Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2022г.,
гр.Варна
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание
на деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от
съдия Д.Недева адм.дело №2704 по описа
на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 вр. с чл. 267, ал.2, т. 5 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба
от Д.Д.Й., ЕГН **********,***,
с посочен адрес за кореспонденция гр. Варна, ул. А.Ф.№ **, „О.Х.“, вх. *, ет. *,
ап. **, чрез пълномощника адв.А., против Решение № 251/17. 11. 2021г. на
директора на ТД на НАП - Варна, с което е оставена без уважение негова жалба с
вх. №49701/05.11.2021г., по описа на ТД на НАП- Варна, срещу действие,
изразяващо се в насочване на принудителното изпълнението върху несеквестируемо
парично вземане, по изп. д. №**********/2011г., извършено от гл. публичен
изпълнител П.Г.от Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна.
В жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради което се
претендира неговата отмяна. Конкретно твърди, че вземането му не е секвестируемо. Позовава се на нормата
на чл.213 т. 3 и т. 5 от ДОПК, тъй като постъпилата по сметката сума
представлява трудово възнаграждение за предходния месец, както и че
членовете на семейството му се състои от двете му деца и майката на децата му,
с която живее на семейни начала, поради което следва да бъдат оставени на разположение: сумата от 1 000 лева на
основание чл. 213, ал. 1, т. 3 ДОПК и
сумата, равна на размера на минималната работна заплата от 650 лв.
съгласно ПМС №331/26.11.2020г. Въпреки това се сочи, че публичният изпълнител
наредил, а банката е платила средства над посочения от него размер от 750 лв. С
това действие се е оказал в невъзможност да задоволи елементарните житейски и
социални потребности. Освен това с отнемането на всичките средства
жалбоподателят е бил лишен от възможността да осъществи пътуване до
местоработата си в РФранция. По изложените съображения отправя искане за отмяна
на обжалваното решението на директора на
ТД на НАП Варна и вместо него да бъде постановено ново, с което действията на
публичния изпълнител по изп. дело да бъдат отменени и бъде разпоредено да се
възстанови на жалбоподателя Й. средства в размер на минималната работна заплата
и по 250 лева на всеки член от семейството му. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на
изложените в същата съображения. По съществото на спора акцентира на
тълкуването на нормата на чл.213 ал.1 т.3 и т.5 от ДОПК съставляващи две
различни самостоятелни основания. Отделно от това счита, че в случая
разпоредбата отнасяща се до членовете на семейството следва да се тълкува
разширително, тъй като живее заедно с децата си и тяхната майка, поради което
сумата, която следва да остане е 1000 лева плюс минималната работна заплата. В
този смисъл претендира отмяна на обжалвания акт с присъжда на направите
разноски съобразно представените доказателства.
Ответната
страна, редовно призована не изпраща представител. С писмените бележки с.д. №
203/07.01.2022 г., чрез пълномощника гл. юрисконсулт И.А., оспорва жалбата и
счита същата за неоснователна, обжалваните действия на публичния
изпълнител за законосъобразни, а решението за правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните,
фактическите и правни основания за издаването на обжалвания акт и приложените
по делото доказателства, за да се произнесе, съобрази следното:
С Решение № 251/17. 11. 2021г. на
директора на ТД на НАП - Варна, е оставена без уважение жалба на Д.Й. с вх.
№49701/05.11.2021г., по описа на ТД на НАП- Варна, срещу действие, изразяващо
се в насочване на принудителното изпълнението върху несеквестируемо парично
вземане, извършено по изп. д. №**********/2011г., от гл. публичен изпълнител П.Г.от
Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Варна.
Решението е връчено на
жалбоподателя на 06.12.2021г. Жалбата е подадена чрез директора на ТД на
НАП–Варна по пощата, с дата на пощенското клеймо от 09.12.2021г.,
поради което жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок.
Жалбоподателят е в кръга на лицата посочени в чл. 268, ал. 1 от ДОПК, който
разполага с правото да оспори процесното решение. Жалбата като подадена от
легитимирано лице, в законоустановения срок е процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна между
страните не е спорно, че с
Постановление изх. № С210003-022-0072264/30.09.2021г. публичния изпълнител е наложил
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и
вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени
за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни
сметки, открити при доставчик на платежни услуги. Горепосоченото постановление
било връчено на Й. лично на 11.10.2021г. и не е било обжалвано. Със запорно
съобщение с изх. №С-210003-003-0055558/30.09.2021г. публичен изпълнител наложил
запор върху банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, съдържанието на
касети, както и суми предоставени за доверително управление или върху налични и
постъпващи суми по платежни сметки, открити на Д.Й. в „Айкарт“ АД. В отговор на
посоченото запорно съобщение, от „Айкарг“ АД бил получен отговор с техен изх. №
34119/11.10.2021г., видно от който към датата на запорното съобщение
жалбоподателят имал открити две платежни сметки - в евро и в лева, с посочени
наличности, като не се съдържала информация за произхода на средствата по
сметките. В запорното съобщение до „Ай карт“ АД било посочено, че е издадено
във връзка с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С210003-022-0072264/30.09.2021г. Посочено е също, че на основание чл.213, ал.1,
т.3 и т.5 от ДОПК, „не се запорират суми в размер на 250 лв. за всеки член на
семейството, трудовото възнаграждение, обезщетение по трудово правоотношение …
в общ размер до минималната работна заплата месечно.“ „Айкарт“ АД оставила на разположение на Й.
сума в размер на 750 лв. в съответствие
с чл.213, ал.1, т.3 от ДОПК. От писмо на „Айкарт“ АД с изх. №B4398/02.11.2021г. е видно, че остатъка в размер на 3332,58 лв.
дружеството превело по сметка на публичния изпълнител. От приложените към
преписката доказателства се установява, че са били изпратени запорни съобщения
и до други банки, от отговорите на които се установява, че по сметките на Й.
има наложени предходни запори.
С жалба срещу действията
на публичния изпълнител жалбоподателят представил договор на чужд език, за
който твърди, че е трудов и паричните средства по сметката му са от трудово
правоотношение. Приобщени били доказателства досежно членовете на семейството
на жалбоподателя с Удостоверение peг. №АУ
105248ВН на Община Варна, в което били посочени двете деца на жалбоподателя.
Съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК действията
на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника пред директора на
компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е
извършил, а на основание чл. 268, ал. 1 във вр. с чл. 267, ал. 2, т.
5 от ДОПК на обжалване пред административния съд подлежи решението, с което е
оставена без уважение жалбата на длъжника.
Законоустановеният ред на оспорване е
спазен и предмет на съдебен контрол е решението на директора на ТД на НАП
Варна.
Решението е издадено от компетентен
орган, обективирано е в писмена форма и съдържа посочване на
фактически и правни основания за издаването му. Не се установява при издаването
му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 202, ал. 1 от ДОПК запорът върху вземания
на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение
на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване
на запорното съобщение на банката. По отношение на запорните съобщения,
които са изпратени до търговските банки, в които няма открити банкови сметки,
депозити, вложени вещи в трезори, касети и суми, предоставени за
доверително управление от длъжника, съдът приема, че не са налице наложени обезпечителни мерки,
тъй като не съществува изобщо вземане на длъжника към тези банки, което да
послужи за обезпечение.
С Постановление изх. №С210003-022-0072264/30.09.2021г.
публичния изпълнител е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на
касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и
постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги. Със
запорно съобщение с изх. №С-210003-003-0055558/30.09.2021г. публичен изпълнител
бил наложил запор върху банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори,
съдържанието на касети, както и суми предоставени за доверително управление или
върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити на Д.Й. в „Айкарт“
АД. Обезпечителната мярка е наложена от публичния изпълнител в
съответствие с разпоредбите на чл. 202, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК. В запорното съобщение изрично е указано да не се
запорират суми, които представляват несеквестируемо имущество съгласно чл. 213, ал. 1, т. 3 и 5 ДОПК, т. е., при налагане
на обезпечителна мярка публичният изпълнител е предприел всички необходими
мерки да обезпечи правата на жалбоподателя и стриктно
е спазен процесуалният закон. Ако третото лице не изпълни точно разпореденото с
постановлението и наруши изискванията на чл. 213 от ДОПК,
то това не е следствие на допуснато от публичния изпълнител нарушение, а редът
за защита е друг.
Запорът е наложен върху банкови сметки и активи на длъжника, а не върху
трудово възнаграждение. Не са ангажирани доказателства за последното пред
решаващия орган, доколкото липсва легализиран превод на представения документ,
но и позоваването едновременно на разпоредбата на чл.213 ал.1 т.3 и т. 5 ДОПК е
неоснователно, а приложения подход с
броя на членовете на семейството е гарантирало и по-висока сума от минималната
работна заплата за страната, която към относими период е в размер на 650
лева.
Правилни са изводите на ответната
страна досежно определянето на броя на членовете на семейството на жалбоподателя.
Легалното определение на "Членове на семейството" дадено в относимата
редакция на §1 т. 54 от ДР на ДОПК определя съпругът, съпругата и техните деца
до навършване на 18 - годишна възраст, освен ако не са встъпили в брак. В
приложеното удостоверение от община Варна с peг. №АУ 105248ВН са вписани двете деца на
жалбоподателя, поради което правилно публичния изпълнител е указал в
разпореждането за изпълнение на запорното съобщение до „Ай карт“ АД, че броя на
членовете на семейството на длъжника е три броя.
Разпоредбата на чл.213, ал.1, т.3 от ДОПК регламентира
възможността на длъжника за разпореждане до достигане на размера на съответна
несеквестируема сума - до 250 лв. за всеки член от семейството, в рамките на
периода от налагане до отмяна на запора, като изключва периодичност от
приложното поле на нормата. В този случай не се дължи сметка и за произхода на
сумите. Нормата на чл.213, ал.1, т.5 от ДОПК визира самостоятелен обект на
защита на имуществото на длъжника и изрично предвижда възможност за ежемесечно
разпореждане със сума в размер до минималната заплата, чийто произход е трудово
възнаграждение, обезщетение по трудово правоотношение, пенсия или стипендия.
В
случая изискването е спазено и насоченото изпълнение не препятства
упражняването на правото на труд или издръжката на семейството на
жалбоподателя, доколкото, както органите по приходите, така и банката са се
съобразили с несеквестируемата част от сумата. Следователно и като се има
предвид, че на разположение на Й. е оставена сумата в размер на 750 лева, които
макар и недостатъчни не противоречат на законовата разпоредба на чл.213 ал.1
т.3 от ДОПК, то, паричните средства над
посочената сума са годен предмет на принудително изпълнение и се налага извода,
че жалбата е неоснователна.
При
този изход на спора на ответника се дължи възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 100лв. на основание чл.143 ал.3 от АПК вр. с чл.78 ал.8 от ГПК вр. с
чл. 37 от ЗПП вр. с 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.Й., ЕГН **********,***, с посочен
адрес за кореспонденция гр. Варна, ул. А.Ф.№ **, „О.Х.“, вх. *, ет. *, ап. **,
против Решение № 251/17. 11. 2021г. на директора на ТД на НАП – Варна.
ОСЪЖДА Д.Д.Й., ЕГН **********,*** да заплати на
Национална агенция по приходите сумата в размер от 100 /сто/ лева,
представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: