№ 685
гр. Бургас, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120202196 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. И. А., ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 24-****-****** от ******** г., издадено от началник сектор в ОД на МВР
– Бургас, Четвърто РУ, с което на жалбоподателя на основание чл. 184, ал. 3 ЗДвП за
извършено нарушение по чл.113, ал. 1 ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20
лева.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва изложевните в АУАН и НП фактически констатации, като
твърди, че съгласно Тълкувателно решение №2/22.12.2016 г. на ВКС, мястото където е
предприел пресичане представлява пешеходна пътека, тъй като е продължение на тротоара.
Сочи, че разстоянието от мястото на пресичане до пешеходната пътека е било 103 метра
след извършена проверка в интернет. С тези доводи моли НП да бъде отменено.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява и поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На ******** г. около 21:00 часа свидетелите М. Д. и С. М. и двамата полицейски
служители в Четвърто РУ при ОД на МВР – Бургас изпълнявали служебните си задължения,
1
като били позиционирани със служебен автомобил в гр. Бургас, ж.к. „М.р.“ , бул. „А.К.“ до
кръстовището на бензиностанция „Ш.“. В същото време жалбоподателят като пешеходец
предприел пресичане на булеварда, който представлявал две платна за движение, всяко с по
три ленти, на място, което не е било предназначено за пресичане от пешеходци.
Полицейските служители констатирали извършеното от жалбоподателя нарушение по ЗДвП,
като свидетелят Д. указал на жалбоподателят да се върне назад, тъй като извършва
нарушение и да пресече на намираща се в близост пешеходна пътека. Жалбоподателят
възразил, като посочил, че пресича на място, което е продължение на тротоара и
представлява пешеходна пътека. Свидетелят Д. обяснил на жалбоподателя, че ще му бъде
съставен фиш с налагане на глоба, но жалбоподателят отново възразил, поради което
свидетелят Д. съставил срещу жалбоподателя АУАН, за това, че не е пресичал на пешеходна
пътека в нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗДвП. Впоследствие било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства. Показанията на
свидетелите Д. и М. са обективни, последователни, безпротиворечиви, поради което съдът
ги кредитира в тяхната цялост. По делото е наличен и видеозапис, който потвърждава
изложените от свидетелите фактически положения.
По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установената от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
обуславят отмяна на обжалвания акт. АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи (Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните
работи и Заповед № 251з-804/23.02.2022 г. на директора на ОД на МВР - Бургас) в сроковете
по чл. 34 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Процесното нарушение, както и
обстоятелствата, при които е извършено са описани в пълна степен. В НП изцяло е намерила
отражение изложената в АУАН фактическа обстановка
В случая се касае за нарушение по чл. 113, ал. 1 ЗДвП, в която норма се предвижда
задължение за пешеходците да пресичат платното за движение, като преминават по
пешеходните пътеки при спазване на конкретни правила, определени в същата разпоредба.
При установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че правилно АНО е
2
ангажирал отговорността на жалбоподателя за процесното нарушение. В тази връзка съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че мястото, на което е пресичал
представлява пешеходна пътека, като продължение на тротоара.
Съгласно параграф 6, т. 54 от ДР на ЗДвП пешеходна пътека е част от платното за
движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци,
предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са
продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение. В т. 6, б. „в“ от
цитираното от жалбоподателя Тълкувателното решение № 2/22.12.2016 г. на ОС на НК на
ВКС, върховната инстанция е приела, че правото на пешеходеца при пресичане на пътното
платно е абсолютно на място, което е продължение на тротоарите и банкетите върху
платното за движение на кръстовище, като се упражнява при спазване на правилата на
чл.113 и чл.114 от ЗДвП.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че процесното място където
жалбоподателят е предприел пресичане на булеварда, не попада в обхвата на дадената от
законодателя дефиниция на пешеходна пътека. Видно от видеозаписа, а и от показанията на
свидетелите Д. и М. се установява, че се касае за широк булевард, който се състои от две
платна за движение, като всяко платно има по три ленти. От видеозаписа се установява, че
жалбоподателят се движи по тротоар, но мястото на пресичане от жалбоподателя не следва
да се квалифицира като продължение на тротоара, тъй като отсрещната страна на булеварда
не представлява продължение на този тротоар, по който се движи жалбоподателя.
Наблюдава се, че на отсрещната страна на посоката на пресичане на пешеходеца има пътен
банкет и обособена след него пешеходна зона. Категорично според съда по делото се
установява, че жалбоподателят е предприел пресичане на пътното платно на място, което не
е пешеходна пътека. Още повече от показанията на свидетеля М. се установява, че
процесният участък е с натоварено движение на превозни средства, поради което при
пресичане на пешеходци на това място често настъпват ПТП с пострадали. Това
обстоятелство се потвърждава и от наличния по делото видеозапис, видно от който в
непосредствена близост до жалбоподателя, след като навлиза на пътното платно да пресича,
преминава автомобил, който би застрашил живота и здравето му. В ал. 2 на чл. 113 ЗДвП е
предвидено изключение от предписаното задължение, предвидено за пешеходците в ал. 1.
Прави впечатление, че изрично е посочено вида на пътя, който може да бъде пресичан на
място различно от пешеходна пътека, като процесният булевард не попада в обхвата на
нормата на чл. 113, ал. 2 ЗДвП, тъй като се състои от две платна за движение, като всяко
платно има по три ленти. Отделно от това от показанията на свидетелите Д. и М. се
установява, че в близост (на около 40, 50 м.) от процесното място е имало разположена
пешеходна пътека за пресичане на булеварда. Свидетелят М. посочва, че изрично е указал на
жалбоподателя, че следва да пресече на пешеходната пътека, като му е посочил, къде се
намира тя.
Ето защо, при така установеното по делото, съдът прави безспорен извод, за
осъществен от жалбоподателя състав на нарушение по чл.113, ал. 1 ЗДвП от обективна и
3
субективна страна.
Правилно наказващият орган е приложил санкционната норма на чл. 184, ал. 3 от
ЗДвП, като относима в настоящия случай. Разпоредбата предвижда налагане на наказание
„глоба“ във фиксиран размер от 20 лева на пешеходец, който наруши правилата за движение.
В случая е наложена санкция именно в този размер, поради което се налага извод, че
наказващият орган е действал законосъобразно и не са налице основания за изменение на
НП в тази му част.
Следователно НП се явява законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-****-****** от ******** г.,
издадено от началник сектор в ОД на МВР – Бургас, Четвърто РУ, с което на Д. И. А., ЕГН
**********, на основание чл. 184, ал. 3 ЗДвП за извършено нарушение по чл.113, ал. 1 ЗДвП
му е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4