№ 1436
гр. Варна, 11.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100101931 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът М. А., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично
заедно с адв. И. В., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ответникът Г. Д. И., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се
явява. Представлява се от адв. И. Д., редовно преупълномощена от адв. П. Н. и приета от
съда от днес.
Главно встъпилото лице Д. С., редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
не се явява. Представлява се от адв. С. С., редовно упълномощен и приет от съда от днес и
от адв. М. Н., редовно преупълномощена от адв. С. С. и приета от съда от преди.
Вещото лице Е. А. А., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Б. Б. М., редовно призована, явява се лично в Софийски районен съд за
изслушване чрез видеокоферентна връзка.
Вещото лице П. В., редовно призована, не се явява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила Молба с вх. № 23934/27.09.2024 г., депозирана от
вещото лице П. В., в която същата заявява, че не е в състояние да изготви в срок
заключението и да се яви. Моли да й се предостави нова възможност, като разпита й бъде
осъществен чрез видеоконферентна връзка, тъй като се намира в гр. Бургас.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. С.: Да се даде ход на делото.
1
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
В предходно съдебно заседание, съдът е пропуснал да докладва Молба с вх. №
10736/24.04.2024 г. от пълномощника на М. А., към която е приложено в оригинал
завещание от 25.01.2013 г.
В предоставения срок за становище по приемането на докладвания документ е
постъпило становище с вх. № 13434/28.05.2024 г., депозирано от Г. И., в което за пореден път
се излагат твърдения и възражения, които вече са въведени в процеса, а именно – оспорване
истинността на завещанието, в частта досежно положения подпис за завещател и свидетели,
както и, че същото не отговаря на изискванията на правото на държавата, в която се твърди
да е съставено, а именно в Кралство **********верността на превода, по повод на което е
допусната и съдебно – лингвистична експертиза.
Настоява се така представения документ да не бъде приобщен към доказателствата по
делото, ако бъде приет се настоява за откриване на производство по чл. 193 от ГПК относно
истинността на завещанието.
Постъпило е и Становище с вх. № 14128/04.06.2024 г. от Д. С., в което се поддържат
вече изложени твърдения и възражения, които вече са въведени в процеса, а именно –
оспорване истинността на завещанието, в частта досежно положения подпис за завещател и
свидетели, както и същото да отговаря на право на държавата, в която се твърди да е
съставено, а именно в Кралство **********верността на превода, по повод на което е
допусната и съдебно – лингвистична експертиза.
Съдът намира, че така представеният оригинал на завещание следва да се приобщи
към доказателствата по делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представения с Молба с вх.
№ 10736/24.04.2024 г. от пълномощника на М. А., оригинал на Завещание от 25.01.2013 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че във връзка с определение, постановено по реда на чл. 192
от ГПК, е постъпило писмо с вх. № 13264/27.05.2024 г. от Община Варна Дирекция
„Информационно и административно обслужване“, към което са приложени документи,
2
придружаващи заявление от Д. С. за вписване в регистъра на населението, че Д. С. е син на
П.Д., както и писмо с вх. № 13643/30.05.2024 г. от Район „Приморски“, при община Варна,
към което е приложена преписката по издаване на удостоверение за наследници на П.Д.,
които документи, като относими, допустими и необходими, следва да се приобщят към
доказателствата по делото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото, представените с писмо с вх.
№ 13264/27.05.2024 г. от Община Варна Дирекция „Информационно и административно
обслужване“, и писмо с вх. № 13643/30.05.2024 г. от Район „Приморски“, при община Варна
документи, а именно: Заверено копие на удостоверен за вярност от нотариус А.Г. подпис,
снет от оригинал на удостоверение за раждане на Д. С., роден на 12.03.1983 г.; Заверено
копие на документ за самоличност на Д. С.; Заверено копие на сверено с оригинала от
длъжностно лице по гражданска регистрация копие на удостоверение за раждане на Д. С.,
роден на 12.03.1983 г.; Заверено копие на сверено с оригинала от длъжностно лице по
гражданска регистрация копие на пълномощно на адвокат С. Г. С.; Заверено копие на
сверено с оригинала от длъжностно лице по гражданска регистрация копие на документ за
самоличност на С. Г. С.; Заверено копие на оригинал на заявление за вписване на данни в
регистъра на населението от Д. С. чрез пълномощник С. Г. С.; плик от 23.05.2024 г.; Искане
за издаване на удостоверение за наследници вх. № АУ025463ПР/12.03.2024 г.; Пълномощно
от Д. С. /роден на 12.03.1983 г./, гражданин на **********за представителство от адвокат С.
С.- с превод и заверка с Апостил от 22.08.2023 г.; плик от 28.05.2024 г.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че в първото съдебно заседание, съдът е предоставил
възможност на Г. И. да изрази становище по представените съдебни решения, с които е
установен произхода на Д. С..
В Становището с вх. № 12796/21.05.2024 г. се поддържа, че документите – два броя
съдебни решения по гр. д. № 502/1985 г. по описа на Апелативен съд Ейдсиватинг на
норвежки език и решение по гр. д. № 1963/1983 г. на Градски съд – Осло на норвежки език
не са представени нито в оригинал, нито в заверен по съответния ред препис, върху които да
е поставена заверка/легализация на държавата, в която са издадени, включително
заверка/легализация по Хагската конвенция.
Оспорва се съдържанието на тези документи, оспорва се да са издадени от
компетентни лица в съответствие с действащото в Кралство Н. законодателство.
Оспорва се и верността на превода на двете съдебни решения и се настоява по реда
на Хагската конвенция да се изискат заверени преписи от съдебните актове.
3
Съдът, като съобрази, че вече е изготвил съдебна поръчка по Хагската конвенция от
18.03.1970 г. за събиране на доказателства, а именно заверени преписи от постановените
съдебни решения, видно от определение от 22.05.2024 г. /л. 279/ намира, че искането за
събиране на доказателства, следва да бъде отхвърлено.
Следва да бъде допълнена задачата на допуснатата експертиза – вещото лице –
преводач от норвежки на български език, след запознаване с оригиналите на двете съдебни
решения и извършените преводи, да отговори на въпроса: Вярно ли е предадено
съдържанието на оригиналните текстове в извършените преводи?
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. И. за изготвяне на съдебна поръчка по
Хагската конвенция от 18.03.1970 г. за събиране на доказателства, а именно заверени
преписи от постановените съдебни решение – по гр. д. № 502/1985 г. по описа на
Апелативен съд Ейдсиватинг на норвежки език и решение по гр. д. № 1963/1983 г. на
Градски съд в гр. Осло.
ДОПУСКА допълнителна задача към съдебно – лингвистична експертиза, вещото
лице – преводач от норвежки на български език след запознаване с оригиналите на двете
съдебни решения и извършените преводи, да отговори на въпроса: Вярно ли е предадено
съдържанието на оригиналните текстове в извършените преводи, при депозит в размер на
450 лв., вносим от Г. И. в едноседмичен срок от датата на днешното съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице П. В., която да се призове след представяне на
доказателства за внесен по сметка на ВОС депозит.
СЪДЪТ докладва постъпилите в срока по чл. 199 от ГПК заключения с вх. рег. №
24171/30.09.2024 г. и вх. рег. № 24172/30.09.2024 г. по допуснатата съдебно – графологична и
допълнителна съдебно – графологична експертизи и пристъпи към изслушване на вещото
лице, след снемане на неговата самоличност.
Вещо лице Е. А. А.: 64 г., неосъждан, български гражданин, без родство и дела със
страните по спора. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК. Поддържа
представеното писмено заключение по допуснатите съдебно – графологична и допълнителна
съдебно – графологична експертизи.
Вещото лице, на въпроси на съда:
4
Вещото лице А.: Относно пълномощното, с което Д. С. е упълномощил адвокат в
България, образци за сравнително изследване на неговия почерк ми бяха представени от
адвоката на Д. Стефонавич.
Относно образците от подписа на П.Д., съм използвал достатъчно на брой като
количество подписи, а именно: в заявление за издаване документи за самоличност, които се
намират в Паспортна служба – БДС от 2018 г., от 2020 г., два нотариални акта и договор за
наем.
Подписите на Д. С., които получих за сравнение бяха достатъчни, поради това, че
подписа е с буквена транскрипция, с достатъчно на брой, както общи, така и частни
признаци, за да се идентифицира изпълнителя на подписа. Освен това, два от документите
бяха лични карти, на които безспорно трябва подписът да е на лицето.
Подписите на К.Н. и П.Н. ми бяха представени от ищците, подписи, заверени
нотариално от Ирландия, които ми бяха представени в оригинал. Това са протоколи за
снемане на сравнителни образци, нотариално заверени в Ирландия. Ако приемем, че това са
автентични техни подписи, са достатъчни за категорично заключение. Нотариалната заверка
означава, че са положени пред нотариуса.
Вещото лице, на въпроси на адв. Д.:
Вещото лице А.: Приемаме за автентични подписи, които са безспорни, тези които са
полагани пред длъжностни лица.
За завещателят говорим за подписи, полагани пред длъжностни лица, тези в
заявлението за издаване на документ за самоличност и нотариалните актове.
За Д. С. говорим за подписи, полагани в документи за самоличност, които безспорно
са автентични.
Докато в сравнителните образци на двете лица П.Н. и К.Н., там въпроса е на доверие,
че подписите са автентични на лицата. Ако беше варненски нотариус, щях да кажа, че е
автентичен, но за там, разчитаме на коректност.
Документите за самоличност на Д. С. съм посочил, че са два броя. Те са приложени
по делото, но в момента не мога да кажа кои са.
Адв. В.: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв. Д.: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв. С.: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв. Н.: Нямам въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ по съдебно – графологичната и допълнителната съдебно – графологична
експертизи,
5
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
рег. № 24171/30.09.2024 г. и вх. № 24172/30.09.2024 г. на вещото лице Е. А. А..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение от внесения депозит в размер на 600 лева /изд.
РКО/.
Адв. В.: Имахме доказателствено искане от предходно съдебно заседание да ни се
предостави възможност и съда ни предостави такава, да представим доказателства за
трудовата заетост на П.Д.. Това е с оглед оспорването, направено в предходно съдебно
заседание, че наследодателя е имал обичайно местопребиваване в Кралство Н.. Представям
копие и на насрещните страни. Нося и оригиналът на документа, ако се наложи да го
представя, тъй като вече няколко пъти имаме оспорвания.
След прекратяване на трудовото правоотношение, П.Д. се завръща в България.
Мисля, че това беше безспорно между страните.
Адв. Н.: Приехме за безспорно, че тук е починал.
Адв. Д.: Аз мисля, че такова оспорване не е правено от наша страна, така, че да се
приеме.
Адв. Н.: Да се приеме.
Представям в оригинал това, което в предходното съдебно заседание представихме, а
именно двете решения на Норвежкия съд, във връзка с бащинството, ведно с апостили. Ние
представихме предния път заверени преписи с апостили, а днес представям решенията в
оригинал. Моля съда да ги съхрани.
В предходните документи с превод, имаше и превод на кръвни изследвания, те са част
от доказателствата по делото, а не част от съдебното решение.
Съдът намира, че следва да приобщи към доказателствата по делото, документ,
издаден от работодателя на П.Д., както и оригиналите на двете съдебни решения, превод на
които вече е представен по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото, днес представеното от
процесуалния представител на ищеца Потвърждение на трудова заетост от 15.05.2024 г. на
английски език и в превод от английски език.
6
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото, днес представените от адв.
Н. оригинали на 2бр. съдебни решения на норвежки език, а именно: Решение № 1963/1983 г.
с апостил от 20.11.2023 г. и Решение № 502/1985 г. с апостил от 20.11.2023 г.
Адв. Д.: Относно днес представените оригинали, доколкото те се различават от това,
което вече е представено по делото в заверени преписи, продължаваме да поддържаме
искането да се проведе съдебната поръчка и да се представи от съответния орган. Правя това
искане, за да не се приеме, че нямаме оспорване по отношение на тях.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че изслушването на вещото лице Б. Б. М. ще се проведе чрез
видеоконферентна връзка, като същата се намира в сградата на Софийски районен съд.
СЪДЪТ докладва постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение вх. рег. №
23023/17.09.2024 г. по допуснатата ДНК експертиза и пристъпи към изслушване на вещото
лице, след снемане на неговата самоличност.
Самоличността на вещото лице е снета от В.В.С. на длъжност специалист “КОД”
при СРС, по документ за самоличност № *******, издаден на 18.01.2021г. от МВР –
София.
Вещо лице Б. Б. М.: 49 г., омъжена, неосъждана, български гражданин, без родство и
дела със страните по спора. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
Поддържа представеното писмено заключение по допуснатата Съдебно – юридическа
експертиза.
Въпрос на съда: Допустимо ли е според правото на Кралство Н. оспорване на
произхода, когато произходът е установен посредством съдебно решение?
Вещото лице М.: На така поставения въпрос съм отговорила във връзка с отговора на
въпрос номер 4, където изрично съм посочила, че когато произходът е установен с
окончателно съдебно решение, то се счита за основанието, от което произтича въпросното
обстоятелство – установения произход. Съответно, Норвежкото право има предвид, че то се
прилага за и срещу всички и, че трябва да се използва като основа при всички обстоятелства,
при които бащинството има значение. Съответно, имаме един акт със сила на пресъдено
нещо, който поражда своя ефект и дотолкова, доколкото той не е отменен чрез някакво
извънредно средство за защита, той съществува и произтичат всички правни последици от
него.
7
В случая, доколкото в България Вашия предмет на спора е свързан с въпроси, за
които този произход се явява преюдициален въпрос, отговора на така поставения въпрос
според мен, трябва да произтече от въпроса, какъв е основния предмет и, че в рамките на
Вашето съдебно производство е представено съдебно решение от трета държава. В тази
връзка се извършва преценка дали то да бъде признато за целите на Вашето производство.
Вие имате един факт, който е установен със съдебно решение и този факт е установен
и към оспорването му трябва да се отнасяме както, ако този факт беше установен в някакво
друго съдебно решение. Поставя се въпроса за преразглеждането на сила на пресъдено нещо
или не.
След като съдебното решение се ползва със сила на пресъдено нещо, то оспорването
на произход би могло да бъде допустимо в друго съдебно производство, съответно с
решение.
Въпрос на съда: Относно пожизнените наследници. В заключението сте посочили, че
„Въпреки това, задължителното наследяване никога не е по- голямо от 15 пъти основния
размер на националното осигуряване в случай на наследяване на всяко от децата на
наследодателя.“ Да разбираме ли, че това, което прочетох като правило касае само, когато
наследниците са деца на завещателя?
Вещото лице М.: За съжаление нямам пред себе си конкретния текст на
разпоредбата. Във всички случаи, тук става дума за въпросните пожизнени наследници,
които в параграф 2 съм посочила от разпоредбата на чл. 50, че са децата на наследодателя и
низходящите на децата му. Това означава, че тук се отнася наистина за децата и вече
следващите по линията – внуци и правнуци на наследодателя. Според мен, този извод
систематично следва да се отнася единствено и само за тази хипотеза, когато имаме деца и
вече внуци и правнуци, може би трябва по- прецизно да уточним. В случая става дума за
детето.
Въпрос на съда: В т. 3 от заключението, на стр. 4 сте посочили „При наследяване
едновременно със съпруг или преживял съжител, се прилагат специални правила.“ След това
посочвате, че „Според § 13 завещателят може да определи в завещанието, че лицето, с което
е живял през последните 5 години преди смъртта, има право да наследи до четири пъти
основния размер на националното осигуряване.“ Следва ли волята на завещателя да бъде
изрично изразена в завещанието?
Вещото лице М.: Да, в завещанието трябва да има воля в този смисъл и това се явява
едно специално правило спрямо другото правило за запазена част. Ако имаме хипотеза с
дете, което има запазена част, която е в посочения таван и воля за завещаване в ползва на
8
съжител, то тази, която се отнася до съжителя ще бъде специална, т.е. до 4 пъти основния
размер на социалното осигуряване може да доведе до намаляване, защото пише „независимо
от запазената част на пожизнените наследници“. Би могло, ако имуществото е недостатъчно,
да се предпочете тези 4 пъти на преживелия съжител на наследодателя спрямо пожизнения
наследник. Така или иначе трябва да има воля. Изисква се да бъде определена такава
възможност за преживялото лице.
Адв. В.: Първият ми въпрос е във връзка с изписаното на стр. 3 от заключението,
втори абзац. Дали е необходимо свидетелят да изпише имената си собственоръчно върху
завещанието, или полагането на печат под „завещание“, съдържащ името и професията на
свидетеля, изпълнява изискванията за действителност?
Вещото лице М.: Представила съм правната уредба такава, каквато е и дотолкова,
доколкото това, което се вижда от нея е описано, това е отговора, който мога да дам.
Адв. В.: Евентуално, ако се запознае със съдебна практика и бъде зададен
допълнителен въпрос, дали вещото лице може да изследва, какви са изискванията?
Смятате ли, че Закона за наследството поставя изисквания при изписване имената на
свидетелите?
Вещото лице М.: Трябва да се направи допълнително проучване по този въпрос.
Адв. В.: Посочването на адреса на свидетеля, също задължителен реквизит ли е за
действителността на завещанието?
Вещото лице М.: Аз съм цитирала § 50, където съм посочила какво пише в тази
разпоредба, а именно, че трябва да съдържа подписа, професията и адреса на свидетеля.
Адв. В.: Въпросът е дали, ако някой от посочените реквизити липсва, това ще доведе
до недействителност на завещанието?
Вещото лице М.: Доколкото ми се стори, че уредбата там предвижда формата на
завещанието – тази процедура с участието на свидетели, но също така има възможност и за
друга форма, накрая бях ги изредила с букви – чл. 50, § 53. Проверката дали завещанието е
недействително от гледна точка на форма, предполага да се проверят правилата в
норвежкото право така, както са описани, с преценка доколко такъв порок е от такава
значителност да го направи недействително. Съответно, да се видят другите изисквания, по
9
другите правни системи, към които се реферират: държавата, мястото където е съставено;
държавата, на която завещателя е бил гражданин; когато е направено завещанието; когато е
починал, или на мястото, където завещателя е пребивавал. Допълнително трябва да се
провери дали някой от тези други правни системи не предвижда правила, които биха
санирали пропуска, който примерно касае адреса на свидетелите. Идеята на разпоредбата на
този чл. 53 е, когато става дума за такива случаи, виждате при връзка с повече от една
държави, както е процесната хипотеза, да се следва т.н. принцип „В полза на валидността на
завещанието“. Затова ги има тези алтернативни правни системи, изброени в чл. 53.
Адв. В.: Разпоредбите за запазената част, така както са описани от вещото лице,
прилагат ли се в случай, че лицето няма обичайно местопребиваване в Кралство Н. към
датата на смъртта си?
Вещото лице М.: В представения отговор, във връзка със запазените части, това е
материалноправната уредба на Н.. Вече, дали тя се прилага в хипотеза, в която лицето има
обичайно местопребиваване в друга държава, това е въпрос вече на приложимите норми на
Международното частно право. Доколкото спорът е висящ пред Български съд, въпросът
следва да бъде зададен през Международното частно право, което прилага Българския съд,
но в Законът, който съм цитирала на **********няма ограничения. Няма ограничения на
материалноправно ниво, няма разлика според обичайното местопребиваване на починалото
лице.
Адв. В.: В последния абзац на т.3, във връзка с уведомяването от Окръжния съд, с
претенцията към наследство. Дали такова уведомяване е необходимо в случай, че смъртта е
настъпила на територията на друга държава?
Вещото лице М.: Наистина, тази част от отговора касае процедура, която може да
бъде приложима само и единствено в Н.. Тя изглежда да е замислена да се прилага в
ситуация, в която имаме необходимост тази процедура във връзка с наследяването да се
осъществи в Н. – участието на Окръжния съд и уведомяването там. Аз не виждам, как би
могла да се осъществи в България като огледална процедура, защото нашето право не
позволява такъв тип процедура.
Адв. В.: Дали съхранението на завещанието в Окръжен съд удовлетворява
изискванията за уведомяване, защото завещанието е било съхранявано в Окръжен съд в Н.?
Вещото лице М.: Не мога да отговоря на този въпрос. Трябва да направя
допълнителен анализ, но искам да кажа, че съм положила много големи усилия за
10
изготвянето на това становище. За съжаление, не съм юрист в **********т.е. този отговор
вече е много специфичен и ще ми е необходима помощ от колеги в Н..
Адв. В.: Имам адвокат, към който мога да се обърна за допълнителни въпроси към
експертизата.
Адв. Д.: В българското право едно завещание следва да бъде обявено, ако разбира се
то не е нотариално завещание. Не видях в този смисъл изричен въпрос. Обявяване следва ли
да бъде направено подобно на това, което е предвидено по българското законодателство?
Вещото лице М.: В становището съм описала условията и процедурите, които се
изискват по норвежкото право и не мога да кажа нещо различно от това, което съм посочила.
Това е друга правна система с други процедури и ние можем да видим само това,
което е предвидено там като уредба така, както аз съм го представила с възможностите, с
които разполагам. Да търсим аналог на българското обявяване, ако не следва от някаква
материална или процесуална уредба ми се струва много трудно, защото това означава да
преквалифицираме някакви институти. Това е чужда правна система, която е самостоятелна.
Адв. Н.: По т. 1 от заключението, вещото лице е отговорило във връзка с изготвяне на
завещанието. Никъде, обаче не намирам и моля днес да ми разясните каква е процедурата по
съхранение на това завещание, съответно има ли някакви документи – входящи, изходящи,
които трябва да придружават това съхранение?
Поставена е задача за условие на действителност на завещанието. Аз мисля, че едно
завещанието, за да е действително, ние трябва да изходим от някъде, как то е било
предадено за съхранение, как то е било взето оттам, където е било оставено на съхранение и
как е било предадено на страната.
Вещото лице М.: Това са технически въпроси с технически характер. Аз не съм в
състояние да отговаря за такава процедура и съответно, какво действително се е случило в
тази процесна хипотеза.
Адв. Н.: Има ли процедура, как самото завещание да стане валидно и да има валидно
действие?
В случая имаме завещание, то е предадено някак, дали е било в този окръжен съд,
ние нямаме доказателства по делото, това само се твърди. Колегата твърди, че оттам се е
снабдил с този оригинал, но пак нямаме съпровождащи документи. Затова питам, това
завещание да възпроизведе валидно действие, някакъв нарочен документ има или няма, или
11
самото завещание е документът?
Вещото лице М.: Завещанието е една воля, едно изявление, което трябва да бъде
инкорпорирано в някаква форма и аз съм отговорила, какво се изисква от гледна точка на
формата. Съответно, имаме законови ограничения във връзка с въпросните пожизнени
наследници и т.н., но то дали ще бъде в съд и дали ще се входира с входящ номер, или без
входящ номер, или ще се съхранява, описано в някакъв регистър, това са въпроси от
технически характер, които не влияят върху действителността на завещанието.
Адв. Н.: В краят на т. 1 от експертизата, сте посочили формалните изисквания на
закона, като сте изброили подточки. Тези подточки според Вас, как се прилагат, в
съвкупност, или алтернативно?
Вещото лице М.: Прилагат се алтернативно. Това е, както казах, принципа, че
завещанието от гледна точка на форма, когато има международни усложнения се тълкува в
полза на валидността му, т.е. достатъчно е завещанието да отговаря на изискванията за
форма на една от тези правни системи, за да се счете същото за действително. Това е така
именно, защото е ясно, че когато имате такива връзки с няколко различни държави и има
разлики, може да се стигне до неяснота. Това е предвидено така и в нашия кодекс и в
Международната Хагска конвенция за завещанията, и в Регламента за завещанията, това е
своеобразен принцип на Международното частно право относно формата на завещанията.
Адв. Н.: По т. 2, бихте ли могли да ми отговорите, изписвате в заключението, че
завещателят може да се разпореди със задължителното наследство само по завещание, ако
има специално правомощие за това в закона. Какво визирате в това, „ако има специално
правомощие за това в закона“?
Вещото лице М.: Може, въпреки, че има запазена част по българския смисъл, както
се нарича в Н.. Въпреки това, ако в закона има предвидено специално правило, той може да
се разпореди с нея и тя да не бъде ползвана от лицето за запазена част. Това е изключение от
запазената част.
Адв. Н.: По т. 3 от заключението, конкретната Ви задача е била „значение на
обявяване на завещанието“. След като се запознах, не видях изрично да сте описали какво е
самото значение на обявяване на завещанието.
Вещото лице М.: Аз съм представила това, което има значение за пораждане на
12
правното действие на завещанието, съответно дотолкова, доколкото не е описана някаква
друга процедура, която се изисква, това е и отговора на въпроса. Аз съм експерт по чуждото
право. Аз представям неговото съдържание, не го интерпретирам.
Ако страните имат допълнителни въпроси, може би бих могла да поема допълнителна
работа, ако предварително се запозная с поставените въпроси. Както вече казах и се вижда,
какви източници съм използвала при изготвянето на моето заключение, аз съм го направила
при изчерпване на цялата възможна информация, с която аз разполагам. Ако отговорът не
мога да го намеря в закона и в анализите, с които аз разполагам, например, ако става дума за
някаква съдебна практика, или друга нормативна уредба, която е по- специфична. Моята
компетентност е ограничена, т.е. имам готовност, под условие, че съм в състояния да
отговоря.
Моята работа е с чуждо право. Не мога да бъда адвокат или консултант, или да правя
технически справки и проверки.
Адв. В.: Нямам други въпроси към вещото лице.
Адв. Д.: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв. С.: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв. Н.: Нямам въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ по съдебно – юридическата експертизата,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
рег. № 23023/17.09.2024 г. на вещото лице Б. Б. М..
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер за сумата на внесения депозит в размер на
2500 лева /изд. РКО за 2500 лв./.
Адв. В.: Моля да ми предоставите срок да формулирам допълнителни задачи към
допуснатата съдебно – юрдическата експертиза.
Адв. Н.: Моля, да предоставите такава възможност и на нас.
Адв. Д.: Моля, да бъде предоставена такава възможност и на нас, с оглед именно тези
въпроси, които зададохме по отношение на съхранение и обявяване на завещанието.
Съдът намира, че следва да предостави 10- дневен срок от датата на днешното
13
съдебно заседание на пълномощниците на всички страни, с писмени молби до съда да
поставят допълнителни задачи към допуснатата и изслушана в днешното съдебно заседание
от доц. М. експертиза, по което съдът ще се произнесе в закрито заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ 10- дневен срок от датата на днешното съдебно заседание, на
пълномощниците на всички страни, с писмени молби до съда, да поставят допълнителни
задачи към допуснатата и изслушана в днешното съдебно заседание от доц. М. експертиза.
Адв. Д.: Както и евентуално, ако е необходимо да се направи нова поръчка, ако доц.
М. не може да отговори.
Адв. В.: Аз също обмислям възможността за нова съдебна поръчка.
Аз мога да кажа, как се снабдихме със завещанието, защото процедурата мина през
мен. С норвежкият адвокат П.Н. сме в комуникация. К.Н. мисля, че вече е пенсиониран. Той
много трудно се снабди с оригинала на този завещателен акт, тъй като се съхраняваше в
Окръжния съд в Н.. Трябваше му оригинал от акта за смърт на П., тъй като за норвежките
власти, П. не беше мъртъв и те нямаха никакъв официален документ. Едва в рамките на
съдебното заседание, посредством съдебно удостоверение успяхме да се снабдим с оригинал
на акта за смърт. Стилизирахме го, преведохме го и адвокатът П.Н. го представи пред
съответния Окръжен съд. Снабди се с оригинал. На свой ред, завещанието има апостил, дори
по спомен апостилът е поставен от съответния Окръжен съд. Заверен е нотариално, преведен
е и ни беше изпратен по „DHL“.
Евентуално, моята идея за съдебна поръчка, във връзка с оспорването на страната е да
поискаме информация от съответния Окръжен съд в **********дали такова завещание се е
съхранявало там.
Моля, в тази молба, за която ни дадохте 10-дневен срок, да изчерпим всички други
доказателствени искания. Аз ще направя нови постъпки през адвокатите в Н. да ми
представят Закона за наследството, защото вече няколко пъти съм молила колегите, но те
нищо не са ми представяли. Това ще го формулирам като допълнително доказателствено
искане.
Адв. Н.: Д. С. също е в Н..
СЪДЪТ УКАЗВА на ищецът и на главно встъпилото лице, чрез процесуалните им
представители, тъй като са Норвежки граждани, да положат необходимите усилия, за да се
снабдят с необходимите доказателства и документи, с цел процесуална икономия.
14
Адв. Н.: Моля, в тази допълнителна молба да направя и другите доказателствени
искания, които имаме.
Моля, да бъде направена справка от ОД на МВР, Сектор „Миграция“ за пътуванията
на лицето П., за период от влизането на България в Европейския съюз – 01.01.2007 г. до
момента на смъртта му, към съставяне на завещанието – 2013 г.
Ние в момента сме в спор с колегата и тя затова представи в днешното съдебно
заседание някакви документи, за които моля да ми дадете възможност да изразя становище.
Искам справката, във връзка с това, къде е било обичайното му пребиваване и къде е бил
центъра на жизнените му интереси и към кой момент.
Адв. В.: Не се противопоставям на това искане. Предоставям на съда.
П. е бил норвежки гражданин. Ще представя екземпляр от паспорта му.
Адв. Д.: Предоставям на съда по искането на главно встъпилото лице.
Адв. С.: Моля да добавите и номера на норвежкия паспорт, след представянето му от
колегата, защото при влизане и излизане от държавата, той може да ползва, както
българския, така и норвежкия. В противен случай, справката може да не е пълна.
Съдът намира, че следва да издаде съдебно удостоверение на процесуалния
представител на главно встъпилото лице, след като адв. В. представи доказателства,
установяващи гражданството на П.Д. и международният му паспорт, по силата, на което да
се снабди от ОД на МВР, Сектор „Миграция“ с информация за броя на пътуванията на П.Д.
П., с ЕГН ********** за периодът от 01.01.2007 г. до смъртта му – 01.12.2022 г., поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на процесуалния представител на главно встъпилото лице съдебно
удостоверение, след като адв. В. представи доказателства, установяващи гражданството на
П.Д. и международният му паспорт, по силата, на което да се снабди от ОД на МВР, Сектор
„Миграция“ с информация за броя на пътуванията на П.Д. П. с ЕГН **********, за периодът
от 01.01.2007 г. до смъртта му – 01.12.2022 г., след представяне на доказателства за внесена
държавна такса в размер на 5 лв.
Адв. Н.: Има допусната техническа грешка в датата на смъртта и в заключението на
доц. М., и в доклада по делото. Докладът започва с посочване на дата 01- ви декември, а
впоследствие се трансформира в 22-ри декември като момент на смъртта. Моментът на
смъртта е 01.12.2022 г. Това не се отразява на заключението, но все пак да се има предвид.
15
Адв. С.: Относно обичайното местопребиваване на лицето П., същият е придобивал в
процесния срок имоти само и единствено в България. Той няма имоти в чужбина. Данъчно
задължено лице и тук са живели членове на неговото семейство.
Адв. Н.: В срока, който ни дадохте, ще направим искането за съдебно удостоверение
като допълнително искане, след представяне, ако бъде представено копие от паспорта на П.
П..
Адв. С.: Приложили сме писмено доказателство, за това как Д. С. е узнал за смъртта
на П.Д.. През месец юни, Д. получава писмо от полицията в Осло, че баща му е имал
регистрирани две ловни пушки и трябва да ги върне, защото е починал. След това, той се
свърза с мен по повод откриване на наследството на баща му. Те цял живот по никакъв
начин не са поддържали връзка, след въпросното дело дори и майка му не е.
За събиране на допуснатите доказателства, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 21.02.2025 г. от 11:00 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице П. В., по телефона.
ДА СЕ ИЗГОТВИ запитване до Районен съд – Бургас, дали разполагат с възможност
за провеждане на разпит на 21.02.2025 г. от 11:00 часа на вещото лице П. В. по допусната
съдебно – лингвистична експертиза, чрез видеоконферентна връзка.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в 12:05 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
16