Мотиви към
присъда № 260002 от 14.01.2021
година на Пловдивския окръжен съд, постановена по НОХД № 492 по
описа на съда за 2020 година
Подсъдимият
З.Е.Д. е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.199 ал.2 т.2 пр.1 вр.чл.198
ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.ал.1
от НК, изразило се в това, че на 30.09.2009г. в град Пловдив, като извършител,
в съучастие с Г.Г.Б./ последният - като подбудител/,
е отнел чужди движими вещи - кафява дамска чанта от естествена кожа на стойност
209 лева, инсулинова писалка на стойност 108.00 лева, мобилен телефон „Самсунг D500“
на стойност 182.00 лева, два броя секретни
ключове на обща стойност 4.00 лева, един брой секретен касов ключ на стойност
20.00 лева, сумата от 237.00, както и вещи без стойност- СИМ карта на М-тел,
лична карта и свидетелство за управление на МПС, кат.В на името на ВДБ, или
всичко на обща стойност 760 лева от владението на ВДБ, ЕГН **********, с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и
грабежът е придружен с убийството на ВДБ.
Представителят на
Пловдивската окръжна прокуратура поддържа изцяло възведеното обвинение - със
същата фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна
квалификация на деянието. Иска на подс. Д. да бъде наложено наказание лишаване
от свобода, около средния размер на предвиденото за престъплението.
Подсъдимият Д. лично
и чрез защитниците си изразява становище за недоказаност на обвинението.
Считат, че не са налице никакви доказателства, които да установяват подс. Д.
като автор на разследваното по делото престъпление. Искат постановяване на
оправдателна присъда.
Пловдивският окръжен съд,
като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и
изразеното от страните, намира за установена по непораждащ съмнения начин
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият З.Е.Д. е роден на *** ***, живее в същия град, българин е, български гражданин, с висше
образование , не е женен, не е осъждан, собственик и управител е на „Н“ ЕООД гр.Пловдив.
През периода 2008-2009 г. подсъдимият З.Д.
бил в приятелски отношения със св.Т.М., който пък се познавал със сина на пострадалата
ВБ- Г.Г.Б.. Св. М. запознал с Б. и приятеля си- подс. Д.. Тримата
заедно посещавали различни заведения в гр.Пловдив. Постепенно подсъдимият Д. и Г.Б.
също се сприятелили, понякога се срещали
и излизали заедно двамата, без св. М..
През 2009 г. Г.Б. бил на 32 години. Той
живеел в гр.Пловдив на ул.“*“ № **. На същата улица, но на № ** живеела майка му - пострадалата ВДБ,
към онзи момент на 56 години. Отношенията между Б. и майка му били влошени. Той
не работел, но водел разточителен начин на живот. Воден от страстта си към
скъпи автомобили непрекъснато купувал такива, сменял ги, посещавал различни
заведения, където употребявал алкохол и наркотици. Напуснал съпругата си - Ц. Б.(понастоящем
А.), с която имали две невръстни деца. Семейството на В. и Г. (баща) Б. било с големи финансови възможности, тъй
като бащата- Г.К.Б. дълги години развивал успешен бизнес. Към инкриминираната
дата бил вече покойник. Майката- ВБ и
синът- Г.Б., лично и чрез притежавани от тях търговски предприятия били
собственици на няколко жилищни имота в
центъра на гр.Пловдив, както и сгради в промишлената зона на града, които
отдавали под наем. След като през 2007 г. Г.Б. - баща починал, синът му
започнал да настоява пред майка си да продадат част от имотите на семейството,
при което той щял да получи съответен дял
от парите от продажбите. ВБ не била съгласна с искането на сина си. Това довело
до влошаване на отношенията им. След смъртта на бащата Г.Б.- син продължавал да
води описания по- горе начин на живот. Тъй като не разполагал с достатъчно
средства, започнал да взима заеми от различни лица, които впоследствие не можел
да върне. Упорито настоявал пред
майка си да се продадат притежавани от тях имоти. Тя се страхувала, че въпреки
несъгласието й, той може да ги продаде. През 2009 г., поради страха си, ВБ
започнала да заключва в метална каса в жилището си на ул.“*“ № ** ет.* в
гр.Пловдив всички нотариални актове за притежавани от двамата имоти или ги
носела със себе си, в дамската си чанта.
Тъй като не успял да уговори майка си да
бъде продадено общото им имущество, през м.септември 2009 г. Г.Б. взел решение
да наеме някой, който да я нападне и да отнеме със сила чантата й. По този
начин искал да получи нотариалните актове за горепосочените имоти, както и
ключовете за жилището на ул.“*“ № ** в гр.Пловдив и за намиращата се в него
каса, в която пострадалата държала документи,
пари и бижута. Освен това смятал, че
ако майка му бъде нападната, той ще поеме ролята на нейн
закрилник, отношенията между двамата ще се подобрят, а после тя ще се съгласи с
исканията му за продажба на имоти. Г.Б. взел решение да подбуди подсъдимия З.Д.
да нападне и ограби майка му ВБ. На неустановена дата през м.септември 2009 г. подсъдимият
Д. и Г.Б. ***. Последният предложил на Д. да нападне майка му и да отнеме
дамската й чанта. Подсъдимият се съгласил да ограби пострадалата. Двамата се
уговорили нападението да бъде извършено във входа на 3-етажната кооперация на
ул.“*“ ** в гр.Пловдив, където на втория етаж живеела ВБ. Окончателното решение
за датата и часа на нападението е било
взето на 30.09.2009 г., тъй като именно
на посочената дата Б се съгласила да вечеря със сина си в ресторант. Г.Б. съобщил
на подс. З.Д., че ще изведе майка си на
вечеря. Подсъдимият трябвало да я чака скрит във входа на кооперацията, а когато
пострадалата се прибира в дома си да я нападне и да отнеме чантата й. Подсъдимият
Д. се съгласил с предложението на Б. за начина на извършване на престъплението.
Няколко дни преди планираното нападение Б. бил показал на подсъдимия жилищната
сграда на ул.“*“ № **. Бравата на входната врата на сградата, също няколко дни преди нападението, била
повредена. Това улеснявало Д. да влезе във входа на кооперацията и да
изчака идването на жертвата си. В този период самата Б забелязала Д. като лице,
което неколкократно срещала около дома си, но това не събудило никакви
подозрения у нея. Съдът приема, че тези срещи не са били случайни и подс. Д. е
имал ясна представа как изглежда пострадалата преди извършването на
престъплението. На 30.09.2009 г. сутринта Г.Б. провел телефонен разговор с пострадалата
и първоначално я поканил на кафе през деня, на което тя се съгласила. По- късно
отменил уговорката и я поканил да вечерят заедно. Отначало ВБ отказала
предложението, тъй като била домошар, вечерите предпочитала
да си е в къщи (според показанията на свид. А./ Б.). Синът бил много настоятелен, тя се съгласила. После Б.
се обадил на подсъдимия Д. и му съобщил, че ще заведе майка си на вечеря, а при
завръщането й Д. ще може да я нападне и ограби. За да осигури бързото оттегляне
на подсъдимия от района на местопроизшествието, Б. указал на свидетеля Т.М. около
20.00 часа същата вечер да отиде на ул.“*“ в гр.Пловдив, която била в
непосредствена близост до ул.“*“, на конкретно посочено му кръстовище, намиращо
се недалеч от известния на свидетеля дом на самия Б. / на около 400 метра/.
Казано му било с лек автомобил, осигурен от Б., да вземе от
там подсъдимия Д., а после да го закара при него на ул
“*“ в гр.Пловдив. Свидетелят М. се съгласил, тъй като и друг път се случвало да
управлява автомобили на Г.Б., когато след посещения на заведения в гр.Пловдив
последният употребявал забранени за шофиране вещества. Често в
такива случаи именно св. М. го откарвал
до дома му.
На 30.09.2009 г. около 18.30 часа
вечерта св.Г.Б., с личния си автомобил- джип,черен на цвят, с неустановени по делото марка,
модел и регистрация, взел пострадалата ВБ от жилището й. Двамата отишли в
ресторант в гр.Пловдив, за да вечерят.
Преди да вземе майка си от дома й, между него и подсъдимия Д. се провели
няколко телефонни разговора, за да уточнят за последно подробностите за
планираното престъпление. Последните два разговора преди инкриминираното деяние
между двамата били проведени съответно в
17.44 ч. и 17.50 ч., с кратка продължителност. Съдът приема за
установено, че при тях Б. е уведомил окончателно подсъдимия за подробностите
около предстоящата среща с майка му, тъй като следващите му два разговора са
именно с Би очевидно са се състояли непосредствено преди тя да се качи в
автомобила му, за да отидат на вечеря в отдалечен квартал на града- „Тракия“.
При провеждането на сочените два разговора между съучастниците
и двамата са били в една и съща клетка на покритие- същата, в която се е намирал и домът на Б.. Б.
съобщил на Д. и очаквания час, когато ще остави майка си пред дома й около
19.40-19.50 часа. Около 19.00 часа подсъдимият Д. се
намирал в района на жилищната сграда, находяща се на ул.“*“ № **в гр.
Пловдив. Преди очакваното време за пристигане влязъл във входа на сградата и зачакал прибирането на жертвата си.
Той бил облечен с тъмни дрехи, имал черна шапка с козирка на главата, носел със
себе си и нож.
След като приключили с вечерята си, Г. Б. и пострадалата се отправили към дома й.
Около 19.45 часа на 30.09.2009 г. Б. ***. ВБ слязла от колата и се насочила към
входа на жилищната сграда. Г.Б. потеглил към намиращата се недалеч ул. „*“ в
гр. Пловдив и зачакал идването на Д.. Там, според предварителната уговорка, след
изпълнението на поръчката подсъдимият трябвало да бъде докаран от св. Т.М..
При придвижването си към дома
пострадалата Б. носела на рамото си кафява дамска чанта от естествена кожа, в
която имало инсулинова писалка, мобилен телефон „Самсунг
D500“ със СИМ карта
на М-тел, два броя секретни ключове, един брой секретен касов ключ, пари -
сумата от 237.00 лева, , лична карта и свидетелство за управление на МПС, кат.В
- и двете на името на ВДБ. В ръката си държала връзка с ключове за жилището й и
касата в него, а в дамската й чанта били резервните ключове. Влизайки във входа
на сградата, на стълбищната площадка ВБ била
нападната от подсъдимия Д.. Шумът от спираща кола бил чут от съседите в отсрещната
сграда- свидетелите Л. и Л., поради което съдът намира, че несъмнено е чут и от
причакващия жертвата си нападател. Той нападнал Б., насочил ножа към тялото на
пострадалата и с другата си ръка започнал да дърпа чантата й. ВБ стиснала силно
чантата си и започнала да се дърпа назад, като през отворената входна врата на
кооперацията тя излязла отвън на тротоара пред входа, а подсъдимият я
последвал.
Излизайки извън сградата подсъдимият Д.
продължил да дърпа чантата, но пострадалата оказвала съпротива, държала здраво
чантата си и започнала да вика за помощ. В този момент подсъдимият взел решение
да умъртви ВБ и да отнеме чантата й преди някой да й се притече на помощ.
Докато двамата били с лице един срещу друг той замахнал
с ножа към гръдния кош на Б. отляво, но същата вдигнала отпред лявата си ръка,
за да се защити и ножа попаднал в ръката й. След това подсъдимият Д. нанесъл
още един удар с ножа в лявата ръка на пострадалата, като първият удар попаднал
по задно-външната повърхност на лявата мишница, а вторият - по задно-външната
повърхност на лявата предмишница. После с ножа той
нанесъл три силни удара в корема на Б.- единият удар попаднал в лявата половина
на корема под ребрата, вторият - в дясната половина, а третият удар попаднал в
средата на корема под пъпа на пострадалата. След това със същия нож подсъдимият
Д. срязал дръжката на чантата на жертвата си, грабнал чантата в ръка и побягнал
към ул. „*” в гр. Пловдив, където знаел, че го чака св. Т.М.. Св. М., с предоставения му от Г.Б. ***, където
Д. слязъл и отишъл в автомобила на Б.. След качването му Б. веднага потеглил, св. М. също си тръгнал. Д. набързо разказал на Г.Б.
какво се е случило. В този момент подсъдимият не би могъл да знае конкретното
състояние на жертвата, макар да е бил наясно с броя и мястото на нанесените й
удари. Подс. Д.
и Г.Б. се разделили, като провели помежду си още няколко телефонни разговора. Съдът
приема за неустановено по делото как
след това подсъдимият се е разпоредил с отнетите от Б. вещи.
По време на нападението над ВБ виковете
й за помощ били чути от нейните съседи - съпрузите А. А. и О. А., А.Ч. (неразпитвани
в хода на съдебното следствие), Д.Л. и М.Л..
Св. Л. бил чул шум на спираща кола и излязъл на терасата си (живеел в
отсрещната сграда), веднага след това чул виковете на жена, от терасата се
развикал заканително. Уплашен от виковете му, нападателят побягнал. Свидетелят
слязъл веднага при пострадалата, св. Л.
(очевидно малко време след това, след като разбрала и че пострадалата е
наранена), се обадила се на „Спешна помощ“. Събрали се съседи. Св. А.П., която
вече живеела в дома на Г.Б., била
уведомена от съседско дете за случилото се с Б.. Несъгласувано и независимо
един от друг тя и св. Г.С. се обадили на сина й- Г.Б., като му съобщили за
инцидента с майка му. Нито един от двамата свидетели не съобщава при обаждането
да му е станало известно, че Б. вече знае, макар поне единия от тях да се е
явявал обаждащ се на вече информирания Б.. Малко след това той пристигнал на
местопроизшествието и се престорил, че е шокиран и съкрушен от нападението.
От нанесените прободни
наранявания в областта на корема и лявата ръка ВБ веднага след деянието
започнала обилно да кърви. Тя била откарана от екип на „Спешна помощ“ в УМБАЛ „*.“***
в хирургично отделение, където спешно била оперирана. Въпреки проведеното
интензивно лечение, на 08.10.2009 г. пострадалата починала в болничното
заведение.
След смъртта на ВБ синът й Г.Б. продал
наследените от родителите си имоти и за кратко продължил предишния си охолен и разточителен начин на
живот. Двамата с подсъдимия спрели да поддържат отношения.
На 15.06.2012 г. Г.Г.Б.
починал при пътнотранспортно произшествие. Преди смъртта си същия не е бил
привлечен като обвиняем по настоящото дело. В
хода на досъдебното производство е бил разпитан като свидетел, но показанията
му не са приобщени към доказателствената съвкупност.
Според заключението на изготвената в
хода на досъдебното производство по делото тройна съдебно-медицинска експертиза
на трупа на ВБ /т.1, л.97-108/, което беше прието в хода на съдебното
следствие, при изследването са
установени три проникващи прободно-порезни рани в корема,
наранявания на стомаха и тънкото черво, срязване на главата на задстомашната лигавица, повишено ниво на кръвната захар,
съдържание на течност в лява и дясна гръдна половина, лекостепенна
атеросклероза, мозъчен оток, белодробен оток, кръвонасядане
на мастната капсула на десния бъбрек, оперативни рани в областта на корема, две
прободно-порезни рани по левия горен крайник, кръвонасядания и следи от инжекционни убождания по двете
ръце, кръвонасядане по ляв долен крайник. Според
вещите лица непосредствените причини за смъртта на ВБ са острата
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност в резултат на следтравматична
хипергликемия. Това е състояние на повишено ниво на
кръвна захар, неповлияващо се от лечение с инсулин, в резултат на прободно- порезните наранявания в областта на корема и
развитието на перитонит от тях. Смъртта е в пряка причинна връзка с прободно-порезните наранявания в областта на корема.
Общо по тялото на пострадалата са
установени прободно-порезни рани, както следва:
-
рана № 1 на кожата на
корема е с раневи канал с дължина 14 см. и е с посока
отгоре надолу, отляво надясно и отпред назад.
-
рана № 2 на кожата на
корема е с раневи канал с дължина 15 см и е с посока
отгоре надолу, отляво надясно и отпред назад.
-
рана № 3 на кожата на
корема е с раневи канал с дължина 13 см и е с посока
отпред назад, почти хоризонтално.
-
входно прободно-порезна рана № 4А на кожата в областта на лявата
мишница с раневи канал с дължина 6 см и с посока
отзад напред, отгоре надолу и отляво надясно. Той преминава през дебелината на
мускулите и е с наличие на изходна рана № 4Б
- рана № 5 - на кожата на лявата предмишница е с раневи канал с
дължина 7 см и с посока отдолу нагоре.
Прободно-порезните рани са причинени от действието на предмет с остър режещ
един или два ръба /нож и други подобни/.
По дължината на кожните рани и дължината
на раневите канали може да се направи извод за
размерите на острия предмет. Ширината на острието е не по-голяма от 3-3,5 см, а
дължината не по-малка от 13-15 см.
Предвид местоположението на прободно-порезните наранявания в областта на лявата ръка
може да се приеме, че те са с характера на защитни наранявания, т.е. с лявата
ръка пострадалата е предпазвала от нараняване главата или гръдния кош.
Според експертите, най-вероятно по време
на нанасяне на ударите пострадалата и извършителят са били един срещу друг.
Според заключението на изготвената по
делото СМЕ на ВД (т. 6 л. 61-66), прието в хода на съдебното следствие, кръвта
по иззетите при огледа на
местопроизшествието проби от червени петна,
по дънките и обувките на пострадалата е с кръвногрупова
принадлежност идентична с тази на пострадалата ВБ, може да принадлежи както на
нея, така и на всяко друго лице със
същата кръвна група.
Според заключението на изготвената по делото
дактилоскопна експертиза (т.6, л.9-10 дос. производство), което също беше прието по надлежния
процесуален ред в хода на съдебното следствие, две от иззетите при огледа на
местопроизшествието дактилоскопни следи от външната
страна на входната врата на сградата на ул.“*“ № **в гр. Пловдив са оставените
от подсъдимия З.Е.Д. - едната следа-№2, е оставена от десния безименен пръст на
подсъдимия, а другата-№4 от десния му малък пръст. Иззетата дактилоскопна
следа от междинна каса- № 5, е оставена от св. В. Б.. Следи № 1 и 3 не са годни за
идентификация. При разпита пред съда
вещото лице заяви, че няма възприети критерии относно това при каква
давност дактилоскопна
следа, оставена на дадено място може да
е годна за изследване, нито може да се определи кога е оставена. В практиката си вещото лице има случаи
на намерена след година дактилоскопна следа
да е годна за идентификация, а е възможно и един ден след оставянето й да
изчезне. След изземването й няма проблем да бъде съхранявана като залепена на дактилоскопното
фолио и над 25 години.
Съдът кредитира изцяло заключенията на гореобсъдените експертизи, като изготвени от лица с
необходимите специални знания и опит, изследвали задълбочено включени в
предмета на доказване факти по делото.
Според заключението на изготвената по
делото стоково-оценъчна експертиза /т. 14, л. 104-105 дос.
произв./, стойността на отнетите от пострадалата при
извършения й грабеж вещи е следната: кафява дамска чанта от естествена кожа -
на стойност 209 лв., инсулинова писалка - на стойност 108.00 лева, мобилен
телефон „Самсунг D500“ - на стойност
182.00 лева, два броя секретни ключове - на обща стойност 4.00 лева, един брой
секретен касов ключ - на стойност 20.00 лева, пари - сумата от 237.00 Общата стойност на отнетите вещи възлиза на
760 лева.
В хода на досъдебното производство е
била назначена и изготвена, а в хода на съдебното следствие беше приета по
надлежния процесуален ред съдебно- техническа експертиза ( т. 14 л. 94-98 дос. произв). Същата е изследвала
комуникацията между телефонните номера на подс. Д., Г.Б., ВБ, местоположението
на на моб. абонат *, използван от З.Е.Д.; моб. абонат *, използван от Г.Г.Б.
и моб. абонат *, използван от В. Г. Би движението им по клетки, съобразно регистрираните разговори за периода от 00:00 ч. на
29.09.2019 до 22:00ч. на 30.09.2009 г.
Според заключението на
експерта
на инкриминираната дата
за абонатен
номер 0883 395206, използван от З.Е.Д. се установява следното движение по
клетки за посочения период от време:
На 30.09.2009
г. абонатът започва разговорите си в 10:02 ч.от клетка БДЖ в Пловдив, като се
придвижва както следва:
- От 10:02 до
10:12 - клетка БДЖ
- В 10:45 ч. -
клетка Миленков-М
- От 11:33 до
11:48 ч. - в клетка на ул.Поп Богомил
- От 12:13 до
12:27 ч. - клетка Смирненски
- От 13:03. До
13:19 ч. - клетка Хари-ДБУ
- От 13:43 до
15:22 ч. - клетка ул. Брезовска
- В 15:23 е в
клетка на бул. „6-ти септември“ и от там се придвижва към зоната на покритие на
клетка Хари-ДБУ, където остава до 17:44ч.
- От 17:50 ч. до
19:39 ч. абонатът се намира в зоната на покритие на клетката, находяща се на
бул.б-ти Септември, като се придвижва вътре в зоната на тази клетка, което е
видно от осъществения моментен Hand-over към клетка Кочо
и към клетка Хари, и връщане обратно към клетка бул. „6-ти септември“.
- В 19:48
абонатът се намира трайно в зоната на покритие на клетка Кочо, и остава там до
20:08 ч.
- В периода от
20:13 ч. до 20:48 ч. абонатът извършва движение по маршрут кл.
Акация, кл. Смирненски, кл.Богомил,
кл.Тримонциум, кл.Н.Геров, бул.б-ти Септември.
След този час
на 30.09.2009ч. за този абонат няма предоставени други данни.
За абонатен номер *, ползван от Г.Б.,
се установява следното движение по клетки
на 30.09.2019: Абонатът
започва активността си в 07:55 ч. от зоната на покритие на „Сахат
Тепе“. Започва да се движи през зоните на покритие на клетките „6-ти
септември“, Карши ( 10:28), Миленков-М (10:47), Стария град(11:02),
Картон11:07), поп Богомил(от 11:14 до 11:50), Пакта (12:10), Виадукта,
Смирненски (12:32), Младежка (12:57), Джамията (13:02). Към 13:18 ч. абонатът
влиза в зоната на покритие на клетка „6-ти септември“, където провежда
множество разговори до 16:57 ч. Към 17:16 часа абонатът е в зоната на покритие
на клетка Тракия 1 и се придвижва през зоната на покритие на клетка Столипиново (17:20) и Сахат Тепе
(17:29) обратно в зоната на покритие на клетка „6-ти септември“ (17:44 ч.)
където остава до 19:58 ч.
След това
абонатът отново запоява движение както следва по клетки:
-
Кочо(20:04)
-
Младежка (20:07)
-
Гребна (20:08)
-
Акация (20:10)
-
Аптечно (20:15)
-
„6-ти септември“ (20:20 до 20:25)
-
Аптечно ( от 20:41 до 21:16)
Към 21:24 абонатът
отново е в зоната на покритие на клетка „6-ти септември“ където остава до
21:57. От там се придвижва по маршрута по клетки Младежка (21:59) Аптечно
(22:06), Росен (22:10) , с. Царацово (Теолинопласт,
22:16), с.Труд (22:38), Виадукта (22:40) и след това обратно по същия маршрут
до зоната на покритие на клетка „6-ти септември“, като при клетка Росен се
забавя от 23:06 до 23:42. В зоната на покритие на клетка „6-ти септември“ с
намира към 00:22 ч. и остава там до сутринта на 01.10.2019.
За абонатен номер * се установява следното движение по клетки за
посоченият период от време:
Посоченият
абонат започва своята активност на 29.09.2009 ч. в 08:21 ч. Провежда множество
разговори през указания период, но при всичките разговори се намира само и единствено
в зоната на покритие на клетка „бул.6-ти Септември“.
Последният
регистриран разговор на абоната е входящо повикване от номер * в 18:26ч.
След този час
има още един опит за Изходящо повикване в 18:52ч. който обаче е неуспешен.
Повикването е към абонат с номер *.
След 18:52 ч.
към този абонат има множество повиквания, които обаче са пренасочени към
електронната гласова кутия, поради което в разпечатките не е регистриран
номерът на повикващия.
В табличен вид е представена комуникацията
между трите абонатни номера.
Посочено е, че
движението на абонатите не може да се представи изобразено на географска карта,
тъй като за покритието на повечето клетки такива не са предоставени от
мобилният оператор.
Предоставените
карти на покритието на клетки са само с обозначени номерата на клетките, но не
и техните имена, а на разпечатките са дадени само имената на клетките, но не и
техните номера или адреси. Като резултат, само за клетка „6-ти септември“ е
възможно да се предостави точно покритие.
Според експерта
правят впечатление следните факти:
А/ За абонат *, през целия разглеждан
период не напуска зоната на покритие на клетка „6-ти септември“.
Б/ Активността
на абонат * рязко спира към 18:52. След този час са регистрирани само
пренасочвания към електронна поща, започващи от 21:01 ч. на 30.09.2009г.
В/ Има засилена комуникация между
абонатите * и * през целия разглеждан период. Също така се забелязва частично
съвпадение на маршрутите и местоположението на тези абонати в периода 17:50 ч.
до 19:39 ч. на 30.09.2009 ( клетка „6-ти септември“).
Също така има
съвпадение между двамата абонати и в периода 19:48 до 20:04 в зоната на
покритие на клетка Кочо, след което двамата се разделят по различни маршрути.
Съдът кредитира
отчасти заключението на вещото лице, като добросъвестно изготвено, от лице с необходимите специални
знания и опит. Същото не подлежи на кредитиране в частта относно активността на абонатен номер * ( на ВБ) на 29.09.2009
ч. в 08:21 ч. Съпоставена с данните от
мобилния оператор (л.2, т.3 от дос. производство) е
видно, че заключението на вещото лице касае датата 30.09.2009 г., от 08.24 ч., а не посочената - 29.09.2009
г. Освен това, в т. 2 на заключението, в
табличен вид са отразени комуникации между телефонните номера на Б. и синът й
на 30.09.2009 г. Обосновано и подлежащо на кредитиране е заключението в частта,
че ползващият абонатен номер * провежда
множество разговори на 30.09.2009 г. в
зоната на покритие на клетка „бул.6-ти Септември“, но не следва да се
възприеме, че при всичките разговори се
намира там. Това е относимо за първите пет разговора
в цитираната справка. За последния действително проведен, а не пренасочен
разговор- в 18.52.11 ч. , в справката не е отразено в коя клетка е бил
абонатът. От свидетелските показания се установява, че този разговор, проведен в
онзи момент със все още законната съпруга на Б., е при престоя на Б. в
ресторант в кв. Тракия. Заключението е необосновано и не следва да се кредитира
и в частта, в която се сочи за времето от 17.44 до 19.58 абонатът, ползващ №* (
Г.Б.) да е бил само в клетката на покритие „6-ти септември“. Видно от справката
от мобилния оператор за същото време /т.3, л.120-гръб от досъдебното производство/,
действително до 18.36 на инкриминираната
дата се сочи този абонат да е бил в клетка на покритие „Шести септември“ За
следващите 2 телефонни разговора, проведени съответно 18.59 и 19.16 ч. не е
отразено местоположението на абоната и в тази част заключението се явява необосновано,
в противоречие с установеното по делото, че в този период Б. е бил на
вечеря с майка си в отдалечен квартал на
града. В
невъзприетата от съда част заключението противоречи на обсъдените
доказателства и съдът кредитира последните.
Пловдивският окръжен съд възприема като
установена по непораждащ съмнение начин гореописаната фактическа обстановка въз
основа на следните доказателства, които кредитира:
Отчасти- от обясненията на подсъдимия Д.,
депозирани в хода на съдебното следствие. На възприемане подлежи заявеното от
него, че се е познавал със свид. Т.М. от детските си години и двамата винаги са
били в „абсолютно добри отношения“; че се е виждал с М. през деня на
инкриминираните събития; че М. се е познавал с Г.Б. и именно той е го е
запознал с подс. Д.; че тримата заедно
няколко пъти са били на кафе; че при срещите им Б. е демонстрирал
финансово благополучие; че са му били известни проблемите между Б. и съпругата
му и факта, че той има и приятелка; че
няколко дни преди инкриминираната дата двамата са минали по улицата, на която е
бил домът на Б. и подсъдимият го е изчакал пред дома му за около 5 минути; че
още преди това Б. му бил обяснил „горе- долу“ къде живее; че вечерта на
инкриминираната дата са се чули с Б. и той му е споделил за проблеми с майка
му, наложили пътуването му в този момент до болница, но не възприема заявеното,
че разговорът е бил само 1, иницииран от Б., тъй като това е в противоречие с
писмените доказателства; че през деня той и свид. М. са се виждали ( в
неуточнен от подс. Д. час); че по- късно двамата с М. са разговаряли за „кончината на Б.“; описанието
на собствените му физически данни към инкриминираната дата и заявеното относно
трудовата му ангажираност и доброто финансово положение. На кредитиране подлежи
и заявеното от подс. Д. относно призоваването му в „Криминална полиция“-
Пловдив и проведените с него там разговори и полиграфско изследване, при което
подсъдимият основателно счита, че са били нарушени правата му. В последната
посочена част не се съдържат данни за инкриминираното деяние, а резултатите от
тези действия, материализирани в проведените разпити на полицейските служители,
участвали в оперативните мероприятия, полиграфското изследване, както и
приложените по делото ВДС от използвани СРС съдът не възприема като допустим
източник на доказателства, за което ще изложи съображенията си по- сетне. Съдът
не кредитира обясненията му, че с Г.Б. са били като „само познати“, защото в
тази част противоречат на изключително интензивната им комуникация през втората
половина на м. септември 2009 г., установена от писмените доказателства по
делото. Съдът не кредитира и обясненията
му, че към инкриминирания период е имал регистриран само един мобилен номер,
защото това също противоречи на приложената като писмено доказателство справка
от А1. Съдът не кредитира обясненията му и относно заявеното, че на
инкриминираната дата, само докато е бил в заведението си, находящо се в *-
Пловдив, Б. му се обадил и му е съобщил, че има проблеми с майка му. От
приложените по делото доказателства се установява много интензивна комуникация
между двамата и непосредствено след инцидента, вкл. и по времето, когато
пострадалата още е била на местопрестъплението, преди да бъде откарана с
линейката към болницата.
В некредитираната част обясненията на
подс.Д. имат ярко изразен защитен характер и съдът не ги възприема, като
противоречащи на изводимото от другите доказателствени източници.
Свидетели- очевидци, които да са
възприели самото нападение, по делото не
са установени. Пострадалата Б., която в дните след нападението до смъртта си е
била контактна и адекватна ( според изводимото от показанията на разговарялите
с нея свидетели), не е разпитвана. Лично възприети факти относно
инкриминираните по делото събития се съдържат в показанията на следните
свидетели:
В
показанията на свид. Л., които съдът почти изцяло кредитира- както
депозираните лаконични такива в хода на съдебното следствие (л.302, т.2 от съд.дело),
така и присъединените му показания от досъдебното производство - т.1, л.62,
които свидетелят потвърди след прочитането им. От тях се установява, че по
време на инкриминираните събития, бидейки
съсед на Б., свидетелят бил на терасата на дома си, в очакване да се
прибере дъщеря му; чул шум от спираща кола, която не видял поради намиращи се
отпред дървета, тъкмо се подпрял на терасата и чул женски викове за помощ.
Свидетелят се развикал заканително, силно, с пълно гърло, започнали да се
отварят прозорци на други домове. Чуло
се топуркане по посока на ул. „**“ ( след преминаването й се достига до ул. „*“,
което е видно от приложената скица от моб.оператор
относно конкретната клетка на покритие). Свидетелят слязъл веднага долу, едва
при приближаване, тъй като било и тъмно разпознал пострадалата Б., до която имало „ едни комшии, евреи“. Обяснила, че „ нисък, дебел, трътлест, остриган, грозен“ й е взел чантата, тя е започнала да я дърпа и
тогава я намушкал; съобщила, че в чантата са й били всички документи и ключове;
ръката й кървяла, червата й били „ отвън“; самата Б. била на площадката пред
входа на сградата, вратата била отворена, но лампата не светела и свидетелят
едвам я разпознал. Събрали се и други съседи. Заявеното от свидетеля, че
съседът му „А.“ се обадил на сина на Б., не следва да се кредитира. От
намиращите се на мястото лица е установено, че му се е обадил свид. С..
На кредитиране подлежат и показанията на
свид. М.Л. (л. 253-гръб, т. 2 съд.дело). От тях се установява, че вечерта на
инцидента е била на терасата в дома си, който
се намира в съседство, на отсрещната страна спрямо дома на Б.. Чула виковете й, които оприличава на „Убиха
ме, помощ“. Погледнала към дома на пострадалата, нищо не видяла, поради
наличието на дървета, но чула тичане. Не било много тъмно. Свидетелката била с
внука си, не излязла на улицата, а побързала да прибере детето в апартамента,
след което се обадила на „Бърза помощ“.
Единствено в показанията на сочените
двама свидетели се съдържа информация, че непосредствено след нападението нападателят
е напуснал тичешком, като от показанията на свид. Л. се установява и посоката в
която се е отправил.
Следващата група свидетели, които в
някаква степен са възприели факти от местопрестъплението и състоянието на
самата пострадала, са следните:
Свид.Й.Й., като съдът кредитира
показанията му от съдебното следствие (л.252 гръб - 253 т.2 съд. дело), а за
обстоятелствата, за които бяха присъединени по надлежния процесуален ред
показанията му от досъдебното производство възприема последните, като
депозирани по- близо до инкриминираната дата и потвърдени от свидетеля след
прочитането им. От тях се установява, че една вечер чул писъци на улицата,
излязъл, видял Б. легнала във входа на мозайката, с прорезни
рани по ръцете. Казала, че е наръгана с нож, показвала ръката си, а след
идването на линейката видял, че има наранявания и по корема.
Съдът кредитира показанията на св. Г.С.-
както депозираните в хода на съдебното следствие (л.236-гръб, т.1), така и
присъединените по надлежния процесуален ред показания от досъдебното
производство (л. 36-37 т.6 и л. 42-43
т.1) . От тях се установява, че той е бил в търговското си помещение в
съседство, нищо не е видял от самия инцидент, но разбрал за него и излязъл на
улицата. Той е звънял от личния си телефон с № * на Б. на инкриминираната дата, уведомил го за
инцидента с майка му, при което Б. изразил учудване, след 5 минути с джип
отишъл пред дома, а по- късно бил в
болницата, докато оперирали Б.. Самия Г.Б. описва като човек, който обичал „
лъскавото“, искал да е „ някакъв големец- коли, моли“.
На кредитиране изцяло подлежат
показанията на свид.Р.Ч.- едно от лицата, първи притекли се на помощ на
пострадалата Б.. За присъединените по надлежния процесуален ред показания на
този свидетел от досъдебното производство (л.45-47, т.6) съдът възприема
последните, като по- детайлни и депозирани по- близко до процесното събитие,
потвърдени от свидетеля след прочитането им От показанията му се установява, че
той живеел на същата улица, в сграда с № **;
на инкриминираната по делото дата по тъмно чул викове „ помощ, ограбиха
ме“, излязъл заедно с баща си. Видял Б. седнала
на стъпалото пред входа, с увреждания- червата й се виждали, имало кръв
Споделила, че нисък човек с шапка и суитчър й отнел
чантата чрез дърпане вътре във входа, същият човек я е и наръгал, но свидетелят
не помни къде точно е станало това; казала, че в чантата има инсулин и
нотариални актове; дошла линейка, по-
късно и синът й- Г., с черен джип, сам; свидетелят и баща му също отишли след
линейката в болницата, където била откарана Б.; впечатленията му за нея били, че е обикновена жена, която не парадира
с нищо, за разлика от сина си .
Съдът възприема изцяло показанията от
досъдебното производство (т.1, л.65), присъединени по надлежния процесуален
ред при проведеното от съда следствие на
свид. П.В.-***, посетил местопроизшествието и разговарял там с пострадалата. От
тях се установява, че медицинският екип е заварил пострадалата на земята пред
входната врата, в локва кръв, с прорязана, превързана ръка, с множество прорезни наранявания по ръцете и в областта на корема; тя
обяснила на свидетеля, че при прибирането си след вечеря със сина й била
нападната във входа от мъж, когото не познавала, но „била виждала и преди около входа“; пред спешния кабинет
свидетелят присъствал на разговора на пострадалата с лекар- ординатор, на
когото също споделила, че е била нападната от човек със шапка, който нищо не
говорел, бил грозен и дебел, първоначално я блъснал и й взел чантата, а след
като се развикала се върнал, изкарал нож и я нападнал; в болницата бил и синът
й, който отишъл със свой приятел, бил вбесен, държал се агресивно, стискал зъби
и ръце в юмруци.
В съответствие със заявеното от този
свидетел са и показанията на свид. Х.М.
(л.302-гръб съд.дело), които съдът кредитира, като за обстоятелствата, за които
бяха присъединени показанията му от досъдебното производство (т.1, л.64)
възприема последните, като депозирани по- близо до инкриминираните събития и
потвърдени след прочитането им. От тях се установява, че като шофьор на
линейката на ЦСМП е посетил адреса на
инкриминираната дата и е участвал в
превозването на пострадалата до УМБАЛ „*“***. Пред дома й чул жената да говори
на сина си.
На кредитиране подлежат и показанията на
свид. Х.Ч., депозирани в хода на съдебното следствие (л.237-гръб, т.1), както и
присъединените по надлежния процесуален ред показания на този свидетел от
досъдебното производство (л.56, т.1), които са депозирани по- близко до
инкриминираните събития и логично- по- подробни. От тях се установява, че
бидейки гост в апартамент на същия адрес е видял сини лампи, излязъл, видял
линейка и намираща се в нея жена.
Разбрал името й и чул дадено от нея описание на извършителя- висок,
дебел, с черна шапка или тениска.
Съдът кредитира показанията на свид. С.
К. от досъдебното производство (л.61, т.1), присъединени по надлежния процесуален ред. От тях се установява, че в качеството си на
полицейски служител, по повод получен сигнал, е посетил
местопроизшествието. Пред входната врата на тротоара на ул. „*“ **
заварили легнала жена, с рани на корема, от които се виждали черва. Разказала,
че се прибирала, след потегляне на
колата на сина й влязла във входа, там мъж й дръпнал чантата, в която имало
документи и ключове, наръгал я и
побягнал. За мъжа съобщила, че не бил от ромски произход, бил с черни дрехи и
не много висок. На мястото пристигнал и синът й, уплашен почти до припадък.
Съдът кредитира в преобладаващата част и
показанията на свид. И.Ч. - полицейски служител, посетил местопроизшествието на
инкриминираната дата и разговарял с пострадалата, снаха й и сина й след това.
Не следва да се кредитира заявеното от свидетеля относно механизма на
престъплението, за който е разбрал при посещението му на местопрестъплението от
разказаното му там от неконкретизирани свидетели и Г.Б.. В тази част показанията му за
включените в предмета на доказване факти по делото са източник не просто на производни
доказателства, а на производни на производните. Липсват и данни, обосноваващи
извод за недостъпност на първичните доказателства ( поради незаявен от
свидетеля източник с изключение на Б.) и
невъзможност тези доказателства да бъдат проверени в хода на съдебното
следствие. Съдът не ги цени. Следва да
се кредитират показанията му,
депозирани в хода на съдебното следствие (л.130 гръб - 131 т.1 съд. дело)
относно споделеното му за инцидента лично от пострадалата ВБ при посещението му
в болницата в дните след инкриминираните събития. Бе покойник. Тя не е била
разпитана в качеството на свидетел и отправените в тази насока упреци от
защитниците по делото са основателни. Възприетите от нея лично, като очевидец-
потърпевш факти не могат да бъдат
установени по друг начин и е налице допустимо според съдебната практика ползване
на производни доказателства. От тези показания се установява споделения му от
пострадалата Б. механизъм на нападението, поведението на нападателя, външния му
вид – младеж или млад мъж, с нормално средно телосложение, впечатлило го
споделеното, че е бил „с бузи“ и с
„широки задни части, задник“; обстановката на местопрестъплението- че самата Б.
е намерила за странно развалянето на бравата на входната врата няколко дни
преди инцидента, при което е осигурена възможност за свободно влизане в
кооперацията- факт, който забелязала след слизането от колата на сина си на
инкриминираната дата. Установяват се и подозренията на пострадалата относно
замесените в нападението лица- запитана
от свидетеля директно дали подозира сина си за случилото се, Б. не отговорила
отрицателно, погледнала го странно и заявила, че ще му разкаже „много неща“
след като оздравее и се прибере у дома си, като го поканила на гости. Като
депозирани по- близо до инкриминираната дата следва да бъдат възприети
показанията от досъдебното производство на този свидетел относно споделеното му
от пострадалата, присъединени като доказателство по делото по надлежния
процесуален ред. Не се установяват съществени различия между заявеното от
свидетеля за тези факти в двете фази на процеса, но първоначалните му показания
са по- детайлни, вкл. и относно съдържанието на дамската чанта на Б.. Описаният
механизъм на самите противоправни действия спрямо
нея, споделен със свидетеля, е идентичен. Сочи, че пострадалата описала нападателя
си като среден на ръст, трътлест,
българин, с бузесто лице. Съдът
кредитира и показанията на свидетеля от досъдебното производство относно
възприетото от него поведение на местопрестъплението на Г.Б. на инкриминираната
дата - видимо притеснен, объркан, дълго обмислящ отговорите на задаваните му
въпроси как е протекла вечерта, без да може да даде логично обяснение защо и за
къде е бързал при оставянето на майка му пред дома й и защо не е изчакал
влизането й. На кредитиране, като
пресъздаващи собствени възприятия от мястото на престъплението, подлежат
показанията на свидетеля относно характеристиките му. В частта относно
станалото му известно в хода на проведените ОИМ, показанията на свидетеля от са
недопустим източник на доказателства и съдът не ги цени.
Всеки от горните свидетели е възприел
лично факти относно обстановката, при която е извършено престъплението и
състоянието, в което е била пострадалата непосредствено след това. Относно
механизма на самото нападение, отнетите вещи, данните относно външния вид на
извършителя, показанията на всички свидетели имат производен характер. За тези
факти не са налице други възможни източници на първични доказателства. Въпреки
производния им характер и принципната невъзможност за замяна на първичните с производни доказателства, то в случая е налице
допустимото според практиката на ЕСПЧ и ВКС
изключение за замяна на първичните доказателства с производни- когато първичните
се окажат недостъпни, каквито са в настоящия случай.
На кредитиране подлежат и показанията на
свид. А. С. - както депозираните пред съда (т.1, л.238-гръб), така и
присъединените от досъдебното производство (т.6, л.33-34). На инкриминираната
дата бил в сервиза на свид. С., също разбрал за инцидента с майката на „*“- Б..
След смъртта на майка му искал да закупи имот от него, но разбрал, че Б. е
потънал в дългове и всичко е разпродал.
Съдът кредитира в преобладаващата част показанията на свид. Т.М.,
депозирани при разпита му пред съдия от ПдОС в хода
на досъдебното производство /т.14 л.44-46/, които бяха присъединени в хода на
съдебното следствие по надлежния процесуален ред. При проведения разпит са присъствали подс.Д. и
защитникът му. Правото на подсъдимия да участва и да задава въпроси е било обезпечено. От тях се установява,
че през 2009 г. св. М. е бил наел от Г.Б. помещение на конкретно посочен адрес в гр.
Пловдив, в което извършвал ремонт на автомобили. Често се срещал с Б., който
демонстрирал висок стандарт на живот- каране на „скъпи и лъскави“ коли,
организиране на купони, стремеж винаги той да плаща сметките, вкл. и на
непознати; установява се, че св. М. е бил в близки отношения през същия период
и с подс. Д., излизали заедно и счита, че най- вероятно той го е запознал с Б.
- факт, заявен и в кредитираните обяснения на подсъдимия; често използваните от
Б. наркотици и алкохол го довеждали до
състояние, в което не бил в състояние да шофира автомобилите си и тогава именно
свид. М. ги управлявал, за да закара Б. до дома му. Св. М. описва в детайли
собственото си поведение и възприетото от него поведение на подсъдимия Д. и Б.
на инкриминираната дата. Макар да не сочи конкретната дата, то тя се извежда по
недвусмислен начин от заявеното, че е било преди на следващия ден да прочете в
медиите, че „ е извършено нападение над майката на Г.“ /Б./; на инкриминираната дата Б. (според съда чрез неустановен
по делото вид на комуникацията) го помолил да вземе подс. Д. *** - молби, с
каквито свидетелят бил сезиран често и искането не му се сторило необичайно;
св. М. след това съобщил на подс. Д. (
според съда по неустановен по делото вид
на комуникацията) за поръчаното от Б., разбрал, че подсъдимият вече знае за
уговорката; в уречения час отишъл с неустановен (поради множеството ползвани и
често сменяни от Б.) автомобил на предварително указаното му място- кръстовище
на ул. „*“, на около 400 метра от дома на Б., изчакал в автомобила, след не
повече от 10-15 минути подс. Д. дошъл
отзад и веднага се качил на задната седалка; бил запъхтян, казал „че е станала
някаква беля“; М., според предварителната уговорка с Б. потеглил и закарал
подс. Д. до предварително указаното му място- на ул. „**, където, в спрян
автомобил ,също според предварително договореното, чакал Б.; подс. Д. излязъл
от колата и в този момент св. М. забелязал, че той носи в ръцете си нещо
четвъртито, с размери около 30/40 см, което преди това не бил видял в автомобила,
сигурен е, че не е било там и за това го впечатлило; подс. Д. се качил в колата
на Б., последният потеглил; на другия ден свидетелят разбрал от медиите за
случилото се с майката на Б., но тъй
като се притеснявал от него не го е
питал нищо , нито Д.; по- късно, отново от медиите разбрал за смъртта на Б..
Контактите му с Б. оредели. Към онзи момент Д. бил светло момче, с къса коса,
около 1,80 см. висок, добре сложен. Съдът не кредитира заявеното от св. М., че
комуникацията му с подсъдимия Д. и с Г.Б. на инкриминираната дата е
осъществявал от тел. № *, който му бил
единствен към момента. Комуникация на Б. с този телефонен номер не е отразена с
справките от мобилния оператор нито за 30.09.2009 г., нито за предходния ден. Последните две комуникации преди
инкриминираната дата са били на 27.09. 2009 г. Три телефонни разговора са
регистрирани на 01.10 и два 02.10.2009 г. В деня, в който Б. е
починала, от телефона на Б. са регистрирани 6 изходящи разговора към телефона,
съобщен от св. М.. Комуникация със сочения от свидетеля номер не се установява
на инкриминираната дата и в предходните дни и с телефона, ползван от подсъдимия, за който по
делото са налице справки от мобилния оператор- с № .. Но от справката, приложена
на л.27, т.4 от досъдебното производство се установява, че към инкриминираната
дата на името на подс. Д. в системата на А1 (правоприемник на МТел) са били регистрирани още три активни номера - *, * и *.
Напълно е възможно св. М. да е комуникирал с
подсъдимия на някой от тези телефонни номера, за които не са приложени
справка относно провежданите от тях разговори. За № * съдът намира за несъмнено
установено, че към инкриминираната дата се е ползвал от лице, близко на подсъдимия,
понеже на 01.10.2009 г. в 15.58.23 часа има комуникация между този номер и
номерът, ползван от Г.Б.. Нито едно доказателство по делото дори не индицира извод, че лице, достатъчно близко на подсъдимия,
за да ползва регистриран на негово име телефонен номер, се е познавало и с Г.Б.. Тъй като около инкриминираната дата и на нея
има комуникация между № * и № *, и двата регистрирани на името на подс. Д., съдът
счита, че № * е ползван от близко на подсъдимия лице, но той също е имал достъп
до телефона с този абонатен номер.
Като съдържащи информация единствено за
познанството на М. с Д. и за общите им брейк-
тренировки съдът възприема показанията на свид. М.М.-
майка на св. М..
Съдът кредитира изцяло показанията на
свид. Ц.А./ Б- бивша съпруга на Г.Г.Б. /баща/, депозирани в хода на съдебното следствие
(л.127 гръб - 128 т.1 съд дело), както и депозираните от същата свидетелка показания
в хода на досъдебното производство (т.1, л.44 от дос.произв), присъединени като доказателство по предвидения от
закона ред. По делото е разпитвана като свидетел и с двете си фамилни имена. Поради
промяната в имената й в съдебния протокол
(л.127 гръб - 128 т.1 съд. дело) е отразена и с бащиното си име - Н.. Не
се очертават противоречия между заявеното от нея в двете фази на процеса. Първоначалните
й показания са много по- подробни, свидетелката ги потвърди след прочитането
им. Оскъдният й спомен към датата на разпита й пред съда е логична последица от
изтеклия продължителен период от време- почти 11 години. От показанията на тази
свидетелка се установява, че отношенията между нея и пострадалата Б. са били
много близки; вечерта на инкриминираната дата Б. и Б. били в ресторант, а при
разговор между двете Б. говорела тихо и
казала, че е на вечеря с Г. и ще й звънне по- късно (което съответства на
отразения на л.2, т.3 от дос. производство последен
проведен разговор от телефона на Б.), свидетелката се изненадала, тъй като
знаела, че Б„ по принцип не излиза вечер“, а и
по- рано същият ден самият Б. й бил казал, че ще ходи с майка си на кафе;
около 21.00 часа Б. уведомил свидетелката, че майка му е в болница, наръгана с нож; свидетелката Б. посещавала
свекърва си в болницата и при разговорите с нея разбрала, че първоначалната
уговорка между майката и сина била да пият кафе по обяд същия ден, тя отказала
вечерята, но по- късно през същия ден Б. й се обадил отново и настоявал именно
за вечеря; при престоя си в болницата пострадалата Б., в присъствието на свид. А./Б.
поне четири пъти молила сина си да й
даде ключовете от жилището (Б., освен комплекта ключове, в чантата държала и 1
комплект в ръката си, който не бил отнет), той обещавал, но не ги давал, не ги
дал и на свид. А./Б., за да вземе нощница и други вещи и да ги занесе на майка
му; ВБ споделила със снаха си опасения, че той рови в дома й, в деня преди да
почине искала да се извика полиция в болницата; пострадалата изрично
предупредила жената, която й носи парите от наеми, да не ги дава на сина й Г.; установява се описаният й от пострадалата
механизъм на инцидента - човекът, който я е намушкал бил едър, висок, леко
мускулест, по- скоро дебел, с шапка с козирка, казвала, че е борец, в никакъв
случай не е бил ром или наркоман. Причакал я на площадката, влачил я по
стълбите, като й отнел чантата казал приблизително нещо като „млъкни ма“, пострадалата
Б. се развикала; нападателят уж си тръгнал, но после се върнал и я намушкал; тя
била сигурна, че може да го разпознае; в чантата й имало документи на фирмата,
мобилен телефон, лични документи, ключове. След инцидента св. А./Б. попитала Б.
защо не е изчакал майка си да влезне в дома си, тъй като години наред, когато
двамата оставяли пострадалата Б. пред дома й, не потегляли преди тя да влезне в жилището си
и да запали лампата. Б. отговорил, че след слизането на майка му от колата
някаква кола го притиснала и той потеглил. След смъртта на Б. синът й наследил имущество
на значителна стойност, което до смъртта
си след три години съумял почти изцяло да ликвидира. В частта относно
уговорките между майката и сина за срещата им на инкриминираната дата и относно
инкриминираното деяние показанията на св. А./Б. са източник на производни
доказателства. Съдът ги възприема, тъй като и пострадалата ВБ, и синът й - Г.Б.
към момента на съдебното производство са покойници.
За тези факти не са налице други възможни източници на първични доказателства. Въпреки
производния им характер и принципната невъзможност за замяна на първичните с производни доказателства, то в случая е налице
допустимото според практиката на ЕСПЧ и ВКС изключение за замяна на първичните
доказателства с производни- когато първичните се окажат недостъпни,
каквито са в настоящия случай.
Съдът кредитира и показанията на свид. К.
от разпита му в хода на съдебното следствие (л.128 гръб – 129, т.1 съд. дело),
като за присъединените по надлежния процесуален ред показания от досъдебното
производство (л.56, т.14 ) възприема последните, които са депозирани по-
скоро след инкриминираните събития и са потвърдени
от свидетеля пред съда след прочитането им.
От тях се установява, че свидетелят бил приятел от детинство с подс. Д.,
познавал се и с Г.Б., и с Т. М. М. и Д. били близки, контактували често поради
общото им увлечение по брейк- танци. М. запознал в кафене
св. К. с Б.. Последните двама се виждали често, Б. създавал впечатление на
човек с много възможности, бохем, споделял със свидетеля първоначално, че е в
развод, а по- късно го канил и в дома си, при което го запознал с приятелката
си А., показал му и „купища пари“. Споделил с него за случилото се с майка му,
а по- късно и за смъртта й. Впоследствие разредили вижданията, като последните
им разговори са били по повод търсене от Б. на пари в заем. З.Д. описва като не
дебел, „здрав, личеше си, че тренира“.
Съдът кредитира и показанията на свид. А.П.
от съдебното следствие (л.129 гръб - 130
т.1 съд. дело), като за обстоятелствата, за които бяха присъединени по
надлежния процесуален ред показанията й от досъдебното производство (т.14, л.54-59)
възприема последните, тъй като свидетелката ги потвърди след прочитането им и
са депозирани по- близко до инкриминираните събития. От тях се установяват
факти от личния живот на Г.Б. и имущественото му състояние, поведението му
преди, на и след инкриминираната дата; на инкриминираната дата тя вече е живяла
в дома на Б., намиращ се недалеч от дома на майка му; вечерта позвънили на
вратата и й казали, че нещо се е случило с Б., тя се обадила на Б. и до минути той пристигнал;
върнал се у дома си късно, разказал й,
че майка му е в болница, в тежко състояние; и тя е знаела, че Б. е носела в
себе си нотариални актове. Финансовото състояние на Б. било добро, карал хубави
коли, сменял ги, семейството му имало няколко имота. Няколко месеца след
смъртта на майката финансовото му състояние се влошило. През пролетта на 2010
г. той вече не можел да си плаща сметките, двамата се разделили и не поддържали
никакви отношения. В началото на връзката им Б. ползвал охрана, според
свидетелката- просто за имидж. Към процесните събития вече не ползвал такава. Свидетелката
не сочи номера на мобилния телефон, ползван от нея на инкриминираната дата.
Съдът прие, че той е бил *, като анализира данните за проведените телефонни
разговори с Г.Б. от приложената по
делото справка от мобилния оператор. За времето, през което пострадалата, вече
наранена, се е намирала на местопрестъплението и непосредствено след това, с Г.Б.
са провели разговори лица, чиито
телефони са установени. Видно от данните на л.120-гръб, т.3 от досъдебното
производство за периода от 19.58.49 ч. до 20.59.26 ч. на 30.09.2009 г. Б. е
разговарял с № * на подс. Д., с № * на свид. Г.С., с № *- на свид. А./ Б., с № *-
на свид. М.А.. Единственият друг телефонен номер, от който са провеждани
разговори с Б. в посочения период (и не само) е № *. Съдът намира за доказано, че това е
номерът на телефона, от който е разговаряла свидетелката П..
Изцяло на възприемане подлежат и
показанията на свид. М.С. - както депозираните в хода на съдебното следствие
(л.234 гръб т.1 съд. дело), така и присъединените по надлежния процесуален ред
показания от досъдебното производство (л.53, т.1). От тях се установява, че
свидетелката е ползвала до края м. октомври 2008 г. помещение за адвокатска
кантора, находящо се на ул. „*“ **, ет.*. Като клиент в този период я е посещавал св. Б., от когото след
инцидента разбрала, че е разпитван в полицията. Показанията на свидетелката,
че външната входна врата на сградата не се е заключвала и се е
отваряла лесно касаят впечатленията й
почти година преди инкриминираните събития. Те не могат да бъдат
противопоставени на установеното от показанията на обсъдените по- горе
свидетели, че според съобщеното им от Б. преди инкриминираните събития входната
врата се е заключвала и едва няколко дни преди това е била с развалена брава.
Съдът кредитира изцяло показанията на
свид. М.А.- както депозираните в хода на съдебното следствие (л.235, т.1), така
и присъединените по надлежния процесуален ред показания от досъдебното
производство (л.70-71, т.14), които са по- детайлни. Макар да е полицейски
служител, свидетелят възпроизвежда възприятията си не с оглед заеманата от него длъжност, а като
близък приятел на семейство *. От показанията му се установява, че пострадалата
ВБ и съпругът й – Г.К.Б. били с добър
бизнес и изводимо от това материално благосъстояние, „ фактор в този град“;
след смъртта на бащата Г.Б. съпругата му продължила бизнес- делата, съответно
имала контрол върху приходите. За сина си споделяли, че им създава проблеми,
бащата приживе изразявал опасенията си, че след неговата смърт „ синът му * ще разпилее имуществото за нула
време“. След смъртта му постр.ВБ гледала с лошо око
на навиците на сина си да „пилее парите на семейството, до които се домогне“. Вечерта на инцидента свидетелят бил уведомен
по телефона от сина Г.Б. за случилото се. Ползваният от него номер в онзи момент бил *. От приложените в т.3 разпечатки на
телефонните разговори на Б. /л.120-гръб/ се установява, че обаждането е в 20.14 минути, в момента на обаждането Б. още не е бил на местопрестъплението, а е бил
в клетка на мобилен оператор „Смирненски“). Свидетелят отишъл веднага на място.
ВБ била там, но в линейката, не разговарял с нея. Според документите от ЦСМП,
приложени на л.89, т.1 от досъдебното производство, линейката е напуснала
местопрестъплението в 20.25 минути. Т.е. свидетелят е пристигнал преди соченото
време. На място от сина й разбрал, че майката била нападната след като се
прибирала от обща вечеря в ресторант. На следващата вечер свидетелят посетил Б.
в лечебното заведение. Тя му разказала, че е нападната от човек във входа, взел
й чантата, изразила предположение, че е искал да й отнеме намиращите се в нея
документи, ценното от съдържанието били нотариални актове. Самата чанта била
позната вещ за свидетеля- голяма кожена. Б. силно се притеснявала дали касата в
дома й е вече отваряна, дали синът й има достъп до намиращото се в нея и да не
вземе той намиращи се там нотариални актове. При директно зададен й от свидетеля въпрос
дали счита, че синът й Г. има нещо общо с нападението над нея, Б. започнала да
плаче. Според познаващия я свидетел това било реакция на връзката, което сама
направила - че синът й има участие в нападението.
Съдът кредитира изцяло и показанията на свид. В.Б.,
депозирани в хода на досъдебното производство и присъединени по надлежния процесуален ред /т.1, л.51/. Една от иззетите дактилоскопни следи на местопроизшествието е негова- от
касата на междинна врата. Той описва по начин, съвпадащ с описаното от свид. С.
времето, през което е посещавал сградата
и причината той да е минавал през вратата, от която е била иззета- поне една
година преди инкриминираните събития, при посещение на намиращата се в същата
сграда кантора на св. С.. След
напускането на адреса от С. не я е посещавал сградата.
На кредитиране подлежат и показанията на
свид. К., депозирани пред съда, като за обстоятелствата, за които бяха
присъединени показанията му от досъдебното производство съдът възприема
последните. Същият живеел в съседство с Б.. Около месец- месец и половина преди
процесната дата на него лично му бил
ваден нож от лице с ромски произход. След случката с Б. бил викан да прави снимка с фоторобот
на това лице. Б. познавал като човек, много разглезен от родителите си,
известно му било, че взимал заеми от различни лица, вкл. и от бащата на
свидетеля, който отишъл при бащата на Б., той върнал заема на сина си, но
заявил, че това е за последно и „ оттук – нататък повече няма да му оправя бакиите“.
На кредитиране подлежат и показанията на
свид. Г.Д.С. (л.298, т.2 съд. дело). За обстоятелствата, за които са налице
противоречия между заявеното пред съда и заявеното в присъединените му
показания от досъдебното производство, съдът възприема последните като
депозирани по- близко до датата на деянието. От показанията на този свидетел се
установява близкото му познанство с Г.Б.-
син, личните му възприятия за водения от последния бохемски живот, с употреба
на алкохол и наркотици. За последното пред съда отрече да му е известно,
показанията си от досъдебното производство отхвърли с неубедителни мотиви, че
написаното не съответства на изказа му, но отново заяви, че е виждал Б. да „ шмърка бял прах“. Б. парадирал с „ бохемски живот“, скъпи
дрехи и коли, „пачки“. Взимал заеми, вкл. и от свидетеля, но не му върнал
заема. Един ден, при среща в дома на свидетеля на която били само двамата, Г.Б.
се оплакал от майка си и го попитал дали
има човек, който да му даде „ нещо“ да сложи в бирата на майка си, „ за да я
отстрани“. Заявил, че тя е убила баща
му, че не му е истинска майка, че не е хубав човек. Интересувал се от медикамент, говорел „ за убийството й чрез някакъв медикамент“.
Имал предвид контактите на свидетеля С. със св. Н.А. - към онзи момент студент-
фармацевт. Б. ги бил виждал двамата заедно. Св. С. му казал да не го занимава с глупости.
След около месец, когато отново били само двамата, Г.Б.- син
отново се върнал към същата тема, като попитал св. С. дали не могат да намерят „някакъв човек да оправи
майка му“. От начина, по който говорел свидетелят разбрал, че отново става реч
за убийството й. Свидетелят отново
отказал. Не предприел нищо в
тази насока. На св. А. не казал нищо. Тъй като свид. С. изрази съмнение относно
положените в протокола му за разпит подписи, в хода на съдебното следствие беше
назначена, изготвена и приета съдебно- графическа експертиза. Според
заключението й, което кредитира,
подписите, положени за Г.Д.С. в протокола за разпита му в досъдебното производство, са
негови. За обстоятелството, че не му е известно това искане на Б. той да
осигури медикаменти за убийство на майка му, съдът кредитира показанията на св.
А..
Съдът кредитира и показанията на свид. К.Б.
- т.2, л.303 т съд. дело. Той е син от първия брак на Г.Б. - баща. Двамата не са били близки. За инцидента с Б. разбрал
от Г. в телефонен разговор на следващия ден. Г. бил много разстроен. Разказал
му, че са били заедно, оставил я с колата си и се прибрал у дома си - 30 метра
по-надолу, после се случил инцидента. В. първоначално се възстановявала, но
после починала. Б. споделил, че описала нападателя си като „едър“.
Показанията на свид. В. П. не съдържат
никаква информация относно включените в предмета на доказване факти извън
заявеното, че й е известно В. ( не си
спомня фамилията) и синът й да са живели в различни сгради на една и съща
улица.
Несъдържащи никакви сведения за
инкриминираните събития са показанията на свид. Х.Б. - живеещ в близост до
жилището на Б., но отсъстващ от града на инкриминираната дата.
Показанията на свид. А.К. не съдържат никакви данни за
инкриминираните по делото събития.
Не съдържат информация за включени в
предмета на доказване факти и показанията на свид. Г.Г.Б.-
невръстно дете към онзи момент, син на Г.Г.Б. и внук
на пострадалата.
Съдът
не кредитира показанията на свид. Н.Л., св. Т.П., св. Д.П., И.Р. - полицейски
служители, възпроизвеждащи оперативна информация относно приложени
„оперативно- технически мероприятия“ спрямо подс.Д., свидетелите П. и П. и провели беседа с него след задържането
му, а св. Р.- извършил неприетото от
съдебната практика като доказателствен способ „полиграфско изследване“.
Информацията от беседите е
материализирана и в приложените по делото ВДС от използвано СРС. Установено е,
че беседите са проведени в полицейско управление, където Д. е бил задържан.
Всеки контакт между лице с този статут и полицията е официален контакт, предпоставящ защита на правата на разпитвания, включително
право на адвокатска помощ, право да не се самоуличава
и да запази мълчание, както и да получи разяснения относно последиците на
самопризнанието. Не съществува съмнение, че самопризнанието на Д. е изложено
без тези основни гаранции за справедлив процес по чл. 6 от ЕКПЧОС
и само на това основание не би следвало да бъде ценено като елемент от доказателствената съвкупност. На следващо място същото
заключение следва и от константната съдебна практика, според която беседите,
проведени от полицейски служители със задържани лица, не са доказателствено
средство за установяване на релевантни факти, относими
към самопризнание (Решение № 591 от
13.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1902/2013 г., първо н. о., Решение №
290 от 04. 2016 г. по н. д. № 956/2016 г., второ н. о., Решение № 26 от 23.03.2018 г. по
н. д. № 1011/2017 г., трето н. о., Решение № 42 от 20.03.2018 г. по
н. д. № 25/2018 г., второ н. о. и др.). Чрез свидетелските показания на
разпитващия полицейски служител на практика се заобикаля императивната
разпоредба на чл. 105, ал. 2 от НПК, която изключва доказателствени средства, които не са събрани
или изготвени при условията и по реда на НПК (делото Д. Митов срещу България,
жалба № 34779/09, ЕСПЧ).
Съдът
не кредитира като годен източник на доказателства отразеното в приложеното по
делото ВДС. Първите четири отразени
разговора са телефонни разговори, осъществени на 16.04.2019 г. Същите не
съдържат каквато и да е информация, която да бъде съотнесена
към подлежащите за изясняване факти по настоящето дело.
Последващите
29 разговора са проведени на 21.05.2029
г. от 21.05 часа до 00.55.00 часа на 22.05.2019 г. Макар да не е изрично
отразено, от съдържанието им, както и от съдържанието на некредитираните от
съда показания на полицейските служители се установява, че СРС е приложено при
проведени полицейски беседи с подс. Д. след задържането му по ЗМВР. За властите
в страната ни съществува позитивно задължение да осигурят ефективно прилагане
на гаранциите по чл. 6 т.3 от ЕКПЧ.
Извън самостоятелното право на адвокат от момента на първия контакт с
полицията, налице е и задължение лицето да бъде информирано за правото му на
мълчание (респ. да дава или да не дава обяснения, което е предвидено в чл. 55 от НПК
за обвиняемите лица), като отказът от това право, макар и допустим, следва да е
свободен и информиран със знание за последиците от този избор – като напр.
възможността признанията му да бъдат използвани в процеса за неговото осъждане.
Тези процесуални права са съдържанието на основен принцип в наказателното
правосъдие – привилегията срещу самоинкриминиране.
Без значение е, че в съдебното производство полицейските служители, провеждали
беседите, са разпитани в условията на състезателност, както и че показанията им възпроизвеждат признания на подсъдимия. В
актуалната съдебна практика ВКС многократно е застъпвал виждането, че
обстоятелствата, при които са получени тези признания, поставят под съмнение
тяхната надеждност и точност. Те ясно
сочат за неспазване на основни гаранции за защита, предвидени в чл. 6 т.3 от ЕКПЧ.
Т. нар. беседи са били провеждани с лице, заподозряно в извършването на
престъпление, в каквато връзка е било
арестувано /според приложената на л.14, т.14 от ДП заповед/ и поставено в контролирана среда. Очевидно е,
че след Решението от 08.03.2018 г. на ЕСПЧ по делото Д.
Митев срещу България, по жалба № 34779/2009 г., практиката за използване като доказателство в
процеса на преразказани от полицейски служители признания на
заподозряно/обвиняемо лице, при проведени с тях беседи, в условията на арест
или задържане, без надлежно уведомяване и осигуряване на правото им да ползват
адвокатска защита и да не дават уличаващи ги обяснения, които могат да бъдат
използвани за осъждането им, следва да бъде прекратена. В случай на приложение
на тази практика, като компенсаторна индивидуална мярка следва да се
предприемат и конкретни действия за поправяне на този процесуален порок по
единствения възможен начин – чрез изключване на въпросните признания от доказателствения материал като недопустими. От подсъдимия Д.
е събирана информация, вкл. с уличаващ характер, имаща потенциала да повлияе на
развитието на съдебния процес, без той да е бил информиран за тези последици
и без да му е осигурена защита от
момента на ареста. Затова и използването на подобна информация, събрана от
органите на МВР, осъществяващи задачи по ЗМВР, в наказателния процес е
изначално недопустимо. Тя няма процесуална стойност и направените изявления от
лицата не могат да се включват в доказателствения
материал. Още по-малко е възможно това да бъде вършено чрез възпроизвеждането
им от съответните полицейски служители, които са ги чули или записали или в
резултат на прилагани при такива действия СРС.
Съдът кредитира и приложените по делото
писмени доказателства- протоколи за оглед на местопроизшествие с фотоалбуми към
тях, справки БДС, медицинска документация, препис- извлечение на акт за смърт и
удостоверение за наследници, справки от мобилни оператори, справка съдимост,
нотариални актове и справки от Агенция по вписванията и др. Полицейските
доклади, докладни записки, анализи на информация са недопустим източник на
информация и нямат характер на доказателства, събрани по предвидения в НПК ред,
поради което съдът нито ги обсъжда, нито ги цени. Като изцяло несъотносими към предмета на настоящето дело и неустановяващи
факти измежду включените в предмета на доказване изключва от доказателствената съвкупност въз основа на която изгражда
вътрешното си убеждение приложените в т.
7 и т. 8 от дос. производство копия на документите от ДП № 212/2012 г. по описа на РУП –Горна Оряховица,
касаещи разследване по убийството на лице, чиито данни съвпадат с данните по
делото за майката на ВБ. От доказателствената
съвкупност следва да бъдат изключени и приложените в т.9 и т.13 копия на
материали от досъдебното производство по настоящето дело, които се намират в
останалите томове в оригинал. Съдът кредитира и веществените доказателства,
като не намира, че иззетият от подс. Д. мобилен телефон установява факти
измежду включените в предмета на доказване по настоящето дело.
От възприетата от съда фактическа
установеност на извършеното следва еднопосочния извод, че с деянието си подсъдимият
З.Е.Д. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл.199 ал.2, т.2, пр.1, във вр.с
чл.198 ал.1, във вр.с чл.20 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, тъй като на 30.09.2009 г. в град Пловдив,
като извършител, в съучастие с Г.Г.Б., с ЕГН **********
/последният - като подбудител/, е отнел чужди движими вещи - кафява дамска
чанта от естествена кожа на стойност 209.00 лева, инсулинова писалка на
стойност 108.00 лева, мобилен телефон „Самсунг D500“ на
стойност 182.00 лева, два броя секретни ключове на обща стойност 4.00 лева,
един брой секретен касов ключ на стойност 20.00 лева, пари - сумата от 237.00,
вещи без стойност - СИМ карта на М-тел, лична карта и свидетелство за
управление на МПС, кат.В на името на ВДБ, или всичко на обща стойност 760.00
лева от владението на ВДБ, ЕГН **********, с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на ВДБ.
На 08.10.2009 г., в резултат на причинените й прободни
наранявания, пострадалата починала в болничното заведение
Субект на това престъпление може да бъде
всяко наказателно отговорно лице, което не е собственик на вещта и не владее
същата. Подс. Д. е бил пълнолетен. По делото не са
установени никакви обстоятелства, създаващи съмнение относно възможността му да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Т.е. подс. З.Д. е бил годен субект на
посоченото престъпление.
Основните възражения на подсъдимия и
защитата му са досежно авторството на престъплението, като се оспорва то да е
извършено от подсъдимия Д.. Пловдивският окръжен съд намира, че това възражение
е в непреодолимо противоречие с кредитираните от съда доказателства.
По делото е несъмнено установено, че
охолният начин на живот на Г.Б.- син е срещал неодобрението на майка му, която
не е била съгласна и с исканията му за разпродажба на притежавани от тях лично
и чрез търговските им предприятия имоти. Преди инкриминираните по делото
събития желанието на Б. да елиминира майка си е било ясно двукратно заявено на
свид. Г.С.. Описвайки я като нерождена му
майка, в отрицателна светлина, Г.Б. двукратно и търсил съдействието на
свидетеля за „ остраняването“ й, като изрично е
формирал и желанието си да бъде убита. Първоначално обмислял „убийството й чрез някакъв
медикамент“, който да бъде поставен в бирата й, а месец по- късно отново попитал св. С. дали не могат да намерят „някакъв човек да оправи
майка му“, разговаряйки по начин, от
който свидетелят разбрал, че пак става реч за убийството й. Свидетелят
двукратно отказал. Тези предхождащи инкриминираното деяние
действия на Г.Б. формират извод за неудовлетворено, но ясно изразено желание
майка му да бъде отстранена чрез умъртвяване.
По делото е несъмнено установен
интензивният контакт между подсъдимия Д. и Г.Б. за времето от 17.09.2009 г. до
30.09.2009 г., изразил се и в засилена телефонна комуникация, при липсващи
такава преди и след посочените дати. От заключението на приетата по делото
техническа експертиза и приложените
писмени доказателства - справки от мобилните оператори се установява, че
на инкриминираната дата, по времето на инцидента подс. Д. е бил в района на
местопроизшествието. Съдът приема, анализирайки факта на намиране от външната
страна на входната врата на сградата на два броя дактилоскопни
следи от подс. Д. наред с изводимото от
посочените по- горе доказателства и доказателствени способи и с показанията на
свид. Т.М., че те са оставени на местопрестъплението на инкриминираната дата,
непосредствено преди или по време на нападението. Заявеното от подс. Д., че е изчаквал Б. пред
жилището му и тогава вероятно са оставени пръстовите му отпечатъци, е в
противоречие с обективно установеното, че Б. е живеел наблизо, но в друга
сграда, на друг административен адрес. От показанията на св. М. се установява
факта, че подс. Д. е бил в района на местопрестъплението по време на
извършването му, при предварителна съгласуваност на придвижването му с Г.Б.-
син, който от своя страна е осигурил намиращ се в близост автомобил за
напускане на района ( управлявания от св. М.). Установява се, че подс. Д.
запъхтян влязъл в автомобила, качил се на задната седалка, съобщил, че е
„станала някаква беля“. Свидетелите Л. и
Л., сочат личните си възприятия - извършителят на престъплението се е отдалечил
бягайки, а посоката на бягството му съответства на заявеното местонахождение на
М. в този момент. Бягането е в логична връзка с описаната от св. М. „запъхтяност“ на Д.. Самата Б. още на местопрестъплението е
съобщила на пристигналият там лекар, че нападателят й е непознат, но го е
виждала „и преди“ в района. От
възпроизведения от свид.А./Б. начин на живот на пострадалата- „ домошар“, както и че е живеела в централната градска част
на Пловдив, посещавана от множество
неживеещи там лица, следва
логичния извод, че това „виждане“ е било в дните, предхождащи инкриминираните
събития, поради което ВБ е могла да има съхранен спомен. След качването на подс. Д. в автомобила, управляван от св. М. те
потеглили към предварително уговореното място за среща с Б., намиращо се
недалеч – на ул. „**“, където в автомобил ги чакал той. При излизането от колата подс. Д. носел в ръце нещо четвъртито, с размери около 30/40 см.,
за което свидетелят е сигурен, че преди това не се е намирало в колата. Описаният
от св. М. предмет съответства на отнетата от Б. голяма дамска чанта.
Косвени доказателства относно извършителят
на престъплението и съпричастността към него на Г.Б. са и следните факти:
непосредствено след осъществяването му двамата са се срещнали на предварително
уговорено място - факт, установен както от показанията на св. М., така също от
писмените доказателства относно местонахождението им като абонати на мобилен оператор и от кредитираната част
на заключението на техническата експертиза.
За времето непосредствено след нападението
от 19.58 часа до 20.08.часа между Б. и подс. Д. са се провели три кратки телефонни разговора, първите два от
които инициирани от Д. - факт, който сам по себе си не би бил нелогичен, но е в
противоречие с описаната от него комуникация с Б. през инкриминираната вечер /
само един тел. разговор, проведен по-късно/. Нелогично при изградената, но
некредитирана защитна версия на подс. Д.
е, че за времето от 20.46 до 20.50 ч. на инкриминираната дата, когато Б.
несъмнено вече е бил съвсем наясно с тежкото състояние на пострадалата, той е
инициирал три телефонни разговора към
подсъдимия. Логично обяснение за тези
разговори е необходимостта да обсъдят състоянието на жертвата. Видно от разпечатката на телефонните
разговори, за времето между обаждането на свид. Г.С. в 20.10.14 ч. /за да
уведоми Б. за инцидента с майка му/ до последния регистриран разговор с подс. Д. в 20.50.16 ч., Б. е разговарял само със
свидетели, с които е бил близък. Обадил се е
3 пъти на свид. М.А., с аб. № *, когото,
като дългогодишен приятел на родителите
му, е помолил да отиде на местопрестъплението; разговарял е още веднъж със
свид. С., инициирано от самия свидетел,
три пъти е разговарял със съпругата си- свид. А. /Б., все още негова
съпруга и много близка с пострадалата;
три пъти е разговарял и с живеещата съвместно с него свид. А.П.. С всеки от тях
е имал лична близост и изводима от това тяхна
ангажираност към състоянието на пострадалата Б. и сина й, за свид. П.- към сина
й. Разговорите със сочените лица са логични- Б. е бил длъжен да ги уведоми за случилото
се с майка му, защото противното би събудило не само недоволство, но и
подозрения у цитираните свидетели. Напълно нелогично е при цялата сериозност на
ситуацията той да намери време за множеството разговори с подс. Д., ако не са
имали какво да обсъждат във връзка с инцидента. След последния проведен
телефонен разговор този им вид комуникации секват. С всички останали обсъдени по- горе лица в
следващите дни има регистрирани телефонни разговори.
Описаните по- горе многобройни факти, макар и по косвен
начин, в своята съвкупност формират единна логическа последователност и
еднозначния извод, че „белята“, съобщена
на св. М. от подсъдимия, всъщност е нападението над пострадалата Б., извършено
от подс. Д..
Външният вид на извършителя на
нападението, при което Б. е била
ограбена и наранена смъртоносно също не
може да изключи подс. Д. като извършител на разследваното престъпление. Той
е описан от свид. М. към онзи момент като
светло момче, с къса коса, около 1.80 см. Висок, добре сложен. От приятеля си-
св. К. е описан като не дебел, но
„здрав, личеше си, че тренира“. В приложените по делото справки от БДС, които
могат да бъдат съотнесени към данните му за
инкриминирания период той лично е заявил ръст 175 см. и 180 см.
Всички доказателствени източници относно
външния вид на извършителя са източник на производни доказателства- споделеното
от св. Б. на местопрестъплението и в болницата. Те сочат, че извършителят
на нападението е бил мъж,
не от ромски произход.
Описанието от Б. на височината и телосложението на извършителя свидетелите
възпроизвеждат като споделена им по различен начин. Една част от свидетелите
възпроизвеждат информацията за външния вид на нападателя, съобщена им от Б. на
местопрестъплението. Свид.Р.Ч. - един от първите
притекли се на помощ сочи, че Б. описала извършителя като нисък човек, с шапка
и суитчър. На местопрестъплението свид. Х.Ч. възприел
описанието на извършителя като висок,
дебел, с черна шапка или тениска. Свид. Л., също
измежду първите притекли се на помощ твърди, че Б. описала нападателя си като
„нисък, дебел, трътлест, остриган, грозен“. Св. П.В.- лекарят, изпратен на
място, твърди, че е описала
нападателя като човек със шапка, който
не говорел нищо, бил грозен и дебел. Свид.С. К. -
полицейски служител, отишъл веднага на
местопрестъплението след сигнала сочи, че Б. на мястото описала извършителя
като не много висок, с черни дрехи, не от ромски произход. В обобщение- преобладаващо свидетелите сочат Б.
да е твърдяла , че нападателят й не е висок, но бил с къса коса (каквато в
обясненията си сочи и подсъдимия), дебел, трътлест. Логично е при преживяната среща с него да го описва и
като „грозен“, но последното е и естетическа категория, за която различните
индивиди имат различни критерии.
Другата група свидетели са тези, които
възпроизвеждат описанието на извършителя, дадено от Б. през дните на болничния
си престой. Според св. Ц.А. / Б./
пострадалата го е описала като
едър, висок, леко мускулест, по- скоро дебел. Пред свид. И.Ч. споделила,
че извършителят бил „ млад мъж, с нормално средно телосложение, с бузи и широки
задни части (задник)“. Съдът намира за
логично несъответствието между соченото от свидетелите относно описанието на
нападателя, дадено от Б.. На първо място - тя самата е била в силно притеснено
състояние по време и след нападението. Всяко нападение е стрес за жертвата, а
когато в резултат на насилието тя е в
локва кръв и червата й се виждат, този
стрес е огромен. Възможността да възприеме и опише ясно и еднозначно
извършителя, е малка. Местопрестъплението е било неосветено и това се
установява категорично от показанията на свид. Л., както и от данните в
протокола за оглед. Той самият първоначално не е могъл да разпознае жертвата
поради липсата на осветление на мястото, на което е била. Щом познаващ я мъж е
бил затруднен, в още по- голяма степен не може да се очаква в същата ситуация,
при краткотрайно, но яростно и жестоко нападение жертвата ясно да може да
възприеме и опише агресора. Самите свидетели, които са присъствали на
местопрестъплението непосредствено след нападението, е логично да са били повлияни от гледката на
жертвата и да сочат нееднозначно споделеното от нея. Описанието относно телосложението на
извършителя следва да се възприеме като
за не слаб и не висок мъж- среден на
ръст, от неромски произход, с шапка.
От данните по делото се установява, че подс. Д. към онзи момент е
заявил по надлежния ред височина 180 см./175 см., което съответства на среден
ръст за мъж. Той е бил добре сложен, спортуващ младеж и от показанията на
свидетелите се установява, че е имал вид на човек, който спортува. Дали е бил
висок или невисок, набит или дебел са все характеристики с изразен субективен и оценъчен характер. Височина от около 1.80
см. може да се приема от един за „ висок“, от друг „ за не много висок“. Същото
важи и за това дали е набит, трътлест или дебел, дали е „ борец“, „мускулест“ (
каквото описание Б. също е дала).
Описанието на извършителя, възпроизведено от свидетелите по делото, не
може на самостоятелно основание нито да изключи, нито да съотнесе
подс. Д. като нападателя над Б.. Поради другите обсъдени по- горе уличаващи подсъдимия
доказателства съдът отхвърля възможността
друго лице да е нападнало, ограбило и смъртоносно наранило пострадалата. Приема
за несъмнено установено, че именно подс. Д. е лицето, причакало пострадалата Б.
във входа на сградата, в която живеела, нападнало я с дърпане, отнело дамската
й чанта и с цел да сломи оказаната
съпротива й нанесло констатираните от СМЕ увреждания, част от които
несъвместими с живота.
Престъпното
деяние, за което се води наказателното производство, е с комплексен обект на
посегателство. С действията си подсъдимият Д. е засегнал както обществените
отношения, свързани с нормалното и безпрепятствено упражняване на правото на
собственост върху движими вещи, така и
обществените отношения, осигуряващи на човека възможност сам да избира
поведението си и да формира свободно волята си. Засягането на личността на пострадалата
Б., която е имала фактическа власт над
предмета на престъплението - дамската чанта и намиращите се в нея вещи, е
начин, метод, способ за сломяване на съпротивата й срещу отнемането на вещта.
От обективна страна е несъмнено установено
изпълнителното деяние на грабежа като типично съставно престъпление. Подс. Д. е осъществил
двата разнородни, функционално свързани акта, които поотделно са също
престъпни. Той е упражнил физическа принуда спрямо постр.
Б., изразила се както в дърпане на чантата за отнемането й, а така също
пробождането пет пъти на оказващата съпротива Би срязване на чантата. Принудата
е улеснявала акта на отнемане на държаните от пострадалата, чужди на подсъдимия
движими вещи. Двата акта са взаимно
свързани и са осъществени въз основа на едно решение, били са насочени към една
и съща преследвана цел. И двата акта са осъществени чрез активни действия на подс. Д..
Целта е била постигната- отнемане на вещите, прекъсване на фактическата власт
на постр. Б. върху тях, установяване на владение на
подс. Д. върху предмета на
престъплението
С
оглед настъпилата на 08.10.2009 г. смърт на пострадалата Б., деянието следва да
се квалифицира по по-
тежко наказуемия състав на престъплението- по чл. 199, ал. 2 т. 2 от НК. Смъртта на пострадалата е само междинен резултат, по отношение на
който подс. Д. е действал с внезапен алтернативен пряк умисъл, при ексцес.
Съдът приема, че общият умисъл на подс. Д. и Г.Б. е бил за отнемане на вещите чрез сила, но в общите им представи
не е било предварително формирано намерение жертвата да бъде умъртвена. За това
сочи механизмът на извършеното престъпление. Подс.Д.
първоначално е упражнил сила за отнемане на дамската чанта. В този момент не е
извършил действия, застрашаващи живота на пострадалата. Дотогава е извършвал
действия съобразно общо формирания у всеки у съучастниците
престъпен умисъл за грабеж - на не
придружен с убийство. Едва след оказаната от нея упорита съпротива да
пусне дръжките, подсъдимият е употребил носения от него нож, с който
многократно / пет пъти/ е пробол пострадалата, вкл. и в коремната област, а
след това- и срязал дръжките на чантата. По делото не са налице доказателства,
че тези действия с нож са извършени в резултат на предварително планиране от
двамата съучастници. Установеното, че преди инкриминираното поведение Г.Б. е
изразил пред свид. Г.С. желание да бъде убита майка му не може да формира
извод, че такъв е бил и общият умисъл за замисленото от него и подс. Д.. Както
беше вече отразено, първоначалните действия на подс. Д. са били насочени само за грабеж чрез сила, но без
увреждане на постр. Б.. Умисълът на съучастниците при предварителното вземане на решение за
извършване на престъплението следва да се извлече от обективираното
от извършителя поведение. Съдът счита, че смъртоносно увреждащите Б. действия са осъществени
в резултат на самостоятелно, внезапно взето от подс. Д. решение. Нанесени били
множество удари в жизненоважни части на тялото /три в областта на торса, две в
горния ляв крайник на защитаващата се жертва/, годни да предизвикат умъртвяване.
Оръжието, с което са нанесени пробожданията, не е установено. Според
заключението на кредитираната от съда СМЕ на пострадалата, то е имало следните
характеристики- остър предмет, със ширината на острието не по-голяма от 3-3,5 см,
а дължината не по-малка от 13-15 см. С много висока степен на вероятност следва извод, че този предмет е бил нож,
носен от подс. Д.. Ударите са били нанесени със значително сила, което се извежда от установените по делото раневи
канали на пробожданията и засегнатите
тъкани и органи. Комплексната оценка на броя на ударите, насочеността им,
използваното оръжие налагат несъмнения извод, че умисълът на нанасящия ги е бил
да умъртви пострадалата. Не може да се приеме, че подс. Д. е действал с желание
да нарани сериозно пострадалата, а към последващата й смърт се е отнасял
пренебрежително.
Начинът, по който е започнало
изпълнителното деяние, също очертава извършеното като престъпление по чл. 199
ал. 2 т. 2 от НК, а не убийството с користна цел.
Убийството с користна цел по чл. 116, т. 7 НК е едноактно престъпление.
Специфична за него е користната цел на дееца, който чрез убийство се стреми да
обогати своя патримониум, а грабежът, придружен с
убийство по чл. 199, ал. 2, т. 2 НК, е съставно престъпление. Изпълнителното му
деяние се състои от две действия: принуда (която е прераснала в умъртвяване на
пострадалата) и отнемане на вещта, предмет на престъплението. Не е налице и
убийство по чл. 116, т. 8 НК - с цел да бъде улеснено или прикрито друго
престъпление, каквото се явява деянието, когато при разкриване на престъплението
кражба деецът лиши от живот лицето, разкрило деянието му. В настоящия казус
деецът е действал с цел да отнеме силом вещите на пострадалата /грабеж/ , при
което внезапно е решил да сломи съпротивата й с нанасяне на удари, годни да я
умъртвят. Смъртта е причинена с цел сломяване на съпротивата по време на
грабежа, а не за прикриването му.
В момента, в който подсъдимият Д. е
осъществил своя фактическа власт върху отнетото имущество, престъплението е
било довършено. Фактът, че пострадалата починала в болничното
заведение на 08.10.2009 г. не променя този извод, както и правната квалификация
на деянието. Причинно- следствената връзка между получените телесни увреждания
при упражнената принуда и настъпилата смърт е несъмнено установена от
заключението на СМЕ.
Престъплението е било извършено при задружно
умишлено съучастие с Г.Б.. Преценката на съда относно съучастието при
извършване на престъплението касае само общата деятелност на подбудителя и извършителя, но извън извършените при
условията на ексцес от подс. Д. действия по умъртвяване на жертвата.
Според възведеното спрямо подс. Д. обвинение той е имал качеството
на извършител и това е несъмнено установено по делото. Той е лицето, упражнило
принуда спрямо пострадалата Б., с цел да
отнеме чантата й и намиращите се в нея вещи. Б. е имал качество на подбудител и
участието му в това качество също е несъмнено установено по делото. Подс. Д. не е познавал пострадалата преди взимане на общото
решение за грабежа, не е имал собствен мотив
да вземе решението да я ограби. Знание
за нотариални актове, носени от Б. и за
намиращите се в касата на дома й ценности
е имал именно синът й- Г.Б., негово е било и желанието да се добере до тези
държани от ВБ документи и вещи. Ето защо решението за извършването на
престъплението от приятеля на Б.- подс. Д., настоящият състав намира, че е било
формирано у последния именно от Г.Б.. Следва да се констатира, че в
преобладаващата част фактите относно участието на Б., описани в обвинителния
акт и намерени от съда за доказани, сочат и на качеството му на помагач. Показването
мястото на дома на пострадалата, за да
знае подс. Д. къде следва да осъществи грабежа; осъществената извън дома на Б. вечеря-
по настоятелно искане на Б., при което е гарантирано прибирането й по време,
избрано от сина й, когато нападателят й я е очаквал във входа на жилищната
сграда; осигуряването от Б. на автомобил, управляван от общия им приятел Т.М.,
с който Д. да се отдалечи от местопрестъплението са все действия, насочени към
улесняване на изпълнителното деяние и елиминиране на възможността за разкриване
на извършителя му. Съдебната практика приема възможността едно лице да има и
качество на подбудител, и качество на помагач. По делото не е възведено
обвинение престъплението да е извършено
и при участието и на помагач. Констатацията на съда е несъотносима и не се отразява на правната квалификация на
извършеното от подс. Д.. За реализирането
на престъплението в тази конфигурация – той като извършител, а Г.Б. като
подбудител, подсъдимият следва да бъде признат за виновен. Несъмнено е установена подбудителската
дейност на Б. и качеството на извършител
на престъплението- за подс. Д.. От
обективна страна се установява
поведение и на двамата, насочено
към осъществяване на грабежа, при което всеки един от съучастниците
обективно е допринесъл за отрицателното засягане на правно защитения обект.
Между деянията на съучастниците е налице
изискуемата връзка, проявена както в
обективно, така и в субективно отношение. Това поведение не е налице само относно самостоятелно внезапно
взетото и изпълнено от подс. Д. решение да умъртви пострадалата. Задружност на
усилията на двамата, при която съвместната им дейност се намира в причинна
връзка с осъществяване на деянието, се установява само относно извършването на
грабежа чрез употреба на сила, но не и с интензитет да причини смърт. От
субективна страна е налице умисъл за задружно осъществяване на престъпление по
чл. 198 ал. 1 от НК. Общият умисъл на всеки един от тях е пряк, включвал е както умисъл за извършване на грабеж / но не и
придружен с убийство за Б./, така и и умисъл за съучастие. И Г.Б., и подс. Д.
са знаели за участието в престъплението и
на другия, съзнавали са общественоопасния характер и
на неговото поведение, както и на собственото си, преследвали са обща цел и са искали
настъпването на общественоопасния резултат - отнемане
чрез употреба на сила на вещите на пострадалата.
В случая е налице ексцес на умисъла. Подсъдимият Д. съзнателно се е отклонил от общия умисъл
двамата /той като извършител, подбуден от Б./ да извършат грабеж на чантата на пострадалата
и намиращите се в нея вещи. При него е възникнал внезапен
умисъл за извършване на друго по-тежко престъпление. Съобразно трайната съдебна практика, за
умисъла на дееца се съди по обективни факти, каквито са насоченост и сила на
ударите, засягане с ударите на части от тялото, съдържащи жизнено важни органи
и системи, оръжието, с което деецът действа. Тези обективни факти в настоящия
случай обосновават извод за субективното психическо отношение на дееца към
резултата. Налице е пряк, внезапно възникнал при осъществяването на грабежа
умисъл и за лишаване от живот на пострадалата Б.. Нанесени са й били пет удара,
три от които в областта на коремната кухина, в жизненоважна част на човешкото
тяло, с предмет, годен да причини смъртта й- остър предмет, със ширината на
острието не по-голяма от 3-3,5 см, а дължината не по-малка от 13-15 см. Тези
обективни обстоятелства сочат на умисъл за умъртвяване, което спонтанно
възникнало намерение не е било известно на съучастника му.Отношението на
подсъдимия към деянието и неговия резултат сочи на пряк умисъл за убийство, придружаващо
грабежа.
Съдът намира за недоказана обвинителната теза, че Д. е действал с
оглед обещано му от Б. възнаграждение, тъй като не се събраха никакви
доказателства в тази насока. Неустановен от доказателствата по делото е начинът,
по който е извършено впоследствие разпореждането
с отнетите вещи, нито кой от двамата съучастници го е реализирал. Това не се
отразява на правната квалификация на извършеното. В момента, в който подс. Д. силом
е отнел дамската чанта на Б. и намиращите се в нея вещи и е установил своя
фактическа власт върху тях, престъплението е било довършено.
По вида и размера на наказанието:
За да прецени кое наказание се явява справедливо и съответстващо
на обществената опасност на деянието и дееца, Пловдивският окръжен съд взе предвид индивидуализиращите отговорността
на подс. Д. обстоятелства. Като смекчаващи такива възприема чистото му съдебно
минало; трудовата му ангажираност и към инкриминираната дата, и към датата на
съдебното производство; младежката му възраст - към инкриминираната дата той е
бил 23 годишен; частичните самопризнания относно познанството му с Г.Б. към
инкриминирания период, с които, макар и в незначителна степен (за същите
обстоятелства са налице достатъчно събрани още в началото на досъдебното производство доказателства)
облекчава усилията за установяване на
релевантни за делото факти. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът
намира и изтеклият неразумно продължителен период от реализиране на
инкриминираното деяние до постановяване на присъдата- над 11 години. Подсъдимият няма никаква вина за
това. Преобладаващата част от уличаващите го доказателства са били
събрани още през 2009 г. , без да е положена каквато и да е активност за
изследването им. Въпреки този неразумно изтекъл срок на наказателното
производство, не е налице нарушение на правото, установено в чл. 6 §1 от
ЕКЗПЧОС.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът приема извършването на престъплението при усложнената престъпна форма на
съучастие. Като такова обстоятелство приема създадената предварително много добра организация- избиране на часа и мястото на престъплението, чрез съзнателно
осигуряване прибирането на пострадалата у дома й в момент, в който подсъдимият
я е причаквал; осигуряването на логистика за отдалечаването му от
местопрестъплението с предварително осигурен и ситуиран
в близост автомобил. Отегчаващо отговорността му обстоятелство е и конкретния механизъм на осъществяване на
престъплението, интензивността на насилието, броят на ударите, нанесени при невъзможност пострадалата да се защити
ефективно. На ВБ - немлада жена, са били
нанесени от млад, здрав, спортуващ мъж пет прободни
наранявания, а нараняванията в коремната й кухина са довели до това, че червата
й са се виждали. Подсъдимият Д. е
положил надвишаващи обичайните за подобен род престъпления съзнателни усилия
за причиняване на летални, но и
мъчителни последствия за жертвата. Без да са съставомерни
признаци на престъплението, но формиращи
извод за по-висока от обичайните обществена опасност на деянието и дееца са така
констатираните особена жестокост на
извършителя и извършването на деянието
по особено мъчителен за жертвата начин.
За
престъплението по чл.199 ал.2 т.2 пр.1 вр.чл.198 ал.1
вр.чл.20 ал.2 вр. ал.1 от
НК законодателят е предвидил при условията на алтернативност
три наказания: доживотен затвор без замяна, доживотен затвор, лишаване от
свобода от петнадесет до двадесет години. В съгласие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 НК,
когато в особената част на наказателния закон е предвидена подобна възможност,
съдът определя най-подходящото по вид и размер наказание съобразно правилата,
заложени в чл. 54-56 НК.
Съдебната практика е единна във виждането си, че индивидуализиращите отговорността
на дееца обстоятелства следва да бъдат ценени не с оглед количеството им, а
изхождайки от конкретната им тежест. Пловдивският окръжен съд намери, че не са
налице законовите предпоставки за налагане на
което и да е от по- тежките две наказания
- доживотен затвор без право на замяна и
доживотен затвор. Необходимо условие за налагането им е от доказателствата по
делото да следва извод, че конкретно извършеното престъпление е изключително
тежко. Престъплението, предмет на разглеждане в настоящия наказателен процес, е
с по- висока от обичайната степен на обществена опасност на извършеното, но не
е налице изключителна тежест, изводима от данните за деянието и дееца. Не може
да се приеме и че това първо за подсъдимия осъждане не би могло да постигне
целения в чл. 36 от НК ефект чрез
налагане на по- леко по вид наказание. Ето защо Пловдивският окръжен съд намира, че
всяко едно от предвидените две най- тежки наказания би имало неоправдано
репресивен характер и би било несправедливо. Анализирайки в единен мисловен
процес предвидените за престъплението наказания с индивидуализиращите
отговорността на дееца обстоятелства съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на шестнадесет години. Съвкупната
преценка на индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства, извън
констатираната неразумност на наказателното производство, сочи превес на отегчаващите такива и естествена
последица от това е определяне на
наказанието лишаване от свобода в размер над средния предвиден. Тъй като е налице „закъсняло правосъдие“ поради
отдалечеността на инкриминираните събития във времето, за което подсъдимият
няма вина, съдът приема , че така определено по размер наказание би било несправедливо
и несъответно на този обективно установен факт, преценен в съвкупност с останалите индивидуализиращи отговорността
обстоятелства. Съответно на
деянието, дееца, индивидуализиращите отговорността обстоятелства и годно да обезпечи целите, визирани в чл. 36
от НК е наказание от шестнадесет години лишаване от свобода.
Пловдивският
окръжен съд намира, че наказанието не може да бъде
определено по реда на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, тъй като не са налице материалноправните предпоставки за това. На първо място - не
се констатира нито многобройност на смекчаващите отговорността обстоятелства,
нито изключителност на някое от тях.
Дългогодишно забавяне на наказателното производство съдът възприема като
смекчаващо отговорността обстоятелство, което при липсата на нарушение на чл. 6
§ 1 от ЕКЗПЧОС не може да се третира
като такова с изключителна тежест и
значение, обуславящо приложението на чл. 55 ал. 1 от НК при определяне на наказанието.
Съдът не намира да е налице нарушение на изискването на чл. 6 § 1 от ЕКЗПЧОС. В
настоящия казус на специална преценка подлежи прекомерната продължителност на
наказателното производство с оглед правата на личността, установени в сочената
норма. Видно е от материалите по делото, че наказателният процес се води вече
над единадесет години, считано от
момента на започването на досъдебното производство № 976/2009 г. Посоченият
срок категорично следва да бъде определен като неразумно дълъг. Фактическата и
правна сложност на делото е несъмнена, но тя в никакъв случай не обосновава
разумност на неоправдано дългия срок на бездействие на компетентните органи. Съгласно
критериите, формулирани в решенията на
ЕСПЧ, вкл. и по дела срещу България, само при нарушение на изискването на чл.6 § 1 от
ЕКЗПЧОС са дължими компесаторни механизми, които да
се приложат от компетентните органи. Ясно са заявени и критериите за преценка
относно „разумния“ срок на наказателно преследване спрямо конкретно лице и
началния момент, от който следва да се обсъжда дали е изтекъл. В множество
решения, вкл. и в § 144 от решението
по дело "Х. *** жалба: 60859/00 е прието, „ че в
наказателните дела, периодът, който следва да бъде отчетен като „ разумен срок“ започва от момента, в
който дадено лице се окаже „ обвинено“. „ Обвинението“, по смисъла на
член 6 § 1, може да бъде дефинирано „ като официалното уведомление от
страна на една компетентна власт за осъдителното й отношение, че лицето е извършило
наказателно престъпление“, идея, която съответства също и на понятието за „значимите
последици“ по отношение на положението на заподозрения (решение „ Екл срещу Германия” от 15 юли 1982 г., § 73)“. В решението по дело „ПОПОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ“, номер на жалба
48137/99 г., § 82, също е обсъдено по идентичен начин от кога следва да се отчита дали е налице
нарушение на изискването, установено в чл. 6 §1 . Изхождайки от практиката на ЕСПЧ и ВКС относно
началния момент, от който следва да се преценя дали е спазено изискването по чл. 6 §1 от ЕКЗПЧОС, съдът счита, че разумният срок, установен в чл. 6 §1 от
ЕКЗПЧОС, започва да тече от 21.05.2019
г., когато подс. Д. е задържан по ЗМВР със Заповед за задържане на лице /т.14,
л.14 от дос. производство/. В нея изрично е посочено,
че З.Д. се задържа по разследването за
разглежданото престъпление, на следващият ден е и привлечен като обвиняем за
същото. Преди това по делото не са извършвани никакви действия, насочени спрямо
подсъдимия, от които да следва извод, че спрямо него е водено
наказателно производство и той е бил „официално уведомен“ от компетентните
власти за това. С оглед на изложеното, в
съответствие с практиката на
ЕСПЧ и ВКС по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ,
Пловдивският окръжен съд приема, че не са налице
обстоятелства, които да предпоставят допустимо
приложение на ефективен компенсаторен
механизъм, каквато мярка е възможността наказанието на осъденото лице, след
като бъде конкретно определено, да бъде
намалено за поправянето на нарушението по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ.
Не
е налице и допълнителното задължително условие, визирано в чл. 55 ал. 1 от НК – да следва извод, че и най- ниското
предвидено за престъплението наказание ( в случая 15 години лишаване от
свобода) би било прекомерно тежко.
Поисканото
от държавното обвинение наказание около
средния размер на предвиденото лишаване от свобода (в случая 17 години и шест
месеца) би било несправедливо.
Искането за оправдаване на подсъдимия,
отправено от него и защитниците му, с оглед изложените по- горе мотиви, не може
да бъде удовлетворено.
С
оглед размера на наложеното наказание, на основание чл.57 ал.1 т.2 б. а от ЗИНЗС, подс.З.Д. следва да изтърпи
наказанието от шестнадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
На
основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК от изтърпяване на
наказанието шестнадесет години лишаване от свобода следва да се приспадне
времето, през което подс.З.Д. е бил задържан по ЗМВР, НПК и с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, считано от 21.05.2019 г. до влизане в сила
на присъдата, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Веществените
доказателства: 1 брой мобилен телефон „Айфон“ с № *,
ведно със СИМ карта на Теленор, след влизане на присъдата в сила следва да
бъдат върнати на подс.З.Е.Д..
Веществените
доказателства: 6 бр. дискове със
записи, 5 броя проби от червени петна - иззети с марля и с разтвор; чифт
обувки; чифт дънкови панталони и 5 броя дактилоскопни
следи, след влизане на присъдата в
сила следва да се унищожат като вещи без стойност.
На основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подс.З.Д.
следва да бъдат възложени направените по делото разноски. Той следва да
заплати по сметка на ОД на МВР-Пловдив направените в хода на досъдебното
производство разноски в размер на 300.80 лева, а в полза на бюджета на ВСС, по
сметка на Окръжен съд-Пловдив - сумата от 843.58 лв. - направени разноски в
хода на съдебното следствие.
Причини за извършване на престъплението - незачитане
на неприкосновеността на чуждата собственост и на правото на личността сама да
формира волята си относно разпореждането с такава, незачитане на правото на
живот.
Воден от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН- СЪДИЯ: