р
е ш е
н и е
№
гр.
Плевен, 07.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,VІІ – ми
наказателен състав, в публичното
заседание на осми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА и в присъствието на
Прокурора
като разгледа докладваното от
съдията ЦОНЕВА НАХдело № 2377 по описа за 2018 година, и за да се
произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 15-0000578 от 09.08.2018 година на ***,
с което на основание чл. 416 ал. 5 във
вр. Чл. 414 ал. 1 КТ на „ *** *** с ЕИК ***, представлявано от К.Б.П. от същия
град е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер
1 500 лв за извършено нарушение по чл. 415 ал. 1 КТ във вр. Чл. 228 ал. 3 КТ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован се представлява
от управителя К.П.. Последният не оспорва така установената в хода на
административно наказателното производство фактическа обстановка. МОЛИ съда да
постанови решение, с което да отмени наказателното постановление тъй като
наложените санкции като размер са твърде големи и ще доведат фирмата до
несъстоятелност и фалит.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован се
представлява в съдебно заседание от юрисконсулт
Р. И.. Взема становище, че така
депозираната жалба е неоснователна. Счита, че наказателното постановление
е законосъобразно и обосновано, поради което моли съд да го потвърди
изцяло.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган. Съгласно чл. 14 от Устройствения правилник на изпълнителната
агенция ” Главна инспекция по труда” дирекциите "Областна инспекция по
труда" са звена на Главната инспекция по труда с териториална
компетентност. Съгласно алинея пета точка втора на същата разпоредба Директорът
на дирекция "Областна инспекция по труда" осъществява правомощия на
административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания.
На 04.06.2018 година представители на ДИТ – Плевен извършили документална
проверка на „ *** ***.В хода на същата установили, че дружеството като
работодател не било изплатило дължимото обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск на С.А.С., изпълняващ длъжността „ ***.“ Във връзка с тази
констатация на работодателя „ Р. „ ЕООД *** било дадено задължително
предписание да изплати следващото се
обезщетение на работника в срок до 15.06.2016 година. Същото било отразено в
нарочен протокол и връчено на представляващият работодателя.
На 06.07.2018 година, инспектори при ДИТ Плевен извършили последваща
документална проверка във връзка с изпълнението на така даденото предписание в
срок и установили, че същото не било изпълнено.
На 06.07.2018 година, в присъствието на представляващият дружеството К.П.
бил съставен акт за установяване на административно нарушение за нарушение по
чл. 415 КТ във вр. Чл. 228 ал. 3 КТ. Управителят на дружеството подписал акта с
възражението, че обезщетението не е заплатено в срока по предписанието поради
липса на средства за това.
На 09.08.2018 година било издадено и атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление, което санкционира *** *** с ЕИК ***,
представлявано от К.Б.П. с имуществена санкция в размер 1 500
лв.
Горната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени
доказателства – Наказателно постановление № 15-0000578 от 09.08.2018 година на ***;
акт за установяване на административно нарушение № 15-0000578 от 06.07.2018
година на ***; заверено копие от ведомост за заплати за месец април 2018 година
с наредител „***, ведно с нареждане за масово плащане за сумата от 1 135,02
лева; заверено копие от протокол за извършена проверка от 04.06.2018 година на ***;
заверено копие от известие за доставяне от 10.09.2018 година; заверено копие от
идентификационна карта на „*** ***; заверено копие от ведомост за заплати за
месец март 2018 година с наредител „***; заверено копие от ведомост за заплати
за месец май 2018 година с наредител „***.
В подкрепа на изложената по горе и
възприета фактическа обстановка са и показанията на свидетелите Б.Н. и Ж.И., разпитани
непосредствено в съдебно заседание.
При така приетото за установено от
фактическа страна и въз основа на горните доказателства СЪДЪТ намери така
депозираната жалба за неоснователна по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 228 ал. 3 КТ
установява правилото, че дължимите при прекратяване на трудовото правоотношение
обезщетения, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ
месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния
трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят
дължи обезщетението заедно със законната лихва.
Във връзка
със спазването на горната законова разпоредба
контролните органи в лицето на инспектори от ИТ дават задължителни
предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на
неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите
правоотношения.
Безспорно по делото е установено, че санкционираното дружество, в качеството на работодател не е изпълнило в срок
даденото му задължително предписание от 04.06.2018 година и към датата на
съставянето на акта за установяване на административно нарушение не е изплатило
дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на работника С.С..
Представените писмени доказателства – извлечение от ведомост и банково
нареждане от 13.06.2018 година установяват, че на същата дата е било изплатено
минимално като размер обезщетение в размер на 9,47 лева.
При така установеното от фактическа страна съдът намери,
че констатираното деяние от представителите на инспекцията по труда
изпълва признаците от състава на нарушение по чл. 415 ал. 1 КТ във вр. Чл. 228 ал. 3 КТ, което е такова на формално извършване. В
този смисъл съдът намери, че наказващият орган правилно и законосъобразно е
приложел материалния закон.
При определяне вида на санкцията, която следва да бъде
наложена правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 416 ал. 5 във вр.
Чл. 414 ал. 1 КТ. При определяне на нейният размер съдът намира, че наказващият
орган е съобразил конкретната ниска степен на засягане на обществените
отношения в охраняваната област с извършеното нарушение; това, причината на
извършването му и е наложил имуществена санкция към предвидения в закона
минимален размер.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 15-0000578 от
09.08.2018 година на ***, с което на основание чл. 416 ал. 5 във вр. Чл. 414 ал. 1 КТ на „ *** ***
с ЕИК ***, представлявано от К.Б.П. от същия град е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер 1 500 лв за
извършено нарушение по чл. 415 ал. 1 КТ
във вр. Чл. 228 ал. 3 КТ.
Решението може
да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му
пред Административен съд - Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: