№ 261
гр. Видин, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Димитров
при участието на секретаря ЛОЗКА Ц. АПОСТОЛОВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело №
20221320100398 по описа за 2022 година
Делото е образувано по исковата молба на М. П. Г., ЕГН ********** от гр. Видин, ул.
„Шейново“ № 2, с която против Фондация „Уникалните деца на Видин”, ЕИК *********, с
адрес: гр. Видин, ж-к „Гео Милев”, бл. 12, вх. Д, ет. 5, ап. 103, е предявила иск с правно
основание чл. 188, т. 2 КТ във вр. с чл. 357 от КТ.
Посочва се, че по силата на сключен трудов договор № 00851 от 31.10.2014 г., ищцата
работи при ответника на длъжност „Възпитател" в Дневен център за деца и/или младежи с
увреждания към Фондация „Уникалните деца на Видин“.
Твърди се, че със заповед № 23/18.02.2022г. на работодателя Фондация „Уникалните деца на
Видин“ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Последно предупреждение за
уволнение“.
Излага се, че като правно основание за издаване на заповедта ответникът е посочил чл. 187,
т. 8 от КТ и чл. 21, т. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред на ДЦДМУ, Протокол № 73
от 10.02.2022 г. на Управителния съвет на ДЦДМУ, а като фактическо - системно уронване
авторитета на ФУДВ и разпространяване на неверни сведения.
Поддържа се, че горецитираната заповед е неправилна и незаконосъобразна, като са
наведени различни съображения.
Сочи се, че при издаване на заповедта са допуснати процесуални нарушения, които са
довели до нарушаване правото на защита на ищцата. Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ
дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която задължително
се посочват: нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст,
въз основа на който се налага. В случая ищцата твърди, че е нарушено императивно
изискване относно реквизитите на заповедта, а именно: В оспорената Заповед за ангажиране
1
на дисциплинарна отговорност на служителя, работодателят бланкетно бил посочил, че
„наказва“ ищеца с наказание „последно предупреждение за уволнение“, но липсвала каквато
и да е било конкретика досежно това в какво се изразяват действията или бездействията на
ищцата, с които системно е уронвала авторитета на Фондацията, както и не е посочено в
какво се изразява разпространението на неверни сведения от страна на ищцата предвид
цитирания законов текст на чл.187, т.8 от КТ.
Излага се също така, че е опорочена и процедурата по изискване на обяснения от служителя
преди на същия да бъде наложено дисциплинарно наказание. Сочи се, че нито органът на
дисциплинарна власт нито лично, нито чрез другиго не е поискал от ищцата писмени
обяснения във връзка с извършвана срещу нея проверка, нито пък устно й е дал възможност
да изложа такива.
Поддържа се, че в случая не става ясно за какви извършени нарушения на трудовата
дисциплина, на кои дати или в кои периоди от ищцата е поискано да даде обяснения. Твърди
се, че работодателят е поискал обяснения, посочвайки текст от КТ, от който по никакъв
начин не ставало ясно за кои конкретни нарушения на трудовата дисциплина, на кои дати,
от ищцата са поискани обяснения. Дори не било посочено, че същите се искат по реда на
чл.193 от КТ.
Твърди се, че процесната заповед не съдържа време и място на извършване на твърдените
нарушения, дата на узнаване на нарушенията. Липсвала посочена конкретна дата, време
или период на констатирано нарушение за служителката. Излага се, че времето на
извършване на нарушението е свързано със сроковете за налагане на дисциплинарно
наказание и поради липса на конкретизация на времето за извършване на нарушението, не
може да се прецени дали сроковете за налагане на дисциплинарното наказание са спазени.
Посочва се, че оспорената заповед не била мотивирана,както и че посоченият законов текст
на чл.187, т.8 от КТ (коректното посочване е чл.187, ал.1, т.8 от КТ) обхваща три
хипотези,като от Заповедта не ставало ясно, какви са конкретните нарушения на ищцата,
вместо което в
същата била цитирана част от правната норма: „във връзка със системно уронване
авторитета на Фондацията и разпространяване на неверни сведения за децата от ДЦДМУ -
Седмична грижа.“ Излага също, че в атакуваната заповед не било посочено точно,
конкретно и ясно в какво се състои извършеното от ищцата нарушение.
Твърди се, че в Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание липсва посочване на
обстоятелствата, въз основа на които е издадена същата, както и описание на
доказателствата, въз основа на които е установено нарушението.
Поддържа се, че при издаване на заповедта не е съобразена разпоредбата на чл. 189, ал.1 от
КТ, която предвижда, че при налагането на дисциплинарно наказание работодателят е
длъжен да прецени освен в какво се изразява конкретното нарушение, и при какви
обстоятелства е извършено, какви са били подбудите на нарушителя, поведението и
личността му, настъпили ли са вредни последици от деянието му. Ищцата счита, че
2
наложеното й дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ не е
съответно на тежестта на извършеното. Твърди, че не е съобразена тежестта на
нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, и поведението на ищцата.
Предвид горното ищцата счита, че процедурата във връзка с налагането на дисциплинарното
й наказание е извършена в нарушение на КТ, което е отнело правото й да се защити срещу
това, което се твърди, че е извършила.
Излага се, че ищцата не е допуснала нарушение на материалноправните разпоредби,
касаещи изпълнението на служебните й задължения,като за да се ангажира дисциплинарната
отговорност на работника/служителя за извършено от него нарушение на служебната
дисциплина, следва да са налице едновременно следните предпоставки:да е извършено
нарушение и то да е извършено от работника/служителя виновно. В конкретния случай
ищцата твърди, че не са налице нито първата, нито втората предпоставка и излага, че според
нея няма извършено нарушение при изпълнение на служебните задължения, като посочва,
че в случая не е налице нито уронване авторитета на работодателя, нито разпространение на
неверни сведения - чл. 187, т. 8 от КТ. Твърди, че съвестно си изпълнявала служебните
задължения и не била извършила нарушенията на служебната дисциплина, визирани в
заповедта за дисциплинарно наказание.
Иска се от съда да признае за незаконосъобразно извършеното дисциплинарно наказание,
респективно да отмени Заповед № 23/18.02.2022 г. на Фондация „Уникалните деца на
Видин“, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Последно
предупреждение за уволнение“, като неправилна и незаконосъобразна.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответната страна е постъпил отговор, с който е изразено
становище по иска. Посочва се от ответника, че първоначално ищцата била назначена на
длъжността „възпитател“ и до изпитателния срок нямала никакви проблеми. Твърди се, че
след изтичане на изпитателния срок започнали разправии, кавги и доноси от ищцата срещу
колежката й П.М Излага се от ответника, че за последните две години ищцата била писала
десет доноса с неверни данни до всички възможни институции. Сочи се, че с ищцата
многократно били провеждани разговори, но същите били без резултат. Подробно се сочат в
отговора проверките във Фондацията по повод сигналите, инициирани от ищцата и
резултатите от проверките. Ответникът моли съда да отхвърли иска.
От събраните по делото доказателства Съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
Не се спори, че между страните е налице трудово правоотношение, както и че със Заповед №
23/18.02.2022 г.на председателя на Фондация „Уникалните деца на Видин“ на ищцата,
изпълняваща длъжността „възпитател”, е наложено наказание „последно предупреждение за
уволнение”, поради системно уронване авторитета на ФУДВ и разпространяване на неверни
сведения.
От заповедта е видно, че за да наложи дисциплинарното наказание „последно
3
предупреждение за уволнение” работодателят е приел, че от страна на ищцата е налице:
системно уронване авторитета на Фондацията и разпространяване на неверни сведения за
децата от ДЦДМУ - Седмична грижа, представляващи нарушение на трудовата дисциплина
по чл. 187, т. 8 КТ и чл. 21, т. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред на ДЦДМУ.
Процесната заповед е връчена на ищцата на 18.02.2022 г. и това обстоятелство е оспорено от
страните, поради което съдът го приема за установено.
Видно от писмо изх. № 057/10.02.2022 г., председателя на ФУДВ е изискал от ищцата
писмени обяснения във връзка със системно уронване авторитета на фондацията и
разпространяване на неверни сведения за децата от ДЦДМУ - Седмична грижа.
Ищцата е депозирала поисканите й писмени обяснения с писмо вх. № 020/14.02.2022 г.
Отговорила е, че е в нито един момент от дейността й във фондацията, не е целяла и не е
уронвала авторитета на фондацията, както и че не е разпространявала невярна информация,
относно дейността на същата.
По делото са приложени: длъжностна характеристика за длъжността
„възпитател“,правилник за вътрешния трудов ред на ДЦДМУ, протокол № 73 от 10.02.2022
г. на Управителния съвет на ФУДВ, протокол от работна среща на 16.02.2022 г., лично
досие ищцата.
От приложеното по делото копие на Задължително предписание № РД-14-69/24.08.2020 г. на
Държавна агенция закрила на детето, във връзка с проверка по повод постъпили в ДАЗД
сигнали за упражнено насилие над деца, липса на реакция от страна на персонала на
услугата, по повод случили се инциденти с потребители е видно, че не са констатирани
данни за упражнено насилие или небрежно отношение спрямо дете от служител на ДЦДМУ-
дневна грижа-Видин.
По делото е приложено копие на Задължително предписание № РД-14-2/02.02.2022 г. на
Държавна агенция закрила на детето, във връзка с проверка по повод постъпил в ДАЗД
сигнал за извършване на сексуални контакти между деца на територията на ДЦДМУСГ към
ФУДВ, както и насилие към децата в услугата от страна на обслужващия персонал. В
предписанието е отразено, че са установени данни за упражняване на неподходящи
възпитателни мерки от страна на г-жа Пламена Момчилова-медицинска сестра и на Ангрита
Велкова - детегледач. Отразено е също, че не са констатирани данни за сексуално насилие и
посегателство в социалната услуга.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск, с който ищцата претендира отмяна на Заповед № 23/18.02.2022 г., издадена
от Председателя на ФУДВ, с която на основание чл. 187, т. 8 от КТ и чл. 21, т. 3 от
Правилника за вътрешния трудов ред на ДЦДМУ й е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”, като се развиват доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваната заповед, а така също, че е
постановена, както в нарушение на материалния закон, така и при съществено нарушение на
процесуалните правила.
4
По отношение налагането на дисциплинарно наказание във връзка с извършено от
служителя нарушение на трудовата дисциплина законът въвежда процесуални изисквания
по чл. 193 и чл. 195 от КТ, чието неспазване води до отмяна на постановената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, без съдът да проверява нейната материална
законосъобразност.
Чл. 193 от КТ съдържа императивното изискване, преди налагане на дисциплинарното
наказание, работодателят да изиска и приеме писмени или устни обяснения на работника по
повод нарушението.
Това задължение работодателя е спазил, като е изискал писмени обяснения от ищцата и
същата е депозирала такива с вх. № 020/14.02.2022 г.
Съдът счита, че атакуваната Заповед № 23/18.02.2022 г. на работодателя не съдържа
изискуемите от чл. 195, ал. 1 от КТ реквизити - не е мотивирана, в нея липсва каквато и да
било конкретика досежно това в какво се изразяват действията или бездействията на
ищцата, с които системно е уронвала авторитета на Фондацията, както и не е посочено в
какво се изразява разпространението на неверни сведения от нейна страна, липсва
фактическо описание на нарушението с обективните му и субективни признаци, не е
посочено кога е извършено, поради което наложеното на ищцата дисциплинарно наказание
"Последно предупреждение за уволнение" се явява незаконосъобразно и като такова следва
да бъде отменено.
Ищцата е наказана за дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 8 от КТ и чл. 21, т. 3 от
Правилника за вътрешния трудов ред на ДЦДМУ - за системно уронване авторитета на
ФУДВ и разпространяване на неверни сведения.
Съдът намира, че в атакуваната заповед освен бланкетно посочване на законният текст, въз
основа на който на ищцата се налага дисциплинарно наказание, липсва фактическо описание
на нарушенията и кога са извършени.От заповедта не става ясно какви са конкретните
нарушения на ищцата, с оглед извършване на преценка и дали същите съставляват такива по
чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ. Липсата на каквито и да било мотиви в атакуваната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание води до нейната незаконосъобразност, поради
неспазване на изискването за мотивиране на заповедта, визирано в чл. 195, ал. 1 от КТ.
Липсата на фактическо описание на дисциплинарно нарушение в атакуваната заповед за
налагане на дисциплинарно наказание води до нарушаване на правото на защита на ищцата,
както и до невъзможност да се установи от съда деянието, за което е наказана, осъществява
ли признаците на състав на дисциплинарното нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ, както и
спазени ли са от работодателя сроковете по чл. 194, ал. 1 от КТ за налагане на
дисциплинарно наказание.
Когато се претендира незаконност на дисциплинарно уволнение, съдът е длъжен да установи
извършено ли е претендираното деяние (действие или бездействие), съставлява ли то
нарушение на трудовата дисциплина, каква е неговата тежест и съответства ли му по тежест
наложеното дисциплинарно наказание.
5
Извън горното в процесния случай съдът намира, че описаното в заповедта нарушение , не
може да се подведе под хипотезата на т. 8 от чл. 187, ал. 1 от КТ - "злоупотреба с доверието
и уронване доброто име на предприятието, както и разпространение на поверителни за него
сведения”. Нарушението по тази разпоредба съставлява съзнателно отклонение от страна на
служителя, от целта на възложената му дейност, която работодателят желае да постигне чрез
изпълнението й, което отклонение има за резултат или уронване престижа и доброто име на
работодателя, или разпространяване на служебна информация, или нанасяне на материални
щети на работодателя. Касае за специфичен вид нарушение на трудовата дисциплина,
различно от тези, описани в чл. 187, т. 1 - 7 КТ, с оглед на систематичното му място. В
съдебната практика тази теоретична постановка е допълнена в следния смисъл:
Злоупотребата с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на
работата за длъжността по смисъла чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 КТ, може да се прояви в
различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие
между работник или служител и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е
налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е
извършил преднамерени действия, с нагласа извличане на имотна облага за себе си или за
трето лице. Уронване на доброто име на предприятието е нарушение, с което работодателят
е злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това достоверно се отразява
или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността, ефективността и
авторитета на предприятието. Следва да се има предвид, че личния характер на трудовото
правоотношение по необходимост предполага установяване на отношения на доверие между
работника или служителя и работодателя. Злоупотреба с доверието означава използването
на оказаното от работодателя доверие на работника или служителя за неправомерно
извличане на определена облага за него или за другиго, с което се накърнява доверието на
работодателя. Характерна за това нарушение е неговата субективна страна. То е
съставомерно само когато е извършено умишлено. Неправомерното извличане на
определена изгода от работника или служителя, когато е извършено по небрежност, на общо
основание съставлява нарушение на трудовата дисциплина, но то не може да се
квалифицира като злоупотреба с доверието.
Доколкото нарушението на трудовата дисциплина е вид правонарушение, то притежава
всички общи негови признаци и в частност, от субективна страна се характеризира с
признака вина на дееца. Ето защо в предмета на доказване се включва обстоятелството
извършено ли е дисциплинарното нарушение виновно от ищеца (умишлено или
непредпазливо). Ответникът, като носител на преобразуващото право да наложи
дисциплинарно наказание, следва да установи, че законосъобразно е упражнил това свое
право. В този смисъл негова е доказателствената тежест да докаже при условията на пълно,
главно доказване осъществяването на нарушението на трудовата дисциплина посредством
обективните му и субективни признаци. В настоящия случай, ответникът не проведе
доказване, че ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя, уронила е доброто име
на предприятието или пък че е разпространила поверителни за него сведения. Не се
установи умисъл от страна на ищцата за неправомерно извличане на определена облага за
6
нея или за другиго, с което да се накърни доверието на работодателя и поради което не може
да се вмени на ищцата извършване на това дисциплинарно нарушение.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 8 от КТ, изисква наличието на две кумулативни предпоставки –
злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на предприятието, които са в причинно-
следствена връзка. Както се посочи по-горе злоупотребата с доверие се изразява в
използване на оказаното от работодателя доверие за неправомерно извличане на определена
облага за работника или за трето лице, и в резултат на тези действия следва да е настъпило
уронването на доброто име на работодателя. В случая обстоятелства за такова нарушение не
се установиха.Отделно не се доказа и установи ищцата да е разпространявала
поверителни за предприятието сведения.
При така изложените съображения съдът намира,че издадената заповед, с която е
наложеното дисциплинарно наказание "Последно предупреждение за уволнение", е
незаконосъобразна ,поради което следва да бъде отменена.
В тази връзка Съдът намира, че предявения иск е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора ищецът има право на присъждане на направените по делото
разноски, които възлизат на сумата от 600 лева - платено адвокатско възнаграждение,като
същите следва да се възложат в тежест на ответната страна.
Съобразявайки характера и сложността на конкретния правен спор, и извършената от
процесуалния представител на ищеца работа, съдът намира, че договореното и заплатено от
ищеца възнаграждение за адвокат не е прекомерно и е съобразено с чл. 7, ал. 1, т. 4 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, поради което не
следва да бъда намалено.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, във връзка с чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Видин държавна такса върху
уважения иск в размер на 50.00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 23/18.02.2022 г., издадена от председателя на Фондация „Уникалните
деца на Видин“, с която на М. П. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. Видин, ул. „Шейново“ №
2, на основание чл. 187, т. 8 от КТ и чл. 21, т. 3 от Правилника за вътрешния трудов ред на
ДЦДМУ е наложено дисциплинарно наказание „Последно предупреждение за уволнение”.
ОСЪЖДА Фондация „Уникалните деца на Видин”, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ж-к
„Гео Милев”, бл. 12, вх. Д, ет. 5, ап. 103 да заплати на М. П. Г., ЕГН: **********, с адрес:
7
гр. Видин, ул. „Шейново“ № 2 направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лева.
ОСЪЖДА Фондация „Уникалните деца на Видин”, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ж-к
„Гео Милев”, бл. 12, вх. Д, ет. 5, ап. 103 да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт
по сметка на РС - Видин сумата от 50.00 лв., представляваща държавна такса за предявения
иск, както и сумата в размер на 5.00 /пет/ лв., в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - Видин в двуседмичен срок от връчване на
съобщението.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8