Р Е
Ш Е Н
И Е № 260 000
гр. Пловдив, 21.08.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
при секретаря Нели Богданова, като разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 142/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по въззивна жалба на К. п. к. … / К… / срещу Решение № 154 от 05.02.2020 г., постановено по гр.д. № 1799/2017 г. на ОС – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от К… иск по чл. 74 ал. 1 от ЗОПДНПИ / отм. / за отнемане в полза на Д. на имущество на ответника по делото Н.И.К., ЕГН – ********** като незаконно придобито. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на решението и искане за неговата отмяна и уважаване на иска.
Въззиваемият К. чрез процесуалния представител адвокат И. е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Иска се потвърждаване на решението като правилно. Претендира се определяне на възнаграждение на адвоката по чл. 38 ал. 2 във вр. ал. 1 т. 2 от ЗА.
Съдът установи следното:
Производството пред
първоинстанционния съд е образувано по предявен от К. п. к. … / К…/ иск с
правно основание чл. 74 ал. 1 от ЗОПДНПИ / отм. / за отнемане в полза на Д. на
незаконно придобито от ответника Н.И.К., ЕГН –
********** имущество, а именно: Равностойността
на 50 дружествени дяла в размер на 2 500
лв. от капитала на „В.” ООД, ЕИК …; Равностойността на 10 дружествени дяла в размер на 10
лв. от капитала на „А. Г.” ЕООД, ЕИК …; Недвижим имот – апартамент № …, на етаж …, на кота + 9.10 метра, с площ от 80,05 кв.м., находящ се в
масивна жилищна сграда, със смесено предназначение, построена в гр. К., обл. П.,
върху дворно място цялото застроено и незастроено с площ от 640 кв.м.,
съставляващо по устройствения план на града, одобрен със заповед № …/… г., УПИ …
– … в квартал …, при граници и съседи на имота: от двете страни улици, УПИ … – …,
УПИ … – …, който апартамент се състои от дневна с трапезария, две спални, два
санитарни възли, антре и балкон при граници на апартамента: външен зид,
коридор, склад № …, апартамент № …, отдолу – апартамент № …, ведно с 8,54 кв.м.
идеални части от общите части на сградата, ведно с 20/640 идеални части само от
застроеното дворно място от собствените си 324/640 идеални части от цялото
дворно място с площ 640 кв.м., без право на ползване на терена на паркоместата
в описания по-горе имот и без право на ползване на свободната незастроена земя
от източната страна на сградата, придобит с нотариален акт за покупка на
недвижим имот № …, том …, рег. № …, дело № … от … г. /акт № …, том …,
дело № …/…г. на СВ – К.; Сумата в размер на 19 800 лв., представляваща
пазарната стойност на отчужден лек
автомобил, марка „Б…“, модел „…”, рег. № …, рама № …, придобит на 20.03.2012 г. и продаден на 26.11.2012
г.; Сумата в
размер на 29 337,45 лв.,
внесена през 2009 г. по разплащателна сметка в евро с IBAN *** „Ц. к. б.“ АД, с
титуляр Н.И.К.; Сумата в размер на 60,39
лв., представляваща начислени лихви по разплащателна сметка в евро с IBAN ***
„Ц. к. б.“ АД, с титуляр Н.И.К.; Сумата в
размер на 14 600 лв., внесена
през 2009 г. по сметка в лева с № … в „О. б. б.“ АД, с титуляр Н.И.К.; Сумата в размер на 4 256 лв., внесена от титуляра през 2011 г., 2013 г. и 2014 г.
по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „П.
Б. Б.“ ЕАД, с титуляр Н.И.К. ; Сумата в
размер на 16 587,36 лв.,
внесена от трети лица в периода 2011 г. – 2014 г. по разплащателна сметка
в лева с IBAN *** „П. Б. Б.“ ЕАД, с титуляр Н.И.К.; Сумата в размер на 18 320,60 лв., внесена от майката на проверяваното лице през
2013 г. и 2014 г. по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „П. Б. Б.“ ЕАД, с титуляр Н.И.К.; Сумата
в размер на 216 723,50
лв., внесена от титуляра по свободен депозит в лева с IBAN *** „П. и. б.“
АД, с титуляр Н.И.К.; Сумата в
размер на 19 177,37 лв.,
внесена през 2009 г. и 2010 г. по сметка в евро с № … в „О. б. б.“ АД, с
титуляр Н.И.К.; Сумата в
размер на 36 574,02 лв.,
внесена от титуляра по свободен депозит в евро с IBAN *** „П. и. б.“ АД, с
титуляр Н.И.К.; Сумата в
размер на 43 000 лв., внесена
на каса от проверяваното лице през 2014 г. по сметка в лева с IBAN *** „У.К. Б.“
АД, с титуляр „В.” ООД, ЕИК …; Сумата
в размер на 23 050
лв., внесена на каса от проверяваното лице през 2013 г. по разплащателна
сметка в лева с IBAN *** „П. и. б.“ АД, с титуляр „В.” ООД, ЕИК ….; Сумата в размер на 10 200 лв., внесена на каса от проверяваното лице през 2013 г.
и 2014 г. по разплащателна сметка в лева с IBAN *** „П. и. б.“ АД, с титуляр „В.”
ООД, ЕИК …; Сумата в размер на 50 лв.,
внесена на каса от проверяваното лице през 2010 г. по сметка в лева с № …
в „О. б. б.“ АД, с титуляр „А. Г.” ЕООД, ЕИК …; Сумата в размер на 110 лв., внесена на каса от проверяваното лице през 2011 г. по
разплащателна сметка в лева с IBAN *** „П.К. Б. Б.“ ЕАД, с титуляр „А. Г.”
ЕООД, ЕИК ….
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата и възраженията на страните относно релевантните за иска факти и
обстоятелства съдът е постановил решение за неговото отхвърляне, като е приел че за проверявания период
доходите на ответника са в размер на 90 957, 40 лв., разходите – в размер
на 26 951, 74 лв., придобитото имущество - на стойност 107 757, 85
лв. и разликата между нетния доход и
стойността на придобитото имущество в размер на 43 682, 78 лв. не
представлява значително несъответствие по смисъла на § 1 т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ
/ отм. /.
В жалбата се поддържа решението да е неправилно с единственият довод че
до този размер несъответствие съдът е достигнал, тъй като е изключил от имуществото на ответника К.
паричните суми, представляващи направени от
него вноски по банковите сметки на двете търговски дружества с негово
участие и вноски по личните му банкови
сметки, тъй като те не са били налични в края на проверявания период. Поддържа
да са неправилни мотивите на съда че преминалите през патримониума на
проверяваното лице парични средства, които обаче не са налични в края на
проверявания период не съставляват придобито от него за този период имущество
по смисъла на чл. 77 ал. 4 т. 1 от ЗОПДНПИ / отм. /, поради което
нито подлежат на отнемане по реда на този закон, нито следва да бъдат взети
предвид при определяне размера на несъответствието. Настоява че макар действително в тази насока да е налице практика на
ВКС – споделена и цитирана от състава на ОС - Пловдив, постановил обжалваното
решение, то съществува и практика в противоположния смисъл – на която се позовава въззивника и в която
насока представя две решения на АС – Варна.
Действително при определяне имуществото на въззиваемия – ответник
и размера на несъответствието са изключени паричните средства, представляващи направени от него вноски по банковите
сметки на двете търговски дружества с негово участие и вноски по личните му
банкови сметки, тъй като те не са били налични
в края на проверявания период. В тази насока окръжният съд е изложил мотиви че
незаконно придобито и подлежащо на отнемане от проверяваното лице имущество по смисъла на чл. 77 ал. 4 т. 1 от ЗОПДНПИ
/ отм. / може да е само влязлото в неговия патримониум
за проверявания период имущество / в т.ч. и парични средства /, което
същевременно е и налично в края на този период и тъй като въпросите за
подлежащото на отнемане имущество и за формиране на значително несъответствие
по смисъла на ЗОПДНПИ / отм. / са неразривно
свързани и не могат да бъдат отделени, то в конкретния случай внасяните парични
средства по банковите сметки на ответника и на дружествата му „В.” ООД и „А. Г.” ЕООД през проверявания
период, които обаче не са налични в края му не следва да се имат предвид и при
определяне размера на несъответствието. В тази насока е посочил да е и
константната съдебна практика по въпроса, като в решението си е цитирал два
акта – Решение № 97/18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV г.о. и Определение № 425/31.05.2019 г. по гр.д. № 171/2019
г. на ВКС, III г.о..
Този извод се споделя и от състава на АС - Пловдив, който го намира за
правилен по изложените от първоинстанционния съд мотиви, към които препраща.
Съдебната практика на ВКС / сред която и посочените от ОС – Пловдив решение и
определение, но не само / е константна по въпроса че преминало, но неналично в
края на проверявания период у проверяваното лице имущество / в т.ч. и парични
средства / не съставляват незаконно придобито имущество, подлежащо на отнемане.
На отнемане подлежи само незаконно придобитото през проверявания период
имущество, което е и налично в края на периода, а ако то или част от него е
отчуждено - заместващите го облаги. В случая няма данни – не се и твърди, чрез процесните
парични средства да е реализирана от въззиваемия - ответник заместваща облага –
налична и невключена в притежаваното от него имущество в края на проверявания
период. Следователно преминаването на процесните суми по банковите му сметки
като краен резултат не са увеличили актива, поради което и с оглед неразривната
връзка - чл. 21 ал. 2 от ЗОПДНПИ / отм. / - между имущество, което подлежи на отнемане и
значително несъответствие по смисъла на същия закон не следва нито да се включват
в актива, нито да се имат предвид при определяне размера на несъответствието.
Съображенията в противен смисъл по приложените към жалбата съдебни
решения на АС – Варна, към които въззивникът препраща не се споделят от
настоящия съд, като и няма данни тези решения да са влезли в сила, т.е. да
съставляват към настоящия момент съдебна практика.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна, съответно атакуваното с нея
решение е правилно и следва да се потвърди.
С оглед този инстанционен резултат на процесуалния представител на
въззиваемия – адвокат И.Д.И. *** се присъжда на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал.1
т. 2 от ЗА възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 11 737 лв. –
минимума по чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредбата по чл. 36 от ЗА.
И Съдът
Р
Е Ш И
Потвърждава Решение № 154 от 05.02.2020 г., постановено по гр.д. № 1799/2017 г. на Окръжен Съд – Пловдив.
Осъжда К. п. к.… да заплати на адвокат И.Д.И.
*** / втори жилищен /, ап. 4 възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1
т. 2 от ЗА в размер на 11 737 / единадесет
хиляди седемстотин тридесет и седем /лева – минимума по чл. 7 ал. 2 т. 5 от
Наредбата по чл. 36 от ЗА.
Решението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: Членове: