Решение по дело №2076/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер………………….       Година 2020                                            град Варна

 

 

Варненският административен съд                                           

Седми касационен състав

на двадесет и девети октомври                                          година две хиляди и двадесета

в публично заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Милачков

            ЧЛЕНОВЕ: Таня Димитрова

                                     Стоян Колев

 

 

секретар Мая Вълева

прокурор Иванов

като разгледа докладваното от съдия Милачков

К.Д. №2076 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Производството е образувано по касационна жалба от  Д.Г.Д.,***, чрез процесуален представител  адв. Й.А.-*** срещу Решение № 1145/31.07.2020г.  по АНД № 4210/2019г. г. на Районен съд–Варна, с което се ПОТВЪЖДАВА Наказателно постановление №19-0442-001023/02.09.2019г. на Началник на сектор към ОДМВР Варна, ІV РУ Варна, с което на Д.Г.Д. от с.*******, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 3000.00лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на осн. чл.175А, ал.1 пр.3 от ЗДП.

 В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, както и за неговата необоснованост. Посочени са възражения за допуснати процесуални нарушения, в хода на административнонаказателното производство, идентични с тези във въззивната жалба. Твърди се и, че са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на ново от касационната инстанция по същество на спора, с което да се отмени потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание, касатора не се явява не се представлява. Представени са писмени бележки от процесуален представител, в които се поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответника по касация, чрез писмени бележки, депозирани от процесуален представител оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбите, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ от ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на производството: Като родово и местно компетентен съд е сезиран с жалба на процесуално легитимирано лице по чл. 210 ал. 1 от АПК, предявена в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН. Обсъдените налични положителни процесуални предпоставки обуславят извод за допустимост на обжалването.

Разгледани по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна.

Възприетата от районния съд с оспореното решение фактическа обстановка по делото е следната: На 07.08.2019г. около 16.00часа, в с.****, на бул.“*****“  въззивника Д. управлявал л.а..“Фолксваген“ с рег.№ *******. Автомобилът бил собственост на Г.Д.Г. ЕГН **********. По време на управлението водача преднамерено извел превозното средство извън контрол, чрез презавиване и дърпане на ръчната спирачка по време на движение, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми, в следствие на което автомобила се завърта напречно на пътя и блъска паркиран л.а. с рег.№ ******.

След настъпване на ПТП, местопроизшествието било посетено от органите на МВР, които след снемане обяснения на въззивника и водач н пркирания автомобил, който станал пряк свидетел очевидец на ПТП съставил АУАН на въззивника. В АУАН актосъставителя изложил описаната по-горе фактическа обстеновка и квалифицирал нарушението по чл. 104Б т.2 от ЗДвП. При липса на депозирани възражения срещу акта, АНО издал процесното НП, като възприел същата фактическа обстановка.

Установявайки горното, въззивния съд е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, като е отчел липсата на нарушения на процесуалния и материалния закон.

Оспореното решение е законосъобразно.

Настоящият състав, като касационна инстанция изцяло споделя мотивите на Районен съд Варна, досежно наличието на извършено нарушение и законосъобразността на оспореното пред него наказателно постановление, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.

За неоснователно се намира възражението за нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като АУАН е съставен от полицейските служители след разговор с нарушителя и водач а на пострадалия автомобил, които са описали механизма на ПТП. Същия механизъм е потвърден и от самия нарушител, подписвайки както АУАН, така и съставеният на място Протокол за ПТП №1358423. Ето защо съдът намира, че АУАН законосъобразно е съставен съгласно изискването на чл.40, ал.1 от ЗАНН, който гласи, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, в случая е неприложима.

На следващо място не се споделят възраженията за случайно възникнал инцидент, тъй като самият механизъм на настъпване на ПТП предполага именно преднамерено извеждане на ППС извън контрол. Няма никаква житейска ситуация, която да предполага използване на ръчна спирачка при нормално спиране на автомобила. В тази връзка правилно не са кредитирани и показанията на св. Х., който е заявил, че нарушителя е помислил, че няма да може да спре и затова е дръпнал ръчната спирачка. Видно от доказателствата по делото, Д. е направил ляв завой за да се включи в ул. „******“, след което преднамерено е извел автомобила извън контрол, дърпайки ръчната спирачка. Автомобила се е завъртял на 180 градуса и задната му лява част е ударила задната лява част на паркирания на мястото друг лек автомобил.

Споделят се мотивите на въззивния съд и за липса на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Освен изложеното от въззивния съд, настоящият състав отчита настъпилото ПТП, като утежняващо отговорността обстоятелство.

В съвкупността си изложеното обуславя извод, че оспореното решение на ВРС следва да се остави в сила, тъй като не са налице сочените в жалбата касационни основания.

Предвид изхода на спора и направеното искане от страна на ответника, съдът намира, че следва да осъди касатора по делото да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

 Воден от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1145/31.07.2020г.  по АНД № 4210/2019г. г. на Районен съд–Варна, І състав.

ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80/осемдесет лева/лв.

 

Решението е окончателно. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:   1.                       2.