Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Пловдив, 19.12.2022
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пловдивски
районен съд, гражданско отделение, трети състав в открито съдебно заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА
ДАВЧЕВА
при секретаря Стела Грозева, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 13373 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Съдът е сезиран с
осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Ф.Д.К. ***.
Ищцата твърди, че е
собственик на 13/16 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П****, последно изменени от 2.09.2011 г., находящ се в гр. П****, ул. „******“ № ** с площ от 234 кв.м. За правото на собственост на ищцата
бил издаден нотариален акт от ****** г. Ищцата твърди, че собственик на останалите 3/16
идеални части от имота бил нейният ** А*** К*** К., по силата на нотариален акт от *** г. и нотариален акт от**** г. Поддържа, че била собственик и на около 30 кв.м.,
заснети като част от поземлен имот с идентификатор № *****, находящ се в гр. П****, ул. „*******“ с площ от 240 кв.м. Излага подробни твърдения за
придобивните основания на праводателите си, включително и на своя наследодател,
които датират от **** г. Твърди, че в предходно водено от ищцата гр.д. № **** по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, узнала, че
навремето, когато баща й е закупил от наследниците на С*** Т**** недвижимия имот в разписния лист неправилно била
записана площта на имота, поради която причина тази площ била неправилно отразена
в последващите титули за собственост. Твърди, че в качеството си на наследник
по завещание и по закон на **** е придобила правото на собственост и по отношение на
процесните 33,70 кв.м. Видно от действащия регулационен план на гр.***, притежавания от ищцата имот е включен в комплексно
застрояване, а имот с идентификатор № ***** е включен изцяло в разширение на ул. „*****“. Отрежданията на самостоятелни УПИ за имотите са
отменени, е улицата тупик северно от имоти **** и ***** също е заличена. Процесната площ от 33,70 кв.м. попада в
предвиденото разширение, което не било реализирано за ул. „******“. Предвид изложените твърдения предявява ревандикационен
иск срещу О*** П****
за признаване, че е собственик на процесната реална част,
както и за предаване на владението. Моли за уважаване на предявения иск и за
присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Община Пловдив,
със становище за неоснователност на предявените искове. Възразява срещу
редовността на исковата молба и допустимостта на предявения ревандикационен
иск. Сочи, че общината не била собственик на поземления имот с идентификатор № *****. Твърди, че с определение на Окръжен съд П*** от **** г. били оценени местата, отчуждени за откриване и
разширяване на улиците в различни части на града. Сочи, че на Д. Л. К. били предоставени първи и трети на
партерен етаж сграда с площ от 101 кв.м., ведно с 1/2 идеална част от общите части на къщата и
цялото дворно място с площ 246,90 кв.м., съставляващи имот пл. № ****. Излага подробни съображения за правото на собственост
във връзка с процесния имот. Сочи, че в общината била депозирана молба от **** г. от Е. Н., И. М. и П. В. за закупуване на празно общинско място от 30 кв.м. към парцел I – ***, които лица се легитимирали като собственици на имот с
пл. № ***** съгласно нотариален акт от ***** г., нотариален акт за покупко-продажба от **** г. и нотариален акт за покупко-продажба от.*** г. За придаваемото общинско място от 30 кв.м. била
изготвена оценка. Сумата била внесена и било изпратено писмо до нотариус за
снабдяване с нотариален акт за придаваемото общинско място, съставен на *** г.
Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.
В с. з. ищцата, чрез своя процесуален представител моли съда предявеният
иск да бъде уважен и претендира направените по делото разноски, включително
допълнителни такива в полза на адв. Дружество „Д., П. и Б.“ на основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. В писмената си защита ищцата излага подробни твърдения за
фактическото състояние на имота през годините. Счита, че е собственик на 13/16
ид. ч. от имот с идентификатор № ***** по КККР на гр. П., одобрен със Заповед №
РД-******* г. на изп. Д. на АГКК. Собственикът на останалите ид. части е
нейният **. Счита още, че е собственик на спорните 30 кв. м., заснети като част
от имот № ***, въз основа на наследствено правоприемство и завещание, като
наследник на Д. Л. К.. Моли да бъдат взети предвид направените от нея
допълнения и съдът да се произнесе по направените възражения за нищожност на
нотариалните актове, касаещи имот № ***** – нотариален акт № *** г., нотариален
акт № *** г. и констативен нотариален акт № *** г.
В с. з. ответникът чрез юрк. Т. поддържа искането си за прекратяване на
производството, поради това, че спорната площ попада в имот № ***, който е
частна собственост, а не притежание на О. П. В условията на евентуалност моли да бъде
отхвърлен предявения иск като неоснователен. В писмената си защита ответникът
твърди, че ищцата е собственик на 84 кв. м., като тази площ е присвоена,
завзета и обявена за общинска, а в последващ момент спорните 30 кв. м., част от
тези 84 кв. м., са продени на съседен на ищцата имот - № **** по КК и КР, към
който са включени и по настоящем. От мотивите на решенията по предходните дела
било видно, че спорът за тези 30 кв. м. е уреден още от нейния ***. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
От нотариален акт № * от ****, том *, рег. № *, дело **** на нотариус при
Пловдивския окръжен съд, се установява, че М. Т., Ц. Т. и Н. Т., лично и като законен
представител на малолетната М. Т., продали на Д. Л. К. една къща с дворно
място, останала им в наследство от С. Т., находяща се в гр. П., ул. „*****“ № ***,
застроено място 42 кв. М. и незастроено дворно място 184 кв. М., при граници: М.
В., Г. И., Й. Г. и д-р Г. и ул. „*****“.
От нотариален акт №** от **** г.,
том *, рег. № *, дело № ***** г. на нотариус К. Ш., нотариус при ОС
Пловдив, се установява, че Д.К. е признат за собственик на дворно място заедно
с постройката находяща се в гр. П., квартал № **,, състоящ се от 12. 20 кв. М.,
при съседи: М. М., Д-р Г., Й. Г. и Д.К., което по регулация се отнема от имот №
** и се придава към парцел *** на Д. Л** К..
С Решение от 16.10.1948 г. на Комисията по чл. 11 от ЗОЕГПНС, е отчужден от
Д. К. третия надпартерен етаж, с ¼ от избата и общите на къщата, на ул.
„ ****“ № *, в гр. П., части. С
решение от 6.04.1949 г. градският
народен съвет отчуждил и първия и третия етаж от горната къща на същото
основание.
С Допълнително решение от 09.06.1950
г. Пловдивската комисия по чл. 11 от ЗОЕГПНС, е определила следващия се на
отчуждените първи и трети етаж от сграда на ул. „****“ №* дял от общите части
на целия имот в размер на 1/ 2 ид. ч. от общите. Определено е обезщетение в
размер на 712217 лв., които са разпределени в полза на Д. К..
С констативен нотариален акт за
собственост № **, том *, дело № **
от ** г., С. М. В. е признат за
собственик на празно дворно място от 205 кв. м., намиращо се в гр. П., при
граници от две страни: - ул. „***“ и „****“, и Д. Л. К., съставляващ
планоснимачен № *** от кв. 42 – стар, втора градска част на гр. П.
С договор за покупко продажба от **** г., Д. Л. К. продал на П. на районен
народен съвет недвижим имот: магазин с
избешно помещение, построен в партерния етаж на масивна жилищна сграда,
намираща се на ул. „ ****“ № **, в гр. П., парцел - ..
кв. ..-стар, .. нов, при граници: от запад – дворното място,
от север стаята и антрето на К.,***. Магазинът е продаден без дворно място.
С нотариален акт № ***, том **, дело № **** г. Ф.Д.К. е призната за собственик въз
основа на съдебно решение по делба, чрез възлагане, наследство, наследство по
завещание и покупка, на недвижим имот: апартамент на целия втори етаж от
триетажна с изба жилищна сграда, построена в имот с пн № ***, в квартал ** стар
***, по плана на централна градска част на гр. П**, на улица „***“ № **, с
½ ид. ч. от застроеното и незастроеното дворно място, цялото от 238.20
кв. М.
Със заповед № *** г. на основание чл. 88, ал. 4 от НДИ на О. П. магазина с
избено помощение в партерния етаж на масивна жилищна сграда на ул. „ ***“ № * в
гр. П., е отписан от актовите книги за държавни имоти.
Видно от квитанция към приходен касов ордер № **, Ф.Д.К. е получила сумата
от 3594 лв. през 1992 г. срещу магазин.
От нотариален акт от *** г. № **,
том **, дело № *** г. на н. при РС Пловдив, се установява, че П. В. е продала
на Е. Н. Н. 180/205 ид. ч. от дворно място, цялото от 205 кв. М., намиращо се в
гр. П., улица „ ***“, представляващпо пл. № ***, в квартал **, а сега пл. № **, в квартал ** нов, ПГЧ на гр. П., при съседи: ул. „***“
и ул. „ ***** ****“ и имот на Д. Л. К..
Със заповед № **** г. на О. П.,
на основание чл. 88, ал. 4 от НД, е извършено отписване от актовите книги за
държавни имоти на ½ ид. ч. от дворно място, находящо се на ул. „ ***“ № **,
в гр. П., обременено с право на строеж за продадените два етажа. Имотът бил
отужден по ЗОЕГПНС от Д. К..
С протокол № ** от *** г. Комисията по чл. 265 от ППЗТСУ, назначена със
заповед № **** г. на К. на О. П., оценила придаваемото се празно общинско място
към пл. № ***, кв. ** нов, ** стар по плана на ЦГЧ, собственост на Е. Н. Н., И. Х. М.,
състоящо се от 30 кв. М., на стойност от 2349 лв.
Определената стойност на придаваемата част е внесена от Е. Н. на 09.01.2001
г., както е видно от представената на л. 221 квитанция.
С нотариален акт № ** от ** г., том
* рег. № **, дело № ** от 2*** г. Е. Н. Н., е признат за собственик на 180/205
ид. ч., П. А. В., за собственик на 19/205 ид. ч., и И. Х. М., за собственик на
6/205 ид. ч. на недвижим имот, представляващ празно общинско място състоящо се
от 30 кв. М., от кв. **-нов, **-стар, по плана на централна градска част гр. П.,
при граници: от две страни улици, парцел ***
и собствен ****. Имотът е придаден по регулация към
собствения им парцел ***, имот пл. № ***, от кв. ** нов, стар **, по плана на
централна градска част в гр. П., при граници: от две страни улици, парцел **.
Придаването е направено по силата на Заповед № *** от **** г. на О. П. ЗРП на
квартал **- нов, **стар, по плана на Централна градска част.
С Решение № ** от ** г., по гр.д. № ** г. на ВКС, е оставено в сила Решение
№ *** г. по гр. д. № *** г. на ОС Пловдив, с което е потвърдено
първоинстанционното решение по гр. д. № *** г. на ПРС, с което са отхвърлени
предявените от Ф. К. и А. Г. искове срещу П. А. В., Е. Н. Н., К. Г. Н. и И. Х.
М., за предаване на владението на имот с площ 95.70 кв. М., от които 62 кв. М.,
находящи се в северната част на имот пл. № ***в кв. **/нов/, **/стар/, по плана
на града от 1982 г., а 33.70 кв., попадащи в уличната регулация и за отмяна на
нотариален акт № *** г. на ответниците.
С определение № *** г. по ч.гр.д. № ** г. на ВКС, не е допуснато касационно
обжалване на Определение № *** г. по
в. ч. гр. д. № ** г. на ОС Пловдив, с което е потвърдено Определение от
07.02.2020 г., по гр. д. № ** г., с което е върната като недопустима исковата
молба на Ф.К. срещу Е. Н. и К. Н. и е прекратено производството по предявения
иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
От показанията на свид. К. се установява, че се познава с ищцата от ** г.,
като последната живеела на ъгъла на ул. „ ******“ и ул. „ ****“, а имотът бил
под формата на буквата „Г“ и
представлявал голямо дворно място с една малка къща. За реституцията го дали за
канцелария, а след нея ищцата пристроила кафе. Мястото, върху което било
построено кафето е върнато след реституцията. Пред кафенето имало плочник на
който били поставени маси за сервиране. В кафето се влизало от към улица „ *******“.
От заключението на назначената по делото СТЕ се установява, че имотите имат
една и съща кадастрална основа и граници в планове „****“, П. от 1954 и 1960
г., като последният съдържал данни за приложена регулация по отношение на
придаваемата част от 62 кв. м. от имот № ** към УПИ ***,
кв. 42 по плана от ** г. и площта на имот № ***е 179 кв.
м. С плана, одобрен със заповед от 1973 г., имот № 1459 е включен в УПИ ****,
кв. **, а за имот № *** е отреден УПИ ***, кв. **. Планът на „**“, П., одобрен със заповед № **** г.
е кадастрален, регулационен и застроителен. Границите на имоти № ** и № *** по
този план съответствали на границите на имотите по предходните планове от 1965
и 1973 г.
Процесната площ от 30 кв. м. е определена като придаваемо общинско място към УПИ***, кв. **, одобрен със заповед № ***** г., която е
отменена с решение по гр. д. № *** г. Тази спорна площ попадала в закупените 84
кв. м. по крепостен акт № **** г., но ако се имало предвид границата на имотите
№ ** и *** по плана от 1906, то тези 30 кв. м. са извън закупените 84 кв. м.
Вещото лице констатирало, че още с нотариалния акт от **** г., с който П. В.
продава на Е. Н. **** ид. ч. от имот № ***,
в площта на имота е включена допълнителна площ от 26 кв. м. в северната
част, която се придавала по регулация към парцел **,***, кв. ***, и която площ
съответствала на спорните 30 кв. м.
Спорната площ попадала в разширението на ул. „ ****“, но уличната регулация
предвиждаща разширение на улицата не е приложена по отношение на имот ИД № ****
по КК.
Административният адрес на имот пл. № **** към момента на одържавяване е
ул. „ *****“ № ***, а към настоящия момент е с № *** по КК и е на адрес ул. „******“
№ *.
Имот ид № ****** по КК на гр. П. не бил застроен и по границите му е
построена лека ограда от метални колове и мрежа върху бетонов цокъл. За ограда
е издадено разрешение № **** г. на Е. Н. и др. Имотът се ползвал с
предназначение открит паркинг.
Сграда с ид № ******* е масивна жилищна сграда изградена около 1940 г.;
сграда с ид № **** е кафене с разрешение за ползване от ***** г. и сграда с ид
№ ******** е ателие за видеокасети.
Процесните 30 кв. м., посочени в приложение № * били извън границите на
имот № ** по плана от 1906 г., както и извън границите на имот № ***с площ от
117 кв. М., ведно с придаваемата част от 62 кв. М. Процесните 30 кв. М.
попадали в границите на закупените от Д. К. с крепостен акт № **** г. 84 кв. М.
В приложение № *** към експертизата върху извадка от КК били нанесени границите
на претендираните 30 кв. М., закупени като общинска собственост.
В с. з. вещото лице допълва, че процесните 30 кв. М., една част навлизали в
строежа на новопостроеното кафене. На приложение № *** те попадали в имот по КК
№ ****.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
и гласни доказателствени средства, както и от заключението на назначената по
делото съдебнотехническа експертиза.
Съдът дава пълна вяра на посочените писмени доказателствени средства, тъй
като същите са последователни, допълващи се и вътрешнологични. Не са налице данни,
които да внасят съмнение в тяхната доказателствена стойност.
По отношение на представените решения на административните съдилища и
заповеди, както и останалите писмени доказателствени средства, които не са
взети предвид, съдът намира, че са неотносими към материалноправния спор,
засягащ правото на собственост на 30 кв. м. Тези документи в случая не
изясняват правнорелевантните факти, както и дали регулацията при тогава
действащия ЗТСУ е приложена или не.
При анализиране на показанията на свид. К. съдът е взел предвид само
относимата към спора част за появата на кафето и намиращия се пред него площник.
В тази част показанията съответстват на представеното заключения и на нея съдът
дава вяра. В останалата част показанията са неотносими към правния спор, а по
отношение местонахождението на имота, показанията не са кредитирани, тъй като
противоречат със събраното по делото заключение. Свидетелката сочи, че имотът
се намира на „***“ на приложение №*, на ъгъла на двете улици. Това, както става
ясно от изявлението на вещото лице не е така, тъй като кафето се намира там
където е „** и **“ на приложение *.
Съдът дава пълна вяра на заключението на назначената съдебнотехническа
експертиза, тъй като същата е обективна, пълна и последователна при изясняване на
връзките между фактите, и е изгответна от компетентно вещо лице.
Представените частни заключения и такива от приключили производства, не са
назначени по настоящото дело по реда на ГПК, поради което са недопустими и
съдът не е градил фактическата обстановка въз основа на тях.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е допустим, осъдителен иск по чл. 108 от ЗС за осъждане на Община
Пловдив да предаде владението върху 30 кв. м., които попадат в имот по КК № ****.
Възражението на ответника за недопустимост на иска, тъй като не е процесуално
легитимиран да отговаря по него, е неоснователно, тъй като ищецът с твърденията
си определя процесуалната легитимация на ответника, а дали отговаря на обективната
действителност, е факт, който е свързан с материалноправната му легитимация, т.
е. с основателността на иска.
Съдът констатира, че не са налице други процесуални пречки / сила на
присъдено нещо/, които да обусловят недопустимост на предявения иск. Спорът за
правото на собственост върху процесните 30 кв. м. е воден срещу П. В., Е. Н., К.
Н. и И. М., но не и срещу О. П., поради което не е налице субективен идентитет
между двата иска.
Възраженията на ищцата за обявяване за нищожни на констативните нотариални
актове, с които горепосочените лица се легитимират като собственици на имот № ****,
съдът намира за неоснователни, тъй като не се установяват опорочаващи формата и
правния предмет факти. Констативните нотариални актове подлежат на отмяна при
успешно провеждане на положителен установителен иск срещу лицата, които се
ползват от тях, т. е. след оборване на верността на правния извод, направен от
надлежния нотариус. В случая ответникът О. П. изрично твърди, че не е носител
на правото на собственост и не владее имота, т. е. не се полза от тях, поради
което е безпредметно такова разглеждане.
За успешното провеждане на ревандикационния иск е необходимо ищцата в
условията на пълно и главно доказване да установи, че е собственик на спорните
30 кв. м., попадащи в имот № ***, на въведеното правно основание, както и че
ответникът владее тази част към настоящия момент. В тежест на ответника е да
докаже, че владее на правно основание. Тези предпоставки, визирани в нормата на
чл.108 ЗС, трябва да са налице кумулативно.
В конкретния случай съдът намира, че нито една от визираните предпоставки
не е налице, макар липсата на първата да е достатъчна за отхвърляне на
предявения ревандикационен иск. Ангажираните от ищцата доказателства и
проведеното от нея доказване не създават сигурно убеждение, че спорните 30 кв.
м. са възстановени още през 1994 г. За периода до 1994 г. са налице няколко
изменения на плановете на „*****“ П…, които безспорно се установяват от
заключението на вещото лице. Именно от него се установява, че е възможна такава
конфигурация при която спорната площ да е попадала в закупените 84 кв. м. от
1896 г., но в приложения план от 1906 спорната площ не попада нито в тези 84
кв. м., нито в 117 кв. м. Тоест не е категорично, че същите са спадали към
имота, който правоприемнците на Д. Л. К. са притежавали преди закупуването му
от него. С последващите изменения на плановете, границите на имот, с настоящ № ****,
съвпадали, съвпадали с тези от плановете от 1965 г. и 1973 г. Спорните 30 кв.
м. по настоящем попадат в северната част на имот № ***, собственост на други
лица, различни от ответника, и същите са били предвидени като придаваема част
към имота още преди 1970 г. / с плана от 1906 г./ По отношение на тази част е приложена
регулацията по реда на чл. 33 от ЗТСУ (отм.), но за различни от ответника лица.
Незаконосъобразността на заповедите не опорочава този способ, а евентуално би
породила отговорност, която се търси по друг нормативен ред.
В петитума е посочено и като основание придобивна давност за периода от
1975 г. до 2002 г., но в обстоятелствената част по отношение на спорната площ
от 30 кв. м. е посочено, че достъпа до построеното кафе през 1996 г. е била именно
през тази площ. Твърденията за построяването му и съществуването му са верни,
тъй като са безспорно подкрепени от показанията на свид. Кискинова и
заключението на вещото лице. За периода обаче от 1996 до 2002 г. не се установява
владението на ищцата, тъй като спорната площ е използвана от посетителите на заведението.
Поставянето на маси не установява фактическа власт с намерението за своене от
страна на ищцата, а само съизволителни действия, временна възможност за достъп
до заведението от трети лица.
С оглед гореизложеното, предявеният иск по чл. 108 от ЗС за осъждане на О.
П. да предаде владението върху спорните 30 кв. м., е неоснователен, тъй като
ищцата в условията на пълно и главно доказване не се легитимира като носител на
правото на собственост върху тази част от имот № *** и същевременно тя не се
владее от ответника. Ето защо, предявеният ревандикационен иск е недоказан в
своето основание, поради което следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва
да понесе отговорността за сторените от ответника разноски, поради което следва
да бъде осъдена да заплати сумата от 200 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Ръководен от горното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.Д.К., ЕГН ********** ***, ЕИК ********* иск
с правно основание чл.108 от ЗС, за осъждане на ответника да предаде на ищцата
владението върху 33,70 кв.м., при граници по точки № 1,2,3,4 в приложение № 10
от назначената съдебнотехническа експертиза, които попадат в нереализираното
разширение на ул. „****“ към имот ид № **** по КК на гр. П., на основание
нотариален акт № ***** г., съдебно решение по делба, чрез възлагане, наследство
по закон и завещание, покупка и въз основа на придобивна давност, упражнена за
периода от 1975 г. до 2002 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Ф.Д.К., ЕГН ********** ***, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата в
размер на 200 лв., представяваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Препис от решението да се изпрати на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: