МОТИВИ към ПРИСЪДАТА
от 17 юли 2009г по НОХД №214/2009г. на Окръжния съд – Плевен:
Срещу
подсъдимия С.А.М. *** е повдигнато обвинение пред съда за това,че: На 11 януари 2009г в около 1.30 часа в село
Суха че, Плевенска област, умишлено умъртвил К. И. Й. ***, с особена жестокост
и по хулигански подбуди –престъпление по чл. 116,ал.1 т.6 и т.11 от НК.
Подсъдимият
заявява ,че разбира обвинението и дава обяснения по него.
Пострадалите от деянието И.К.Й. и И. Д.Й. - родители
на починалия К. Й. са предявили срещу подсъдимия са граждански искове за заплащане на обезщетение
на всеки един от тях в размер по 150 000 лева ,ведно със законните лихви,
за претърпените в резултат на деянието неимуществени вреди – скръб и бъка от
загубата на техния син. Съдът е приел предявените искове за съвместно
разглеждане в наказателното производство. Пострадалите са конституирани и като
частни обвинители.
Обвинението се поддържа от прокурора,
като се излагат доводи, че то е доказано по несъмнен начин. Иска от съда да
признае подсъдимия за виновен то това обвинение, като му наложи наказание
лишаване от свобода към средния размер предвиден от закона.
Повереникът на частните обвинители и
гражданските ищци - адвокат Ц.Ц. ***,
поддържа от тяхно име обвинението наред с прокурора. Излага доводи, че
обвинението е доказано по несъмнен начин и иска от съда да признае подсъдимия
за виновен, както и да уважи предявените граждански искове в пълня им размер,
ведно с лихвите считано от деня на
увреждането. Моли съда да присъди на гражданските ищци и частни обвинители,
деловодните разноски направени от тях за адвокатско възнаграждение.
Защитникът на подсъдимия С.М. –
адвокат М.М. от САК не оспорва ,че деянието е извършено виновно от подсъдимия,
но счита,че възприетата от обвинението квалификация е неправилна. Поддържа, че
не са налице квалифициращите признаци по чл. 116, ал.1 т. 6 и т.11 , както и че
убийството е извършено в състояние на
силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида. Настоява
деянието на подсъдимия С.М. да бъде
квалифицирано като престъпление по по - леко
наказуемия състав на чл. 118 , във вр. с чл. 115 от НК, като му бъде наложено минимално наказание лишаване от свобода.
Плевенският окръжен съд като взе
предвид повдигнатите срещу подсъдимия С.М. обвинение, доводите на страните и
разпоредбите на закона, обсъди доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
безспорно установено следното от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият
С.М. е роден на ***г . Има завършено средно образование със специалност
„монтьор не ел.уреди”. Женен с едно дете. Ползва се добро име и уважение всред
познатите си.
На 10 януари
2009г. подсъдимият С.М. се уговорил със своите познати Д.Д. и А. А. ***.
Пристигнали там около 23.00 часа.Дискотеката била пълна с младежи, които се
забавлявали. Между две компании от селата Габаре
и Горник
възникнал конфликт, който бързо бил прекратен. По същото време, с друга
компания в дискотеката се намирал и К. Й., който предпочел да седи на бара. В
Около 1.30 часа след полунощ, дискотеката приключила и всички започнали да
напускат заведението и да потеглят с автомобилите си. При движение назад, автомобил „Ауди 80” притиснал св. Д.Д. и ударил
леко намиращия се зад него джип. Шофьорите на автомобилите излезли от тях за да
видят дали има щети и се разбрали без кавга. Този инцидент обаче, бил използван
от брата на св. Д. - И., който напсувал
водача на автомобила „Ауди”. Двамата се сбили, намесил се и св. Д.Д., а след
това и други, като последвало масово сбиване
между част от младежите от селата Габаре и Сухаче.
Подсъдимият С.М. по това време отишъл да запали лекия си автомобил за да се приберат, а св. А. А. докато го
чакал се опитал да успокои и разтърве биещите се наблизо младежи. В суматохата
някой му скъсал златния ланец, който паднал на земята. Св. А. А. се развикал,
че са му скъсали синджира и призовал на помощ подсъдимия С.М., като му извикал донесе бухалката от колата. Подсъдимият взел от автомобила металната бухалка и се втурнал към биещите се
на близо, като я размахвал и удрял който му попадне.
В
това време, пострадалият К. Й., който не участвал в свадата, почиствал от леда
предното стъкло на лекия си автомобил, намиращ се на около десетина метра от
биещите се. Подсъдимият се насочил първо към св. М.Б., когото ударил с
бухалката по главата, след което се
приближил в гръб на нищо не подозиращия К. Й. и му нанесъл силен удар в задната
част на главата. К. паднал в безсъзнание на земята и останал неподвижен, а
подсъдимият му нанесъл още един удар в главата след което го оставил . Св. Г.Х.,
която се намирала на близо забелязала, че К. лежи на земята неподвижен и
окървавен и се развикала за помощ. Притекли се и други младежи, но като установили колко е тежко състоянието на
пострадалия незабавно го откарали в болницата в гр.Червен бряг. От там с
автомобил на „Бърза помощ” К. Й. бил откаран в спешно отделение на
Неврохирургия към УМБАЛ гр. Плевен. Там
незабавно му била направена операция и оказана животоспасяваща медицинска
помощ, но въпреки усилията на лекарски екип, К. починал на *******.
Изготвената
медицинска експертиза установява ,че смъртта на К. Й. е настъпила в резултат на
причинената тежка , черепно – мозъчна травма, довела да счупване покрива и
основата на черепа. В резултат на травмата е настъпил масивен мозъчен
кръвоизлив, предизвикал мозъчен оток и неизбежна дихателна и сърдечно съдова
недостатъчност, причинили смъртта.
Възприетата
от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на
подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели: А. А., Г.И.,М.В., И. Д., Ц. Л.,
И. Д., А.В., Ц.В., П.И., К.Р., – дадени
по време на съдебното производство; показанията на свидетелите : Д.Д. – дадени
пред съдия на ДП/л.122-123 от ДП/, св. В.Р. и св.М. Г.,
дадени на съд. сл. и пред съдия на ДП, св. П. Ц. – дадени на ДП пред
съдия /л. 112-113 от ДП/, както и от протокола за оглед на местопроизшествието
и фотоалбум към него/ л. 13-19 ДП/,
протоколи за доброволно предаване на вещи/л. 45-50/; протоколите за
разпознаване на лица/л. 51-69 ДП/ и албума към тях.
Поради констатирани противоречия в
свидетелските показания, дадени пред съда и на досъдебното
производство пред съдия, по реда на чл. 281 от НПК съдът е прочел показанията
на свидетелите: В.Р., М.Т., П. Ц. и Д.Д., дадени пред съдия на досъдебното производство. Съдът намира,че показанията на св.
В.Р. дадени на досъдебното производство са по- пълни
и точни и достоверни от дадените по време на съдебното следствие, тъй като са
дадени непосредствено след събитията, предмет на установяване. Освен това,
самият свидетел заявява, че по- точно е това ,което е съобщил в показанията си
на досъдебното производство, тъй като тогава си
е спомнял всички подробности. Не
изключва показанията му дадени пред съда, тъй като те са непълни, но не и в
съществено противоречие с тези от досъдебното
производство.
Съдът кредитира с доверие показанията
на свидетелите П. Ц. ,М.Т. и Д. Д.,
дадени пред съдия на досъдебното производство и
прочетени по реда на чл. 281 от НПК. Тези показания са по- обстойни и подробни,
хронологично последователни и съдът ги приема за достоверни, тъй като са дадени
на другия ден след събитията пред дискотеката и свидетелите по- ясно и
обективно възпроизвеждат какво са възприели. Показанията на посочените
свидетели, дадени на досъдебното производство се
подкрепят и от останалите показани на свидетелите , относно причината за
станалото сбиване, участниците в него, както
относно това къде се е намирал, какво е правел и при какви обстоятелства
е пострадал починалия К. Й.. Всички свидетели са единодушни, че повод за сбиването
пред дискотеката е било поведението на двамата братя И. и Д. ***, като И. е
напсувал водача на лекия автомобил”Ауди”поради това ,че щял да удари неговия
брат, двамата се сбили, след което към биещите се присъединили младежите от селата Сухаче и Габаре – едни срещу
други,като по този начин сбиването прераства в масов бой между представителите
на двете села.
По делото е
изслушано заключението на съдебно- медицинската експертиза за изследване на
труп, изготвена на досъдебното
производство, изготвено от д-р С.К./ л. 161-170/. Видно от това заключение,
както и от разпита на вещото лице, смъртта на К. Й. е настъпила в резултат на
тежка черепно мозъчна травма : удари, най- вероятно два с твърд тъп предмет в
тилната, теменна част на главата, довели до спукване на черепа и предизвикали
масивен мозъчен кръвоизлив, причинил неизбежно леталния изход.
Съдът
приема заключението на съдебно медицинската експертиза ,тъй като то е
изчерпателно, компетентно и обосновано на доказателствата по делото и обективните
находки от аутопсията.
Защитата
на подсъдимия възразява относно броя на ударите, нанесени в областта на
главата, като се позовава на това, че
вещото лице д-р К. заявява, че ударите „по- вероятно ударите да са били
два”, тоест име елемент на несигурност относно наличието на втори удар.
Съдът
намира, че това възражение на
защитата е опровергано по категоричен
начин. Видно от заключението и от разпита на вещото лице/л. 86-гръб – л. 87
с.сл. д-р С.К., изготвил съдебно медицинската експертиза за оглед на труп, обективната находка при медицинското
изследване, описано в констативната част и онагледено и с направените фотографии. В констативната част на
експертизата, при външния оглед на трупа са установени две синкаво – морави кръвонасядания с петнист характер и оток. Единият е темено – тилно в ляво с размери 6-7 см. По надолу от него е установено второ кръвонасядане
в областта зад лявата ушна мида с площ 4-5 см. Видно от разпита на вещото лице и
изложеното в експертизата, посочените две кръвонасядания,
сочат къде са нанесени ударите, причинил счупването на черепа. Вещото лице
обосновава заключението си и с характера и посоката на спукването на черепа
през теменния покрив, съответно през теменните кости и люспата на тилната кост,
което не би се получило при единичен удар.
Заключението
на вещото лице безспорно намира опора и
в показанията на свидетеля П. Ц., дадени пред съдия на досъдебното
производство/ л. 113 ДП/ който е категоричен, че и двата удара са били в
областта на главата. Доказателства за нанесени повече от един удар се съдържат
и в показанията на свидетелите : М.
Г.,св.К.Р. и В.Р., дадени на досъдебното производство
пред съдия, прочетени по реда на чл. 281 НПК. Тези показания безспорно установяват,че
след като К. е паднал от първия удар на земята, подсъдимият го е ударил още
веднъж. Макар посочените свидетели да не са възприели точно ,къде са нанесени
тези удари, то от огледа на трупа безспорно се установява, че по крайниците и
тялото няма следи от удари с бухалката, за разлика от тилната – теменна част на
главата, където има два хематома.
Видно
от заключението на вещото лице, всеки от ударите , нанесени в главата на К. е
бил достатъчно интензивен и с голяма сила, за да причини черепно- мозъчната
травма, от която е настъпила смъртта му.
Възразява се от защитата на подсъдимия и относно това,
че починалият К. с поведението си е провокирал подсъдимият да го удари, като го
е напсувал, от което подсъдимият С.М. изпаднал в силно раздразнение. Защитата
основава възражението си на обясненията на подсъдимия С.М., който твърди, че К.
тихо го напсувал с думите : „Мамка ти да еба ******, ти какво искаш с
тази бухалка”, а също н, показанията на свидетелите: С. П. и Ц.В./л.
113-гръб и л. 114 с.сл./.
Съдът
намира, че това възражение категорично се опровергава от анализа на
свидетелските показания. С изключение на свидетелите И. Д., А.П. и Ц.В., всички
останали свидетели са категорични, че К. не е имал никакво отношение към
конфликта пред дискотеката, нито е взел някакво участие в него по какъвто и да
било начин, било то с думи или действия.
Съдът
не кредитира с доверие обясненията на подсъдимия С.М., в частта досежно това, че бил напсуван от К. Й., както и че
пострадалият се е биел с И. Д., когато го ударил с бухалката. Показанията на тримата са взаимно
противоречиви, непоследователни , и освен това в противоречие с показанията на
всички останали свидетели по делото, дори и с тези , които са познати и са били в компанията на подсъдимия С.М..
Опровергават се и от обективните находки при аутопсията.
На
първо място самият св. И. Д. дава
показания,че не е имал никакво лично съприконсовение
с К. Й.,но видял ,как С. го ударил с бухалката. После му обяснил,че не е искал
да го удря, но просто му се изправил срещу него.
На
следващо място, никой от намиращите се в близост до тях свидетели не е чул
подобна псувня. Така например св. М.Т.,
който се е намирал на около две метра от К. в показанията си пред съдия на досъдебното производство
твърди: „Аз стоях до К. на около
метър- два.Той си чистеше колата от снега и не вземаше отношение в скандала.
Нисък на ръст, мургав човек не от нашето село, с тъмен суичър
се приближи държейки в ръце метална бухалка и нанесе удар откъм гърба в главата
на К., който се строполи по очи на земята”/л. 108 от ДП/
Свидетелите съобщават за псувни но от страна
на св.И. Д. към водача на „Ауди”, който щял да удари неговия брат М./св. Д.Д./,
станали повод са сбиването. Твърдението на подсъдимия,че псувнята била изречена
тихо предизвиква съмнение, как тогава е успял да я чуе, след като наблизо е
имало множество развълнувани хора и се е вдигал такъв шум от сбиването.
Възниква и въпросът, как подсъдимият е успял в суматохата да различи кой точно
я изрича псувнята и че тя е насочена именно към него. Освен всичко, подсъдимият твърди, че е взел
бухалката за да се притече на помощ на свидетеля А. А., който се опитвал да
разтърва биещите си. Няма логично обяснение защо се е насочил към К. Й., който
се е намирал на значително разстояние от боя
- около десет метра, бил е зает да чисти предното стъкло на автомобила
си от леда и очевидно не е имал нищо общо нито със св. А., нито с конфликта
предизвикан от И. ***, както ги наричат останалите свидетели.
От
анализа на доказателствата е видно, че обясненията на подсъдимия в тази им част
не следва да се кредитират с доверие , тъй като се опровергават от останалите
непротиворечиви доказателства по делото.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите: В.Р., М.Т., П. Ц., Ц. Л., които
са категорични, че К. е бил на около десет метра от мястото на сбиването, и е
чистел предното стъкло на автомобила си от леда. Не е участвал по никакъв начин
в разпрата и не е забелязал, че подсъдимият го приближава изотзад и му нанася
удари с бухалката. Показанията на тези свидетели са последователни, вътрешно
непротиворечиви и съвпадащи както помежду си. Намират потвърждение в останалия
доказателствен материал. От заключението на
съдебно- медицинската експертиза за изследване на трупа се установява,
че ударите, причинили черепно – мозъчната травма са нанесени в задната , тилно
теменна част на главата, точно както съобщават горепосочените свидетели.
Св. И. Д.
твърди в показанията си, че когато подсъдимият се приближил към К., последният бил обърнат с лице към
него и го забелязал. Твърди още, че въпреки, че бил с лице към подсъдимия,
пострадалият бил ударен от него отзад по главата, но не е в състояние да
обясни, как така ударът е попаднал отзад.
Св.
А.В./л. 113-гръб с.сл/, дава показания, че К. Й.
участвал в боя : „С. отиде до колата и
взема палката и удари този черния и този
загиналия биеше на М. брат му долу край джипа, когато го удари С.”.
Твърди още, че подсъдимият ударил
пострадалия по главата, когато са били обърнати с лице един срещу друг, но не
видял в коя част на главата е попаднал удара.
Св. Ц.В./л. 114-гръб
с.сл./ дава показания, че след като подсъдимият С.М. взел бухалката от
колата, отишъл да разтърва биещите се. В това време не видял от къде се появил К.
до колата, който нещо ръкомахал. Според
този свидетел, подсъдимият ударил с бухалката момчето, както били лице в лице и
то паднало на земята, след което се дръпнал назад изплашен и двамата избягали ,
запалили колите си и тръгнали.
Съдът не кредитира с
доверие тази част от показанията на свидетелите И. Д., А.В. и Ц.В.,
тъй като те си противоречат взаимно, а
освен това са в разрез с всички останали доказателства по делото, което поражда
съмнение относно достоверността им посочената част.
От огледа на тялото е видно, че по ръцете
липсват следи от задължителните в този случай „защитни травми”, каквито биха
били открити по ръцете на пострадалия. При нападение лице в лице, човек
инстинктивно реагира с вдигане на ръце за да се предпази, при което неминуемо
някой от ударите би попаднал в ръцете.
От
показанията на свидетелите И. Д., Ц. Л.
се установява, че К. Й. още в дискотеката предпочел да стои сам на бара, не е
пил алкохол, взел си само лимонада и не участвал във веселбата и танците, нито
по- късно в конфликта пред дискотеката. По време на сбиването, чистел стъклата на колата си и се намирал на около
десетина метра от биещите се. Както посочените свидетели, така и всички
останали, възпроизвеждат точно и без противоречие помежду си обстоятелствата,
при които е пострадал К.. Всички свидетели, очевидци- В. Г., П. Ц., М.
Г./показанията на досъдебното п-во/,
Ц. Л. , И. Д./съд.сл./ без изключение
установяват с показанията си, че подсъдимият С.М. се е приближил откъм гърба на
К., който не го е видял и му е нанесъл с бухалката удари отзад в главата. При
това свидетелите Ц. Л. и И. Д. се познавали бегло с К.
и не могат да се считат за заинтересувани .
От заключението на съдебно – медицинската
експертиза е видно, че в кръвта на К. не е открито съдържание на алкохол. След
като е бил трезвен и спокоен,
пострадалият няма как да не е реагира с поне с предпазващ жест , ако е имал
възможност да види нападателя си лице в лице, както съобщават свидетелите И. Д.
, А.В. и Ц. В.. Анализът на доказателствата безспорно сочи, че К. не само не е
участвал по какъвто и да било начин в сбиването, но не е очаквал изобщо удара
бил е изненадан в гръб и изобщо не е успял да реагира на нападението.
От
показанията на св. Д.Д. дадени на досъдебното производство пред съдия/л. 122-123 ДП/ е видно,
той и брат му И. са се биели със съвсем
други младежи, никакви контакти не са имали с К., нито са били обиждани или
бити от него ,както твърди св. А. Васков.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
За
да отговори на въпросите по чл. 301, ал.1,т.1-т.3 от НПК, предвид така
установените фактически положения и разпоредбите на закона, съдът намира, че с
деянието си, подсъдимият С.М. не е осъществил фактическия състав на
престъплението по чл. 116,ал.1,т.6 и т.11 от НК.
ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА : От доказателствата по делото безспорно се установи, че
подсъдимият С.М. е нанесъл два силни удара с метална бухалка в тилно –
теменната част на главата на К. Й.. Ударите са причинили тежка мозъчно- черепна
травма, състояща се в тежка контузия на мозъка, масивен мозъчен кръвоизлив, с
последващ оток на мозъка и смърт, която е била неизбежна и е настъпила в
ранните часове на 12 януари 2009г. Налице е пряка и непосредствена причинна
връзка между действията на подсъдимия и настъпилия противоправен
резултат – причинената смърт.
ОТ
СУБЕКТИВНА СТРАНА: Подсъдимият е пълнолетен и по делото липсват данни за
психично заболяване, умствена недостатъчност
или други обективни предпоставки, които да изключват възможността му да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи към момента
на извършване деянието.
В
този смисъл е и заключението на съдебно- психиатричната експертиза, назначена
от съда и изготвена от д-р П.Д..
Съдържанието на умисъла на подсъдимия, може
да се извлече от съществуващите обективни факти, свързани със средството ,с
което е извършено деянието, със силата и насоката на удара с това средство, от
мястото на нараняването, от интензивността на посегателството и уязвимостта на
органа върху, който се посяга. В случа, подсъдимият С.М. е нанесъл на
пострадалия два мощни удара с метална бухалка в задната част на главата, всеки
от които е бил достатъчен за да причини последвалата тежка черепно – мозъчна
травма, довела до смъртта на К. Й., която е била неизбежна.
Без
всякакво съмнение, от действията на подсъдимия може да се направи извод, че той
е действал с пряк умисъл, като е
съзнавал обществената опасност на деянието и е искал настъпването на обществено
опасните последици. Друг извод не е
възможен, след като подсъдимият е
избрал да действа с подобно смъртоносно средство, каквото е металната бухалка, насочил в ударите си в най
–уязвимата в този случай област – черепа
и то с такава сила и интензивност ,че е последвала смъртоносна мозъчно –
черепна травма.
По отношение
квалифициращия признак „с особена жестокост по чл. 116,ал.1,т.6 от НК:
За да е налице
квалифициращият признак по чл. 116,т.6 от НК, „с
особена жестокост”, по делото следва да са установени факти, които
недвусмислено сочат, че деецът е действал особено безжалостно и жестоко по време на извършване деянието, без се трогне
от страданията,молбите и агонията на жертвата, без да се изплаши от стряскащата
гледка и дори наслаждавайки се чуждите мъки.
От
доказателствата по делото не може да се направи подобен извод по отношение
действията на подсъдимия, с които е причинил смъртта на К. Й. ,чрез нанасяне на
два силни последователни удара в главата , с метална бухалка , след което
изплашен от резултата избягал от мястото. Това деяние не е съпътствано с
каквито и да било други прояви от страна на подсъдимия, от които е възможно да
се направи извод, че той е проявил
зверство , като е действал по необясним,
шокиращ нормалното човешко съзнание начин.
От
заключението на в.л. д-р П.Д., изготвила съдебно – психиатричната експертиза се
установява ,че няма данни подсъдимият да е акцентуирана
личност, както и за особено предразполагащи черти от характера, които улесняват
лесно изпадане в гневно състояние и жестокост.
В
тази насока, съдът намира доводите на защитника на подсъдимия за изчерпателни и обосновани на данните по делото , докато
представителят на обвинението,върху когото пада доказателствената тежест изобщо
не излага аргументи.
Предвид
изложените съображения, съдът намира ,че обвинението досежно
квалифициращото обстоятелства не е
доказано поради което деянието на подсъдимия не може да се квалифицира като
извършено с особена жестокост.
По отношение
квалифициращият признак по чл. 116, ал.1,т.11 НК „ по хулигански подбуди”:
Съдебната
практика, установена от Върховния съд в тази насока последователна и
непротиворечива. Известно е , че убийството може да се квалифицира като
извършено по хулигански подбуди, само когато се установи, че деецът е извършил
и други хулигански действия, които предхождат или съпровождат убийството и
мотивират самото му извършване.
От
доказателствата по делото безспорно се установява, че преди деянието,
подсъдимият не е вършил каквито и да било действия, които могат да се
окачествят като хулигански. С други думи той не е нарушавал обществения ред, с
цел да скандализира околните и да демонстрира явно неуважение към обществения
порядък. Всички свидетели са единодушни, че до момента ,когато е нападнал К.,
поведението на подсъдимия е било изцяло в рамките на общоприетото и с нищо не е
нарушил обществения ред.
При хулиганския
мотив за убийство, деецът е воден от вътрешна необходимост да изрази
неуважението си към обществото и то явно, така ,че у околните да не остане
никакво съмнение, че отнема човешки живот, за да демонстрира цинично
пренебрежение към установените норми на поведение и явното си неуважение към
обществото и установените ценности. По тази
причина, убийството движено от такъв мотив неизбежно е демонстративно, нагло и
цели провокация и скандал. Тези белези обаче липсват в поведението на
подсъдимия С.М. при извършване на деянието. Безспорно е , че е нанесъл два
изненадващи за пострадалия и смъртоносни удара в главата на пострадалия, при
това без какъвто и да било повод от негова страна. Въпреки това , този начин на
действие все още не е доказателство за наличието на хулигански подбуди. В
действията на подсъдимия отсъства преднамерената показност на хулиганското
отношение. Нещо повече, нападайки
пострадалия в гръб, на разстояние от тълпата младежи, очевидно не е имал
за цел действията му да бъдат възприети и да шокират околните. Напротив, след като пострадалият паднал в
безсъзнание на земята , подсъдимият се стреснал, а когато установил, че
действията му са възприети от св. Ц. Л. направил и с пръст знак да си мълчи,
след което побягнал от мястото на престъплението. Това поведение без всякакво
съмнение говори, че подсъдимият не е правил демонстрации и не е желаел други да
узнаят какво е сторил.
При убийството по
хулигански подбуди липсва личен мотив,
липсват някакви видими поводи, които да са създадени от пострадалия. Необходимо е обаче, да съществуват факти,
от които е възможно да се направи
единствено възможния извод, че чрез акта на лишаване другиго от живот, деецът
иска да изяви себе си, като цинично и демонстративно погази установения ред и
всичко което му се изпречи на пътя. Иска да докаже, че може да върши каквото му
хрумне, независимо от установените в обществото норми и независимо от това
колко тежки са последиците от действията му.
В
тази насока, изобщо липсват доказателства. Съдът намира, че доводите на
защитата са основателни, що се отнася
до това, че в действията на подсъдимия при извършване на деянието няма и намек
за скандализиране на обществото или демонстрация на цинично и издевателско посегателство върху установените норми на
поведение. Безспорно се установи по
делото, че подсъдимият С.М. е извадил бухалката от колата, тъй като е бил
извикан на помощ от своя приятел – св. А. А., който попаднел сред биещите се и
извикал, че са му скъсали златния ланец, не за да наруши обществения ред.
Друг е въпросът
какъв е бил истинският мотив на подсъдимия
за да нападне и нищо неподозиращия и непричастен към
скандала и сбиването К. Й.. В тази насока обвинението не е представило каквито
и да било доказателства. Отговорът относно мотива за убийството може само да се
предполага: например , заради това, че
боят е бил между младежите от селата Сухаче и Габаре или пък между цигани и българи, а пострадалият е от
с. Сухаче, докато подсъдимият е от с. Габаре и принадлежи към другата етническа група. Възможно е
подсъдимият действително да е чул
псувня, отправена към циганския етнос, което да е
отпушило агресия към всички от
„противниковия лагер”, независимо дали участват в конфликта или не. Въпреки
положените усилия, съдът не разполага с доказателства, от които да се установи,
какво точно е подтикнало подсъдимия към извършване на престъплението.Това обаче
не му дава възможност да приеме, че като не е установен друг мотив, то
мотивът непременно е хулигански. Подобен
извод няма нищо общо с доказателствата по делото и би почивал на предположения.
Липсата на убедителни доказателства обаче, не може да бъде запълнена с недопустими за наказателния процес предположения.
Предвид
изложеното, съдът намира, че по делото не е доказано убийството да е извършено
по хулигански подбуди, поради което деянието на подсъдимия С.М. не следва да
бъде квалифицирано по чл. 116,ал.1 т.10 от НК.
Съдът намира, че
деянието на подсъдимия С.М. осъществява фактическия състав на престъплението по
чл. 115 от НК, поради което следва да бъде признат за виновен за виновен за
това че на 11.01.2009г в с. Сухаче, умишлено е
умъртвил К. Й., като бъде признат за невинен и оправдан по обвинението че
деянието е извършено с особена жестокост и по хулигански подбуди - за извършено
престъпление по чл. 116,ал.1 т.6 и т.10 НК.
По отношение доводите на защитата ,че деянието
е извършено в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
тежка обида – чл. 118 НК:
Доводите
на защитата са необосновани на доказателствата по делото и се базират
единствено на обясненията на подсъдимия и заключението на съдебно –
психиатричната експертиза .
Привилегированият състав на чл. 118 от НК се
отличава от основния състав на
убийството със следните два елемента:
-пострадалият
е упражнил противозаконно въздействие/ насилие, тежка обида, клевета и др./
върху личността на виновния или негови ближни;
-в
резултат на това действие на пострадалия, деецът е изпаднал в състояние на
силно раздразнение, което именно е решаващият вактор
в съзнанието на дееца за да извърши убийството.
От
приетата от съда фактическа обстановка е
видно ,че липсва предизвикателно поведение на пострадалия срещу подсъдимия по
смисъл на чл. 118 от НК. Подсъдимият е
този, който взема бухалка, тъй като неговият приятел св. А. му извикал на
помощ. Последният обаче е бил засегнат от съвсем различни лица, докато
пострадалият ,както вече се посочи не е имал нищо общо с биещите се и дори се е
намирал на значително разстояние от тях.
Само
твърдението на подсъдимия , че бил напсуван от пострадалия не е достатъчно, за
да се приеме този факт за безспорно установен. На първо място, обясненията на
подсъдимия освен доказателствено средство са и средство за защита, а тезата
за това,че е напсуван от пострадалия обслужва именно защитата му.
По
делото не са събрани доказателства, които да подкрепят обяснението на подсъдими
в тази му част. Напротив, налице са достатъчно свидетелски показания, които
опровергават това твърдение.
По
делото е изслушано заключението на съдебно – психиатричната експертиза,
назначена от съда, изготвено от д-р П.Д.. Видно от съдържанието на заключението
и разпита на вещото лице, поддържа, че по време на деянието, подсъдимият е изпаднал във физиологичен афект, според
обясненията му, поради нанесена обида. Тези изводи вещото лице е направило на
база личния контакт с изследвания, който споделя ,че бил объркан, зашеметен,
както и според наличието на симптомите:изпитвал чувство за страх, избягвал
действия и ситуации напомнящи за
обстановката, при която е причинил смъртта на младежа.
От
обсъждането в експертизата е видно, че вещото лице е основало заключението си
само на база личния преглед и контакт с
подсъдимия, споделения от него мотив и
наличието на симптоми за посттравматично
разстройство.
Експертизата
обаче, не е доказателствено средство, а само способ за изясняване на
установените по делото обстоятелства.
По
делото обаче, не са установени обстоятелства, които дават основание на съда да
приеме, че подсъдимият е бил в състояние на силно раздразнение. Нито един от
свидетелите не е възприел типичните за това състояние прояви, сочещи на силно
душевно вълнение, при което чувствата са завладели до такава степен съзнанието
на дееца, че волята му се подчинява на тези чувства и е значително намалена.
Вещото
лице споменава, че е открило посттравматични
симптоми, които били характери за физиологичния афект. Тези изводи не са
достатъчни за да се приеме, че подсъдимият е действал в това състояние към
момента на извършване деянието.
Основният въпрос в случая е дали състоянието на силно раздразнение, за което говори подсъдимия и се обсъжда от
вещото лице, е предизвикано именно от пострадалия, по
указания в закона начин.
Съществува вероятност някой от участващите в
конфликта да е отправил обида по отношение на циганския етнос,
което да е предизвикало раздразнение у подсъдимия. Този някой обаче, категорично не е бил пострадалия К., а само този факт
е от значение, за да се приеме че е осъществен фактическия състав на чл. 118 от НК. Раздразнението на подсъдимия,
предизвикано от нечии други действия или обстоятелства извън поведението на
пострадалия, не могат да обосноват прилагането на по-леко наказуемия състав на
чл. 118 от НК. Ето защо съдът намира доводите на защита в това отношение за
несъстоятелни и необосновани на доказателствата по делото.
ПО
НАКАЗАНИЕТО:
След обсъждане на всички
обстоятелства, които са от значение за определяне размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия С.М., съдът намира ,че е налице
значителен превес на смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства.
Подсъдимият е млад човек, с отлична характеристика, уважаван от съгражданите
си. Женен с малолетно дете, за което полага грижи. Деянието за което е предаден на съд е
случайно в живота му, като от приложените характеристики , чистото съдебно
минало, липса на данни за други противообществени
прояви, съдът намира че той не е лице, което е опасно за обществото.
От друга страна, деянието му, което
съдът квалифицира като престъпление по чл. 115 от НК не се отличава с
обществена опасност, която да надхвърля обичайната за този род престъпления,
извършени при подобни обстоятелства. За да се постигне превантивния и поправящ
ефект, съгласно целите на наказанието, на подсъдимият е достатъчно да се наложи
наказание лишаване от свобода, в рамките на минималния размер предвиден от
закона – десет години лишаване от свобода.
На основание чл. 60,ал.1 и чл. 61т.2
от ЗИНЗС, това наказание подсъдимият следва да изтърпи в затвор при
първоначален „строг” режим.
ПО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
С оглед изхода на делото, съдът
намира ,че предявените срещу подсъдимия С.М. граждански искове, за заплащане
обезщетение за претърпените от родителите на починалия неимуществени вреди,
мъка ,страдание и скръб вследствие смъртта на техния син К. са доказани по
основание. Гражданските ищци
са загубили сина си – младеж на 24 години, внезапно и при трагични
обстоятелства. Неочакваната и нелепа смърт ги е сломила и няма спор, че мъката
и страданията на родител, загубил дете в такава млада възраст е огромна и
непреодолима. Между гражданските ищци и тяхното дете са съществували топли
отношения на синовна и родителска обич, доверие и привързаност. С оглед на това
и предвид установената съдебна практика, съдът намира, че искът на всеки един
от ищците: И.Д.Й. и И.К.Й. е доказан до
размер по 80 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва върху тези
суми , считано от деня на увреждането, до окончателното им изплащане.
Върху уважения размер на исковете,
подсъдимият следва да заплати държавна такса от 4% - общо 6 400 лева по сметка на Окръжния съд –
Плевен, както и направените деловодни разноски: в тази инстанция за
възнаграждения на вещи лица и разноски на свидетели – общо 325 лева ; по
сметката на ОД на МВР- Плевен – деловодни разноски – 145 лева.
Тъй като има направено изрично
искане, подсъдимият следва да заплати на гражданските ищци и частни обвинители,
направените от тях деловодни разноски за възнаграждение на адвокат на досъдебното производство и в съдебната фаза – общо 2 700
лева.
Съдът намира, че от данните по
делото , не се установи средството с което е извършено престъплението – метална
бухалка, в синьо и бяло на цвят, и надпис „select fast’pitch”да принадлежи на другиго , поради
което приема ,че е собственост на подсъдимия. С оглед на това и на основание
чл. 53,ал.1,б.”а” от НК следва да бъде отнета в полза на държавата.
Останалите веществени доказателства:
дървена бухалка- жълта, суичър на черни и жълти
шарки, следва да бъдат върнати на подсъдимия С.М. след влизане на присъдата в
сила.
Воден от изложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: