РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско
дело № 20211800500667 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 117/30.07.2021 г., постановено по гр. дело № 365/2021 г.
по описа на Районен съд- Елин Пелин, са постановени мерки за защита по
Закона за защита от домашното насилие спрямо молителя П. А. П., лично и
като баща на малолетните Й. П. С. П. и А.П. П. против ответницата Р. Д. Ф.
С..
На основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Р. С./майка на Й. П. П. и А.П. П./ е
задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие, изразяващо се
в принуда и отправяне на заплахи в лично качество спрямо Й. П. С. П. и А.П.
П., по време и във връзка на срещите им, както и по волята на Р. С., да се
извършват принудителни действия от страна на трети неупълномощени лица
по надлежен ред спрямо тях.
На основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН е забранено на Р. С. да приближава
жилището на П. А. П., Й. П. С. П. и А.П. П., находящо се в с. М., община Г.,
област Софийска, с изключение на предварително изрично съгласие от страна
на П. А. П., дадено чрез електронна поща, текстово съобщение или друг
общоприет начин за срок от 6 месеца.
На основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН Р. С. е осъдена да заплати глоба в размер
на 200 лева.
С оглед изхода на делото в тежест на Р. С. са възложени разноските по
1
делото.
Недоволна от постановения акт е останала Р. С., която обжалва
решението с твърдения за неговата неправилност и незаконосъобразност.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на
съдебният акт, в резултат на приетата за достоверна невярно изнесена в
молбата фактическа обстановка. Сочи се, че не са били извършени
посочените в нея актове на домашно насилие. На последно място е направено
оплакване за прекомерност на определения вид и мярка на защита, които не
отговарят на тежестта на твърдените в молбата деяния от страна на
ответницата като несправедливи и необосновани.
Отправено е искане да бъде обезсилен обжалвания акт, в частта с която
РС- Елин Пелин се е произнесъл по направеното искане за постановяване на
мерки по ЗЗДН и е издал заповед за защита относно А. и Й. П.и, като акт
постановен от некомпетентен съд. Иска се да бъде отхвърлена изцяло молбата
на П. А. П..
При условията на евентуалност е отправено искане да бъде изцяло
отменен обжалвания акт като неправилен и незаконосъобразен.
В срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН чрез пощенски оператор е постъпил
отговор на въззивната жалба, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Отправя се искане за потвърждаване на решението на РС- Елин Пелин като
правилно и законосъобразно. Претендират се съдебни и деловодни разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд, жалбоподателката се
явява и взема участие чрез назначен служебно преводач. Представлява се от
адв. А., който поддържа жалбата, моли съда да отмени обжалваното решение.
Счита, че районният съд е извършил превратен анализ на доказателствата и
не ги е оценил правилно. Намира за установено, че не са били извършени
посочените в молбата актове на домашно насилие. Претендира разноски.
Представя се списък по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият
се явява лично. Представлява се от адв. Ч., която оспорва жалбата, поддържа
депозирания отговор и моли съда да остави без уважение въззивната жалба
като неоснователна. Отправя искане за потвърждаване на
първоистанционното решение. Претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 ГПК.
Представени са писмени бележки от страна на Р. С., в които поддържа
тезата, че на процесните дати посочени в молбата по ЗЗДН, не са извършени
актове за домашно насилие от нейна страна.
Представени са писмени бележки и от П.П.. В тях е обективирано искане
за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН и е допустима, а
2
разгледана по същество е основателна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
В молбата на П. А. П., баща на малолетните Й. П. С. П. и А.П. П., от
26.03.2021 г. се твърди, че актът на домашно насилие, извършен от Р. С., е
осъществен на следните дати:
-На 16.03.2021 г., около 15.00 часа, в къщата на П.П., находяща се в с. М.,
община Г., извън определеното време за осъществяване на режим на лични
отношения на децата с майката, ответницата е направила опит да принуди
детето й- Й. П. С. П., да тръгне с нея, чрез отправянето на заплаха, че ще се
случат много лоши неща за него и баща му. В резултат на това нейно
действие малолетният Й. П. се е разстроил.
- На 17.03.2021 г., около 11.30 часа, Р. С. заедно с репортери и оператори
от Нова телевизия са отишли пред къщата на П.П., в с. М., община Г. и са
звънели многократно на звънеца. Това действие е било възприето от
малолетните й деца- Й. П. С. П. и А.П. П.. В резултат на това, те са се
притеснили, за това дали ще ги дават по телевизията, както и относно това
каква ще е реакцията на техните приятели.
- На 19.03.2021 г., около обяд, в къщата на П.П. в с. М., община Г., по
време на рождения ден на А.П. П., Р. С., е заплашвала децата си- А.П. П. и Й.
П. С. П., че ако не тръгнат с нея ще стане лошо за тях и за баща им.
- На 20.03.2021 г., около 11 часа, пред Ф. „З. з.п.а н. д.“, находяща се в гр.
С., ж.к. „Д.“, Р. С. заедно с репортери от Нова телевизия са се опитали да
вземат интервю от малолетните й деца А.П. П. и Й. П. С. П.. Децата са били
питани за това дали знаят, че са отвлечени от баща им. В резултат на тези
действия децата са се уплашили, избягали са и са се скрили в помещение в
сградата.
С молбата е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.
Съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН,
домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка. За психическо и емоционално насилие
върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие съгласно чл. 2, ал. 2 ЗЗДН.
Безспорно е, че Р. С. и П. А. П. са бивши съпрузи и родители на
малолетните А.П. П., родена на 19.03.2010 г., и Й. П. С. П., роден на
19.02.2012 година. В този смисъл са и представените по делото заверени
копия от удостоверения за раждане № .../......... г. и №.../.......... г. на район „С.“-
СО.
С определение, постановено по гр. д. № 5348/2013 г. по описа на СГС, е
одобрена спогодба между родителите, с която е постигнато съгласие
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака им
3
деца да се предостави на майката, като е определен режим на лични
отношения с бащата.
С влязло в сила решение по в. гр. д. № 117/2018 г. по описа на СОС, е
отхвърлен предявен от П. А. П. против Р. С. иск с правно основание чл. 59, ал.
9 СК за изменение на мерките за упражняване на родителските права на
децата им, определени с влязло в сила определение от 19.02.2015 г., с което е
одобрена спогодбата по гр. д. № 5348/2013 г. на Софийски градски съд.
Преди производството по в. гр. д. № 117/2018 г. по описа на СОС,
образувано по въззивна жалба срещу решение № 225 от 03.11.2017 г.,
постановено по гр. д. № 372/2016 г. на Районен съд – гр. Костинброд, да
приключи с влязъл в сила съдебен акт районният съд е постановил
определение от 06.02.2017 г., с което са определени привременни мерки -
упражняването на родителските права по отношение на родените от брака
деца съдът е предоставил на бащата, при когото е определено да живеят те на
адрес – гр. Г., ул. „П.“ № ., като е определен режим на лични отношения с
майката – всяка първа и трета събота и неделя, от 09. 00 ч. в събота до 20. 00
ч. в неделя, както и 30 дни през лятото.
С показанията на свид. Д. Д. П./служител в отдел „Закрила на детето“/
се установява, че на 16.03.2021 г. Р. С., заедно с нея и служители от РУ- Г. са
посетили дома на П. А. П., находящ се в с. М., община Г.. Проведена е среща
между Р. С. и сина й- Й. П., на която е присъствала и свидетелката П.. В хода
на срещата е проведен разговор между жалбоподателката и детето й.
Жалбоподателката С. е казала на сина си, че той и сестра му трябва да
тръгнат с нея, тъй като има издадено съдебно решение.
На 19.03.2021 г., жалбоподателката- Р. С., заедно със свид. П. и
служители от РУ- Г. отново са посетили дома на П. А. П. находящ се в с. М.,
община Г.. Майката е провела среща с двете си деца, като това е станало
отново в присъствието на свидетелката П.. Жалбоподателката е казала на
двете си деца, че трябва да тръгнат с нея. Малолетното дете- А. П.а- която е
имала рожден ден- се е разплакала. Същата е казала на майка си, че й е
съсипала празника. Поискала е всички да напуснат дома й.
От обясненията на малолетната А. П.а /11г./ се установява, че на
17.03.2021 г., пред къщата където живеят с брат й- Й. П., находяща се в с. М.,
община Г., е имало оператори и репортери от телевизията. Същите са били с
камера и са звънели продължително на звънеца. Жалбоподателката е била с
тях, като е провела разговор по телефона с П.П., в който е поискала същият да
излезе. След като не им е било отворено тя и хората от телевизията са си
тръгнали. Малолетните деца- П. А. П. и А. П.а са възприели случващото.
С показанията на свид. Т. се установява, че на 20.03.2021 г. Й. и А. П.и
са се срещнали с майка им - Р. С., в център на Ф. „З. з.п.а н. д.“, находящ се в
гр. С., ж.к. „Д.“. Срещата е протичала нормално, докато не са се появили хора
от телевизията които са били извикани от Р. С.. След като децата са излезли
от центъра, екип от телевизията е започнал да задава въпроси на баща им
като: „Вие ли сте отвлекли децата си?, Вярно ли е това?“. За да избегнат
4
въпросите на репортера, децата са избягали и са се скрили в тъмна стаичка в
центъра. Впоследствие след като децата отново са си тръгнали от центъра,
репортер от телевизията е започнал да им задава въпроси като: „Вярно ли е,
че сте отвлечени?“. Децата са се уплашили и са започнали да бягат към
колата на баща им. В това време майката на децата е гледала безучастно
случващото се.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите (с изключение
на техните оценъчните съждения), тъй като по своят характер те са
последователни и житейски логични. Тези субективни възприятия по
отношение на правно-релевантните факти са формирани пряко и
непосредствено.
От приетата Съдебно-психологична експертиза се установява, че между
децата А.П. П. и Й. П. С. П. и тяхната майка Р. С. е налице родителско
отчуждение. При детето- А. П.а, е налице тежка форма на отчуждение, докато
при детето Й. П.- лека.
В резултат на наличното родителско отчуждение, децата са развили
силни реакции на страх, уплаха и тревожност, в непознати ситуации или
ситуации които им напомнят за минали травматични моменти. По своя
характер това тяхно емоционално състояние би могло да укаже влияние
върху възприетите от тяхна страна факти и обстоятелства, както и
възможността и, същите да бъдат изразени обективно. Заключението на
вещото лице съдът приема за компетентно, обективно и обосновано.
Настоящия съдебен състав не следва да кредитира обясненията на
малолетния Й. П., доколкото същият не е навършил 10 годишна възраст към
момента на изслушването му, арг. от чл. 15, ал.1 ЗЗакрД.
На последно място настоящият съдебен състав счита, че представената
по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от П. А. П.,
действащ като баща на А.П. П. и Й. П. С. П., не следва да се кредитира. След
извършена преценка с останалата част от доказателствените източници по
делото, не може да се направи обоснован извод за това, че е бил осъществен
акт на домашно насилие на въпросните дати от ответника по молбата.
Останалите доказателства по делото като неотносими към спора съдът не
следва да обсъжда.
При така изяснените правно-релевантни факти настоящата съдебна
инстанция приема, че Р. С. не е извършила акт на домашно насилие по
смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 ЗЗДН, съобразно твърденията на молителя –
изложени в молбата му за защита фактически твърдения.
По делото се установява, че на 16.03.2021 г. и 19.03.2021 г.,
жалбоподателката- Р. С. е провела среща със своите деца А.П. П. и Й. П. С.
П., в дома им в с. М., община Г.. В хода на срещите, децата са били уведомени
от своята майка, че трябва да тръгнат с нея. Макар и от тези действия да са
възникнали определени негативни емоции у децата, то действия от страна на
жалбоподателката не следва да се определят като акт на домашно насилие.
Действията на майката, са били подтикнати единствено от нейното желание
5
за прекарване на повече време с децата си, а не са били извършени с цел те да
бъдат наранени или унижени по някакъв начин. Същото така, следва да се
отбележи, че действията освен, че са били лишени от умисъл у
жалбоподателката, за причиняване на вреда на децата си, то от обективна
страна, същите не са годни да засегнат по някакъв начин телесна
неприкосновеност, физическата цялост или психическата и емоционална
стабилност на децата.
На следващо място не следва да се квалифицират като акт на домашно
насилие и извършените действията на 17.03.2021 г., изразяващи се в това, че е
посетена къщата в село М., община Г., от жалбоподателката, заедно с
представители на телевизията. Действията на жалбоподателката С. не
представляват домашно насилие, съгл. чл.2, ал. 1 ЗЗДН. Самото действие не е
от такъв характер, за да създаде състояние на тревожност и притеснение у
децата, а съществуващото такова, е породено от наличните конфликти между
родителите и опитите им за установяване на надмощие на един над друг.
Не следва да се квалифицира и като акт на домашно насилие случилото се
на 20.03.2021 г., пред център на Ф. „З. з.п.а н. д.“, находящ се в гр. С., ж.к.
„Д.“. До този извод, съдът стигна след, като прие, че по своя характер
извършените действия са насочени към изготвянето на репортаж за случая. С
тези действия не се е целяло нито пряко, нито косвено да се засегнат по
някакъв начин малолетните А.П. П. и Й. П. С. П..
За да се приложат мерките за защита, визирани в закона, ответникът по
молбата трябва да е извършител на домашното насилие, което представлява
целенасочен волеви акт, насочен към пострадалото лице, към неговата
телесна неприкосновеност и физическа цялост или към неговата психическа и
емоционална стабилност, и то по начин, който да представяла опасност за
живота и здравето му.
Ето защо от установените факти по делото не се разкриват признаци на
„насилие“ по смисъла на цитираната норма извършено на процесните дати:
16.03.2021 г., 17.03.2021 г., 19.03.2021 г. и 20.03.2021 г. от жалбоподателката.
Доколкото не се установява действията на жалбоподателката да са били
придружени със заплаха от нейна страна или упражняване на друг вид
насилие спрямо децата й, нейните актове не следва да се квалифицират като
насилие.
На следващо място следва да се отбележи, че влошената психическа и
емоционална стабилност на децата не се дължи на посочените в молбата
актове, а на цялата ситуация между двамата родители, което неимуверно
указва влияние върху малолетните деца.
Безспорно се установява по делото наличието на неразбирателство между
родителите във връзка с упражняването на родителските права, така и по
отношение на поставения режим на лични контакти. Това само по себе си не е
доказателство за конкретни актове на домашно насилие, които са предмет на
настоящото производство.
6
С оглед на горното, съдът намира за недоказано по делото
осъществяването от ответницата спрямо молителят акт на домашно насилие,
какъвто се твърди в молбата.
С оглед на горното, молбата за защита от домашно насилие е
неоснователна.
Поради несъвпадение на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение, с което молбата е уважена и
са наложени мерки за защита от домашно насилие, следва да бъде отменено,
и вместо него постановено друго, с което молбата по чл. 8 от ЗЗДН се
отхвърли.
Въпреки изхода на делото на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН въззиваемата
страна не дължи разноски, тъй като молбата е за защита на лица, които не са
навършили 18 годишна възраст.
Ето защо разноските на жалбоподателя следва да останат в негова
тежест.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 117/30.07.2021 г., постановено по гр. дело №
365/2021 г. на Районен съд- Елин Пелин, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата на П. А. П., лично и като баща на малолетните Й.
П. С. П. и А.П. П. против ответницата Р. С. ЕГН **********, по чл. 8 ЗЗДН за
налагане на мерки за защита от домашно насилие.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7