Р Е Ш Е Н И Е
№ 173
гр.Кюстендил, 12.07.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря Лидия Стоилова
и с участието на прокурора Йордан Георгиев, като разгледа докладваното
от съдия Стойчева КАНД № 152 по описа за 2021год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.
Регионална инспекция по околна
среда и водите /РИОСВ/ – София, представлявана от директора инж. И.П., чрез
пълномощника ст. юрисконсулт М.Д., обжалва
решение № 260107 от 23.03.2021г. на Районен
съд – Дупница по АНД № 647/2020г., с което е отменено Наказателно постановление
№ ПК-23-А-4/29.06.2020г., издадено от директора на РИОСВ - София. Релевирани са
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона се
обосновава с доводи за доказани три отделни
съставомерни деяния по чл.48,
ал.1 т.3 от Закона за водите, извършени на различни места в обхвата на
издаденото на Община Дупница разрешително, с оглед на което
се счита, че АНО правилно е приложил разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. По
отношение на правната квалификация на
нарушенията и на относимата санкционна
норма, при констатирано несъответствие се сочи на правната възможност за съда да преквалифицира нарушенията в
хипотезата на чл.337, ал.1,т.2 от НПК. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.
Ответникът – Община Дупница, чрез процесуалния
си представител адв. З.В., изразява писмено становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Кюстендил дава заключението за неоснователност на касационната
жалба.
Административният съд, извършвайки преценка
на доказателствата по делото, на касационните основания и на
доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за
форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна.
Съображенията са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № ПК-23-А-4/29.06.2020 г. на директора на РИОСВ – София, с което на Община Дупница, за три
нарушения на чл.48, ал.1, т.3 от Закона за водите, на
основание чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ са
наложени имуществени санкция в размер на по 1000,00лв. всяка или общо 3000,00лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че Община Дупница е титуляр на издадено Разрешително за ползване на
воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води №
43110115/21.01.2013г., в което са
определени индивидуални емисионни ограничения /ИЕО/, които следва да бъдат
спазвани в отделни точки на заустване, за отделните канализационни колектори,
представляващи самостоятелни подобекти от канализационната система; че на 12.09.2019г.
от служители на АНО е проведен емисионен контрол на състоянието на отпадъчните води,
генерирани от три канализационни колектора, с различни координатни точки на заустване, при който са
взети водни проби, при анализа на които са установени превишения
/неспазване/ на определените в Разрешителното ИЕО. Резултатите от контролната проверка са
обективирани в протоколи за вземане на извадки от води, а резултатите от
анализа – в протоколи за изпитване на ГД „Лабораторно-аналитична дейност“ към
ИАОС. Следва предявено обвинение за
неспазване на задължението по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ от Община Дупница да
поддържа необходимото качество на заустваните
в р. Джерман отпадъчни води от всеки от трите канализационни колектора,
които са квалифицирани като три
административни нарушения по чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ и са наложени три
имуществени санкции по 1000,00лв.
В
производството пред РС са разпитани длъжностните лица при АНО, които с
показанията си потвърждават констатациите от проверката.
С оглед установените фактически обстоятелства
съдът е формирал правен извод за липса на допуснати съществени процесуални
нарушения по съставяне на АУАН и издаване на НП. По същество обаче въззивната
инстанция счита, че е допуснато нарушение на чл. 18 от ЗАНН, доколкото е
извършено едно административно нарушение / не три отделни/, което освен
това е неправилно квалифицирано и
санкционирано на основание чл.200, ал.,т.6 от ЗВ. Сочи, че съответната на
установените факти, административнонаказателна разпоредба е по общия състав на
чл.200, ал.1, т.43 от ЗВ. По посочените
правни доводи съдът е отменил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във
връзка с релевираното касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценката за съответствие с материалния закон, сочи на
следното:
Въззивното решение е правилно като краен резултат, поради
което и на
осн. чл.221, ал.2 от АПК следва да се остави в сила. Правните изводи на
районния съд за
неправилна правна квалификация на релевираните деяния са съобразени с доказателствата по делото и нормативните разпоредби на специалния Закон за водите. Въззивният съд е събрал и коментирал
относимите за правилното решаване на спора доказателствени средства, обсъдил е фактите от
значение за спорното право и е извел обоснован извод за незаконосъобразност на НП, който
касационната инстанция възприема. Поддържаните касационни
основания по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК са неоснователни.
Обоснован от
доказателствата по делото
е крайният решаващ извод за несъставомерност
на извършените нарушения по чл.200, ал.1, т.6 от Закона за
водите. Както се посочи, обвинението в АУАН и НП
се изразява в това, че Община Дупница
като титуляр на валидно Разрешително, в три отделни точки на заустване –
канализационни колектори /с посочени координати/, не е изпълнила задължението
си да поддържа необходимото качество на формираните отпадъчни води, които се
заустват от колекторите във водоприемника р. Джерман, в съответствие с
индивидуалните емисионни ограничения, определени в Разрешителното. Правната
квалификация на нарушеното правило за поведение е по чл.48, ал.1, т.3 от
ЗВ- неизпълнение на задължението на общината като водоползвател да поддържа
необходимото качество на водата в съответствие с нормативните изисквания и
условията на разрешителното. Несъответна на извършените деяния обаче е правната
норма, по която същите са санкционирани, както правилно е приел районния съд.
Според по чл.200, ал.1, т.6 от
ЗВ, се наказва физическото или
юридическото лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и
канализационната система като наруши емисионните норми и изисквания. Съобразявайки фактическите обстоятелства в НП
и съотнасяйки ги към правните квалификации на нарушеното правило за поведение и
посоченият санкционен състав се констатира,
че липсва съответствие между фактите по
обвинението и приложената от АНО санкционна норма, т.е. изцяло се споделя
извода на въззивния съд. Последният обаче
е приел, че деянията следва да бъдат
санкционирани по общия състав на чл.200, ал.1, т.43 от ЗВ, а настоящият състав
на касационния съд счита за приложима разпоредбата на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ,
която в една от хипотезите предвижда
наказание за ползване на водни обекти, водостопански съоръжения и системи в
отклонение от предвидените условия в разрешителното. Безспорно е, че Община Дупница е титуляр на
Разрешително за ползване на воден обект по см. на § 1, т.25 от ДР на ЗВ, в което
има определени ИЕО, а доказаните от анализа
на взетите проби от отпадъчни води от трите точки на заустване, превишения на индивидуалните
емисионни ограничения, въведени с Разрешителното, се свързват с неизпълнение от
водоползвателя - титуляр на разрешителното, на задължението по чл.48, ал.1, т.3
от ЗВ да поддържа необходимото качество на водата в съответствие с условията на
разрешителното. Следва, че неспазването на определените с разрешителното за
заустване на отпадъчни води индивидуални емисионни ограничения, съставлява неспазване
на условията на самото разрешително, т.е. ползване на воден обект в отклонение
от предвидените условия в разрешителното.
Изводът е, че деянията следва да
се квалифицират като нарушения по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, която
разпоредба предвижда размер на глобата, съотв. на имуществената санкция от 2000лв. до
10 000лв. Касае се за състав за по-тежко наказуемо нарушение, с
оглед на което касационния съд не може да измени НП като преквалифицира
нарушението. Дължимо е решение за оставяне в сила на оспорения въззивен съдебен
акт.
За
пълнота на мотивите и в отговор на неведените от касатора доводи, следва да се
посочи, че АНО не е допуснал нарушение на чл.18 от ЗАНН. Извършените от
общината деяния са три, доколкото правилото за поддържане качеството на водата
е нарушено на три отделни точки на заустване при три канализационни колектора.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260107 от 23.03.2021г. на
Районен съд – Дупница, постановено по АНД № 647/2020г.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.