О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260580
гр.Пловдив, 26. 02. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – V с., в закритото заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Светлана Станева
Като разгледа докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 230/2021г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 във вр. с чл.413
ал.2 пр.2 и 411
ал.2 т.3 от
ГПК.
Постъпила
е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, чрез юрк. Б.Р., против Разпореждането, инкорпорирано в Заповед № 262171/07.12.2020г. на
Районен съд – Пловдив, XIX гр. с., постановено по ч.гр.д.№ 16003/20г., с което е отхвърлено подаденото
от дружеството против К.А.И., ЕГН - **********,***,
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК за сумата в размер на 98,07лв.
– договорна лихва, дължима за периода 28.09.2016г. – 07.06.2017г. Моли да бъде отменено и вместо
това да се постанови друго, с което съдът да се произнесе по същество и уважи
заявлението в обжалваната част.
ПдОС – V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и подлежи на разглеждане.
Районният съд, за да отхвърли заявлението в
обжалваната част, аргументира, че в случая, клаузите на договора, уговарящи договорна
лихва, процент на ГПР, неустойка при непредставяне на обезпечение, при
предоставена заемна сумата от 700 лева и общо задължение от 812,53 лв. са
неравноправни клаузи. Наличието на евентуална неравноправна клауза сочи
дължимост само на главница.
С частната жалба на дружеството се правят възражения, че е неправилен изводът, че клаузата на договора,
отговаряща за размера на възнаградителната лихва и ГПР са неравноправни. Поддържа,
че размерът на лихвата не надвишава
многократно размера на законната лихва и не се открива противоречие с добрите
нрави. Счита, че следва да е меродавна пазарната цена на кредитите в сектора, а
не законната лихва. Възнаградителната лихва не може да се определи като
нищожна, доколкото страните са се съгласили на такъв уговорен размер. Застъпва,
че на осн. чл.145 ал.2 от ЗЗП не могат да бъдат проверявани за неравноправност
уговорките между страните, които касаят основния предмет на договора. Намира,
че не са нарушени изискванията на чл.11 ал.1 т.9 и т.10 от ЗПК. В договора е посочен
фиксиран лихвен процент и ГПР, налице е и ясен погасителен план.
Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав,
намира, че частната жалба е неоснователна. Съгласно чл.411 ал.2 от ГПК – Съдът
разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение
в срока по ал.1, освен когато: т. 3 /ДВ, бр.100/20.12.2019г./ - искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя или е налице
обоснована вероятност за това. Въз основа на тази разпоредба, заповедният съд
разполага с компетентност да не издава заявление, в случаите, когато за отделни
клаузи установи да са приложими горните две предложения на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК. Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/
на кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити
потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови
институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен
процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се включва при
формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на
последния. В тази връзка, преценката за противоречие следва да се прави
на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не
надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР. В случая,
определеният в договора размер на ГПР от 48,837 % и формално не надвишава
пет пъти размера на законната лихва /50%/, а договореният годишен лихвен процент
е 40,08 %.
Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, че
същите клаузи са неравноправни, доколкото в Договора за кредит от
14.09.2016г. е записана обща дължима сума 812,52 лв. Липсва пояснение обаче в
ГПР /лихви, други преки и косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, част от които са и договорната възнаградителна
лихва/ какви разходи са включени, тоест
как е формиран този ГПР /изискване по чл.19 ал.1 от ЗПК/. Въззивната
инстанция намира, че едва след посочването на общите разходи би могло да се
прецени дали описаните в 48,837 % ГПР и
общата сума, дължима от заемателя в размер на 826,67 лв., отговарят на действителните такива, тоест дали са изпълнени
изискванията на §1 т.2 от ЗПК за яснота на всички разходи по кредита и на чл.19
ал.4 от ЗПК, съгласно който ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с
постановление на МС на РБ. В случая, е установено нарушение на чл.19 ал.4 от ЗПК, затова защото ГЛП не е бил ясно определен с договора като размер, за да
може да се прецени дали действително е в обхвата на лимита на указания размер 40,08
%. Не може да се прецени за тази сума 98,07 лв. дали всъщност съответства
на този процент. На следващо място, преценката по обследваните клаузи не засяга
основния предмет на договора. Отделно от това, заявлението е отхвърлено и
поради това, че е констатирано за неустойката при непредставяне на обезпечение
/чл.8 от Договора/, за предоставената заемна сумата от 700 лева и общо
задължение от 812,53 лв., е също неравноправна клауза. Срещу тази част от
заявлението, с частната жалба не е постъпило възражение, поради което и
въззивната инстанция не извършва обсъждане по същество.
Разпореждането в обжалваната част, с която е
отказано издаването на заповед за изпълнение на осн. чл.411 ал.3 от ГПК се
явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава
Разпореждането, инкорпорирано в Заповед №
262171/07.12.2020г. на Районен съд – Пловдив, XIX гр. с., постановено по ч.гр.д.№ 16003/20г., с което е
отхвърлено подаденото от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, против К.А.И., ЕГН - **********,***,
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК за сумата в размер на 98,07лв.
– договорна лихва, дължима за периода 28.09.2016г. – 07.06.2017г.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове :