Решение по дело №2955/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви към Решение № 479, постановено на 12.08.2021г. по
н.а.х.д. № 2955 по описа на Районен съд – Варна за 2021г.:
Варненска районна прокуратура е внесла предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание на Т. Н. Н. за това, че на 02.10.2017 г. в гр. Варна, пред служител на
сектор „ПП“ - ОД МВР - Варна, потвърдил неистина в писмена декларация по
чл.17 ал.1 от ПИБДС и по чл.160 от Закона за движение по пътищата, която
се дава пред орган на властта - Началник сектор „ПП" - ОД МВР - Варна за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства - като заявил, че
установил липсата на СУМПС - БГ № *********, тъй като същото е изгубено,
а в действителност документът бил отнет от контролните органи на Р.
Германия за нарушаване разпоредбите на немското законодателство –
престъпление, квалифицирано по чл. 313, ал.1 от НК, за което в конкретния
случай са налице основанията за освобождаване от наказателна отговорност
по чл.78а НК.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за откритото
съдебно заседание, не изпраща представител, който да вземе становище по
същество.
Защитникът на обв. Н. моли на подзащитния му да бъде наложено
наказание глоба в минимален размер
Обвиняемият Т. Н. Н., редовно призован, не се явява пред съда.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Обв. Т. Н. Н. е роден на 15.05.1987 г. в гр. Павликени, живущ в гр.
Варна, български гражданин, с основно образование, не работи, женен,
неосъждан, ЕГН **********.
Обв. Т. Н. Н. притежавал Свидетелство за управление на МПС №
********* издадено на 18.05.2012 г. от МВР – Варна, което било отнето от
обв. Н. от компетентните немски власти, поради нарушение на германското
законодателство за движение по пътищата. Обвиняемият бил санкциониран с
парична глоба и му било наложено наказание „Лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 10 месеца. СУМПС било препратено на
компетентните органи на РБ.
Въпреки че знаел, че СУМПС било отнето от представителите на
немските власти, на 02.10.2017 г. обв. Н. посетил сградата на Сектор „ПП"
при ОД МВР - Варна, където пред служител при Сектор „ПП КАТ" - св. Св.
Ив. Ч., подал Декларация /л.19/ по чл. 17, ал. 1 от ПИБДС и по чл. 160 от
1

ЗДВП в която декларирал, че е изгубил документа си за самоличност -
Свидетелство за управление на МПС. След приемане на декларацията,
СУМПС било обявено за невалидно.
На 05.10.2017 г. в Сектор „ПП" ОД МВР - Варна било получено писмо
от ГД „Национална полиция" при МВР - София, ведно с приложено СУМПС-
БГ № *********. В писмото било посочено, че СУМПС издадено на Н. е било
отнето в Република Германия.
След извършен превод на изпратените документи било установено, че
с Наказателна заповед на Районен съд Папенбург от 21.062017 г., на Т. Н. Н.
било повдигнато обвинение за умишлено застрашаване на движението след
употреба на алкохол, като било отнето СУ МПС № *********. Н. бил лишен
от правото да използва СУ МПС във ФРГ. Бил наложен срок за забрана за
издаване на ново СУМПС за периода 21.06.2017 г. до 20.04.2018 г..
Видно от заключението на Съдебно - почеркова експертиза /л.16/,
ръкописният текст „Изгубено свидетелство за управление ********* валиден
02.05.12-02.05.22", в оригинала на декларация по чл.17, ал.1 от ПИБДС и по
чл.160 от ЗДВП за изгубен, повреден или откраднат документ за самоличност
от 02.10.2017 г. е написан от Т. Н. Н.. Подписът в графа „Декларатор/подпис"
в оригинала на декларация по чл.17, ал.1 от ПИ БДС и по чл.160 от ЗДВП за
изгубен, повреден или откраднат документ за самоличност от 02.10.2017 г. е
положен от Т. Н. Н..
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите, както и
от всички налични по делото писмени доказателства и експертни заключения.
Съдът кредитира всички изброени доказателства, като
непротиворечиви, последователни и достоверни и изгради убежденията си въз
основа на тях по реда на чл.378 ал.2 НПК, тъй като същите са изготвени
съобразно изискванията на НПК и са годни доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че обвиняемият Н. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 313, ал.1 НК, тъй като на 02.10.2017 г. в гр.
Варна, пред служител на сектор „ПП" - ОД МВР - Варна, потвърдил (чрез
извършване на активно действие) неистина в писмена декларация по чл.17
ал.1 от ПИБДС за изгубен, повреден или откраднат български документ за
самоличност, подадена пред орган на властта - Сектор „ПП" КАТ ОД МВР -
Варна за удостоверяване истинността на някой обстоятелства, а именно, че е
загубил издаденият му документ за самоличност - СУ МПС № *********
издаден на 18.05.2012 год. от МВР - Варна.
Посочената декларация е нарочно предвидена от законодателя именно
за доказване на обстоятелства, които трудно биха могли да бъдат установени
2

без участието на собственика на конкретното МПС. Поради това и е
регламентирано установяването на същите чрез попълване на декларация от
титулярите на съответните СУМПС.
Тези декларации са дадени пред надлежен орган на власт - служител
на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Варна и удостоверяват по
съществото си неистински обстоятелства (доколкото по делото са установени
други причини за липсата на документите у правоимащия ги водач), което
обосновава съставомерността на деянието от обективна страна.
От субективна страна обв. Н. е извършил деянието при форма на
вината пряк умисъл, установяващ се по категоричен начин от естеството на
неговите действия – знаел е, че по закон има задължение да попълни в
нарочните декларации обстоятелства, съответстващи на действителните
обстоятелства, но избрал целенасочено да не стори това.
Съдът намира, че правилно в случая ВРП е преценила, че са налице
предпоставките на чл. 78а НК за освобождаване на обвиняемия Н. от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – за
престъпление по чл. 313, ал.1 НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или с глоба от сто до триста лева, престъплението е на
просто извършване и не визира настъпването на съставомерен резултат, т.е. от
деянието не са настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Обвиняемият към момента не е осъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV, глава осма от НК.
При определяне на конкретното административно наказание, което
следва да се наложи на обв. Н., съдът отчете като смекчаващи отговорността
му обстоятелства изразеното съжаление за извършеното на досъдебното
производство, както и оказаното съдействие на разследването.
Съдът прецени, че в конкретния случай следва да наложи
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, а именно
минималния предвиден такъв с оглед необходимостта от реализиране на
целите на индивидуалната превенция.
По отношение на сторените по делото разноски, на основание чл. 189,
ал.3 НПК същите следва да бъдат възложени в тежест на обвиняемия. За
пълнота съдът следва да посочи, че същите са в общ размер на 111,11 лева,
дължими по сметка на ОД на МВР.
Воден от изложеното, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Номер на акта:	479
Дата:	12 август 2021 г. (в сила от 28 август 2021 г.)
Съдия:	Теодора Шишкова

Дело:	20213110202955
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	23 юли 2021 г.

Решение по дело №2955/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите