Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 47 от 16.05.2011г. по гр.д. № 1860/ 2009г. по описа на ГОРС съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 от ЗЗД, предявен от М. И. Д. от гр.В.Т. против Т. Й. К. от гр.Г.О. за сумата 6240 лв., представляваща обезщетение от неизпълнение на договора за наем от 01.02.2005г., явяваща се разликата между платената от ответника месечна наемна цена от 200лв. за ползването на недвижимия имот, предмет на пункт 1 от договора , и претендираната от ищеца като реално дължимата месечна наемна цена от 720 лв. за ползването на този обект с цел отглеждането на пилета, за периода от 01.02.2005г. до 01.02.2006г. включително, като неоснователен; отхвърлен е искът по чл.86 ал.1 от ЗЗД, предявен от М. И. Д. против Т. Й. К. за сумата 2120 лв., представляваща лихва за забава върху претендираното обезщетение от 6240 лв. за неизпълнение на договора за наем от 01.02.2005г. за периода от 01.02.2005г. до 01.12.2009г. включително, като неоснователен. Против този съдебен акт в законовия срок е депозирана въззивна жалба от М. Д. от гр.В.Т.. Атакува решението като сочи, че съдът се е произнесъл по непредявен от него иск, тъй като предявеният от него иск е с правно основание чл.59 от ЗЗД и неправилно в хода на производството съдът е променил правната квалификация на иска от такъв с правно основание чл.59 от ЗЗДД в иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД. Моли въззивният съд да обезсили атакуваното решение и да върне делото на друг състав, който да се произнесе с решение по иска му по чл.59 от ЗЗД. В законоустановения срок отговор на въззивната жалба не е постъпил. Като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ВТОС приема за установено следното: От приложената по делото искова молба е видно, че ищецът твърди, че е подписал с ответника договор за наем от 01.02.2005г. на две сгради, намиращи се във вилната зона на гр.Г.О., като изрично е записано в договора, че предмета на договора е ползване на сградите като складови помещения. Твърди се и че предвид на това, че ответникът нямало да развива производствена и търговска дейност, ищецът се съгласил на нисък наем в размер на 200 лв. месечно за сграда по т.1 от договора и 100лв. месечно за другата сграда-по т.2. Излагат се твърдения и че за периода 01.02.2005г.-01.02.2006г. ответникът използвал сградата по т.1 за производствени и търговски нужди-отглеждане на пилета бройлери с цел тяхната продажба и реализиране на печалба. Ищецът навежда твърдения, че с използването от ответника на тази сграда за посочените цели извън целта по договора за наем, той е нарушил договора и се е обогатил неоснователно за сметка на неговото обедняване. Твърди и че според него цената на наема на подобни сгради за такава дейност за този период е в размер на 1 лв. за кв.м., поради което би следвало наемът месечно за сградата по т.1 да е 720 лв., а не 200лв. Твърди, че по този начин ответникът се е обогатил неоснователно със сумата 520 лв. месечно за посочения период, или общо 6240 лв., а той е обеднял с посочената сума, поради което претендира да бъде осъден ответникът да му я заплати. В изпълнение разпореждане на ГОРС от 25.11.2009г. ищецът е конкретизирал в молба от 11.12.2009г., че ответникът не му е заплащал както е уговорено в договора след всяко пето число на текущия месец сумата от 500лв., с която се е обогатил неоснователно поради ползване на сградата за производствени нужди. С доклада си по реда на чл.146 от ГПК съдът първоначално е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД. В същото съдебно заседание съдът е допуснал промяна на доклада по делото, като е квалифицирал предявения иск по чл.79 ал.1 от ЗЗД-за заплащане на обезщетение за неточно изпълнение на задължението на ответника по договор за наем от 01.02.2005г. за ползване на наетите помещения по предназначение, а именно-реалното ползване на наетото помещение сграда за отглеждане и угояване на птици, а не като складово помещение. С решението си съдът е направил същата правна квалификация на предявения иск и е обсъждал наведените от ищеца факти и релевантните за този фактически състав предпоставки. С решението си съдът е длъжен да се произнесе по очертания с исковата молба предмет на спора, като предметът на спора бива посочен от ищеца чрез излагане на обстоятелствата, на които се основава искането му и сочените от него твърдения. При постановяване на решението съдът на първо място трябва да изясни какъв е предмета на спора-какво е спорното субективно право и какъв вид защита се търси спрямо него, тъй като предметът на делото и вида на търсената защита предопределят предмета на решението, като последното трябва да съвпада с предмета на делото. Съдът с решението си не следва да излиза извън рамките на предмета на спора, като присъжда нещо различно в сравнение с исканото от ищеца, а да се произнесе точно по търсената с иска правна защита. Освен това съдът трябва правилно да квалифицира правното основание на предявения иск. Правната квалификация на предявения иск обаче е дейност на съда /а не на страните/, при която същият се ръководи именно от твърденията на ищеца и от наведените от него обстоятелства, на които се основава искането. В случая ищецът е изложил, че с ответника за процесния период е бил в наемни правоотношения, че ответникът е нарушил договора за наем като е използвал едно от наетите помещения не съгласно договора за наем, а с други цели-производствени, което нарушение на договора за наем е довело до обогатяване на ответника и обеднявÓне на ищеца, изразяващо се в разликата между договорения наем и този за ползване на имота за производствени цели, за каквито реално се ползва в нарушение на договора за наем. Очевидно е, че макар и ползвайки терминология, свързана с института на неоснователното обогатяване, ищецът не навежда фактически обстоятелства, които съдът при извършване на правната квалификация на предявения иск може да подведе под нормата на чл.59 ал.1 от ЗЗД. Ищецът е посочил обстоятелства-сключения договор за наем за процесния период, нарушението на договора относно предназначението на ползването на наетата вещ /обуславящо по-ниска наемна цена/, на които основава твърдението си, че това нарушение на договора за наем /неточно изпълнение/ е довело до претърпяни от него вреди-обедняване, изразяващи се в разликата между договорения наем и този за ползване на имота за производствени цели, за каквито реално се ползва в нарушение на договора за наем, т.е. пропуснати ползи. Поради това, правилно районният съд е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл.79 ал.1 пр.2 от ЗЗД-обезщетение за неизпълнение /неточно изпълнение/ на договорно задължение и е обсъждал наведените от ищеца основания и релевантните за този фактически състав предпоставки. Предвид изложеното, съдът счита, че атакуваното решение е допустимо, тъй като ГОРС се е произнесъл по предявения от ищеца иск и правилно е квалифицирал същия. Тъй като с въззивната жалба не се атакува правилността на решението и не са налице изложени доводи на жалбоподателя в тази насока, предвид разпоредбата на чл.269 от ГПК съдът счита, че следва да потвърди решението на ГОРС, поради това, че е ограничен от посоченото в жалбата, а с нея се атакува само допустимостта на решението. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 47 от 16.05.2011г. по гр.д. № 1860/ 2009г. по описа на Г. районен съд. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |