Номер 252212.11.2020 г.Град София
Апелативен съд - София10-ти граждански
На 12.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503323 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на Й. Д. В. , В. Г. В. и Й. А. В. чрез своята
майка и законен представител В. Г. В. срещу определение № 11272/16.07.2020г. на СГС,
ГО, 24 състав, постановено по гр.д. № 6731/20г. в частта му, в която е върната исковата им
молба.
Жалбоподателите излагат, че обжалваният съдебен акт е немотивиран и неправилен. Сочат,
че липсват мотиви за връщането на исковата молба.
Затова молят въззивния съд да отмени определението на СГС в атакуваната част.
Съдът след като обсъди доводите на страните намира, че частната жалба е допустима като
подадена в предвидения преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу
съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
За да постанови атакуваният съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че искът за
установяване между страните, че главницата по договор за кредит за покупка на недвижим
имот от 13.03.2008г. не е 441 800лв. е недопустим, тъй като е за установяването на факт,
който изрично не е предвиден в закон.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Неправилно се посочва в жалбата, че определението, с което се връща исковата им молба е
немотивирано. Съдът е изложил мотиви защо счита искът по т.2 от петитума на исковата
молба за недопустим.
Поставеният за разглеждане въпрос е свързан с това, дали установяването на размера
1
на главницата по конкретен договор за кредит е правоотношение или факт с правно
значение. Първоинстанционният съд е приел, че се търси установяване на факт с правно
значение.
За да се произнесе по релевирания в жалбата въпрос съдът излага следните
съображения: С предявяване на установителен иск се търси защита на гражданско право
или правоотношение, а в изрично предвидените от закона случаи, може да има за предмет и
установяването на факти. Такива установителни искове са предвидени в чл.124, ал.4 и
ал.5 от ГПК. Те може да се посочени в специални закони, но задължително е да са
предвидени в нормативен акт. Това обуславя допустимостта им.
Установяването на факт е изключение от общия принцип, че на установяване
подлежи съществуването на право или правоотношение и само в този случай
установителният иск е допустим. Установяването на размера на главницата по договор за
кредит към конкретна дата е факт, релевантен към съществуващото правоотношение и
изпълнението по него и няма самостоятелен характер. По него съдът ще се произнесе по
съществото на спора и ще го съобрази при изследването на всички обективни факти,
наведени в процеса както от ищеца, така и от ответника. От тази гледна точка той има
правно значение, но не е такъв, който законът допуска да бъде установен чрез самостоятелен
иск.
Като аргумент в полза на изложеното следва да се направи разграничение между
правоотношение и факт. В Тълковният речник факт се дефинира като нещо, което
действително е станало, случило се или съществува. Факт с правно значение е този, който е
релевантен за дадено гражданско правоотношение и който може да бъде установен в
производството относно това правоотношение, но не и в самостоятелно производство по
реда на чл.124, ал.4, пр.2 от ГПК при условие, че това не е предвидено изрично в закон.
Правното значение на факта произтича и следва да бъде обвързано с упражняване или
защита на правото на ищеца. След приключване на процеса с влязло в сила решение,
фактите от съществено значение за изхода на приключилото дело, не могат да бъдат предмет
на нов исков процес между същите страни и за същото право. Няма пречка факт с правно
значение да бъде свързан и със защитата на ответника, когато той е релевантен към
правоотношението/правото/, въведено от ищеца като предмет на спора.
От друга страна гражданското правоотношение може да се определи като създадена
въз основа на гражаднаскоправна норма връзка между гражданскоправни субекти, което се
поражда от определен юридически факт и се състои от субективни граждански права и
правни задължения. Двете дефиниции за факт с правно значение и за гражданско
правоотношение разкриват ясно различията между тях. Установяването на главницата е част
от предмета на спора във връзка с изпълнението на договора за кредит и не е предвидено
изрично в закона това да стане чрез самостоятелен иск, поради което установителен иск с
такъв предмет е недопустим./ опр. № 269/05.06.2015г. по ч.гр.д. № 2472/15г., І г.о. на ВКС,
2
Опр. № 111/08.03.2019г. по ч.гр.д. № 903/19г., ІV г.о. на ВКС, Опр. № 167/02.10.2018г. по
ч.гр.д. № 3047/18г., ІІ г.о. на ВКС/
По изложените съображение определение на СГС в обжалваната част като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 11272/16.07.2020г. на СГС, ГО, 24 състав, постановено
по гр.д. № 6731/20г. в частта му, в която е върната исковата молба на Й. Д. В. , В. Г. В. и Й.
А. В. чрез своята майка и законен представител В. Г. В..
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението до
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3