Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 17.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на деветнадесети юни
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина
Стоянова, разгледа търговско дело № 338 по описа за 2018г. и взе предвид
следното:
Производството е по предявени от „Т.Б.“ АД
обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено по реда на
чл. 415, ал. 1 ГПК, че „П.“ АД дължи сумата 102 258,00 евро – част от
главница по договор за банков кредит №001-006-001/21.07.2008г., сумата
3 046,32 евро – договорна лихва за просрочие за
периода от 07.10.2016г. до 23.11.2016г., както и сумата 63,47 евро –
застрахователна премия, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №67260/2016г. на СРС, 118 с-в.
Ответникът оспорва исковете с възражения за
погасяване на вземанията поради изтекла давност и поради осъществено
принудително събиране на вземанията в изпълнително производство, образувано въз
основа на процесната заповед за изпълнение и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
Приетите като писмени доказателства по делото
договор за банков кредит от 21.07.2008г. и дванадесет анекса към него
установяват възниквали облигационни правоотношения между „Т.Б.“ АД и „„П.“ АД, по силата на които
банката се е задължила да предостави на дружеството кредит за оборотни средства
в общ размер 1 500 000 евро (който е увеличен с анекс №1 от 05.03.2009г.
на 3 587 400 евро, а с част от последващите
анекси е договорено и повторно предоставяне на част от усвоените суми за
главница по кредита) срещу задължения на дружеството за връщане на главницата,
плащане на възнаградителна лихва, а при забава и договорна лихва за просрочие (по съществото си мораторна
неустойка) в сроковете и размерите, уговорени в договора и анексите към него.
От заключението на изслушаната
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че усвоените от ответника суми по
процесния договор за кредит възлизат на общия размер от 4 149 133,93
евро.
С покана изх. №20-00-918/16.09.2016г. (приета
като писмено доказателство по делото) банката уведомява ответника, че ако не
изпълни просрочените си изискуеми задължения по кредита в общ размер
300 562,56 евро в срок до 26.09.2016г., обявява целия кредит за предсрочно
изискуем от посочената дата.
Удостоверителното изявление върху поканата,
подписано от законния представител на ответното дружество, с противопоставима
на дружеството доказателствена сила установява връчване на поканата на 17.09.2016г.,
а при липса на ангажирани доказателства, но и твърдения за изпълнение на
просрочените задължения на дружеството по договора за кредит преди връчването
на поканата и впоследствие в предоставения с поканата срок, съдът приема, че
предвиденото в чл. 8, ал. 1, т. 1 от договора право на банката да обяви всички
задължения по кредита за предсрочно изискуеми е възникнало и надлежно упражнено
от банката с изявлението в цитираната покана и считано от 26.09.2016г.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза по делото се установява, че при отчитане на датите и размерите на
извършените частични плащания от ответника по договора за кредит общият размер
на непогасените му задължения на ответника по договора възлиза на сумата 3 118 723,98
евро, от която сумата 2 873 917,93 евро – непогасена главница, сумата
158 167,54 евро – непогасена възнаградителна лихва, сумата 33 711,79
евро – непогасена договорна лихва за просрочие за
периода до 24.11.2016г., сумата 38 430,19 евро – непогасена законна лихва
за периода до 24.11.2016г., сумата 14 369,59 евро – непогасени задължения
за такси и комисионни по кредита, и сумата 126,94 евро – непогасени задължения
за плащане на застрахователни премии за застраховане на учредените обезпечения
по кредита.
Доказателства, а и твърдения за други
извършени плащания от ответника, освен установените от експертизата, не са
ангажирани в производството по делото, поради което и в приложение на
последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК съдът приема, че
предявените установителни искове за част от вземанията за главница, договорни
лихви и застрахователни премии по договора за кредит са доказани по основание и
за пълните им предявени в заповедното, а впоследствие и в настоящото исково
производство размери.
Твърденията на ответника, че вземанията, за
които са предявени установителните искове, са принудително събрани в изпълнително
производство, образувано въз основа на процесната заповед за изпълнение и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист, дори да са съответни на
действителното положение, съгласно т. 9 от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК не могат да обусловят
отхвърляне на исковете.
Възраженията на ответника за погасяване на
вземанията поради изтекла давност са неоснователни, тъй като давността по
отношение на процесните вземания е започнала да тече на датата 26.09.2016г., от
която кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК е прекъсната на 24.11.2016г. –
датата, на която е подадено заявлението на банката, въз основа на което е
издадена процесната заповед за изпълнение по ч.гр.д. №67260/2016г. на СРС, 118 с-в,
а между двете посочени дати е изтекъл период от време, който е по-кратък от давностните срокове, предвидени в чл. 110 и 111 ЗЗД.
С оглед изхода на делото и в приложение на чл.
78, ал. 1 ГПК (така и т. 12 от тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК) на ищеца следва да бъдат
присъдени разноските, които е направил за заповедното и исковото производство,
включително юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство в размер,
определен по реда на чл. 37 ЗПрП съгласно актуалния
текст на чл. 78, ал. 8 ГПК (процесуална разпоредба с действие и по отношение на
заварените правоотношения към датата на влизането й в сила).
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415,
ал. 1 ГПК, че „П.“
АД с ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление *** дължи на „Т.Б.“ АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** сумата 102 258,00 евро – част от
главница по договор за банков кредит №001-006-001/21.07.2008г., ведно със
законната лихва от 24.11.2016г. до изплащането, сумата 3 046,32 евро –
договорна лихва за просрочие за периода от
07.10.2016г. до 23.11.2016г., както и сумата 63,47 евро – застрахователна премия,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№67260/2016г. на СРС, 118 с-в.
ОСЪЖДА „П.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на „Т.Б.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
*** на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата 8 843,26 лева –
разноски за заповедното и исковото производство.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: