М О Т И В И
към Присъда № 210 от 02.10.2019
г.,постановена по НОХД № 3782/2019 г. ПРС, XXVI н.с.
Районна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Г.К.Ф.,
ЕГН: ********** за престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1 НК.
В хода на разпоредителното заседание прокурорът намери, че в хода на
досъдебното производство няма допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия или пострадалите
лица. По време на съдебните прения, с оглед обстоятелството, че подсъдимият
възстанови вредите предмет на деяние поиска същият да бъде признат за виновен,
но да не бъде наказван.
Законният представител на малолетните лица Ч.Ф. и Т.Ф. – А.Е., редовно призована
за проведеното разпоредително заседание и с разяснени права да се конституира
като частен обвинител не се яви и не отправи такова искане до съда.
Защитникът адв. Й. по време на разпоредително заседание намери, че в хода
на досъдебното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на неговия
клиент. Добави, че същият ще признае фактите и обстоятелствата по обвинителния
акт. По време на съдебните прения с оглед възстановяването на вредите от
подсъдимия поиска прилагането на привилегированата разпоредба на чл. 183, ал. 3 НК.
В проведеното разпоредително заседание подсъдимият заяви, че желае да признае
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като заяви, че е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти и желае производството да
протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК, поради което и съдебното следствие
протече по този ред. Последният заяви, че е съгласен с казаното от своя
защитник, като в последната си дума поиска прилагането на разпоредбата на чл.
183, ал. 3 НК.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Подсъдимият Г.
К. Ф. ЕГН ********** е роден на ***г***,
Б., български гражданин, средно образование,безработен, разведен, осъждан, с
настоящ адрес:***.
С присъда № 177/13.07.2018г. по НОХД №
2956/2018г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, XXVІ н.с., в сила от 31.07.2018г.,
Г.Ф. бил осъден за престъпление по чл.183, ал.1 от НК и му било наложено
наказание „пробация“ с мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от една
година.
От 2007г. до 2014г. св. А.Е. и подсъдимият живели
на семейни начала. По време на съжителството им двамата станали родители на Ч.Г.Ф.,
родена на ***г. и Т.Г.Ф., родена на ***г.
След раздялата им, през 2014г. св. А.Е. подала
искова молба за присъждане на издръжка на децата им и било образувано
гражданско дело № 16049/2014г. по описа на Районен съд – Пловдив, І бр.
състав. С Решение № 2543/07.07.2015г. по
посоченото дело, влязло в законна сила на 14.08.2015г., Г.Ф. бил осъден да
издържа своите дъщери Ч.Ф. и Т.Ф., като им заплаща месечна издръжка в размер на
съответно по 150 лв. и по 120 лв. чрез законния им представител- майка им А.Е..
От влизането в сила на горепосоченото решение
обв. Г.Ф. не изпълнявал задължението си за плащане на издръжка, поради което
бил осъден за престъпление по чл. 183 ал.1 НК, извършено в периода от месец август 2015г. до месец
март 2018г. включително.
Във връзка с изпълнителен лист, издаден по гр. д.
№ 16049/2014г., в Районен съд гр. Пловдив било образувано изпълнително дело №
6120/2015г. по описа на СИС. По него били събрани месечните вноски за издръжка
на двете деца за месеците април, май, юни, юли и август 2018г.
В периода от месец септември 2018г. до
месец декември 2018г. включително, подсъдимият съзнателно не изпълнил
задължението си за плащане на издръжка на дъщерите си в размер на по четири
месечни вноски.
На 11.01.2019г. по изпълнителното дело били
събрани парични суми, които погасили задължението му за издръжка на двете деца
за месец януари 2019г.
В периода
месец февруари 2019г. до месец април 2019г. включително, съзнателно не
изпълнил задължението си за плащане на издръжка на двете си дъщери в размер на
по три месечни вноски.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично
установена от обясненията на подсъдимия Ф., дадени в хода на досъдебното
производство и съдебното производство, които се кредитират от настоящия съдебен
състав, доколкото същите кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал.
В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетел А.Е.. И двамата депозират ясни и логични обяснения,
респективно показания, които напълно се припокриват и се намират изцяло в
синхрон с останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, тъй като
същите са относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата
обстановка и разкриване на обективната истина - справка съдимост,
характеристична справка, копия от съдебни решения, копия от вносни бележки.
От представената справка за съдимост се установява, че подсъдимият осъждан
общо 4 пъти, като от значение за делото са осъжданията му по НОХД 2956/2018 г.
по което му е било наложено наказание ,,пробация‘‘ за извършено от него
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
От представената характеристична справка се установява, че подсъдимият Ф. е
с отрицателни характеристични данни.
От представените копия от съдебни решения се установява, че с от представеното
копие от съдебно Решение № 2543/07.07.2015г., постановено по гр.дело №
16049/2014г. по описа на Районен съд Пловдив, влязло в сила на 14.08.2015г. се
установява, че подсъдимият е бил осъден да издържа свои низходящи – Ч.Г.Ф. ЕГН:
********** и Т.Г.Ф. ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законен представител А.Е.
ЕГН: ********** и ЛНЧ: ********** като им заплаща месечна издръжка съответно в
размер от по 150 лева и 120 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в
пълно съответствие с направените самопризнания от подсъдимия. В този смисъл
следва да се посочи, че при анализа на събраните по делото гласни
доказателствени средства (свидетелски показания и обяснения на обвиняем),
настоящият съдебен състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно
съответствие и препокриване, поради което и доколкото фактическата обстановка
по делото не се оспорва по същество, тъй като производството по делото протече
по реда на чл. 371, т. 2 НПК и доколкото доказателствата са еднопосочни и
безпротиворечиви, не се налага самостоятелният им анализ.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават
основание да се приеме, че извършеното от подс. Г.К.Ф. с
ЕГН ********** съставлява престъпление по чл. 183, ал. 4, вр. ал. 1 от НК, за
това, че в периода от месец септември 2018г. до месец април 2019г.
включително в град Пловдив, в условията
на продължавано престъпление, след като е бил
осъден с Решение № 2543/07.07.2015г. по гр. дело № 16049/2014г. по описа
на Районен съд-Пловдив, І-ви бр. с., влязло в законна сила на 14.08.2015г., да
издържа свои низходящи - Ч. Г.Ф.
ЕГН ********** и Т. Г. Ф. ЕГН
**********, като им плаща месечна издръжка в размер на съответно 150 лв. /сто и
петдесет лева/ и 120 лв. /сто и двадесет лева/, чрез законния им представител -
майка им А.Е. ЕГН ********** и ЛНЧ **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, както следва:
- В периода от месец септември 2018г. до месец декември 2018г. включително- по четири месечни вноски за
всяко от двете си деца;
- В периода от месец февруари 2019г. до месец април 2019г. включително- по
три месечни вноски за всяко от двете си деца, или общо по седем месечни вноски
за всяко от двете си деца-задължение на обща стойност 1890 /хиляда осемстотин и
деветдесет/ лева, като деянието е извършено повторно - след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно с Присъда №
177/13.07.2018г. по НОХД № 2956/2018г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХХVІ
н.с., влязла в законна сила на 31.07.2018г. – престъпление по чл. 183 ал.4 вр.
ал.1 вр. чл. 26 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК
Съгласно чл. 82, ал. 1 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Задължението на
родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на
ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен аспект на
родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията за
издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за
децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с
развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния
режим на задължението. За съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК е
необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в
нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да
не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от
дължащото алиментните задължения лице.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено, доколкото
подсъдимият Ф. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и е допускал настъпването им. Същият е бил
наясно, че неизпълнявайки своите задължения по изплащане на издръжките,
нарушава Решение № 2543/07.07.2015г. по гр. дело № 16049/2014г. по описа на
Районен съд-Пловдив, І-ви бр. с., влязло в законна сила на 14.08.2015г.
От друга страна по отношение на подсъдимия е влязъл в сила и друг съдебен
акт, а именно Присъда № 177/13.07.2018г. по НОХД № 2956/2018г. по описа на
Районен съд-Пловдив, ХХVІ н.с., по силата на който той е бил осъден за
престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, което обуславя и настоящата квалификация по
чл. 183, ал. 4 НК.
В конкретния случай по делото се установи, че подсъдимият Ф. е заплатил на
своите дъщери, внасяйки по банковата сметка на Съда дължимата издръжка за
процесния период. От друга страна се установи, че от неплащането на тази
издръжка не са настъпили вредни последици по отношение на малолетните му деца.
Съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК
деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата
инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за
пострадалия, като тази разпоредба не се прилага повторно. Съдът намери, че в
случая са налице предпоставки за приложение на тази привилегирована хипотеза, доколкото
в проведените пред настоящия съдебен състав съдебни заседания, подсъдимият
представи доказателства, че дължимата от него издръжка в размер от 1890 лева е
била заплатена изцяло преди приключването на съдебното следствие, по делото не
са налице доказателства, сочещи на настъпили други вредни последици, т.е.
неизпълнението на задължението за издръжка не е поставило пострадалата в
особено затруднено материално положение, като подсъдимият не се е ползвал до
сега от привилегията на този законов институт. Изпълнена е целта на посочената
разпоредба - да се стимулира деецът да заплати възможно по-скоро дължимата
издръжка, поради което настоящата съдебна инстанция призна подсъдимият Ф. за
виновен, но на основание чл. 183, ал. 3 НК постанови подсъдимият да не бъде
наказан. В същото време не е налице и отрицателната предпоставка на закона, а
именно наличието на други вредни последици и неплащането на издръжка не е
довело до такива.
По изложените съображения, Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.
