Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 83
05.03.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На деветнадесети февруари две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Сребрена Русева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №1712/2019 г.
Производството
е с правно основание чл.229 от Кодекса за застраховане във вр. с във вр. с
чл.189 от Закона за здравето.
Депозирана е искова молба от МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград“АД, с която е
предявен иск срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД за заплащане на сумата
21 000 лв. застрахователно обезщетение по сключен договор за застраховка
„Професионална отговорност на медицинския персонал“ от 26.03.2014 г. Претендира и за заплащане на законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба и разноските по делото. Сочи, че на 26.03.2014 г. между ищеца и
ответника е сключен договор за застраховка „Професионална отговорност на
медицинския персонал“, че с този договор е установено задължение на ответника
да изплати обезщетение за всички вреди, причинени от персонала на болницата при
или по повод изпълнението на техните служебни задължения при лимит от
7 000 лв. за всеки предявен иск, но не повече от 70 000 лв., че на
07.11.2014 т. на територията на болницата се е случило нещастно събитие, при
което един от психично болните пациенти отнема живота на друг, че по
гр.д.№101/2017 г. по описа на ОС Търговище
ответникът е бил привлечен като подпомагаща страна, че с решение по това
дело съдът е уважил три обективно съединени иска на наследниците на починалия
пациент за сумата от 73 000 лв. ведно със законната лихва от 07.11.2014 г.
срещу наследника на починалия в хода на процеса д-р В. З.. Също така сочи, че
на 28.05.2019 г. е сключено споразумение между ищеца като длъжник и
наследниците на пострадалия като кредитори, като МБАЛ Разград е приела да
заплати цялото задължение ведно с разноските по делото общо в размер на
104 162,70 лв. и е платила тази
сума.
Ответникът
в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор счита, че не е носител на
задължението, посочено в исковата молба. Сочи, че Общите условия за
застраховане на професионални отговорност са неразделна част от договора, а в
чл.3 от същите било посочено, че същите са допълнени от специални условия
/клауза/ които са неразделна част от застрахователния договор. Позовава се на
чл.2, раздел I от Общите условия, според който вредите се обезщетяват
на основаjd на искове, предявени за първи път писмено през срока на
застраховката, при условие, че събитията, на чиято основа са предявени
исковете, са настъпили след началната дата на застраховката, като конкретно
сочи, че застрахователното дружество е уведомено за първи път на 28.05.2018 г.
при получаване на книжата по гр.д.№101/2017 г. по описа на ОС Търговище, а този
иск бил предявен на 20.04.2017 г. и към този момент не е съществувало
застрахователно правоотношение по този риск. Сочи също така, че застрахованите
медицински лица не са изпълнили задълженията си по договора да уведоми
застрахователя в разумен срок , но не по-късно от узнаването, да представи
информация за характера и причините на настъпването, вида и приблизителния
размер на причинените вреди, броя на увредените лица, което е основание за
намаляване или за отказ застрахователят да изплати обезщетение. В условията на
евентуалност сочи и лимита на отговорността, регламентиран в чл.12.1 от Общите
условия, който сочи, че лимитът е установен независимо от броя на
застрахованите лица и броя на увредените лица, предявили иска. Претендира и за
заплащане на направените по делото разноски.
В о.с.з.
след отговора на ответника ищецът прави възражение за нищожност на клаузата, на
която се позовава ответника – чл.2, раздел I от Общите условия, като сочи, че тя противоречи на
закона и го заобикаля и цели да ограничи отговорността на застрахователя. Счита
за неоснователно и твърдението , че застрахователя е бил уведомен прекалено
късно, тъй като по делото липсват твърдения, че болницата се е опитала да укрие
доказателства и да попречи по някакъв начин на разследването на застрахователя,
а всички факти са били установени от „Агенция за медицински одит“ и от съда.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
Между
ищеца МБАЛ „Свети Иван Рилски – Разград“АД и ответника – „ДЗИ-Общо
застраховане“ЕАД е сключен договор за застраховка „Професионална отговорност на
медицински персонал“. Според представената по делото застрахователна полица
№211014161000004/26.03.2014 г. ищецът е застраховащ, а застрахован е
медицинският персонал на лечебно заведение МБАЛ „Свети Иван Рилски Разград“АД.
Застрахователното покритие е съгласно приложените Общи условия за застраховане
на професионални отговорности Клауза „Професионална отговорност на медицински
персонал“. Лимитът на отговорността за един иск е 7 000 лв., а за всички
искове – 70 000 лв. Срокът на застраховката е за една година – от 00,00
часа на 28.03.2014 г. до 24,00 часа на 27.03.2015 г. Съответно уговорената
застрахователна премия е в размер на 979,95 лв.
При подписване на полицата застраховащият – ищеца по делото е
декларирал, че приема Общите условия за застраховане на професионални
отговорности и Клауза „Професионална отговорност на медицински персонал“ и е
получил екземпляр от тях при сключване
на полицата.
В т.2 на
тези Общи условия е записано, че „Вредите се обезщетяват на основата на искове,
предявени за първи път писмено през срока на застраховката, при условие, че
събитията, на чиято основа са предявени исковете , са настъпили след началната
дата на застраховката. В т.2.1. изрично е записано, че застрахователното събитие
се счита за настъпило, когато действието или бездействието на застрахования,
довело до причиняването на една или повече вреди, е настъпило в периода на
застрахователното покритие.
В
приложението към договора, наречено „Клауза „Професионална отговорност на
медицински персонал“ е посочено, че тази клауза покрива отговорността на
посоченото в полицата лице, наричано по-нататък „застрахован“, за причинено
телесно увреждане или смърт на пациент/и, в резултат на небрежност, грешка или
пропуск, допуснати при професионално обслужване, което е предоставено или би
трябвало да бъде предоставено от застрахования. В т.31 от същата е посочено, че
искове, които се основават на една и съща специфична причина, довела до
причиняване на смърт/телесно увреждане на повече от един пациент или са
насочени към повече от едно застраховано лице във връзка с едно и също
увреждане ще се считат за един иск.
Видно от
списъка на лекарите и специалистите по
здравни грижи при МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград“ АД през 2014 г. д-р В. И. З. е
бил лекар ординатор в отделението по психиатрия.
С
решение по гр.д.№101/2017 г. състав на Окръжен съд Търговище е осъдил Д. В. З. и МБАЛ „Св.Иван
Рилски-Разград“АД солидарно да заплатят на О. С. А. сумата 25 000 лв., на
Ю. С. А.– 23 000 лв. и на Ф. О. А. – 25 000 лв., представляващи
обезщетения за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на техния баща и съпруг С. А. А., причинена на 07.11.2014 г. от друг пациент – Т. С. С.
в Психиатричното отделение на МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград“АД, за който
резултат принос има и наследодателя на ответника Д. В. З. – д-р В. И. З., поч.
на 24.05.2017 г. на основание чл.45,
ал.1 и чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва по чл.86, ал.1 във вр. с чл.84,
ал.3 от ЗЗД върху главницата, считано от 07.11.2014 г. до окончателното й
изплащане. В решението е посочено също така, че установеното в мотивите на решението
е задължително за третото лице – „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД гр.София – ответник
по настоящото дело в отношенията с подпомаганите ответници, в т.ч. и Денислав
Владимиров Заимов и ответника – МБАЛ „Св.Иван Рилски- Разград“АД. Решението на
ОС Търговище е влязло в сила, тъй като е прекратено производството по
в.гр.д.№30/2019 г., образувано по жалба на ищците.
Това
решение е постановено по искова молба, депозирана на 20.04.2017 г. в
деловодството на ОС Търговище.
Със
споразумение от 28.05.2019 г. ищецът МБАЛ „Св.Иван Рилски- Разград“АД и О. С. А.,
Ю. С. А. и Ф. О. А. са уговорили погасяването на задълженията по горепосоченото
съдебно решение да стане по банков път по посочена от кредиторите сметка. По
тази сметка ищецът е превел сумите 36 000 лв. на 31.05.2019 г.,
22 000 лв. на 27.06.2019 г., 25 000
лв. на 25.07.2019 г., 15 000 лв. на 28.08.2019 г. и 6162,70 лв. на
10.09.2019 г.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Застрахователното
събитие е от 07.11.2014 г., респ. правните последици от същото се уреждат от
действащото към този момент законодателство. По отношение на застраховането
този нормативен акт е Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2006 г., отм. от
01.01.2016 г., тъй като разпоредбата на пар. 22 от Кодекса за застраховането,
който е влязъл в сила на 01.01.2016 г. изрично сочи, че за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилата част
четвърта на отменение КЗ /т.е. частта застрахователни договори/. С процесния
договор за застраховка застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на медицинския
персонал за причинените вреди. Това е договор за за застраховка „Професионална отговорност на
медицински персонал“, сключването на какъвто е регламентирано като задължение
на лечебните заведения в разпоредбата на чл.189 от Закона за здравето.
Разпоредбата на чл.229 от КЗ регламентира
правото на застрахования да получи застрахователното обезщетение, ако е
удовлетворил увреденото лице. В случая бе установено, че ищецът е удовлетворил
увредените лица в размерите, в които са уважени техните съдебни искове.
Плащането на това застрахователно обезщетение обаче следва да стане при условията,
посочени в застрахователния договор.
По отношение на този вид
застраховка към датата на сключване и за периода на действие на договора липсва
законова регламентация. Едва с изменението на чл.189 от ЗЗ в ДВ бр.98/2016 г.
се дава възможност с наредбата на МС да се регламентират условията, реда, срока
за извършване на застраховката, както и размерът на минималната застрахователна
сума, а такава наредба е приета с ПМС №208/25.09.2018 г.
Следователно към датата на
сключването това е бил ненаименован договор, чието съдържание е било определено
в клаузите, подписани от страните и в общите условия. Разпоредбата на чл.186 от КЗ изрично сочи, че общите условия на застрахователя, установени за сключването
на определен вид застраховка, обвързват застрахования, ако са му били предадени
при сключването на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги
приема. В случая в застрахователната полица изрично е записано това приемане,
както и обстоятелството, че Общите условия са приложени към полицата. В т.2 изрично
е ограничен периода на отговорността на застрахователя, от една страна по
отношение на срока, в който е осъществено застрахователното събитие и от друга
страна по отношение на времето, в което е заявена претенция. Тази клауза не
противоречи на нито една законова разпоредба. Същата ясно и недвусмислено,
както сочи и разпоредбата на чл.186, ал.5, т.1, определя изключенията от
покритие. Следователно съдът следва да я вземе предвид и тъй като по делото не
се твърди, респ. не бе и установено исковете за обезщетение, по които ищецът е
извършил плащане, да са предявени в срока на застраховката, предявеният иск за
заплащане на сумата 21 000 лв. като застрахователно обезщетение, следва да
бъде отхвърлен.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника и направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1160 лв.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от МБАЛ „Св.Иван
Рилски-Разград“АД, ЕИК *********, със седалище гр.Разград и адрес на управление
ул.Коста Петров“, №2 срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК ********* със
седалище гр.София и адрес на управление р-н Триадица, бул.“Витоша“, №89Б за заплащане
на сумата 21 000 лв. застрахователно обезщетение по сключен договор за
застраховка „Професионална отговорност на медицинския персонал“ от 26.03.2014
г. като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград“АД, ЕИК *********,
със седалище гр.Разград и адрес на управление ул.Коста Петров“, №2 ДА ЗАПЛАТИ
на „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление р-н Триадица, бул.“Витоша“, №89Б сумата 1160 лв. /хиляда сто и
шестдесет лева/ разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: