РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. Ямбол, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николай Ив. Кирков
при участието на секретаря М. М. П.
като разгледа докладваното от Николай Ив. Кирков Административно
наказателно дело № 20232330200536 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на П. А. А. от
гр.Ямбол,ЕГН:**********, подадена чрез адв. Ж.Т.- ЯАК, против наказателно
постановление № **********/04.05.2023г., издадено от Директора на РДГ Сливен, с което
на жалбоподателя за нарушение на чл.257,ал.1 т,.1 от Закона за горите е наложено
административно наказание глоба в размер на 400 лв.
В жалбата се релевират доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при съставянето на АУАН и издаване на НП.Според жалбоподателя акта е съставен
в нарушение на чл.40 ,ал.1 от ЗАНН. Излага се ,че и в акта и НП неправилно е посочено
мястото на извършване на нарушението.
В съдебно заседание жалбата се подържа от редовно упълномощен адвокат, който
пледира за отмяна на наказателното постаномвление.Иска се присъждане и на направените
по делото разноски.
Въззиваемата страна орган,чрез процесуалния си представител ,счита жалбата за
неоснователна и пледира НП като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.Пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждание.
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба
доводи, възраженията и изразените становища на страните, прие за установена
следната фактическа обстановка:
1
На 19.01.2023г. на жалбоподателят бил съставен АУАН № 124782., затова ,че на в
периода 16.04.222 до 03.11.2022г. в качеството си на лице вписано в публичния регистър за
упражняване на лесовъдска практика с удостоверение №8201/15.11.2012г., на което е
издадено позволително за сеч № 0663252/13.04.2022г. не изпълнил задължението си да
следи за спазване на одобрения на 12.04.2022г. технологичен план № 1 за отдел 280, потодел
ДГС „Тунджа“ гр.Ямбол, в резултат на което са отворени множество непредвидени в него
технологични просеки.нарушението е извършено в землището на с.Генерел Инзово отдел
280 ,подотдел „Д“.
В акта е посочено ,че по този начин жалбоподателят е нарушил чл.257,ал.1,т.1 от Закона
за горите вр. чл.125,ал.1,т.7 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските
територии. ЗДвП.
В последствие при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението е
издадено и обжалваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по
следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира ,че НП е издадено при допуснато особено съществено
нарушение на установените в ЗАНН процесуални правила за съставяне на акт за нарушение.
Нарушена е разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, която императивно предвижда, че
съставянето на акта по чл.36 от ЗАНН се извършва в присъствие на нарушителя, респ. на
неговия законен представител или упълномощено лице. Като изключение от този принцип в
ал.2 на същия член е допуснато и неприсъствено съставяне на акта, но само при наличието
на някоя от изчерпателно посочените в текста предпоставки – нарушителят, макар и
известен, да не е могъл да бъде намерен, и втората – когато същият след покана не се е явил
за съставяне на акта. Ако посочените законови предпоставки не са налице, чл.40, ал.1 от
ЗАНН задължава актосъставителя да състави акта в присъствието на нарушителя. В случая,
от показанията на свидетелите М. и Д. по несъмнен начин се установява, че АУАН е бил
съставен в отсъствие на жалбоподателя, за което действие липсват данни последният да е
бил уведомен по какъвто и да е било начин. Няма и доказателства на жалбоподателя да е
връчена покана , но той да не се е явил за съставяне на акта.В тази връзка съставеният от
свид. М. констативен протокол от 17.01.2023г. не може да приеме като надлежно връчена
покана, тъй като от една страна в него липсва дата , час и място за явяване , а от друга ,че
той отразява изявление на жалбоподателя ,че е в отпуск и по тази причини не желае да му
се състави акт ,там където е открит в землището на с.Ген.Инзово, за което впрочем и
актосъставителя не е имал готовност,което обстоятелство се установява от неговите
обяснения.
2
А след като АУАН е бил съставен в отсъствие на жалбоподателя, при липсата на която и
да е от предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН, е налице нарушение по смисъла на чл.40,
ал.1 от същия закон. Нарушението е съществено, защото е довело до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя, тъй като същият обективно е бил препятстван да упражни
правата си по чл.40, т.8 от ЗАНН да даде непосредствени обяснения и да направи
възражения при съставянето на акта. След като законът е предвидил, че ограничаване
правото на възражения при съставяне на акта е допустимо само в две изрично уредени
хипотези, които, както вече се посочи, в случая не са налице, съдът счита, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна и на издаденото
НП.
Отделно от гореизложеното настоящия съдебен състав намира ,че не се доказа от страна
на наказващия орган жалбоподателят да е е извършил описаното в НП административно
нарушение.
В конкретния случай със съставяне на акта за установяване на нарушението, а в
последствие и с издаденото наказателно постановление е повдигнато обвинение срещу
жалбоподателя за извършено нарушение в землището на с.Генерал Инзово.
Посоченото обаче като място на нарушението не съответства на действителната
фактическа обстановка , установена по делото от съда/ свидетелските показания на
контролните органи и писмените доказателства сочат ,че мястото е в землището на село
Ген.Тошево, а не както е отразено в АУАН и НП- землището на село Ген.Инзово.
Това на свой ред означава ,че нарушението е недоказано ,доколкото не са ангажирани от
страна на наказващия орган, каквито да е било доказателства в подкрепа на твърдението ,че
е извършено на посоченото място – в землището на с.Ген.Инзово.
По изложените съображения, настоящия състав намира въззивната жалба за основателна и
счита, че обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, следва да бъде
отменено.
При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на 400 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2,т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/04.05.2023г., издадено от
3
Директора на РДГ Сливен, с което на П. А. А. от гр.Ямбол,ЕГН:**********,за нарушение
на чл.257,ал.1 т,.1 от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лв.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите –Сливен да заплати на П. А. А. от
гр.Ямбол,ЕГН:********** сумата от 400 лв,представляваща разноски по делото ,за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4