Р
Е Ш Е Н И Е
№ 249
гр. Кюстендил, 11.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - КЮСТЕНДИЛ, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди
двадесет и втора година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ДЕСИСЛАВА
ТАБАКОВА
с участието на секретар: Ирена Симеонова и в присъствието на прокурора:
Марияна Сиракова, като
разгледа докладваното от съдия Табакова КАНД
№ 225/2022г., за да се
произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, срещу решение № 139/16.06.2022
г. на Районен съд - Кюстендил, постановено по а.н.д. № 1406/2021 г.
В
касационната жалба се развиват съображения за незаконосъобразност на съдебния
акт, представляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1,
т. 1
и т. 2 от НПК. Иска се отмяна
на решението на въззивния съд и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответната
страна – ЕТ „Й.К.– Д.“*** изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли решението на Районен съд - Кюстендил да бъде оставено в сила.
Заключението на прокурора от Окръжна прокуратура - Кюстендил е за
неоснователност на касационната жалба.
Настоящият касационен състав на Административен съд – Кюстендил, като
прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Предмет
на касационно оспорване е решение № 139/16.06.2022 г. на Районен съд -
Кюстендил, постановено по а.н.д. № 1406/2021 г., с което е отменено наказателно
постановление № 528804-F552486/30.07.2020 г. на началник отдел "Оперативни
дейности" – София в ЦУ на НАП, с което на ЕТ „Й.К.– Д.“*** е наложено
административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лв.,
на основание чл. 185, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДДС за нарушение на
чл. 31, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ.
Въззивният съд е формирал извод за незаконосъобразност на оспореното
наказателно постановление, приемайки че са допуснати съществени процесуални
нарушения във връзка с описанието на нарушението и приложимата санкционна норма,
както и липса на посочени от фактическа страна на всички обстоятелства,
относими към съставомерните елементи на нарушението, а именно не е посочена
дата на извършеното нарушение. Приел е също маловажност на извършеното
административно нарушение.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
Производството пред въззивния съд е
започнало по жалба на ЕТ
„Й.К.– Д.“*** против наказателно
постановление № 528804-F552486/30.07.2020 г. на началник отдел "Оперативни
дейности" – София в ЦУ на НАП. При извършена проверка на 08.01.2021 г. в търговски обект
стопанисван от ЕТ
„Й.К.– Д.“ - кафе
аперитив, находящ се в гр. Кюстендил, ул. "Б." № **, е установено,
че от въведеното в експлоатация фискално устройство, ИН на ФП № 64012144,
регистрирано в НАП под № 4294387 от 01.07.2019 г. е издаден фискален бон № 5581
от 09.08.2020 г. на стойност 10051,50 лв., който не е сторниран. Изискана е
информация за лицето или фирмата, извършило това плащане, както и за
предприетите действия в случай на операторска грешка при въвеждане на
стойността на извършената продажба. В срок до 07.09.2020 г. не е извършена
сторно операция при операторска грешка, поради което е направен извод, че едноличният
търговец не е изпълнил задължението си по чл. 31, ал. 4,
изр. първо от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, а именно за извършване на сторно
операция при операторска грешка до 7-о число на месеца, следващ месеца, в който
е допусната грешката. Съставен е протокол за извършена проверка № 0460485, серия АА. Въз основа
на него за констатирано нарушение по чл. 31, ал. 4 от Наредба Н-18/13.12.2006
г. е съставен и АУАН № F586740/21.01.2021 г., а въз основа на него е издадено
процесното наказателно постановление.
Обоснован е изводът на Районен съд - Дупница за наличие на съществени процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, водещи до неговата отмяна. Установеното при проверката е квалифицирано като нарушение по чл. 31, ал. 4, изр. първо от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, която разпоредба гласи, че сторно операция при допусната операторска грешка се извършва до 7-мо число на месеца следващ месеца, в който е допусната грешката, а разпоредбата на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС урежда правомощие на Министъра на финансите да издава наредба, като в т. 1 до т. 8 е посочено какво точно се определя с подзаконовия нормативен акт.
Приложената от административнонаказващия орган санкционна норма на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Съобразно изречение второ на посочената норма, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкцията по ал. 1, които са в размер от 500 лв. до 2000 лв. за едноличните търговци и юридическите лица. Нормата съдържа в себе си две възможности за санкциониране, като разграничителният критерий е дали нарушението е довело до неотразяване на приходи или не.
Въз основа на анализа на разпоредбите на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, се достига до
извод, че за да се наложи на едноличен търговец или юридическо лице имуществена
санкция в размерите по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, следва
нарушението да е довело до неотразяване на приходи и този факт да е елемент от
фактическия състав на административното нарушение, като същия подлежи на
установяване и доказване от административнонаказващия орган. След като е избрал да наложи глоба на
основание чл. 185, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДДС, административнонаказващият
орган е дължал да докаже, че конкретното нарушение не е довело до неотразяване
на приходи. То трябва да бъде изследвано,
установено и доказано от административнонаказващият орган, за да е ясно коя от
хипотезите приема за осъществена и основателни ли са изводите му. Същото е
задължително както за осъществяване на защита от санкционираното лице, така и
за реализиране на контрол за законосъобразност от страна на съда.
В настоящия случай, такова доказване в хода на административнонаказателното производство и пред въззивния съд не е проведено, нещо повече - в АУАН, поставил началото на производството, и в наказателното постановление, което го финализира, изобщо липсва констатация, че допуснатото в случая нарушение не е довело до неотразяване на приходи. Липсата на такава констатация представлява липса на елемент от фактическия състав на приложимата правна норма, което винаги и безусловно представлява съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 57, ал. 1 т. 5 от ЗАНН, безалтернативно налагаща отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
За пълнота на изложеното, съдът не споделя изводите на районния съд за липса на посочена дата на извършеното нарушение. По делото безспорно е установено, че в резултат на операторска грешка е издаден ФКБ с № 5581/09.08.2020 г. в размер на 10051,50 лв. Датата на издаване на ФКБ е 09.08.2020 г., а месеца следващ месец август е месец септември 2020 г. до 7-мо число, т. е. до 07.09.2020 г. наказаното лице е следвало да извърши сторно операцията, с което да отстрани допусната грешка, което не е изпълнено. В този смисъл датата на нарушението е определяема от посочените данни в обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление, поради което не може да се приеме, че липсва дата на нарушението във фактическата обстановка.
Неправилни са изводите за приложимост на „маловажен случай“, доколкото фискалните правоотношения са особено значими и са с по – висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения.
Като краен резултат, касационната инстанция счита, че като е отменил наказателното постановление, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Кюстендил,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 139 от 16.06.2022 г., постановено по а.н.д. № 1406/2021 г. по
описа на Районен съд - Дупница.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: