Решение по дело №5760/2019 на Районен съд - Пловдив

                    

                                                                              Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 1860 гр.Пловдив, 16.10.2019г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 14.10.2019г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №5760/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №275330-F298569/05.07.2017г. на Зам. директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на  Й.С.Т. с ЕГН ********** ***, на основание  чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание-ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ/Наредбата/, вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

              Жалбоподателят атакува наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Излага аргументи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила.В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява лично като заявява, че подържа жалбата си, като заявява че не е продавал гъби на борсата, а само е минавал от там.

             В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт М., която счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

            Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

            От фактическа страна съдът установи следното:

            При извършена проверка на 11.04.2017г. с начален час 8:45 на стоково тържище в с.Първенец, било установено, че на търговски обект лек автомобил с рег. номер ***, находящ се в района на тържището лицето Й.Т. е изложило за продажба 270кг. гъби при продажна цена от 1,60лв. за килограм.Лицето не било монтирало фискално устройство, а било задължено за това съгласно чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ/Наредбата/, вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.Същевременно въпреки, че е Т. продавал собствена продукция не попадал в изключенията в на чл.4, т.2 от наредбата, тъй като търговския му обект бил на стоково тържище.Така установеното нарушение било констатирано от св.К., която преценила, че лицето извършва нарушение по 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ/Наредбата/, вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.След като Т. попълнил деклрация, че търговския му обект, а именно лекия автомобил функционира от 10.04.2017г. му бил съставен АУАН F298569/27.04.2017г. от св.Н.К..

            Наказващият орган счел въз основа на съставения АУАН е налице извършено нарушение и издал атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

             Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства – АУАН, протокол за извършена проверка, декларация и обяснения на Й.Т., както и гласните доказателства - показания на актосъставителя.Съдът кредитира показанията на св.Н.К., които изцяло кореспондират с писмените доказателства по административната преписка, а именно декларация и обяснения на Т., както и протокола за проверка и АУАН.Съдът не кредитира изявленията в жалбата и в съдебно заседание на жалбоподателя, че не е продавал гъби на борсата в с.Първенец, тъй като това се опровергава от собственоръчно попълнената от него декларация и показанията на актосъставителя.

             При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

            При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

          В хода на административно наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на нарушителя.

           Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение и нарушената правна норма. Спазени са законоустановените реквизити на АУАН и НП.

           При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.

           Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ/Наредбата/, вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС, тъй като обективно е започнал дейност на търговски обект без да е монтирал фискално устройство.

            Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 185, ал.2 ЗДДС, която словесно и числово препраща именно към нарушението по чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Наложената глоба е в средния установен от закона размер-500 лв., тъй като санкцията предвижда глоба за физическите лица от 300 до 1000лева.

             Неоснователни са доводите в жалбата, че случаят бил маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

             Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.

             Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.

          В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая не са налице и случаят не се отличава по нищо от останалите.Продавала се е стока за над 400 лева, което е създало риск от реално ощетяване на фиска.

             Все пак обаче съдът счита, че наказващия орган неправилно е определил санкцията над минималния размер, тъй като това е първо нарушение, нарушителя е с намалена работоспособност  и са налице изцяло смекчаващи вината обстоятелства.Същевремнно не се сочат отегчаващи такива, които да завишат обществената опасност на деянието, поради което и съдът счита че наказателното постановление досежно санкционната част следва да бъде изменено и глобата от 500лева следва да бъде намалена до законовия минимум от 300лева, като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.

             По изложените съображения, съдът счита че наказателното постановление е законосъобразно, но не и относно размера на санкцията и  следва да бъде изменено в частта относно размера на глобата, поради което и на основание  чл. 63, ал.1 от ЗАНН

 

                                                        Р Е Ш И:

 

                ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №275330-F298569/05.07.2017г. на Зам. директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на  Й.С.Т. с ЕГН ********** ***, на основание  чл.185, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание-ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ/Наредбата/, вр. чл. 118, ал.4, т.1 от ЗДДС КАТО НАМАЛЯВА наложената на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС ГЛОБА в размер на 500/петстотин/ лева до размер от 300 /триста/ лева.

           Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

вярно  с оригинала: И.П.