Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260101 23.10.2020г. Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ
нак. състав
На седми октомври Година 2020
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
Като
разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 01354 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление №
20-1158-002646 от 13.07.2020 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция”
(„ПП”) към ОД МВР-Перник, с което на Р.А.А.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв
(петдесет лева) на основание чл.183,
ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл.104а
от същия закон, извършено на 05.05.2020 г. в кв. Бела вода, общ. Перник, в
качеството му на водач на лек автомобил „Дачия Сандеро” с рег. № ******.
Жалбоподателят на Р.А.А. с бланкетна
жалба моли НП да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно. Лично или чрез свой
процесуален представител не участва в
хода на съдебното производство, за което е бил редовно призован.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Перник,
сектор „ПП” – редовно призована, не изпраща представител за съдебно
заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното
НП намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в
закона срок от лице, имащо правен
интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е
неоснователна.
От фактическа страна:
На 05.05.2020
г., около 18:05 часа, в гр. Перник жалбоподателят Р.А.А. управлявал лек
автомобил „Дачия Сандеро” с рег. № ****** по ул. Хан Аспарух, намираща се в кв.
Бела вода в гр. Перник, в посока към ПП І-6. Към този момент св. М.И.М.
изпълнявал служебните си задължения като
ст. полицай от група „ООР” при Първо РУ при ОД на МВР Перник, като се намирал
на ПП І- 6, в района на контролно-пропусквателния
пункт, изграден в кв. Бела вода във връзка с
въведените временни противоепидемични мерки срещу разпространението на вируса COVID-19. Мястото било в
непосредствена близост до завиващите от ул. Хан Аспарух в кв. Бела вода към
главното направление на ПП І-6, поради което и св. М. от непосредствена близост визуално възприел,
че водачът на лекия автомобил „Дачия Сандеро” с рег. № ****** използвал мобилния си телефон, разговаряйки
по него, без устройство, позволяващо това да стане без участие на ръцете му, поради
което спрял моторното превозно средство. Докладвал за констатираното нарушение,
след което на място
пристигнал св. В.С.С.- „мл.
автоконтрольор” в сектор „ПП” към ОД
МВР-Перник, който в присъствието на жалбоподателя съставил срещу него акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия GА, №
237308 от 05.05.2020
г., с който отговорността на Р.А.А. била ангажирана за нарушения на 104а от
ЗДвП. При предявяването на акта жалбоподателя се държал агресивно и
бланкетно възражил по констатациите. В 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН
депозирал допълнителни писмени възражения,
твърдейки, че е разговарял по мобилния си телефон за 0,24 минути, когато е
изчаквал в колона от няколко автомобили.
В законоустановения срок и в рамките на
правомощията си С.Г.Л.– началник на сектор „ПП”
към ОД МВР-Перник, въз основа на съставения АУАН и след проверка по реда
на чл. 52, ал.4 от ЗАНН приел, че са
налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал
административнонаказателна отговорност на Р.А.А., в качеството на водач на лек
автомобил „Дачия Сандеро” с рег. № ****** за нарушение на чл. 104а от ЗДвП,
извършено на 05.05.2020 г. в кв. Бела вода, общ. Перник, поради което на основание чл. 183, ал.4, т.6
от ЗДвП му наложил административно
наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева).
Процесното НП било връчено на
жалбоподателя на 17.07.2020 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа
обстановка за установена по несъмнен начин, предвид АУАН серия GА, № 237308 от
05.05.2020 г., който съгласно чл. 189,
ал.2 от ЗДвП има презумтивна доказателствена сила до доказване на обратното,
като в настоящия случай констатираните в него обстоятелства, не само, че не са
опровергани, но и се подкрепят от свидетелските показания на актосъставителя В.С.С. и на очевидеца М.И.М.,
които в хода на съдебното следствие поддържат изцяло отразените обстоятелства.
Жалбоподателят не ангажира доказателства, за да опровергае показанията на
свидетеля-очевидец, който е имал непосредствено впечатление за установените
факти, тъй като лично е възприел поведението на жалбоподателя по време на
управлявания от него автомобил, поради което и съдът ги кредитира с пълно
доверие.
Съдебният състав приобщи към събрания
материал и приетите по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 283 от НПК като
писмени доказателства заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, възражение, входирано с рег. № 115800-5133 от 07.05.2020 г.
и изготвените във връзка с него две докладни записки и справка.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с
оглед чл. 189, ал.12 от ЗДвП и приложената
Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която
в т. 2.6. са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН на
началниците на сектор „ПП” при ОД МВР на обслужваната територия.
Актосъставителят В.С.С. заема длъжността „мл.автоконтрольор” в сектор „ПП” при
ОД на МВР-Перник и като такъв е овластен
по силата на т. 1.2 от горепосочената заповед да издава АУАН по ЗДвП.
НП съдържа всички изискуеми реквизити
по чл. 57 от ЗАНН, тъй като нарушението в него е описано от фактическа и правна
страна в достатъчна степен, поради което и
нарушителят е разбрал в какво точно нарушение е бил обвинен. Съставеният
АУАН също съдържа необходимите реквизити, като по отношение на същия е спазена
и процедурата по ЗАНН по издаването му.
Разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП
забранява на водачите на моторно превозно средство да използват мобилен телефон
по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Съгласно §6,
т.25, предл.1-во от Допълнителните разпоредби на ЗДвП „водач” е лице, което управлява пътно
превозно средство. Към момента на извършване на проверката жалбоподателят е
имал качеството на водач, тъй като се е намирал в автомобила и е осъществявал
действия по управление. Полицейският
служител М.И.М. непосредствено е възприел както факта на управление от страна
на жалбоподателя на автомобила, така и използването от А. на мобилния телефон
по време на управление на превозното средство, като това е ставало без
устройство, позволяващо неговото използването без участие на ръцете му, поради
което правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
водача за описаното в АУАН и в НП противоправно деяние.
В хода на съдебното следствие не са ангажирани доказателства,
опровергаващи посоченото от свидетеля-очевидец и отразено в акта и в НП, поради
което съдебният състав приема, че нарушението е доказано по безспорен начин. От
цитирания по-горе законов текст на посочената разпоредба става ясно, че
нарушението се изразява в неправомерно използване на мобилен телефон по време
на управление на МПС, като без значение е дали е осъществен конкретен разговор
с друг мобилен абонат или водачът е правил опит да проведе такъв, поради което
и съдът прие за неоснователна лансираната във възражението по чл. 44, ал.1 от ЗАНН теза от жалбоподателя, че е провел
разговор за кратко време, поради което е несъстовомерно деянието му. Дори и хипотетично
да се приеме за вярно твърдението на А., че е използвал мобилния си телефон в
момент в който автомобилът е бил в колона от други
такива, изчакващи преминаване през пътен
участък с обособен контролно-пропускателен пунк, деецът е нарушил
посочената норма, тъй като той е седял в лекия
автомобил на мястото на водача, двигателят е бил в работен режим, т.е. несъмнено
е управлявал същия, тъй като е боравил с механизмите и приборите на превозното
средство, а съгласно т.2 от Постановление №1/17.01.1983 г. по
н.д.№8/1982 г. на Пленума на ВС на РБългария, като „управление” на моторно
превозно средство се квалифицират всички действия или бездействия с механизмите
или приборите на моторните превозни средства, независимо дали превозното
средство е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност
за настъпване на съставомерни последици.
По вида и размера на наказанието:
Санкцията за неизпълнение на
задължението по чл. 104а от ЗДвП е установена в разпоредбата на 183, ал.4, т.6 от същия закон, където е точно фиксирано по вид и размер
наказанието - глоба от 50 лева, каквато е и наложена на жалбоподателя.
Предвиденият абсолютен размер обвързва наказващия орган при реализиране
отговорността на нарушителя и изключващо възможността му за преценка на
обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което е и безпредметно да се
изследва въпросът дали размера на наложеното наказание отговаря на тежестта на
нарушението.
Настоящият състав намира, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 93, т.9 от НК, поради
което не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
гореописаното нарушение е типично за вида си и не представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от
този вид. Същото е формално такова, доколкото осъществяването му всякога
застрашава обществените отношения, които разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП
гарантира. Нещо повече: конкретното поведение на жалбоподателя на пътя и то по
улица в населено място и при изграден временен контролно-пропусквателен пункт,
усложняващ пътната обстановка, застрашава живота и здравето на останалите
участници в движението, поради което и се характеризира със завишена степен на
обществена опасност, която изключва приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното съдът намира, че при издаването
на обжалваното НП не е допуснато
съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради което прие, че
е законосъобразно, което води до неговото потвърждаване.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло като законосъобразно
наказателно постановление № 20-1158-002646 от 13.07.2020 г., издадено от
началник сектор „Пътна полиция ” към ОД МВР-Перник, с което на Р.А.А., ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет
лева) на основание чл.183, ал.4, т.6 от
Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл.104а от същия закон,
извършено на 05.05.2020 г. в кв. Бела вода, общ. Перник, в качеството му на
водач на лек автомобил „Дачия Сандеро” с рег. № ******.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд Перник в
14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от
АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ