния размер на приходите на дружеството и за това било необходимо
да бъде разгледан по начина, по който ВЛ се опитал да го обясни. Той пояснява, че
не вземал чистия кредитен оборот, защото той не бил приход, а само оборот. В
следствие на проблема при счетоводното отчитане, който установил при ревизираното
лице, експертът не можел да отчете кой бил нетният оборот на това дружество, защото не се
работело с чисти обороти. ВЛ поддържа тезата, че следвало да се работи с чисти
обороти и принципно получаването на парите било редно да постъпват по с/ка 755 -
финансиране, които суми все още не били приходи. Това финансиране все още не бил
приход, а само постъпили суми, които пропорционално на отчетените разходи по
съответната дейност, следвало да се отчитат по с/ка 705 и тогава вече ставали
приходи за финансиране, за да били съпоставими, за да бъдел спазен принципът на
счетоводно съответствие между приходи и разходи. Този кредитен оборот бил
натрупан, но не бил точен. ВЛ сочи още, че органът по приходите от своя страна просто
взел една част от кредитния оборот, но не се бил задълбочил в случая. ВЛ се
опитало да установи кое било оборот и кое не било оборот, който следвало да се
вземе като приход, като се съобразил със счетоводните закони и счетоводни
стандарти при изготвянето на своето заключение. Експертът сочи, че обърканият
начин на отчитане на финансирането, водел като свое следствие и проблема при
неговото счетоводното отчитане, тъй като не можело да се отчете кой бил нетният
оборот на това дружество.
В допълнителната експертиза,
допусната от съда по искане на оспорващата страна, ВЛ сочи, че при отчитане на
нетния размер на приходите от стопанската дейност на дружеството по години и
при съобразяване на чл.16, ал.2 от ППЗДДС, установява посочения в таблицата на
стр. 1 от експертизата нетен размер на приходите по години, а в таблиците на
стр. 2 към въпрос първи, сочи данни, съобразно чл.16, ал.2 от ППЗДДС, чл.73,
ал.3 и ал.4, т.2-6 от ЗДДС. В таблиците по въпрос 2 от допълнителната
експертиза, ВЛ извършва определяне на коефициента по чл.73 от ЗДДС /след
съобразяване на данните от въпрос 1/, а в последствие определя и размер на
дължимия ДДС, ведно с прилежащи лихви. В с.з. експертът поддържа допълнителното
си заключение, като пояснява и защо включва финансирането при разпределението и
определянето на първичния коефициент, това било защото такава била буквата на
закона – чл.73, ал.4, т.6 от ЗДДС. Тъй като финансирането, получавано от
сдружението, не било такова /по т.6/, което да се включвало в данъчната основа,
ВЛ преценила, че същото подлежало на такова разпределение и поради това то
участвало при определяне на коефициента за облагаеми и освободени
доставки.
След отмяна на дадения ход по
същество на спора Съдът назначи повторна допълнителна експертиза. Дадените
отговори на поставените задачи са: по първи въпрос – ВЛ сочи, че фактурите
издадени от доставчиците „ Алфа визия“ ЕООД, „Булрен“ ЕООД, „Резон“ ООД, са
отразени в счетоводството на сдружението, в което били обособени разходни
сметки за разходи, относими към стопанската и нестопанската дейност, а именно
с/ка 61101 – разходи за стопанска дейност и с/ка 612 – разходи за нестопанска
дейност. В нарочни таблици, ВЛ сочи отчитането на доставките от посочените
доставчици, така както те са отразени в счетоводството на СНЦ. Видно от данните
от същите за 2013 – 2017г. от доставчика „Алфа визия“ ЕООД са издадени фактури,
които са отразени по с/ка 612 – разходи
за нестопанска дейност. За 2014г. от доставчиците „Резон България“ ООД и
„Булрен“ ЕООД има издадени съотв. две и четири фактури, които са отнесени към
с/ка 611 – разходи от стопанска дейност. ВЛ сочи, че относно доставките от
„Алфа визия“ ЕООД имало изготвена подробна справка от представляващия СНЦ,
представена и на ответника, като доставките от този доставчик били използвани
както за нуждите на стопанската дейност на сдружението, така и за нестопанската
му дейност. Относно доставките от другите двама доставчици, ВЛ било уверено от
счетоводството на сдружението, че те били свързани изцяло със стопанската
дейност на сдружението.
По въпрос втори ВЛ сочи, че по
всички доставки, по които бил получател СНЦ е ползвало пълен данъчен кредит.
Въпросните доставки били надлежно осчетоводени в сътв. сметка. Според
счетоводителя на сдружението, отнасянето на определения разход към съотв.
сметка било извършвано на база конкретно разглеждане естеството на разход.
Малка част от разхода била отнесена директно към стопанската дейност, а
основната част от разходите, била отнесена към нестопанската дейност на сдружението,
но по същество били използвани за неговата стопанска дейност. В заключение ВЛ
посочва, че за целите на заключението приема доставките осчетоводени по с/ка
61101 за изцяло относими към посочената дейност, а тези по с/ка 612 – за
относими и към стопанската и към нестопанската дейност на сдружението. В
следствие на това и извършеното счетоводно отчитане на получените доставки,
отнесени изцяло към стопанската дейност на
СНЦ, се установява ДДС по тях в посочени размери /вж. таблицата на
стр.13 от заключението/, за което се следва и ползване на данъчен кредит.
В отговора си на въпрос 3, ВЛ
сочи, че изготвя заключението си на база получените суми по проекти, както и че
в конкретния случай приходите от нестопанска дейност по с/ка 711 се припокриват
с размера на получените субсидии. ВЛ сочи, че за да определи размера на
получените субсидии за годината, от сумата на кредитния оборот изважда сумата
на дебитния оборот по см. 711, която сума представлява прехвърляне на средства
за съизпълнители по конкретния проект, което не е съфинансиране на сдружението.
Така за 2013г. установява реален размер на получени субсидии от
134 224,54лв., за 2014г. – 160 624,46 лв., за 2015г. –
222 144,99лв.; за 2016г. – 92 191,09лв.
и за 2017г. – 161 041,20лв. В табл. на стр. 14 от заключението ВЛ определя
и размера на коефициента по чл.73 от ЗДДС, съотв. определя размер на дължимия
ДДС за проверяваните години и в заключение и размер на задълженията и прилежащи
лихви.
При така установеното от фактическа страна, от
правна Съдът намира следното:
Оспорването на РА, потвърден с Решение № 532/
02.05.2019г. на Директора на дирекция „ОДОП“ - Пловдив, е процесуално
допустимо, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК,
от активно легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, пред местно компетентния административен съд.
Разгледана по същество, Съдът намира жалбата за
частично основателна.
Удостоверява се по делото, че ревизионното
производство е валидно образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от
компетентни органи в рамките на определените им правомощия. По делото е
представено и прието като доказателство по делото Заповед № РД-09-1801/28.09.2018г.
на Директора на ТД на НАП – Пловдив /л.66/, издадена на основание чл.11, ал.3
от ЗНАП, с която се определят поименно длъжностни лица, които да изпълняват
функции на ръководители на екипи в посочената дирекция и отдел при ТД на НАП,
като под т.24 от таблицата се удостоверява, че за такъв е определен гл. инсп. по приходите Д.А.И, която заповед има действие до 30.09.2020г. Видно
от представената ЗВР, именно това длъжностно лице е част от екипа, извършил
ревизията и същият е определен за негов ръководител.
От представената на л.68-69 заповед, се удостоверява
кои органи по приходите могат със заповед да възлагат извършване на ревизия,
съотв. да изменят първоначално издадена ЗВР, като съгласно същата
/№РД-09-1/03.01.2017г. на първо място това е началника на отдел „Ревизии“ при
дир. „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив- М.Л., на второ място са началниците на
сектори в отдел „Ревизии“ с посочена месторабота. Съгласно т.3 от същата
заповед, при отсъствие /по болест или отпуск, или командировка/ за изпълнение
на правомощията на началниците сектори по т.2 в Приложение №1 се определят
поименно от кого да бъдат замествани. Съгласно т.6 от заповедта за заместването
/издадена на осн. чл.84 от ЗДСл./, се издава нарочна заповед с посочване на
заместника, както е отбелязано, че във всички случаи на заместване, при
издаване/подписване на документи от заместващ служител, това обстоятелство
следва изрично да се отбелязва. Конкретните данни, които се представят пред
съда чрез изпратените от ответника писмени доказателства, удостоверяват, че
ЗВР, която поставя началото на особеното ревизионно производство е издадена Г.И.Н.,
в качеството й на заместващ на Й. М.. От допълнително
представените от ответника писмени доказателства, не оспорени от жалбоподателя,
се установява, че със заповед на Директор на ТД на НАП Пловдив на Й. М. е
разрешено ползване на отпуск от два дни за периода 10-11.09.2018г. вкл. и че
същата ще се замества от служителя Г.Н., която е и издателя на ЗВР, с която се
инициира особеното производство. По същия начин се удостоверява и, че в периода
20.11.2018г. -17.12.2018г. Й. М. отсъства от работа поради ползване на отпуск
поради временна неработоспособност и със заповед на директор на ТД на НАП
Пловдив за заместващ служител е определена Г.Н.. /л. 316-317/. Т.е. и към
момента на издаване на ЗИ на ЗВР от 14.12.2018г. отново се доказва, че Г.Н. в
качеството й на заместващ на титуляра М. правомерно удължава срока на
ревизионното производство. Самият РА е издадено от определения в заповедта на л.68
титуляр Й. М. в качеството и на началник на сектор с място на работа в гр.
Стара Загора.
При така
установеното Съдът намира, че издателите на оспорения акт разполагат с
компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на
същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е
компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. Не
се спори, че РА е подписан от лицата, посочени като негови издатели, с квалифициран
валиден електронен подпис, за които обстоятелство се прилагат и неоспорени
писмени доказателства.
При
извършената служебна проверка, Съдът не констатира да има допуснати съществени
по своя характер нарушения на административно-производствените правила в хода
на проведеното ревизионно производство и при издаването на акта, които да
обуславят отмяна на това основание. Ревизията е приключена в срока по чл.114,
ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът
по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на РА. В хода на ревизията органите по
приходите са извършвали редица процесуални действия по събиране на относимите и
необходимите доказателства, на база на които е извършена проверка на
релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.
При
изследване на материалната законосъобразност Съдът съобрази следното:
Данъчният
орган приема, че за проверяваните периода СНЦ упражнило
неправомерно право на пълен данъчен кредит по фактури за покупки на материали и
услуги, издадени от „Алфа Визия“ ЕООД, „БУЛРЕН“ЕООД, „РЕЗОН“ООД и др. лица
/основно от посочените трима доставчици/. Ответникът сочи, че тези доставки
били главно с предмет „организиране на събития/семинари“, а също така и „авансово
плащане за провеждане на конференция“, „наем на автобуси за информационна кампания“,
„рекламни материали Европа Директно“, „Коледна трапеза“ „ книги с коледни
рецепти“ и др.
Ответникът
установява, че на 25.03.2013г. СНЦ сключва Рамково споразумение за партньорство
с ЕС, в сила до 31.12.2017г. имащо за предмет предоставяне не безвъзмездни
средства за осъществяване на дейности, допринасящи за постигане целите на ЕС в
областта на комуникацията с широката общественост на местно равнище, като
съгласно договореното в това рамково споразумение за недопустим разход се счита
приспадащият се ДДС. Договорено било предварително заплащане на 70 % от максималната
сума. Въз основа на това Рамково споразумение органът установява сключени други
специфични споразумения, в чиито рамки СНЦ изпълнявало дейности по
информираност и публичност по отношение на ЕС, дейности по подготовка на
материали, като част от тях се изпълнява от експерти на самото сдружение, а
други били възлагани на външни изпълнители. Средствата, получавани годишно през
периода, били между 50 и 60% от стойността на годишната програма.
Ответникът
установява и, че СНЦ участва през ревизирания периода и в други проекти, като
основна част, за която по тях се ангажирало били проучвания, анализи,
идентифициране на добри практики, подготовка и предоставяне на препоръки за
местни и регионални политики. На външен изпълнител се възлагала организацията на
международните семинари и срещите на заинтересованите страни. Тъй като за
въпросните дейности по Рамковото споразумение и другите проекти СНЦ
предоставените резултати от изпълненията им било безплатно за обществеността,
те не били определени като предмет на възмездни сделки и по тях сдружението нямало качеството на
данъчно задължено лице, съотв. и тази дейност не се определяла за независима
икономическа дейност по см. на ЗДДС. От сдружението била водена аналитична счетоводна
отчетност за получените финансирания от ЕС във връзка с тези проекти, които
имали нестопански характер.
Проверяващите
установяват, че СНЦ осъществявало пред проверявания период и стопанска дейност
/с цел реализиране не приходи/ под формата на предоставяне на услуги на трети лица и/или при
кандидатстване в процедури за възлагане на обществени поръчки, в това число
подготовка и управление на проекти, организиране на събития, пресконференции и
пр. консултантски услуги, които били облагаеми доставки по см. на ЗДДС. Тези
доставки всички били документирани чрез издадени данъчни фактури, които били
включени в дневниците за продажби за съотв. данъчен периода, данъкът бил
начислен и отразен в подадените справки декларации /СД/.
От СНЦ били декларирани и извършени освободени доставки
по чл. 41 , ал. 1 от ЗДДС, които за 2013г. били в размер на 1350лв., а за
2015г. в размер на 1500 лева.
В
процеса на ревизионното производство ответникът установява, че за поверявания
период СНЦ упражнило право на приспадане на пълен данъчен кредит по издадени
доставчиците, коментираните РД и решението, както и в последната допълнителна
експертиза лица, като установява, че на част от фактурите има поставен печат на
МРР, удостоверяващ, че съответна част от извършените разходи са включени в
съставения финансов отчет за изпълнени дейности по проекта, предмет на
проверката и съотв. безвъзмездно финансирани. Данъчният орган приема, че
закупуваните материали и услуги, в това число и за организация на събития с
външен изпълнител, се отнасят както за облагаемата стопанска дейност на
сдружението, така и осъществяване на изпълняваните от СНЦ проекти, като
материалите и услугите са включени в разходите по съставените финансови отчети
за изпълнение на проектите и въз основа на тях са получавани безвъзмездните
финансирания. Предвид на това данъчният орган приеме извод, че не е възможно
ясно отграничаване между изпълняваните от СНЦ дейности във връзка с
извършваните от него стопанска и нестопанска дейност, по коментираните фактури
с посочените трима доставчици и на сдружението не следва признаване на да
ползва право на пълен данъчен кредит, а само частичен такъв, определен
съобразно правилата на ЗДДС. От своя страна оспорващото сдружението активно
поддържа тезата, че правилно и законосъобразно е упражнило по издадените от
тези доставчици фактури право на пълен данъчен кредит и отрича извода на
ответника, че по тях се следва ползване само частичен данъчен кредит.
Съдът
приема за принципно правилен изводът на ответника, че от данните от преписката
не може еднопосочно да се отграничи и определи дали придобитите от въпросните
трима доставчици услуги и стоки, за които са издадени съотв. фактури и които
формират основната част от размера на приспаднатия данък, впоследствие са
вложени само в стопанската дейност на сдружението. Споделя се извода на органа,
че така придобитите от коментираните трима доставчици стоки и услуги са
използвани /влагани/ едновременно и за дейностите на сдружението по
споразуменията, сключени за получаване на БФС от ЕС, по които изпълнител е СНЦ,
т.е. такива, които се явяват безвъзмездни сделки по см. на закона.
Така още в първата си експертиза ВЛ сочи, че основната дейност на СНЦ е
извършване на услуги, които са финансирани /заплащани/ по два начина: на първо
място чрез получаване на БФП от европейските структури /по сключеното Рамково
споразумение/, обстоятелство, което се установява и от данъчния орган, като
тези финансирания се приемат за безвъзмездни сделки по см. на ЗДДС и по
отношение на тях сдружението не се възприема за данъчно задължено лице. На
второ място услугите, извършвани от СНЦ са такива, които са към трети лица, с
възмезден характер, т.е. имащи качеството на облагаеми доставки по см. на ЗДДС.
ВЛ установява, а също и ответника, че дейността на сдружението намира пълно
счетоводно отчитане, но от него не може да се определи категорично дали
разходите от дейността са свързани само със стопанската дейност на сдружението,
както и, че ако те са свързани само и единствено към облагаемите доставки,
свързани със стопанската дейност на СНЦ, то тогава този размер на ДДС ще се
отрази на определеното от ответника задължение.
В това
заключение ВЛ прави пояснение относно приложимостта на СС №20 към конкретния
казус, като възприема извод, че щом ревизионният орган при определяне на
задълженията стъпва на данните от с/ка 711 – Приходи от нестопанска дейност
/НСД/, където се отразяват приходите от външното финансиране със средства от
европейските фондове, то следва съобразно установените правила в този стандарт,
те да бъдат отчетени в нетен /чист/ размер, като предоставените безвъзмездни
средства да се признават като приход през същия период, в който е признат
съотв. разход, за покриването на който са получени тези средства.
С
втората допълнителна експертиза и след извършена подробна проверка в
счетоводството на сдружението и главно на доставките, получени от жалбоподателя
от коментираните и от ответника три дружества, но и вкл. и на доставки от други
трети лица, по които сдружението е ползвало право на пълен данъчен кредит, ВЛ потвърждава
извода си, че общо по получените доставки, отнесени изцяло към стопанската
дейност на сдружението, размерът на ДДС по тях е 29 021,24лв. за всички
проверявани години /вж. таблицата на стр. 3 от първото заключение и на стр.13
от втората допълнителна експертиза/. Този размер не е оспорен. Това е само
относно размера на данъка по получените доставки, отнесени изцяло към
стопанската дейност, т.е. по облагаемите доставки.
Във
втората допълнителна експертиза, изготвена след възобновяване на
производството, ВЛ в отговора си на въпрос 3 отново извършва определяне на оборотите на сдружението за проверяваните години при
отчитане на отговорите си по въпрос едно и две от заключението и след пълна
проверка на счетоводните отчитания на всички доставки от коментираните три
търговски дружества и други трети доставчици. Видно от отговора по въпрос първи,
фактурите, издадени от коментираните три дружества намират отражение в
счетоводството на СНЦ, обособени по разходни сметки, относими както към
стопанската, така и към нестопанската дейност на сдружението, а именно по с/ка
61101 – разходи за стопанската дейност и с/ка 612 – разходи за нестопанската
дейност, като ВЛ в нарочни таблици дава подробни данни за отчитанията на всяка
една от издадените през процесния период фактури от въпросните трима
доставчици. Данните от тях сочат, че по доставките от „Булрен“ ЕООД и „Резон“
ООД разходите са осчетоводени единствено по с/ка 611, т.е. като разходи за
стопанска дейност, докато доставките от „Алфа визия“ ЕООД за осчетоводени и по
двете сметки, като за това са представени и нарочни справки в ревизионното
производство.
Горното
дава основание на съда да приеме, че правилно ответникът приема, че
проверяваното лице няма право на приспадане на пълен данъчен кредит по всички
фактури, издадени за получени от него доставки на стоки и услуги в проверявания
период, съотв. не по всички тях са били налице предпоставките на чл.69, ал.1,
т.1 от ЗДДС, а именно получените стоки и услуги да са използвани в последващи
облагаеми доставки на сдружението. В този случай намира
приложение правилото на чл.73 от ЗДДС.
Съгласно чл.73 от ЗДДС, регистрирано лице има право на
приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка на стоки и услуги,
които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право
на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които
лицето няма такова право. Размерът на частичния данъчен кредит се определя,
като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен до втория знак
след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за
доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и
оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности. В следващите алинеи на текста
законодателят определя и рзмера на частичния данъчен кредит /ал.2/, определен, като сумата на данъчния
кредит се умножи по коефициент, изчислен до втория знак след десетичната
запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за
които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се
за всички извършвани от лицето доставки и дейности. В ал.3 се
определя как се формира оборотът, който се отнася за доставките, за които
лицето има право на приспадане на данъчен кредит, като там се включват: 1. данъчните основи на
извършените от лицето облагаеми доставки; 2. данъчните основи на получените от лицето
плащания, за които данъкът е станал изискуем преди настъпване на данъчното
събитие по облагаема доставка; 3. данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на
изпълнение извън територията на страната, приравнени на облагаеми съгласно чл. 69, ал. 2, с изключение на доставките с
място на изпълнение извън територията на страната, извършени от постоянен обект
на лицето извън територията на страната; 4. данъчните основи на получените от лицето
плащания преди осъществяване на доставките по т. 3; 5. данъчната основа на доставките на стоки или
услуги, за които не е упражнено право на приспадане на данъчен кредит на
основание чл. 70, ал. 1, т. 3 - 5. В ал.4 пък се определя как се
формира оборотът, който се отнася за всички
доставки и дейности на лицето, като спорде предвиденото той включва - 1. оборота по ал. 3; 2. данъчните основи на извършените от лицето доставки с място на
изпълнение извън територията на страната, които не са приравнени на облагаеми
по смисъла на чл. 69, ал. 2, с
изключение на доставките, извършени от постоянен обект на лицето извън
територията на страната; 3. данъчните основи на извършените освободени доставки, с
изключение на тези по чл. 50, ал. 1, т.
2; 4. стойността на доставките и дейностите извън рамките на
икономическата дейност на лицето, с изключение на тези, за които не се приспада
данъчен кредит на основание чл. 71а
и 71б; 5. данъчните основи на
получените от лицето плащания преди осъществяване на доставките и дейностите по
т. 2, 3 и 4; 6. размерът на
получените субсидии, различни от тези, които се включват в данъчната основа. Съгласно чл.26, ал.3, т.2 от ЗДДС данъчната основа по ал. 2
се увеличава с всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката.
Дефиниция на понятието „субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка“ е
дадена в т.15 от § 1 от ДР на ЗДДС. Съгласно същата, това са субсидиите и финансиранията, чието
отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки или услуги. Не са субсидии и
финансирания, пряко свързани с доставка, тези, предназначени единствено за покриване на загуби
и финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи. При това положение следва извод, че
получаваните средства под формата на БФП по Рамковото споразумение също следва
да се включват при формиране на оборота по чл.73, ал.4 от ЗДДС, съотв. тези постъпления участва при формирането на
коефициента по чл.73, ал. 2 от ЗДДС.
Съдът обаче намира, че така
определените размери на оборотите по чл.73, ал.3 и ал.4 от ЗДДС от страна на
ревизиращия екип не са в съотв. с приложения материален закон, като се основава
на извършените от ВЛ изчисления в неговите експертизи /основна и втора
допълнителна/, които приема за обективно изготвени и поради това ги кредитира
напълно. За извършените от
жалбоподателя облагаеми доставки, на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, същият има право на
пълен данъчен кредит за получените във връзка с тях стоки и услуги, а тези свързани с извършване както на облагаеми доставки
така и за такива, които не представляват независима икономическа дейност,
съгласно чл. 73, ал. 1 от ЗДДС, лицето има право на частичен
данъчен кредит.
Съдът
кредитира извършеното от ВЛ определяне размера на доставките по чл.73, ал.4 от ЗДДС, като приема стойностите, отразени от експерта в таблиците /по години/,
дадени в отговора на въпрос 3 от второто допълнително заключение. Така за 2013г. оборотът по
чл.73, ал.4 от ЗДДС е равен на 134 224,54лв.; за 2014г. – 160 624,46лв; за 2015г. –
222 140,99лв; за 2016г. – 92 191,09лв. и за 2017г. – 161 041,20
лв. Що се отнася до определения размер на данъчна основа на облагаемите
доставки, то видно от коментираното второ допълнително заключение те се
потвърждават, с изключение на размера на 2013г., тъй като за тази година
ревизиращия екип е изключил от данъчната основа на доставката на ДМА-автомобил
в размер на 5 833,33 лв., която е включена в основата от експерта. Съдът
намира, че това е изцяло правилно, като съобрази редакцията на чл.64, ал.1 от
ППЗДДС, действаща към 2013г., към който момент не е приета т.3, в сила едва с
изменението от ДВ бр. 24/2017г., считано от 21.03.2017г. Поради това и правилно
доставката на ДМА през 2017г. на стойност 3 842,75 лв. не е включена при
формиране на данъчната основа на облагаемите доставки. Данъчната основа на
освободените доставки също не е спорна и се потвърждава от експертизите.
При установените разлики в стойността на
доставките от нестопанска дейност, съотв. се променя и коефициента /вж.
таблицата на ст.14 от втората допълнителна експертиза/, а от там и размера на
дължимия се ДДС, като при ползван данъчен кредит в размер на
109 968,17лв., лицето има право на пълен данъчен кредит само в размер на
29 024,24лв. и отделно право на частичен данъчен кредит в посочените в
таблицата размери или общо полагаем се данъчен кредит в размер на
65 063,25лв., съотв. следва да бъде извършена годишна корекция в частта на
установените с РА задължения за довнасяне в размер на 44 917,92лв.
Съобразно горното, Съдът намира, че с РА незаконосъобразно е
определен резултатът за процесните
пет години в частта на извършената годишна корекция по чл. 73, ал. 8 от ЗДДС, като неправомерно ползваният данъчен
кредит не е посоченият от ревизията 69 706,49 лв., а е такъм в размер на 44 917, 92 лв. Тази сума се получава, като разлика
между ползвания пълен данъчен
кредит на жалбоподателя в размер общо на 109 968,17лв., намалена с правомерно ползваният пълен данъчен кредит в размер на 29 021, 24 лв. ведно със стойността на изчисления от
експертизата частичен данъчен данъчен кредит в общия размер от 65 063,25лв. Това налага РА да бъзе изменен като корекцията на неправомерно ползвания
данъчен кредит за
процесните пет години бъде определен на 44 917,92 лв., вместо на 69 706,149 лв., съотв. се измени и в частта на РА,
с който са определени общо лихви за просрочие в размер на 23 796,09лв.,
като вместо 23 796,09лв. се определят такива в общ размер на
14 128,62лв. /вж. таблицата най-долу на стр.14 от втората допълнителна
експертиза/.
При така формирания правен извод за частична
основателност на оспорването, Съдът приема, че и двете страните имат право на разноски, като такова искане същите
своевременно заявяват. Съгласно списъка на разноските, представен от
пълномощника на жалбоподателят, се претендират такива в общ размер на 13 350лв.
/л.367/, от които 12 000лв. с ДДС възнаграждение за един адвокат, като не се
прави възражение за прекомерността на така уговореното и заплатено по банков път
възнаграждение, а останалите разноски за платени ДТ и експертизи. Съдът
установява от данните по делото, че разноските, заплатени за ВЛ са в размер на
900лв., от които първоначално заплатени 500лв. /л.191/ и допълнително внесени в
размер на 400 лв. /б./239/, Ето защо общо разноските на оспорващата страна са
такива в размер на 12 950лв. От своя страна пълномощникът на ответника
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 3335лв. и
доказва допълнителни разноски, внесен депозит за ВЛ, в размер на 500 лева.
/л.399/ или общо претендирани разноски в
размер на 3835 лв.
Като съобрази правилото на чл.161, ал.1 от ДОПК, Съдът намира, че на страните следва да се
присъди, както следва – на оспорващия разноски в
размер на 4 769,49лв.
и разносноски за ответника в размер
на 2 422,57лв., изчислени съгласно чл.
8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ ревизионен акт № Р-16002418005520-091-001/02.05.2019г., потвърден с Решение №532/16.09.2019 г. на Директор на
Дирекция ОДОП-Пловдив
при ЦУ на НАП, в частта на установените задължения за довнасяне на ДДС за периодите м.12/2013г., м.12/2014, м.12/2015,
м. 12/2016 и м.12/2017г. в общ размер на 69 706,49лв. главница и лихви в
размер на 23 796,09лв., като ОПРЕДЕЛЯ за довнасяне за периода
данък
в размер на 44 917,92 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 14 128,62 лв .
ОСЪЖДА Дирекция ОДОП-Пловдив да заплати на СНЦ “АРИР“, гр. Стара Загора с хххх разноски в размер на 4 769,49 лв.
ОСЪЖДА СНЦ “АРИР“, гр. Стара Загора с хххх да заплати на Дирекция „ОДОП“ Пловдив разноски за юрисконсулт и за ВЛ в размер на 2 422,57 лв.
Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: