Р
Е Ш Е
Н И Е
№471 17.12.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II
състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора Нейка Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Галина Динкова административно дело № 541 по
описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 285, ал.1 във
вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по
искова молба на А.И.А., подадена чрез назначения му с Решение № 21-207-1989/
10.08.2021г. на Председателя на НБПП служебен защитник – адв.И. Р., с която на
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е предявен иск срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ гр.София /ГДИН/, за присъждане на обезщетение в
размер на 50 000лв., за претърпени от А.А. неимуществени вреди, вследствие
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“ в Затвора - Стара Загора, изразяващи се в неоказана през
последните три години своевременна медицинска помощ и лечение, довело до
влошаване на здравословното му състояние.
Ищецът твърди, че има сериозни проблеми с очите, като
зрението му се е влошило особено силно в началото на 2019г. Многократно бил
настоявал за преглед от специалист, който обаче му е бил отказван от
затворническата администрация. Едва през месец май 2020г. такъв преглед му е
бил извършен от д-р Б., която му е предписала лекарства и лечение. От Затвора
гр.Стара Загора не са му били осигурени предписаните от лекаря-специалист капки
за очи, поради което заболяването му силно е прогресирало. Това е довело до
невъзможността да води нормален живот, тъй като е бил възпрепятстван да
извършва и най-елементарните човешки дейности. Претърпените вреди, обезщетение
за които се претендира от ищеца, се основават на причинени негативни
преживявания, физически и емоционален дискомфорт, като се твърди, че А. бил
подложен на стрес и живеел в постоянен страх, че ще ослепее напълно.
Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в
съдебно заседание и в представените писмен отговор и писмено становище, оспорва
предявения иск като недоказан и неоснователен. Поддържа, че не е установено по
несъмнен начин наличието на фактическия състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за
ангажиране отговорността на ГДИН. Излага подробни съображения, че от събраните
по делото писмени доказателства безспорно е установено, че не са налице
неадекватни и/или несвоевременни действия или бездействия във връзка с
осигуряването на медицински грижи, диагностициране и лечение на лишения от
свобода. Отрича се оплакването на ищеца за забавено извеждане за преглед при
офталмолог, като се сочи, че специалното производство по чл. 135 от ЗИНЗС по
начало не предвижда срок, тъй като извеждането и лечението на лишен от свобода
от лекар извън затвора не е поставено в зависимост от Началника на затвора,
доколкото последният не можел да разпореди на медицинския специалист кога да
извърши прегледа. В случая Началникът на Затвора гр.Стара Загора не бил отказал
извеждането на ищеца до външно лечебно заведение за преглед, при налично
предложение на директора на Медицинския център при затвора. От представения по
делото амбулаторен лист от месец юли 2020г., изготвен от д-р Б., се
установявало, че по данни на пациента оплаквания със зрението на двете очи
датират от около пет-шест месеца преди датата на преглед В тази връзка се сочи
недоказано твърдението на ищеца, че оплакването датира от началото на 2019г.
Относно оплакването за неосигуряване от Затвора гр.Стара Загора на предписаните
лекарства се сочи, че осигуряването на медицинска помощ и извън договорения
обем и дейности по НРД, както и на медицински изделия и консумативи,
съпътстващи изпълнението на дадена клинична пътека, е за сметка на
здравноосигуреното лице, поради което за ГДИН не съществувало задължението за
осигуряване на парични средства на лишените от свобода за лекарства. Още
повече, че в конкретния случай ищецът не бил подавал заявление за липса на средства,
за да можело, съгласно утвърдения ред,
да се организира доплащането на съответните лекарства.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание на
основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор, дава
мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск.
Обосновава, че от събраните по делото доказателства няма такива, от които да се
направи извод за незаконосъобразно действие или бездействие на администрацията
на Затвора гр.Стара Загора. Недоказани по делото били претърпените
неимуществени вреди, техният размер, както и наличието на причинно-следствена
връзка между твърдените незаконосъобразни действия и бездействия, и сочените
вреди. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът А.И.А. *** на 10.07.2018г. за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, наложено с Присъда № 30 от
25.07.2018г. по НОХД № 328/ 2018г. на ОС-Стара Загора. Освободен е от Затвора
гр.Стара Загора на 21.10.2021г. От Справка относно здравословното състояние на
лишения от свобода А.И.А. /л.13 по делото/, изготвена от Директора на
Медицинския център към Затвора – Стара Загора, е видно, че пациентът е с
оплаквания от затруднено зрение на двете очи – повече на лявото. Преди 30
години е боледувал от белодробна туберкулоза. Провидено му е било
противоспецифично лечение. Консултиран е с офталмолог на 02.06.2020г., като му
е поставена диагноза: „Други старчески катаракти. Други уточнени увреждания на
ретината“, и му е назначена терапия с Неванак /капки/, и препоръчана
консултация с пулмолог за изключване на активен туберкулозен процес. На
05.06.2020г. е била проведена консултация с пулмолог. След рентгенография на
бял дроб е установена двустранна пулмофиброза. Няма данни за клинични и
рентгенови данни за активен специфичен белодробен процес. В справката се сочи,
че изписаните капки Неванак не могат да бъдат осигурени от Медицинския център
при Затвора г.Стара Загора, поради това, че липсвали в утвърдената по договор
спецификация на медикаментите, а трябвало да бъдат закупени от лишения от
свобода. По делото са представени медицински документи – амбулаторни листи от
02.06.2020г. и от 05.06.2020г. за извършени прегледи на ищеца от специалисти –
офталмолог и пулмолог, които потвърждават изложените в медицинската справка
обстоятелства. Приложен е и амбулаторен лист от 09.11.2018г. и 22.05.2019г,
удостоверяващи прегледи на лишения от свобода А. от външен специалист –
кардиолог.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Искът
за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат на неблагоприятните условия, при които е било
поставено при изпълнението на наложеното му наказание „лишаване от свобода“,
изразяващи се в неоказана своевременно медицинска помощ чрез преглед при външен
специалист и непредоставянето на изписани на ищеца лекарства, причинени от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в Затвора - Стара Загора,
срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към
Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби в т.ч. и
затворите, съгласно разпоредбата на чл.12, ал.3 от ЗИНЗС – т.е исковата молба е
подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по
аргумент от чл.205 от АПК във чл. 284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
С оглед на което съдът приема, че предявеният
срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” иск с правно основание
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с допуснати от
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл.3, ал.1
във вр. с ал.2 от ЗИНЗС и претърпяно увреждане вследствие на условията, при
които е изтърпявано наказанието „лишаване от свобода”, е допустим и подлежи на
разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като с оглед
твърдяното от ищеца място на увреждане /Затвора – Стара Загора/, делото е
подсъдно на Старозагорския административен съд.
Разгледан по същество, искът се явява частично
основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3, т. е на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, вкл. нарушения по см. на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС - поставянето на
посочените лица в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Следователно отговорността на държавата по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно:
1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл.3 от ЗИНЗС да е при или по повод
изпълнение на наказание „лишаване от свобода” или на мярка „задържане под
стража”; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна
връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези
нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно -
липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.
В конкретния случай с предявения иск се
претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на
неоказана на ищеца своевременна медицинска помощ и неосигуряване на предписани
лекарства, през сочения от А. период /последните три години/, довело до прогресиране
на заболяването му.
Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел І от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНЗС и издадената от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода. В чл.129, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти /чл.129, ал.2 от ЗИНЗС/. С нормата на чл.133, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано създаването на медицински центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, в които, съгласно чл. 134, ал.1 от ЗИНЗС, се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Изпращането на
лишените от свобода в лечебни заведения извън местата за
лишаване от свобода, се извършва със заповед на началника на затвора по
предложение на директора на медицинския център, при спешни случаи – с устно
нареждане на началника на затвора, когато в лечебните заведения към местата за
лишаване от свобода няма условия за
провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни
заболявания; са необходими консултативни прегледи или специализирани
изследвания /чл.135, ал.1 от ЗИНЗС/.
Анализът на
посочената нормативна уредба води до извода, че нормативно установеното
задължение на администрацията на местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на
физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на
наложеното им наказание /чл.128, ал.1 във вр. с чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с
изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните
заболявания, а от друга - с изисквания за осигуряване на своевременно
диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Ефикасността,
резултатността и правилността на оказаната в местата за лишаване от свобода
медицинска помощ от гл.т на утвърдените медицински стандарти /чл. 80 от
Закона за здравето във вр. с чл. 6, ал. 1
от ЗЛЗ/ и дали същата отговаря на изискванията за достатъчност и
качество /чл. 81, ал.
2, т. 1 от Закона за здравето/, не може да бъде контролирано от
затворническата администрация тъй като не се касае за административна дейност,
а за медицинска такава, контрол върху която се осъществява от контролните
органи, посочени в ЗЛЗ, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване
/арг.чл.6, ал.6 от ЗЛЗ/.
При анализа на събраните по делото
доказателства не се установяват незаконосъобразни бездействия на затворническата
администрация във връзка с осигуряването на своевременна и адекватна медицинска
помощ на л.св.А.А.. На 02.06.2020г. е извършена е консултация с
лекар-офталмолог относно оплакването на лишения от свобода за влошаване на
зрението му. Твърдението на ищеца, че искане за такъв преглед е било отправяно
още в началото на 2019г., не само че не се установява, но и се опровергава от
събраните по делото доказателства. Основателно пълномощникът на ответника се
позовава на извършените вписвания в амбулаторен лист от 02.06.2020г., в който
д-р Б. е описала анамнеза, свалена по данни на пациента, че оплакванията от
затруднено зрение на двете очи – повече на лявото око, са от около 5-6 месеца. Амбулаторният лист представлява официален
удостоверителен документ и се ползва с материална
доказателствена сила по отношение на отразените в него факти, поради което следва
да се приеме, че сочените в исковата молба здравословни проблеми датират от
началото на 2020г., а не както се поддържа от ищеца – началото на 2019г. По
делото липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, за отправяни
от А. искания и съотв. за постановени откази от Началника на Затвора – Стара
Загора да бъде издадена заповед за извеждането му до външно лечебно заведение
при наличие на предложение на Директора на МЦ. Тъкмо обратното – от амбулаторен
лист /АЛ/ № 819/ 05.06.2020г. се установява, че след извършения преглед при
офталмолог е била създадена необходимата организация за своевременно изпълнение
на даденото предписание за допълнителна консултация с лекар – пулмолог. А от АЛ № 001138/
22.05.2019г. и АЛ № № 002093 от 09.11.2018г. е видно, че при констатирана
необходимост на ищеца са извършвани и други консултативни прегледи и медицински
изследвания от външни специалисти.
Ето защо съдът приема за абсолютно
недоказано и неоснователно твърдението, че през последните три години ищецът А.А.
е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието по см. на
чл.3 от ЗИНЗС, изразяващи се непредоставяне на медицински грижи чрез своевременно
извършване на медицински преглед от външен специалист.
По отношение осигуряването на
необходимите лекарства и твърдението на ищеца, че предписаните на 02.06.2020г.
от лекаря-пулмолог капки за очи не са му били дадени от Затвора гр.Стара
Загора, съдът съобрази следното:
Задължителният характер на предписанията
на медицинските специалисти е въведен с разпоредбата на чл. 129, ал.3 ЗИНЗС. Съдът приема, че тук се включва и задължението за
предоставяне на изписани лекарства, доколкото
това е част от лечението на лишения от свобода. Правото на лечение на лишените
от свобода съобразно предписанията на специалистите не е ограничено от
разпоредбата на чл. 75 от ЗИНЗС, според която същите могат да се ползват от правата си с
изключение на изрично посочените в този текст. Същото е регламентирано в
разпоредбата на чл. 128, ал.1, според която при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и
психическото им здраве, а медицинското им обслужване се осъществява в
създадените за това медицински заведения, съгласно чл. 129, ал.1 ЗИНЗС. Както се посочи по-горе условията и реда за медицинското
обслужване в местата за лишаване от свобода са доразвити и подробно
регламентирани в Наредба № 2
от 22.03.2010 г. Лекарствоснабдяването
е уредено в Глава V на тази Наредба. Съгласно чл. 65, ал.1 от същата на
лишените от свобода се осигуряват необходимите лекарства,
като тяхното получаване се удостоверява чрез подпис на лишения от свобода в
амбулаторната книга. Отговорността за наличието и предоставянето на лекарствата е регламентирана в чл. 62 от
Наредба № 2, съгласно която разпоредба цялостната дейност по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от
директорите на лечебните заведения, които в зависимост от потребностите от лекарства и медицински изделия представят
писмени заявки до началника на съответното място за лишаване от свобода.
Получаването, съхраняването и разпределението на лекарствата
се организират от директора на съответното лечебно заведение. Анализът на
посочената правна уредба води до извода, че за Директора на медицинския център
към Затвора гр.Стара Загора е било налице задължение да предоставя на ищеца
изписаните му от лекар-офталмолог капки за очи Неванак във връзка с
диагностицираното заболяване “Други старчески катаракти. Други уточнени увреждания
на ретината“, което задължение той не е изпълнявал през исковия период от
възникването му през м. юни 2020г. до датата на предявяване на иска - 01.09.2021
г. От представената по делото справка, изготвена от Директора на МЦ към Затвора
гр.Стара Загора, се установява, че предписаните очни капки Неванак не са могли
да бъдат осигурени на ищеца, поради това, че липсват в утвърдената по договор
спецификация за медикаменти. Заявеното обстоятелство обаче не е нормативно
регламентирано като основание за освобождаване на затворническата администрация
от задължението й по чл.129, ал.3 и чл. 65, ал. 1 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за
медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода - да спазва
преписанията на медицинските специалисти, в т.ч. и да бъде осигурено на лишения
от свобода назначеното му медикаментозно лечение. Дори и предписаното в случая
лекарство да не се заплаща по НЗОК, каквито данни по делото не са налични,
медицинското лице от МЦ към Затвора гр.Стара Загора е следвало, съобразно
Заповед № Л-1957 от 31.10.2018г. на Началника на Затвора гр.Стара Загора /л.37
по делото/, да разясни на лишения от свобода, че закупуването на лекарството е
за негова сметка, а при липсата на достатъчно постъпления по индивидуалната
партида на л.св. – да се изготви становище на комисия до Началника на Затвора
гр.Стара Загора за заплащането на лекарството от бюджета на затвора. Доказателства
обаче да са предприети описаните действия не са ангажирани от страна на
ответника. Поради което и следва да се приеме, че в случая е налице
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в нарушение на
изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните и зачитане на
правата и достойнството им. Осигуряването
на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на
общото изискване за хуманност при
изпълнение на наказанието, т.е. налице е допуснато от страна на
специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушение на чл. 3, ал. 1
във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС.
При това положение, правилото на чл. 284, ал.
5, във връзка с ал. 1 ЗИНЗС
налага да се приеме, че А. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди,
изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически и физически
състояния /физически и емоционален дискомфорт, чувство на постоянен страх от
ослепяване/. Неосигуряването на предписаното на ищеца лекарство във връзка с
диагностициран здравословен проблем, за период от около година и три месеца,
неминуемо води до неблагоприятно засягане, както на физическото, така и
психичното здраве на А.. Макар и диагностицираното заболяване – катаракта на двете очи, да не е животозастрашаващо,
неговото своевременно лечение би забавило развитието и облекчило съпътстващите
го симптоми. Установеното бездействие на затворническата администрация е логично да доведе и до сочените от ищеца
негативни емоции – тревожност и страх от ослепяване, поради невъзможността да
бъде изпълнена предписаната медикаментозна терапия. Твърдяните нематериални
вреди са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразното бездействие на
затворническата администрация. Затова според настоящия съдебен състав
кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за
ангажиране отговорността на държавата по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Конкретният размер на следващото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди /претендирано от ищеца като
такова в размер на 50 000 лв./, следва да бъде определен при съблюдаване
изискването на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по
справедливост. Следователно размера на обезщетението като паричен еквивалент на
причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението
да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Ето защо спазването на
принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. В
случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението
на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, с оглед периода, през който е
установено, че са търпени негативните последици /една година и три месеца/ и
предвид факта, че не е установено настъпило развитие на болестта до по-тежък
стадий, според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този
случай да се присъди, е в размер на 500 лева.
В
останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 50 000 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София,
бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на А.И.А., ЕГН **********,
сумата 500 /петстотин/лв, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия при престоя му в Затвора гр.Стара Загора,
изразяващи се в неосигуряване на
предписани на А.А. лекарства за периода 02.06.2020г-01.09.2021г.
ОТХВЪРЛЯ
иска А.И.А., ЕГН **********, в
остоналата му част - до предявения
против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София в останалата му
част до 50 000 лв, като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на Административен съд
Стара Загора.
СЪДИЯ: