Решение по дело №170/2019 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 93
Дата: 17 юли 2019 г. (в сила от 21 август 2019 г.)
Съдия: Минчо Танев Танев
Дело: 20192180200170
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                           17.07.2019 год.                            Град  Царево

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Царевският районен съд                                                                наказателен състав

На седемнадесети юни                                        две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание, в следния състав:                       Председател: Минчо Танев

            Секретар: Нели Стоянова

 

като разгледа докладваното от съдия Минчо Танев

НАХД номер 170 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е от административно наказателен характер, по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. 

Образувано е по повод депозирана жалба от „Тива Интернешънал“ ЕООД, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № Т-НП-4/ 23.05.2019 год. на Директор на дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерство на туризма, с което на основание чл. 23, вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) на „Тива Интернешънал“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10000,00 лева, за нарушение на чл. 10, ал. 6 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие.

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като дружеството жалбоподател не е нарушител. Навеждат се доводи за допуснати в хода на производството съществени, процесуални нарушения, водещи. Иска се от съда пълна отмяна на атакуваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен защитник. Пледира НП да бъде отменено.

Ответникът по жалбата, редовно призовани, се представляват от упълномощен представител- адвокат. Пледират за потвърждаване на НП. 

По делото се събраха множество писмени доказателства, разпита се актосъставителя.

Съдът, като взе предвид събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

С договор за наем № Т-РД-35-13/ 25.05.2017 г. жалбоподателя е придобил временно право на ползване, за срок от 5 години, върху морски плаж „Къмпинг Делфин“, находящ се в община Царево, област Бургас, който плаж е с обща площ в размер на 9509 кв.м. кв.м. съставляващ поземлен имот с идентификатор 10094.36.4. по кадастрална карта и кадастралните регистри, индивидуализиран, съгласно специализираната карта на обектите по чл. 6, ал. 4 и 5 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, приета от Агенцията по геодезия, картография и кадастър с Протокол № 6 от 05.12.2012 г. На 30.08.2018 г. бил извършен геодезически мониторинг на морски плаж „Къмпинг Делфин“ община Царево, област Бургас, по проверка на изпълнение на задълженията на жалбоподателя, в т.ч. и за осигуряване на равностоен достъп по море на зоните за свободно разполагане на плажни принадлежности спрямо зоните с поставени платени принадлежности, предоставени възмездно от наемателя на посетителите на морски плаж, „Къмпинг Делфин“, съгласно одобрена схема от министъра на туризма на 25.05.2018 г. При проверката се установило, че установената степен на достъпност до морето от зоната за свободно разполагане на плажни принадлежности от посетителите на плажа е 33,73% при законово изискване за равностойност на достъпа. При изчисляване на процента на равностойност като достъп до морето е била взета предвид дължина на бреговата линия от 169 кв.м. пред активната плажна площ в одобрената от министъра на туризма схема, за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения в т.ч. допълнителни търговски площи. Според АНО, констатираното нарушение при извършения мониторинг на 30.08.2018 г. е било установено от длъжностни лица от Министерството на туризма в изпълнение на служебните им задължения, нарушението е извършено на 30.08.2018 г.- дата на извършване на геодезически мониторинг и съставяне на доклад за него и нарушението е установено на 30.08.2018 г. от длъжностни лица от Министерството на туризма в изпълнение на служебните им задължения. Констатираното, мотивирало актосъставителят да състави Акт за установяване на административно нарушение № 9/28.11.2018 г. връчен на упълномощен представител на жалбоподателя. Наказващия орган, въз основа на съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, в което административното нарушение е описано по същия като в АУАН начин. Наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение по чл. 10, ал. 6 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие и го санкционирал на основание чл. 23 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие, като наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10000,00 лева.

Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на актосъставителя, които съда кредитира изцяло. 

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Настоящото производство е от административно- наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус, съда съобрази следното: 

Основателно е наведеното от страна на жалбоподателя твърдение, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП са допуснати съществени, процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. 

На първо място, прави впечатление, че като дата на съставяне на АУАН с е изписано, на ръка, с химикал, 28.11.2018 год. а на последната страница н АУАН, отново на ръка с химикал е посочено, че АУАН е връчен на представител на жалбоподателя на 28.08.2018 год. Това разминаване, внася у съда сериозно съмнение, досежно истинността на посочените в АУАН дати- както сочената такава за съставянето му, така и сочената такава за връчването му. Води до невъзможност за установяване на действителната дата- както на съставяне, така и на връчване на АУАН. Това според съда е съществено процесуално нарушение, довело до опорочаване на административно наказателното производство и е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.  

На следващо място, според съда, по делото не се установи и в преписката липсват доказателства, досежно установяване на достоверна дата на установяване на нарушението- не на извършването- а на установяването. В НП за такава дата е посочено 30.08.2018 год. В АУАН такава дата изобщо не е посочена, като според актосъставителя тази е датата на която е получена преписката, но тази дата не се установи по никой начин пред съда. Нещо повече- сочената дата за установяване на нарушението 30.08.2018 год. няма как да е истинска, тъй като това е датата на проверката, т.е. при наличието че актосъставителя не е присъствал на извършване на проверката и е съставил АУАН по документи, няма как, дори и теоретично, както АНО, така и актосъставителя, да е установил към 30.08.2018 год. извършването на нарушението. Още повече, видно от договора за възлагане на мониторинга от министъра на туризма към геодезиста и по- конкретно неговата клауза на чл. 2, ал. 2, както и клаузата на чл. 2, ал. 2 от анекса към същия договор, изрично е записано, че резултатите от мониторинга, които показват изпълнението на договора, следва да бъдат предоставени на възлагащия орган– министъра на туризма- с протокол подписан без възражение от двете страни от съответното длъжностно лице от Министерство на туризма. Такъв протокол не е  представен по делото, а и няма твърдения от АНО изобщо да е бил съставен такъв протокол. При това положение и след като няма съставен такъв протокол и липсват каквито и да било доказателства, кога е бил уведомен наказващият орган за резултатите от мониторинга, кога той е узнал за нарушението и за нарушителя, няма как съда да установи, дали е спазен тримесечния срок за съставяне на АУАН, респ. срока за издаване на НП. Съда няма как да установи този срок, защото няма доказателства за достоверната дата на установяване на нарушението, като сочената такава- 3008.2018 год. явно е на практика невъзможна. Всичко това според съда, представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП.

Следващото процесуално нарушение установено от съда е, че АНО сочи, че АУАН е съставен основание чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, но както според показанията на актосъставителя, така и според твърденията на процесуалния представител на АНО става ясно, че той е съставен на базата на документи, т.е. самият актосъставител не е присъствал на проверката. Той е получил един доклад и съпоставяйки го с други документи в министерството е изготвил акта, т.е. налице е хипотезата не на ал. 1 на чл. 40 от ЗАНН, когато актосъставителят непосредствено възприема нарушението, а сме в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, т.е. съставянето на АУАН на базата на документи. Според разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН обаче, това е допустимо само тогава, когато документите въз основа на които се съставя АУАН са официални документи. В настоящия случай обаче, това не е така. Представения по делото мониторингов доклад, който се явява и основание за ангажиране на наказателна отговорност по отношение на жалбоподател, безспорно е частен документ, издаден от частно лице, което по граждански договор, представя една информация, т.е. в случая не са налице основание за съставянето на акта нито по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, нито при условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Последното също е съществено процесуално нарушение, самостоятелно водещо до отмяна на атакуваното НП.

Друго процесуално нарушение установено от съда е, че проверката на плажа не е извършена от легитимния орган. Според съда, органа, който е компетентен по закон да извършва проверка на всеки плаж и по всички въпроси от договора, е нарочна комисия, регламентирана в чл. 22в от ЗУЧК, чийто състав, структура и правила за работа съгласно разпоредбата на чл. 22г и чл. 22д от ЗУЧК, се определят с нарочна заповед от министъра на туризма. В настоящия случай, такава заповед по делото не е представена, а и самият АНО не твърди изобщо, такава заповед да съществува. Отделно от всичко това, не само че проверката не е извършена по законоустановения ред- от длъжностни лица, по реда на чл. 22в, чл. 22г и чл. 22д от ЗУЧК- проверката е извършена и в нарушение на чл. 5.4. от Договора за наем. Така, при извършената проверка не е присъствал представител на жалбоподателя, не е съставен констативен протокол, който да се връчи на представител на жалбоподателя. Последното също е опорочило административно наказателното производство и представлява съществено процесуално нарушение, самостоятелно водещо до отмяна на атакуваното НП.

На следващо място, освен всичко друго мониторинга от 30.08.2018 г. е извършен, без да има възлагане към тази дата от страна на министъра. Съгласно представените по делото договори, задачите, които произтичат от договора на министъра и геодезиста се формулират конкретно във възлагателно писмо. Такова действително е представено по делото, но видно от същото, изходящия номер на това възлагателно писмо е от 08.11.2018 г. т.е. много след датата на мониторинга, който се твърди, да е извършен на 30.08.2018 г. т.е. няколко месеца по- рано. Последното също е опорочило административно наказателното производство и представлява съществено процесуално нарушение, самостоятелно водещо до отмяна на атакуваното НП.

По изложените съображения, съдът счита, че наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено изцяло.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № Т-НП-4/ 23.05.2019 год. на Директор на дирекция „Управление на морските плажове“ в Министерство на туризма, с което на основание чл. 23, вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие на „Тива Интернешънал“ ЕООД, ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10000,00 лева, за нарушение на чл. 10, ал. 6 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ: