Р Е Ш Е Н И Е
27.11.2020г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на пети ноември |
Четиринадесети наказателен състав година 2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 1899 по описа за 2020
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № ***/04.09.2020г. на *** на Б.д. „Д.р.“ (***), с което на „***“ЕООД-гр.
***, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***, р-н „***“, представлявано
от Управителя *** на основание чл. 200, ал. І, т.1, б. „а“ във вр. с чл. 44,
ал.1 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 150,00 лева.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба до Районен съд -
Плевен, с която моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно. В жалбата е релевирано оплакване, според което наказващият
орган не е съобразил наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
описаното нарушение се отличава от други подобни с по-ниска степен на
обществена опасност и поради това неправилно е ангажирал администартивно-наказателната
отговорност на жалбоподателя.
Ответната страна – ***, редвоно призована не се представлява в съдебно
заседание.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен
срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваното наказателно
постановление е издадено въз основа на
АУАН № ***/05.03.2020 година за установяване на административно
нарушение от който е отразено, че на ***е извършена проверка по документи в Б.д.
„Д.р.“***, съобразно изискванията на Закона за водите, от експерти на ***-Плевен,при
която е установено водовземане без действащо разрешително за периода от
01.01.2019г. до 31.12.2019г., съгласно подадена декларация по чл. 194б от
Закона от „***“ ЕООД - гр. *** за водовземане от КИ-1 „***“, както и от общото
иззето водно количествоза посочения период от посочения водоизточник е 3942 кв.
метра или 0,125 л/сек. Установено е също така, че за периода от 01.01.2019г. до
31.12.2019г. липсва действащо разрешително за водовземане КИ-1 „***“, съгласно
Закона за водите с титуляр „***“ ЕООД - гр. ***. Като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 44, ал.1 от ЗВ.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в обжалваното наказателно
постановление, с което на „***“ЕООД-гр. ***, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление:***, р-н „***“, представлявано от Управителя *** на основание чл.
200, ал. І, т.1, б. „а“ във вр. с чл. 44, ал.1 от ЗВ е наложена имуществена
санкция в размер на 150,00 лева.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител
И. *** Г., чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни
и убедителни. Същите кореспондират изцяло с приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно:
наказателно постановление № ***/04.09.2020 година,
заверено копие от писмо изх. № ***/04.09.2020 г., заверено копие от пощенски плик, акт за
установяване на административно нарушение № ***/05.03.2020 г., заверено копие
от покана за съставяне на акт за установяване на административно нарушение изх.
№ ***/14.02.2020 г., заверено копие от известие за доставяне, заверено копие от
писмо изх. № ***/01.01.2020 г., заверено копие от декларация по чл. 194б от ЗВ
за водовземане от повърхностни (подземни) минерални води за периода от
01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., заверено копие от заповед № 20/02.03.2020 г.,
заверено копие от трудов договор № ***/*** година.
При така установеното от фактическа страна, административно наказващият
орган е приел, че с действията си жалбоподателят „***“ ЕООД гр.*** е извършил
нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите и му е наложил административно
наказание – имуществена санкция размер на 150,00 лева на основание чл. 200, ал.
І, т.1, б. „а“ във вр. с чл. 44, ал.1 от ЗВ.
Съгласно разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗВ разрешително за водовземане се
изисква във всички случаи, освен: 1.) в случаите по чл.43, ал.2 от ЗВ - физическите лица -
собственици или ползватели на недвижим имот, разположен в границите на
населените места и селищните образувания, имат право на безвъзмездно
водовземане до 10 куб.м. на денонощие за собствени потребности от намиращите се
в него повърхностни и подземни води, както и в случаите на ползване на
индивидуални системи за отопление и/или охлаждане с обща инсталирана мощност до
50 kW, използващи като първичен енергиен източник енергията на сухите зони в
земните недра и на подземните води с температура до 20°С, с изключение на минералните
води; 2.) за дейностите по защита на населението при въведен план за защита при
бедствия по реда на Закон за защита при бедствия; 3.) в случаите по чл.58, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗВ - Разрешително не се изисква, а е необходимо само 30-дневно
предварително писмено уведомяване на басейновата дирекция за извършване на
следните дейности: 1.) (изм.
– ДВ, бр.98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) развитие, модернизиране или
технологично обновяване на съществуващи инсталации и технологични процеси, за
които е издадено разрешително за водовземане и/или за ползване на воден обект,
при което не се променя въздействието, разрешено с издаденото разрешително и 2.) (изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) ползване на
повърхностни води чрез поставяне на временни отбивни съоръжения, необходими за
изграждането на даден строителен обект, когато отнеманото водно количество е
по-малко от 10 литра на секунда и полученият отток след използването не влияе
върху качеството на водите.
Съгласно §1, т.7 от ДР на ЗВ, водовземане е „всички дейности, свързани с
отнемане на води от водните обекти” и за така описаното В АУАН и в НП нарушение
приложимата санкционна разпоредба се съдържа в чл.200, ал.1, т.1, б.„а” от ЗВ ,
според която „наказва се с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което ползва води
без необходимото за това основание или в отклонение на предвидените условия в
разрешителното или договора с количество до 1 л на секунда - от 150 лева до 1000
лева“. Правилно наказващият орган е издирил и приложил съответната санкционна
разпоредба, като съобразно установеното в чл. 27 от ЗАНН правило е наложил на
жалбоподателя имуществена санкция в минимален размер от 150,00 лева.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/ 2007г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора
факти, като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на
такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Преценката на
административно-наказващият орган за „маловажност“ се прави по
законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който
извършеното престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Тази разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
В настоящата хипотеза се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност
на случая. Самото деяние не разкрива толкова голям на брой или едно
изключително смекчаващо обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид, които да обусловят маловажен случай. В тази връзка съдът
намира, че имуществена санкция в предвидения в разпоредбата на чл. 200 ал.1 т.1
б. „а“ от ЗВ минимален размер от 150 лева в най-пълна степен съответства на
извършеното от дружеството – жалбоподател нарушение.
От всичко изложено следва, че жалбоподателят е извършил вмененото му
административно нарушение. В хода на административно-наказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Случаят
не попада в приложното поле на чл. 28 б. „а“ ЗАНН. Наложената санкция правилно
е определена в предвидения от закона минимален размер.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно по реда на чл. 63,
ал. І от ЗАНН.
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № ***/04.09.2020г.
на *** на Б.д. „Д.р.“ (***), с което на „***“ЕООД-гр. ***, ЕИК *** със седалище
и адрес на управление:***, р-н „***“, представлявано от Управителя *** на
основание чл. 200, ал. І, т.1, б. „а“ във вр. с чл. 44, ал.1 от ЗВ е наложена
имуществена санкция в размер на 150,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: