Определение по дело №360/2024 на Административен съд - Враца

Производството по делото е по реда на чл.277, във вр. с чл.276 и чл.3 от ЗИНЗС и е образувано по молба на *** Ц.Ч.Е.,***  срещу  Началник на ***, с която се иска прекратяване незаконосъобразни бездействия на органа по изпълнение на наказанието с изваждане, премахване и изтъкването на изтеклите, заличените с награда, съгласно ЗИНЗС и отменени от съда дисциплинарни наказания, които го подлагат на ****. Молителят твърди, че е поискал с молба от 07.12.2022г. до началника на *** да бъдат извадени и унищожени изтекли и отменени с решение на АС Монтана дисциплинарни наказания, но същите продължават да стоят в системата на ГД „ИН“ и в личното му **. Поискал и официална справка за наложените му дисциплинарни наказания, която му била предоставена/макар и незаверена „вярно с оригинала“/. От същата според молителя е видно, че всички налагани му дисциплинарни наказания са в личното му ** и системата на ГД „ИН“, което е с цел да му се вреди и умишлено да се изтъкват от * администрация.

В с.з. молителят Ц.Е. се явява лично и с упълномощен процесуален представител - *.К.. Поддържат предявената молба и изложените в нея съображения. Развиват, всеки поотделно, доводи за основателност на отправеното искане, като молят да бъде уважено, като бъдат прекратени бездействията на началника на ** и същия бъде задължен да регламентира начина на унищожаването на дисциплинарните наказания в ** на молителя, като се прекрати целенасоченото им изтъкване за придаване на ненужна тежест.

Ответникът в с.з., чрез проц. си представител Р. В. – *****, моли за отхвърляне на молбата, като неоснователна и недоказана. Излага доводи, че не са налице предпоставките на чл.276 ЗИНЗС, тъй като счита, че не са доказани обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че е налице твърдяното незаконосъобразно бездействие на* администрация.

Съдът, като обсъди доводите и съображенията на молителя, възраженията на ответника и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Видно от представената с жалбата справка /с генерирана електронно дата 09.02.2023г./ на молителя, в периода 03.04.2016г. до 29.12.2022г. са  наложени общо 9 наказания, две от които – тези, наложени със заповед № 3907/29.12.2022г. и със заповед № 1360/27.05.2022г., са отменени със съдебни актове, съответно с решение № 247/06.04.2023г. на АС Монтана и с решение № 373/03.10.2022г. на АС Монтана, като лисва посочване на номера на съответните дела. И по двете, съгласно отбелязването в справката, е отразено заличаване със заповед № 373/03.10.2022г. на първото и със заповед № 247/06.04.2023г. - второто наказание.

Установява се от писмо изх.№ 10224/25.06.2024г. на ГДИН до началник **, че от постъпването на молителя Ц.Е. *** на 20.10.2015г. за периода 03.04.2016г. до 29.12.2022г. са му наложени общо 9 дисциплинарни наказания и по отношение на всички тях се счита за ненаказван. Посочва се в писмото, че към настоящия момент, същия има две действащи дисциплинарни наказания, наложени му със заповед № Л-548/12.02.2024г. по реда на чл.101, т.2 от ЗИНЗС и заповед № Л-991/21.03.2024г. по реда на чл.101, т.4 от ЗИНЗС. С оглед обжалването им пред ГДИН и пред АС Враца и произнасянето по жалбите, се счита за ненаказан, съгласно чл.109, ал.2 ЗИНЗС.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав, счита искането е недопустимо по следните съображения:

Съдът е сезиран с искане да бъдат заличени, претендираните от молителя като отменени от АС Монтана две дисциплинарни наказания, както и другите посочени в коментираната справка, издадена от * **и наложени в периода 03.04.2016г. до 29.12.2022г.

На първо място следва да се посочи, че реда за налагане и заличаване на дисциплинарни наказания е регламентиран в глава девета, раздел втори от ЗИНЗС, както и глава втора, раздел втори от ППЗИНЗС.

Съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС, заповедите за дисциплинарно наказание, издадени от началниците на** и на **, подлежат на обжалване пред началника на *. Заповедите, издадени от началника на*, подлежат на обжалване пред главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", а в случаите по чл. 104, ал. 3 – пред министъра на правосъдието. Заповедите се обжалват в 7-дневен срок от запознаване на ** със заповедта. В чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС е посочено, че заповедта за дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване пред административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от обявяването й.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че в посочения период 03.04.2016г. до 29.12.2022г. на молителя Е. са наложени девет броя дисциплинарни наказания, като конкретно посочените от него, отменени от АС Монтана, са заличени със цитираните по-горе заповеди. Установи се също от писмото на ГДИН до началник ** изх.№ 10224/25.06.2024г., че за наложените му общо 9 дисциплинарни наказания в процесния период, по отношение на всички тях се счита за ненаказван.

В ЗИНЗС са предвидени две възможности за заличаване на наложените на ** наказания. Първата от тях е по реда на чл. 98. ал. 1, т. 2 ЗИНЗС, съгласно който за подчертана дисциплинираност, за проявено сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни мероприятия, за постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност и други положителни прояви ** могат да бъдат поощрявани със заличаване или отмяна на наложено дисциплинарно наказание. Втората законова възможност за заличаване на наложени дисциплинарни наказания е по реда на чл. 109 от ЗИНЗС, съгласно който ако в продължение на една година от изтърпяване на дисциплинарното наказание ** не е извършил друго дисциплинарно нарушение, той се смята за ненаказван. Нормата на ал. 2 на същата разпоредба постановява, че когато * * е наказван за нарушение, извършено в срока по ал. 1, той се смята за ненаказван, ако не извърши друго нарушение в двугодишен срок след изтърпяване на последното наказание.

Съгласно  чл. 100 от ППЗИНЗС най-малко веднъж на шест месеца досиетата на ** се преглеждат и заповедите, по които дисциплинарните наказания са заличени на основание чл. 107, ал. 2 изр. 2 и чл. 109 от ЗИНЗС, се изваждат от досието и се унищожават. Цитираната нормативна разпоредба регламентира задължението на началника на *, при посочената периодичност от шест месеца, да организира чрез съответните длъжностни лица проверка на досиетата на **, на които са били налагани дисциплинарни наказания и заповедите за това са налични. Проверката следва да събере на данни и извърши преценка налице ли е основанието по чл. 107, ал. 2, изр. 2 и чл. 109 от ЗИНЗС по всяко едно от наказанията по наличните по съответното досие заповеди, за неговото заличаване. *администрацията, както се посочи в цитираните писма, борави с термина „счита се за ненаказан“, който се използва в нормата на чл.107, ал.2 ЗИНЗС и граматически му се придава равнозначен смисъл с другия законов такъв - „заличава“ наказанието по см. на чл.100 ППЗИНЗС, предвид препращането между двете разпоредби. Когато се констатира, че по някое от наказанията е настъпило заличаване на посоченото основание следва началника на*да издаде заповед по чл. 100 от ППЗИНЗС за изваждане от досието и унищожаване на заповедта. Задължението по чл. 100 от ППЗИНЗС е изпълнено с реалното изваждане и унищожаване на съответната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, което е заличено. Това, че наложените на молителя Е. дисциплинарни наказания фигурират в представената от него с жалбата справка, означава, че е останала документална /информационна/ следа за поведението му в местата за **, но не доказва, че заповедите за налагането им физически съществуват и не са унищожени. Заличаването, изваждането и унищожаването им е разпоредена от закона последица на тяхната отмяна, но информационна следа в досието за поведението му, санкционирането му и отмяната на наложени му дисциплинарни санкции, следва да съществува и това не е нарушение на закона.

С оглед извършения анализ на посочените разпоредби, съдът намира, че единствено в компетентността на началника на ** е извършването на преценка, дали наложените дисциплинарни наказания следва да бъдат заличени и съответно заповедите за налагането им унищожени. Ето защо искането се явява недопустимо на основание чл. 159, т. 1 от АПК, като същото следва да се изпрати на началника на **, който е компетентен орган да се произнесе по него. Едва след неговото произнасяне и резултата от същото, актът му може да се оспори, в случай че е неблагоприятен за молителя.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Административен съд – Враца,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на ** Ц.Ч.Е.,*** срещу Началник на ***, за прекратяване незаконосъобразни бездействия на органа по изпълнение на наказанието с изваждане, премахване и изтъкване на изтеклите, заличените с награда, съгласно ЗИНЗС и отменени от съда дисциплинарни наказания на молителя.

 ИЗПРАЩА на Началник на *** молбата на ** Ц.Ч.Е.,***, с обективирано в нея искане за изваждане и унищожаване на изтеклите, заличените с награда, съгласно ЗИНЗС и отменени от съда дисциплинарни наказания на молителя, като компетентен да се произнесе орган.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 360/2024 г. по описа на Административен съд – Враца.

Определението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Враца, в 7-дневен срок от съобщаването му.