гр. Бургас, 31 март 2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на петнадесети
март, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
При секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 468 по описа за 2022 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството e по реда на чл. 284 и сл. ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК.
Образувано е по
искова молба, подадена от Я.С.П., ЕГН **********, против Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" към при Министерство на правосъдието, гр.
София за заплащане на сума в размер на 7000лв., като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на 9.03.2022г. вследствие на незаконосъобразни бездействия
на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас, свързани с извозването
му от ЗО „Дебелт“ до ДКЦ „Свети Г.
победоносец“ЕООД със специализират транспорт с рег. № СА 5216 ВТ.
Ищецът твърди, че на
посочената дата, вследствие на бездействие на затворническата администрация е
бил извозен от ЗО „Дебелт“ гр.Бургас до ДКЦ „Свети Г. победоносец“ЕООД с
некачествен специализиран транспорт- без парно отопление, с дупки по пода, без
седалки, без видимост, без естествена светлина, при мръсен застоял въздух и без
предпазни колани, в резултат на което е търпял морални и физически страдания в
продължение на часове от 8.30ч. до 12.20ч.
Според него
негативните му преживявания са в резултат на унижаване на човешкото му
достойнство /транспортиране в нечовешки условия/ и излизат извън рамките на
строгост, нормална при изпълнение на наказанието лишаване от свобода
В съдебно заседание
се явява лично и с процесуален представител адв. М.. Моли иска да бъде уважен
по съображенията, изложени в исковата молба и уточнението към нея. Адв.М.
заявява, че според събраните по делото доказателства отоплителната система в
автомобила изобщо не е била пускана. Пейките са метални, а ищецът е с болки в
кръста и е нестабилен, поради което
сядането на тези пейки му вреди на здравето. Според нея, след прегледа е
установено, че той е за хоспитализация, изрично било записано от специалиста,
който го е прегледал, но вместо да го заведат в болница, където да бъде лекуван
след простуда по време на транспорта, той бил върнат в затворническото
заведение и оставен там. Поради това
счита, че е налице и физически, и емоционален дискомфорт за ищеца, които са
извън рамките нормалната строгост на закона
при лице лишено от свобода. Намира, че е налице и причинната връзка между
неговото здравословно състояние, неговото емоционално състояние и липсата на
грижа от страна затворническата администрация да му се осигурят нормални
условия за придвижване до болница и обратно.
Ответникът по иска -
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на
правосъдието гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г.,
намира исковата претенция за неоснователна и недоказана, поради което следва да
бъде отхвърлена. Счита, че не е налице незаконосъобразно поведение на
затворната администрация Бургас по повод конвоирането, коментирано по предмета
на делото. Не са установени каквито и да било неблагоприятни последици от
самото конвоиране. Обръща внимание и че предвид краткото времетраене на самото
конвоиране, липсва минимален период на въздействие, тоест интензитет на
въздействие, за да се приеме, че кореспондира с хипотезата на чл. 3 ЗИНЗС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки,
в които аргументира позицията си по спора.
Представителят на
Окръжна прокуратура Бургас намира исковата претенция за неоснователна. Счита,
че следва да бъде отхвърлена.
I.
ФАКТИТЕ:
По делото няма спор,
че на процесната дата ищецът изтърпява наказание лишаване от свобода в
ЗО“Дебелт“ към Затвора гр.Бургас.
На 9.03.2022г.
началникът на сектор ЗО“Дебелт“ издал
Заповед №125 за обезпечаване на сигурността при конвоиране на л.св. Я.С.П. за
външен лекар от ЗО“Дебелт“ до Затвора гр. Бургас и Военна болница на същата
дата в 9.00ч.
Със заповедта били
определени маршрут за движение и резервен такъв, както и лицата, които ще
извършват превоза както следва: водач на специализиран автомобил Ивеко „Дейли“,
с рег. № СА 5216ВТ- мл. инсп. Г. Х.;
конвоиращ и старши на конвоя мл. инсп. Х.Х..
Конвоирането било
осъществено и на 9.03.2022г. на ищеца бил извършен медицински преглед. Според
представения по делото амбулаторен лист била поставена диагноза „увреждания на
междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с ради“
и препоръчана хоспиталицазия.
По делото е
представено свидетелство за регистрация на автомобил Ивеко „Дейли“, с рег. № СА 5216ВТ. Същият е собственост на
ГД“ИН“ гр.София и представлява специализиран автомобил.
Според справка,
подписана от началник на група НОД в ЗО „Дебелт“ автомобилът е оборудван за
конвоиране на лишени от свобода, получен е с наличното му оборудване и по него
не са правени конструктивни промени. С него могат да бъдат транспортирани до 12
лица. Проветряването на отсека за траспортиране на лишени от свобода се
извършва през прозорец, монтиран на вратата на отсека, с размер в отворено
състояние 30 на 30 см.
В хода на съдебното
производство е допусната и приета без възражение съдебно- техническа
експертиза.
Вещото лице е
отговорило на поставените въпроси въз основа на Изискванията за оборудване на
Специализираните автомобили по смисъла на §1 ,т.З от ДР на Инструкцията
№1/22.03.2019г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност
от служители на Главна дирекция "Изпълнения на наказанията"; Общите
изисквания за оборудване на специалните автомобили Приложение №5 към чл.13,
ал.З и извършен оглед на процесния автомобил.
Според заключението
на вещото лице, по автомобил „Ивеко Дейли” с per. № СА 5216 ВТ не е извършвано
преоборудване след датата на регистрация. По общо 14 изисквания за оборудване
на специалните автомобили Приложение №5 към чл.13, ал.З, автомобилът отговаря
на единадесет от тях, а на три не отговаря, а имено:
-Отпред пред
седалките не са монтирани метални тръби (ръкохватки), здраво захванати, без
възможност за чупене за осигуряване на по-голяма сигурност на конвоираните по
време на движение .
-Отпред на СА няма
поставено предно защитно устройство (преграда) от материал (неръждаем с
физико-механични свойства), който не реагира на зимна луга, сол с предкартерна
защита, като същото е предназначено да защити външната повърхност на СА, над
и/или под основата на бронята, в случай на удар от обект. Същото да не закрива
регистрационния номер на автомобила.
-Отзад на СА от здрав
устойчив материал няма изградена преграда (тип ролбар).
Вещото лице
констатира, че в автомобила има осветление и осигурена климатична инсталация с
възможност за циркулация на въздуха, отопление (охлаждане); в помещението за
задържани лица /клетка/ има разположени места за сядане, удобни за пътуване и
изработени от здрав материал, който не позволява разкъсване, отчупване и
отделяне на токсични изпарения при нагряване; подът в така обособеното
помещение е изграден от устойчива на триене материя, да може бързо да се
почиства и дезинфекцира, да не позволява запалване при нагряване, да не
позволява повдигане и скриване на предмети и че всички детайли и възли са
обезопасени против нараняване.
В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че липсата на монтирани пред седалките метални тръби
(ръкохватки) не е животозсастрашаваща. Според него, наличието на колани спасява живота, а не парапетът. С
парапета може да стане обратното, може да си удари главата в него. Наличието на
колани в автомобила не е предвидено. Посочва, че пейките в автомобила са
неподвижно закрепени. По изискване те трябва да са от негоряща материя, против
счупване. Точно такива трябва да бъдат. Пейките отговарят на изискванията на
Наредбата.
По отношение на пода
в автомобила обяснява, че същият е гофриран, а не решетка. Няма дупки по пода.
Долу е здрав под, метален. Твърди, че отоплителната система в автомобила е
налична и работеща.
По делото в
качеството на свидетели са разпитани лицата Г.Е.Д. и Х.С.Х..
Свидетелят Д.
заявява, че с Я.С. се е запознал на 9.03.2022г., когато е трябвало да го
преместят Затвора гр.Бургас в ЗО“Дебелт“. В конвойния автомобил го качили към
11,30ч. Там бил и ищецът, който треперел защото било студено. Същият бил
облечен с яке и пуловер. С. обяснил, че бил на лекар и цял ден са го държали в
конвоя, в който няма парно. Свидетелят твърди, че на пода на конвойния
автомобил имало дупки, имало и ръждясал участък, който като настъпиш може да
пропаднеш, не се проветрявало. Вътре се сядало на пейки, без предпазни колани.
На посочената дата поискали от конвоиращите да пуснат парното, защото и на
двамата им било студено, но те не го сторили. Обяснява, че е виждал ищеца след
9.03.2022г., тъй като двамата били в общ коридор. В продължение на седмица
същият боледувал (имал кашлица и сополи), не бил добре.
Свидетелят Х.
обяснява, че процесния автомобил разполага с отоплителна система. Осветява се
при отваряне на вратата. По време на транспортирането лишените от свобода са с
белезници. Вътре в автомобила няма средства, с които транспортираните да бъдат
фиксирани към седалките. Когато се извеждат лица от автомобила се извеждат
всички, защото няма служител, който да остане в автомобила.
II. ПРАВОТО:
Искът е процесуално
допустим.
Твърдят се
неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на
служители на ответника- извозване на
ищеца от ЗО „Дебелт“ гр.Бургас до ДКЦ „Свети Г. победоносец“ЕООД с некачествен
специализиран транспорт- без парно отопление, с дупки по пода, без седалки, без
видимост, без естествена светлина, при мръсен застоял въздух и без предпазни
колани, в продължение на часове от 8.30ч. до 12.20ч. на 9.03.2022г.
Разпоредбата на чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения
на чл. 3.
Според чл. 285, ал.
1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се
разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284,
ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в
случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище София, съгласно чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра
на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са
нейни териториални служби (чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС). За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация, следва да отговаря
юридическото лице.
При това положение, Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" има както процесуална, така и
материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск.
Както вече бе
посочено, в случая исковата защита следва да се реализира по реда на глава 7 от
ЗИНЗС.
Ето защо, за да бъде
приета основателност на иска за вреди, с правно основание чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани:
акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с който се нарушава чл. 3 от закона, настъпила, в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага
до доказване на противното, по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.
5 от ЗИНЗС, оборима презумпция и връзка
между тях.
Т. е. отговорността
на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3,
ал. 2).
Ищецът твърди, че на 9.03.2022г.
е бил извозен от ЗО „Дебелт“ гр.Бургас до ДКЦ „Свети Г.
победоносец“ЕООД с некачествен специализиран транспорт- без парно отопление, с
дупки по пода, без седалки, без видимост, без естествена светлина, при мръсен
застоял въздух и без предпазни колани, което му причинило морални и физически
страдания в продължение на часове от
8.30ч. до 12.20ч. на 9.03.2022г.
Съдът намира твърденията на ищеца
за недоказани.
Не е доказано извозване на ищеца
с некачествен специализиран превоз, така че да се приеме, че същият е бил
подложен на изтезание, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение, т.е. не е доказано нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, поради
което е неприложима и презумпцията на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС.
Според разпоредбата на чл.
250а, ал. 1 от ЗИНЗС, надзорно-охранителният състав в местата за лишаване от свобода
конвоира лишените от свобода и настанените в арестите лица с мярка за
неотклонение "задържане под стража" само от и до затворническите
общежития, поправителните домове, работните обекти и лечебните заведения по
нареждане на началника на затвора, поправителния дом, затворническото
общежитие, на началника на областната или районната служба "Изпълнение на
наказанията" или началника на арестите в съответната териториална служба,
а според ал. 2 на същата разпоредба организацията и редът за осъществяване на
конвойната дейност се определят с инструкция на министъра на правосъдието.
В изпълнение на тази законова делегация е приета
Инструкция № 1 за организацията и реда за осъществяване на конвойна дейност от
служители на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
В разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от Инструкцията е
дадена легална дефиниция на термина конвоиране "Конвоирането е отвеждане
по определен маршрут на лице/а, изтърпяващо/и наказание в местата за лишаване
от свобода (МЛС) или с мярка за неотклонение "задържане под стража".
Конвоирането се извършва от конвоен наряд, на място или при движение, ходом или
със специализиран автомобил. Конвоирането се
извършва пеша, със специализирани автомобили
или автобуси, по основни или резервни маршрути, които се определят в заповедта
за конвоиране /така чл. 5 от Инструкцията/.
Според
чл. 11, ал. 2 от Инструкцията специализираните
автомобили за конвоиране се оборудват с необходимите технически,
свързочни и помощни средства.
В правилата липсват изисквания в помещението за
конвоираните лица да има обезопасителни колани. Такива изисквания не са налични
и в приложимото законодателство, включително и европейското. Съгласно
разпоредбата на чл. 2, т. 1, б. а) от Директива на Съвета от 16.12.1991 г.
относно задължителното използване на предпазни колани и на ограничаващи
устройства за деца в превозните средства (91/671/ЕИО) "Държавите членки
изискват пътниците в превозните средства от категориите М1, N1, N2 и N3, когато
са в движение, да използват системи за обезопасяване, с които превозните
средства са оборудвани", т. е. задължението е за МПС, оборудвани с такива
колани. Горната разпоредба е транспонирана в българското законодателство с чл.
137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, съгласно който водачите и пътниците в
моторни превозни средства от съответните категории, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с
които моторните превозни средства са оборудвани. Наред с това обаче, чл.
2 от Наредба № Н-3 от 18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни
превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства,
регистрирани извън държавите-членки на ЕС или друга държава – страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, изключва приложението на наредбата за ППС, проектирани и произведени за
конвоиране на обвиняеми, подсъдими, на лица с постановена мярка за неотклонение
"задържане под стража" или на лица, изтърпяващи наказание
"лишаване от свобода". Следователно задължението за снабдяване на
специалните автомобили с предпазни колани, коакто твърди ищецът, не е въздигнато като законово
задължение, защото специалните автомобили се подчиняват на друг, различен режим.
По делото е доказано, че
процесният автомобил е получен от Затвора гр.Бургас оборудван като специален
такъв, като след това по него не са правени конструктивни промени.
Отделно
от това, заключението на вещото лице е категорично, че в
автомобила има осветление и осигурена климатична инсталация с възможност за
циркулация на въздуха, отопление (охлаждане); в помещението за задържани лица /клетка/
има разположени места за сядане, удобни за пътуване и изработени от здрав
материал, който не позволява разкъсване, отчупване и отделяне на токсични
изпарения при нагряване; подът в така обособеното помещение е изграден от
устойчива на триене материя, да може бързо да се почиства и дезинфекцира, да не
позволява запалване при нагряване, да не позволява повдигане и скриване на
предмети и че всички детайли и възли са обезопасени против нараняване. Такива
са и изискванията на специалните правила, регламентиращи начина по който следва
да бъдат оборудвани специалните автомобили. Вещото лице констатира, че
автомобилът не отговаря на три от изискванията- две от които касаят липсата на
външни елементи и едно, касаещо вътрешен елемент- липса на парапет, поставен
пред седалките за сядане.
Всъщност от
липсващите елементи само един касае пряко транспортирането на лицата (липса на парапет),
но той няма никаква защитна функция при извършване на транспортирането.
Дори да се приеме, че
на процесната дата в помещението, предназначено за конвоираните лица не е
работела отоплителната система, в резултат на бездействието на служителите,
осъществяващи конвоя, както сочи в показанията си св. Д., то отново няма да е
налице нарушение на разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС.
Според съда, не всяко
незаконосъобразно бездействие може да предпостави ангажиране на отговорността
на държавата.
Нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, въвежда законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода, като
приема за нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение и
поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Конкретните действия,
бездействия или обстоятелства следва да бъдат преценявани според отражението на
последиците от тях върху лишения от свобода, при отчитане на основните му
човешки права.
Тъй като
констатираното бездействие не е осъществило някоя от изрично предвидените с
чл.3, ал. 2, хипотези, следва да се прецени дали то е уронило човешкото
достойнство на ищеца или е породило
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Тази преценка не може
да се базира само на твърденията изложени в исковата молба. Тя следва да е предпоставена
от всички доказателства по делото.
Действително
пребиваването в хладно помещение създава известно усещане за дискомфорт, но
това пребиваване е било с относително кратка продължителност- четири часа. Ищецът
не е намирал в автомобила през цялото това време, а е бил извеждан за преглед. Неприятното
усещане не е било със значителен интензитет и продължителност, че да предизвика
чувство за незащитеност и малоценност или да е унизително за достойнството.
Що се касае до
твърденията за неудобство при пътуването- твърди седалки, липса на достатъчна
осветеност и проветривост, следва да се посочи, че в случая, при оборудване на
специалните автомобили е даден приоритет на сигурността, с оглед спецификите на
извършваната с него дейност, отколкото на комфорта.
Следва да се посочи и че при прилагане на принципа
по чл. 52 от Закона за задълженията и договорите по справедливост се определя
не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и
характера на страданието, за което се присъжда обезщетението. Не всяко
неприятно усещане или чувство и не всяка болка/страдание дават основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които
справедливостта изисква да бъдат възмездени. Съдът намира, че твърдените от
ищеца неудобства при транспортирането, ако и да са били изпитани от него, не
сочат на такива интензивни, трайни, дълбоки емоционални изживявания или
състояния, които да се определят като неимуществени вреди за физическото лице.
Освен това, твърдените състояния не се доказа да са закономерна последица от
незаконосъобразни бездействия на служителите на дирекцията, по време на
осъщественото пътуване на ищеца в специализиран за конвойна дейност автомобил.
По изложените
съображения съдът намира исковата претенция за неоснователна, поради което същата
следва да бъде отхвърлена.
Направеното искане от
ответника ГДИН – София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е
неоснователно. Тълкуването на чл. 286,
ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС предпоставя извод, че нормите са специални по отношение
на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 и чл. 143 от АПК. Липсата на
изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на
юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на
иска, означава, че такова не се дължи. Следователно, искането на ответната
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено
без уважение, като неоснователно, въпреки постановения резултат.
Мотивиран от горното,
Административен съд гр. Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Я.С.П., ЕГН **********, против
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към при Министерство на
правосъдието, гр. София за заплащане на сума в размер на 7000лв., като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди на 9.03.2022г. вследствие на
незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора
Бургас, свързани с извозването му от ЗО „Дебелт“ до ДКЦ „Свети Г. победоносец“ЕООД със
специализират транспорт с рег. № СА 5216 ВТ.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред тричленен състав на Административен съд гр. Бургас, в 14 - дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: