Решение по дело №7612/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1202
Дата: 19 февруари 2019 г. (в сила от 21 май 2021 г.)
Съдия: Мария Василева Кузманова
Дело: 20171100107612
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София  19.02.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                   СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

 

            при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7612 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

                     Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

           Ищецът твърди, че е пострадал при ПТП, настъпило по вина на лице, застраховано по договор за З.ължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, страна по който е ответникът. Заявява, че в резултат на злополуката му е ампутирано дясното стъпало, след интервенцията развил инфекция,като последвали  още операции. Претърпял неимуществени вреди-болки и страдания.Подал молба до ответника за изплащане на обезщетение, което му е било отказано. Поради това счита, че ответникът, в качеството си на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, следва да обезщети претърпените от него неимуществени вреди, в размер на исковата сума заедно с лихва за забава, считано от датата на отказа за плащане. Ищеца претендира и имуществени вреди- разходи за лечение общо в размер на 898,00 лева, ведно със законната лихва от датата на извършване на разхода до окончателното плащане.

         С допълнителната ИМ ищеца прави увеличение на иска до 250 898 лева. Претендира и разноските по делото.

         Ответникът в писмени отговори оспорва изцяло предявения иск, който счита и предявен в изключително завишен размер. Сочи, че  не му е дадена възможност да определи и заплати застрахователно обезщетение по реда на чл.499, ал.1 КЗ. Твърди, че изключителна вина за причиненото ПТП има ищеца, управлявал мотоциклета с превишена скорост и алтернативно прави възражение за съпричиняване. Претендира разноски и юриск.възнаграждение.  

                      Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

                       Не е спорно между страните, че на 28.06.2016 г. около 14:30 ч. в с- Остров, общ.Оряхово е настъпило ПТП, при което е пострадал ищецът, както и че за водачът на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ******е налице сключена застраховка  „Гражданска отговорност” при ответника, със застрахователна полица със срок на действие от 23.06.2016 г. до 22.06.2017г.

              От събраните доказателства: констативния протокол за ПТП и писмените документи  от ДП № 133/2017 г. на РП- Оряхово и  НОХД № 116/ 2017 г. на РС- Оряхово, САТЕ и показанията на свидетелите  В., Б.,  и  Д. се установява, че на 28.06.2016 г. около 14.30 часа, в село Остров, л.а. марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № ******, спира пред магазина на ул. „Ал. Стамболийски“ и паркира автомобила  срещуположно на посоката на движение на пътната лента. При потеглянето си водачът на автомобила, предприема маневра за включване в движението за връщане в попътната му пътна лента. В същото време срещу него, в лентата си за движение се е движел мотоциклет марка „Кавазаки“, модел „ЕХ500А“ с рег. № ******, управляван от ищеца. При потеглянето на лекия автомобил, водачът го насочва с маневра „завиване вдясно“ към лентата си на движение (лента с посока на движение юг-север), пресичайки лентата за движение в обратна посока (с посока север- юг). Видимостта в този участък от пътя е не по-малка от 100 метра. Водачът на мотоциклета е видял маневрата на лекия автомобил „Фолксваген Пасат” и я е възприел като опасност от ПТП и от своя страна с маневра завиване на ляво е преминал в лентата за насрещно движение, за да премине от дясната страна на лекия автомобил „Фолксваген Пасат” и да предотврати челен удар между тях, без да е реагирал за аварийно спиране и впоследствие,поради липса на време и разстояние ударът е бил непредотвратим. Траекториите на движение на лекия автомобил и мотоциклета се пресичат и настъпва удар между тях, с предната част на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ в предната гума на мотоциклета Ударът настъпва в лентата за движение с посока юг-север, противоположна на движението на мотоциклета. Мотоциклетът се е движил в полагащата му се дясна лента на платното за движение в дясно от осевата линия на пътя със скорост към момента на удара от около 45 км/ч. Лекия автомобил се движел със скорост около 21 км/ч. към момента на удара.Пострадал е водачът на мотоциклета.

              В.Л. И. по назначената САТЕ сочи, че причината за настъпилото ПТП са в предприетите действия от страна на водачите на лекия автомобил и мотоциклета и те са от субективен характер.

              От заключението на в.л. д-р Б. по назначената СМЕ се установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил тежка открита конквасация, (размачкване), открити фрактури на костите и прекъсване на сухожилия съдове и нерви на дясното ходило- наложили извършването на ампутация на дясното ходило на нивото на глезенната става.  По вид и характер травматичната увреда на ищеца е изключително „тежка телесна повреда“, т.е. с безвъзвратна загуба на част от десния долен крайник. Получената тежка травма е довела на пострадалия болки и страдания за продължителен срок, като най- интензивни са били през първите 3-4 месеца след злополуката, когато са  извършени много оперативни интервенции и периодични превръзки. След това ищецът е търпял периодично появяващи се болки при рязка промяна на времето — при студено и влажно време, което е налагало често да приема седативни и обезболяващи средства. Ищецът търпи периодични „фантомни болки“. Наред с претърпените болки, ампутацията довела на пострадалия затруднения при предвижване и обслужване в ежедневието.Оформянето на ампутационния чукан е продължило 5 месеца, след което възстановителния период е продължил още толкова. Все още има периодични болки в зоната на ампутацията, затруднени движения, поради лошата протеза която не може да извършва движения на ставата. На ищеца е била определена - 50% трайна загуба на работоспособност.

              От показанията на св. ПЕТКОВА, се установява,че ищецът е понесъл тежки болки и страдания  нощем не можел да спи, затворил се в себе си и изпаднал в депресия, а поради протезата не може да ходи изправен дълго.

              При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

               По иска по чл. 432, ал.1 КЗ:

               Съгласно чл. 429, ал. КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се З.ължава да плати обезщетение, което застрахованият дължи на трето лице по силата на своята гражданска отговорност за причинените имуществени и неимуществени вреди.

               Разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на увредения, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка ГО за причинените вреди. Процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал застрахователя с искане за плащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 КЗ, която в случая е налице. В случая преди депозиране ИМ в съда  ищецът е отправил претенция за плащане на обезщетение, която не е била удовлетворена.

              Няма спор по делото,че е налице валидна към датата на събитието  застраховка „Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на причинителя на вредите и осъществяване фактическия състав на чл. 45 ЗЗД- противоправно деяние, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. На основание чл. 45, ал.2 ЗЗД вината на причинилия вредите се предполага до доказване на противното. В случая съдът приема за безспорно установени по делото елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата поради което искът се явява за основателен.  

             Относно размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази указанията, дадени с ППВС № 4/68г. и с ППВС № 17/63г. и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и страданията; срока на лечебния и възстановителен период от около 10 месеца; възрастта на ищеца към датата на ПТП; както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 50 000 лева.

             По възражението за съпричиняване:

           Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия съдът намира за основателно и  доказано. Според постоянната практика на ВКС за определяне наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при ПТП лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача на увреждащото МПС, въз основа на която съдът следва да определи обективния принос на всеки от участниците в конкретното ПТП. В конкретният случай се установи, че причините, довели до настъпването на инцидента са в предприетите действия от страна на водачите на лекия автомобил и мотоциклета и са от субективен характер, а именно от една страна извършването на необезопасена маневра след потеглянето и при опита за навлизане в лентата си на движение от страна на водача на л.а., без същия да се съобрази с останалите участници в движението и конкретната пътна обстановка, а от друга страна навлизането е лентата за насрещно движение от страна на водача на мотоциклета в опит да заобиколи неправомерно движещия се лек автомобил. Вещото лице също сочи, че водачът на мотоциклета е могъл ла предотврати настъпването на ПТП, предприемайки аварийно спиране в момента на възникване на опасността, без ла променя първоначалната си траектория на движение, с оглед скоростта, с която се е движил и отстоянието му до мястото на удара. Все пак съда отчита, че водача на л.а. се е движен в посока срещу движението в нарушение на чл.94, ал.3 ЗДвП и чл.63, ал.3  Пр.П на ЗДвП. Предвид това, настоящият съдебен състав намира, че с поведението си пострадалия е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат като процентът на съпричиняване е 20 % с който следва да се редуцира размера на определеното по-горе обезщетение, т.е. на ищеца се следва обезщетение в размер на 40 000 лева.

                Съдът намира че законната лихва върху така определената сума следва да се присъди,считано от 16.06.2017 г .датата на подаване ИМ  до окончателното й изплащане. За разликата над сумата от 40 000 лева до размера от 250 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен.

                Във връзка  имуществените вреди, съгласно заключението на СМЕ съдът приема, че медицинските разходи са били необходими и е налице причинно- следствена връзка между заплащането им и причинените вреди при процесното ПТП. Претенцията за присъждането за имуществени вреди в размер на 898 лева е основателна, като след приспадане 20 % съпричиняване, следва да бъде уважена в размер на 718,40 лева, също считано от 16.06.2017 г

                          По разноските:

                           С оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни. Ищецът е бил освободен от внасяне на ДТ. Направил е разноски в размер на 410 лева. Поради това, съразмерно с уважената част от иска, ответникът дължи да заплати на ищцата сумата - 66,54 лева( 40 718,40/250  898 х  410), на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

               Адвокат Я.Д. има право на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищеца по реда на чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 5 530 лева, от която ответникът дължи съразмерно на уважената част от исковете - 897,47 лева  (40 718,40/250 898 х 5 530)

              Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 300 лева  и разноски за депозити и вещи лица в общ размер на 565 лева. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съразмерно на отхвърлената част от иска, ищецът следва да заплати юрисконсултско възнаграждение 250 лева  на основание чл. 78, ал.8 ГПК  и разноски  на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съобразно отхвърлената част от иска - 465,76 лева (210 179,60/ 250 898 х 565) или общо - 715,76 лева.

              При тези мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

               ОСЪЖДА З. „А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес ***, да заплати на Л.В.К., ЕГН **********о***   чрез пълномощника си адв. Я.Д.- САК, с адрес: *** на основание чл. 432, ал.1 КЗ  сумата от 40 718,40 лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени (40 000) и имуществени (718,40) вреди в резултат на ПТП, настъпило на 28.06.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от 16.06.2017 г. до окончателното й изплащане и на основание чл.78,ал.1 ГПК66,54 лева разноски по делото  КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата от 40 718 лева до сумата от 250 898 лева.

                        ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати  на адв. Я.Д.- САК, с адрес: ***, на основание чл. 38, ал.2 ЗА  сумата 897,47 лева.

               ОСЪЖДА Л.В.К., ЕГН ********** *** да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата 715,76  лева юрк. възнаграждение  и разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

              РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа.

 

 

                                                    СЪДИЯ: