МОТИВИ по НОХД № 3396/2016 година по описа на СНС, XVI-ти наказателен състав
Специализираната прокуратура е
внесла в СНС обвинителен акт срещу:
Н.Ц.Ц. – роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование,
не работи, постоянен адрес:***,
настоящ адрес:***, ЕГН:**********
за това, че: за периода от края
на месец март 2014година до 29.07.2014г. на територията
на гр. В. е участвал в организирана престъпна група, ръководена от Николай Спасов
Тошев и участници Г.Г.М., Н.Ц.Ц. и И. С.Г., като групата е създадена с користна цел и с цел да
върши престъпления по чл.354а ал.1 и а.2 НК- без надлежно разрешително
да придобива, държи и разпространява високорискови наркотични вещества-марихуана, кокаин и хероин-
престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК.
В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че
поддържа повдигнатото
обвинение срещу подсъдимия Н.Ц.Ц. за посоченото по-горе престъпление, като счита, че събраните
в хода на съдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства подкрепят фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт и обвинението е доказано по нужния несъмнен и категоричен начин.
По отношение на наказанията прокурорът счита, че при преценка на конкретната
степен на обществена опасност на подсъдимия Н.Ц.Ц. за престъплението
по чл.321 НК следва да му бъде наложено наказание към минимума на законопредвидената санкция, а именно около една година
лишаване от свобода.
Адвокат Н. като защитник на подс. Н.Ц.Ц. счита, че подзащитния му следва да бъде оправдан, тъй като от показанията
на анализираните от защитника свидетели става ясно, че всички те говорят за
период, различен от инкриминирания.
Подсъдимият Н.Ц.Ц. за лична защита
твърди, че поддържа изложеното от защитника си.
При последната си дума към съда подсъдимият
моли да бъде оправдан.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установена следната фактическа обстановка:
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В периода
2005 до м. март 2014г. подс. Н.Ц. /с прякор „Ч******“/ е поддържал връзки и
отношения с Н. С. Т.- Ч******* и Г.Г.
.- Ж… както и с други лица на територията на гр. В. във
връзка с разпространение на наркотични вещества. Подс.
Н.Ц. е осъждан със споразумение от 17.06.2009г. за престъпление по чл.321 ал.3
т.2 вр. ал.2 НК –за участие в ОПГ за периода от м.септември 2004 до месец
януари 2005г. в гр. В. с цел да върши престъпления по чл.354а ал.1 и ал.2 НК и
по чл.253 НК-пране на пари с ръководител В. Х.Д. и участници Р. И. . и други
неустановени лица. Спрямо подс. Н.Ц. е повдигнато обвинение с внесен
обвинителен акт, въз основа на който е образувано нохд
по описа на СНС 9 състав за престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр.
ал.2 НК- за това, че за времето от неустановена дата в началото на м.януари
2004г. до 21.01.2015г. в гр. В. и страната е участвал в ОПГ-структурирано
трайно сдружение на повече от три лица с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три
години по чл.115, чл.129, чл.128, чл.143 и чл.131 НК с ръководител Р. К. и
участници Н.Ц., .Н.С.Т., Г. Г. .М., Н. Ж.И., М.С.М., Д.С.М., П. К.Б. и Х. Г. Г.,
като групата е създадена с користна цел-получаване на доходи от престъпна
дейност.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа
на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдържащи се в:
1.
показанията на свидетелите:
Съдебното производство е
проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.1 НПК, при което
по искане на защитата и подсъдимите в хода на съдебното следствие са разпитани
свидетелите: свидетел с тайна
самоличност №103 и защитения свидетел Д.С.М.. Показанията на св. М. от ДП са прочетени в хода на съдебното
следствие, поради наличие на съществени противоречия
относно периода и други обстоятелства, след което съдът е продължил с разпита на свидетеля. В съдебно заседание от
26.02.2018г. подсъдимият и
защитниците му са се отказали от разпит на св. М.М. и
А.А. като са направили изявление, че са съгласни
техните показания от ДП дасе ценят както на
останалите свидетели по чл.371 т.1 НПК.
При постановяване на присъдата си
съдът се е съобразил с разпоредбата на чл. 371 т.1 НПК, изр.1 НПК, даваща
възможност на съда в случаите, когато подсъдимите и защитника им са дали съгласие
да не се провежда разпит на всички или някои свидетели, при постановяне
на присъдата съдът непосредствено да ползва съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения от досъдебното производство. С оглед изявеното
съгласие на подсъдимия Н.Ц.Ц. и защитниците му
–адвокат Н. и адвокат Н., съдът е
разгледал всички показания на свидетелите от ДП, както следва:
Разпитът на свидетел с тайна самоличност №104 от 2.10.2014 от ДП пред съдия по
реда на чл.223 НПК съдът счита, че е проведен според изискванията на НПК, но
същият е несъотносим към обвинението по делото, тъй
като свидетелят в показанията си никъде не споменава подс. Н.Ц.. Единствено в
разпита на св. №104 от 28.01.2015г., проведен непосредствено преди
разпознаването по снимки на подс. Н.Ц., свидетелят твърди, че познава Ц. от
2007-2008г. във връзка с психологическия натиск да започне да работи за
„тяхната“ организация, свързана с разпространението на наркотични в гр. В.,
като посочва, че подс. Ц. е „наравно с „Ч********“ в изградената към него
момент организация“.
Показанията на останалите свидетели,
съдът намира за проведени при спазване на изискванията на НПК, но само една
част от тях съотносими към предмета по делото. За подсъдимия
Н.Ц. говорят свидетел с тайна
самоличност №96, св. А.И.А. в
разпита от 22.01.2015г. /но неговите показания се отнасят за 2005-2008г.,
когато майка му- Е.И.Я. е била изнудвана от „Ч*******“, „П******“, „М******“ и
„Ч******“ и от С.Ч. да продава наркотични вещества за тях/; св. М.С.М. в разпита от 22.01.2015г. говори
за ОПГ, в която участвал подс. Н.Ц. заедно с Н.Т.- Ч., Р. К.- Р.Ч., М.- Н. Ж.И.,
П., Ж., Т., П. Б.- П., но за периода 2003-2004г. до 2010г.; св. Д.С.М. в разпита от ДП от
22.01.2015г. и от 23.01.2015г. също говори за дейността на посочените от брат
му-св. М.М., лица, но периодът е от 2006г. до 2013г.
По същия начин св. Д.М. в разпита в съдебна фаза твърди,че познава подс. Н.Ц. и
е бил с него в ОПГ в периода 2008-2009г., за която са осъдени заедно с Н.Т.-Ч..
Както бе посочено по-горе свидетел №103 е разпитван на ДП и в
съдебна фаза-в никой от двата разпита обаче свидетелят не говори за подс. Н.Ц.,
поради което съдът преценява неговите показанията като несъотносими
към обвинението на подсъдимия Ц..
По същия начин е и преценка на
съда относно показанията на св. Р.Н. Н.
от 30.07.2014г. -като несъотносими към предмата по делото, тъй като свидетелката не споменава
подс. Н.Ц..
Съдът не кредитира показанията на св.
Д.Й.И., не защото в тях не се споменава подс. Н.Ц., а защото самият
свидетел твърди, че разказаното от него е по оперативна информация. Съгласно трайноустановената съдебна практика показания на свидетели,
чийто източник не може да бъде проверен, не могат да бъдат ползвани при постановяване на
присъдата, въпреки, че тяхното съдържание е относимо
към повдигнатите обвинения и за двамата подсъдими. По същия начин следва да
бъдат изключени и показанията на св. К.
Л.Т.от 17.11.2014г., тъй като свидетелят твърди, че в началото на м. май
2014г. в ТДНС В. е постъпила оперативна информация, която възпроизвежда в
протокола за разпит. Въпреки,че св. Т. споменава подс.
Н.Ц. /с прякор „Ч******“/ по гореизложената причина, показанията на този
свидетел са изключени от доказателствената маса по
делото.
2.
Съдът кредитира проведените в хода на разследването разпознавани,
обективирани в протокол за разпознавания от свидетел с тайна самоличост №96 и
№104 на подс. Н. Ц. и на други лица. Въпреки, че извършените разпознавания по
делото са по снимки, съдът приема, че са спазени изискванията на НПК за
провеждане на това процесуално-следствено действие, тъй като са извършени
разпити на разпознаващите свидетели непосредствено преди самото разпознаване и
от друга страна, разпоредбата на чл.171 ал.4 НПК допуска разпознаване по снимки;
3.
Всички протоколи
за претърсване и изземване и за обиск по реда на чл.161 и чл.164 НПК
отговарят на изискванията на НПК и за всеки един от тях е налице съдебен
контрол, видно от приложените по делото определения на СНС, поради което следва
да се кредитират изцяло; По същия начин следва да се ценят и протоколите за
доброволно предаване предвид разпоредбата на чл.159 НПК.
4. експретизите по делото са извършени по правилата на НПК и следва да бъдат
кредитирани изцяло:
- ФИЗИКО-ХИМИЧНИ ЕКСПЕРТИЗИ от
1.09.2014г.
- СЪДЕБНО-МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА от 1.10.2014г.
5. фактическата обстановка, изложена по-горе се установява и от свидетелството за съдимост на подсъдимия и останалите писмени доказателства и доказателствени средства.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от
ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е признал подсъдимият Н.Ц.Ц. за невинен за това, че за периода от края
на месец март 2014година до 29.07.2014г. на
територията на гр. В. е участвал в организирана престъпна група, ръководена от Н.С.Т. и участници Г.Г. М., Н.Ц.Ц. и И. С.., като групата е създадена с користна цел и с цел да върши
престъпления по чл.354а ал.1 и а.2 НК- без надлежно разрешително да придобива, държи
и разпространява високорискови
наркотични вещества-марихуана,
кокаин и хероин, поради което го е оправдал
за престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК.
По делото липсват каквито и
да е доказателства относно дейността на подс. Н.Ц.Ц.
за инкриминирания период- от края на месец
март 2014година до 29.07.2014г. Разпитаните по делото свидетели, чийто показания съдът е кредитирал,
излагат твърдения за предходен период, но не и за 2014г. Свидетел с тайна
самоличност №104 в разпита от 28.01.2015г. на ДП говори за дейността на подс. Н.Ц.
в периода 2007-2008г. Макар, че показанията на този свидетел се отнасят за ОПГ
за разпространението
на наркотични вещества в гр. В., периодът на групата е различен от този по повидгнатото обвинение. Отделно от това, свидетелят говори
за Н. Т. –„Ч******“ и „Ж.“-Г. М., но не и за третия участник според обвинението
и И. Г.. Свидетел с тайна самоличност №103 нито на ДП, нито в съдебна фаза, не
споменава подс. Ц.. Свидетел с тайна самоличност №96 излага твърдения за ОПГ с
ръководител Н.Т.-„Ч*******“ и Г. .-„Ж******“, Н.Ц.-„Ч******“, както и с „Б*****“
и „М*****“, Р. К.- Р****, .Е. и други лица, но показанията на този свидетел се
отнасят за периода от 2005-2006г.до месец март 2014г. Дори и да се приеме, че
показанията на св. №96 се отнасят частично и за инкриминирания период, следва
да се отбележи забраната по чл.124, вр. чл.141
„Обвинението и присъдата не могат да се основават само на показания на
свидетели с тайна самоличност“. В настоящото наказателно производство няма
други доказателства /а настоящият съдебен състав приема, че и доказателствата в
показанията на св.№96 не се отнасят за инкриминирания период/, които да са в
подкрепа на обвинението спрямо подс. Н.Ц..
Показанията на св. А.И.А. касаят
периода 2005-2008г., в който Е.И.Я. е била изнудвана от „Ч*****“, „П*****“, „М*****“
и „Ч*****“ и от С.Ч. да продава наркотични вещества за тях. Показанията на св. М.С.М.
от 22.01.2015г. са за дейността на ОПГ,
в която участвал подс. Н.Ц. заедно с Н.Т.-„Ч******“, Р.К.-„Р***** Ч****“, М****-
Н.Ж. И., П****, „Ж****“, „Т*****“, П. Б.-„П***“, но за периода 2003-2004г. до
2010г. По същия начин последният свидетел по делото, който споменава подс. Н.Ц.-св.
Д.М., твърди, че е бил с подсъдимия в ОПГ, но за периода 2008-2009г., за която
са осъдени заедно с Н.Т.-Ч*****. За 2014г. свидетелят Д.М. твърди, че не знае
дали Н.Ц. е учствал в организацията на Ч****, тъй
като самият свидетел е отказал на предложението на Н.Т. да участва в
организацията тогава. Показанията на св. Р.Н.. от 30.07.2014г. са несъотносими къмпредмата по
делото, тъй като свидетелката не споменава подс. Н.Ц. изобщо.
Предвид липсата на доказателства относно инкриминирания
период- от края
на месец март 2014година до 29.07.2014г. съдът намира за безпредметно да коментира признаците на
ОПГ и дали е налице участие от страна на подс. Ц. в организирана престъпна
група в посочения период 2014г.
Предвид изложените съображения
съдът е признал подс. Н.Ц.Ц. за невинен за престъплението по чл. 321, ал.3, т.2, вр. ал.2 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.190 НПК предвид признаването на
подс. Н.Ц.Ц. за невинен по повдигнатото спрямо него
обвинение, разноските по делото в размер на 290.59лв. /двеста и деветдесет лева
и петдесет и девет стотинки/ остават за сметка на държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
СЪДИЯ: