Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 26.11.2018г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 15 октомври 2018г.
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ИЛКОВА
гр. дело № 2539, по описа за 2018 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК.
Ищцата П.С.П., чрез
пълномощника си, твърди в исковата си молба, че И.М.Н. е неин длъжник, като
вземането й срещу него произтича от факта, че И.М.Н. без правно основание е
обитавал и продължава да обитава притежаван от нея недвижим имот (лятна кухня,
находяща се в дворно място с площ от 1225 кв.м., представляващо УПИ -1 - 172 в
кв.8 по плана на с. Ракитница, общ. Стара Загора). С и-мейл от 02.01.2018г
ищцата била уведомена от „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, че за
отчетен период от 25.11.2017г до 24.12.2017г. следва да заплати в срок до
10.01.2018г сумата от 148,06 лева за
изразходвана електрическа енергия в неин собствен недвижим имот (лятна кухня),
находящ се в с. Ракитница, общ. Стара Загора, в УПИ V-172, в кв.8, по плана на с. Ракитница, общ. Стара Загора, целият с площ от
1313 кв.м., при граници на парцела: УПИ I - 172, УПИ IV- 174, УПИ ІІІ-175, УПИ IX-173 и УПИ VIII-457. За да не бъде
изключен тока в имота от електроразпределителното ищцата изплатила сумата от
148, 06 лева за електричество на същия имот,за посочения по-горе период.
Твърди, че за същия имот - лятна кухня,
както и за земята и други стопански постройки в имота, между страните по делото
се води съдебен спор, който все още не е завършил с влязло в сила решение. И.М.Н.
продължава да обитава имота и към настоящия момент, като не е заплатил
употребената от него електрическа енергия. Същата ел. енергия е заплатена от
ищцата, в качеството й на собственик на имота. Счита, че с осъщественото от
нейна страна плащане на изконсумираната от ответника ел. енергия за процесния
период, последният се е обогатил неоснователно.
Във връзка с това поведение на ответника, по молба на ищцата, от „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД са спрели електричеството, но след това,
въз основа на жалба на И.М.Н., отново са го възстановили. На подадената във
връзка с това жалба от П.С.П., от „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД
отговорили, че ако тя не желае да се начислява електрическа енергия в имота,
можела да заяви измервателната точка да се прехвърли на И.М.Н.. Тъй като ищцата
е собственик на гореописания недвижим имот и сградите в него, за нея очевидно
било неизгодно и неоправдано да предприеме препоръчаните от електроразпределителното
дружество действия. Вместо това, тя поискала и по реда на чл.410 ГПК и е била
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 983/2018г по описа на районен съд
- гр. Стара Загора, за сумата от 148.06 лв., представляващи заплатена от нея,
но дължима от И.М.Н. сума за консумативни разноски (електричество) за
недвижимия имот, подробно описан по-горе, за отчетен период от 25.11.2017г до
24.12.2017г, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и за
разноски по делото в размер 325 лева.
По горепосоченото частно
гражданско дело постъпило възражение от И.М.Н., поради което в
законоустановения срок ищцата предявява пред съда настоящия иск. Ищцата счита,
че депозираното от длъжника възражение е голословно и неоснователно. Посочва
банкова сметка ***мата от него сума: IBAN: ***: RZBBBGSF, Банка: „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД.
Ищцата моли съдът да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на И.М.Н. ЕГН **********, с адрес ***,
че П.С.П. ЕГН **********, с адрес ***, има вземане към И.М.Н. ЕГН **********, с
адрес ***, в размер на 148, 06 лева, представляващи заплатена от нея, но
дължима от И.М.Н. сума за консумативни разноски (електричество) за недвижимия
имот, подробно описан по-горе, за отчетен период от 25.11.2017г до 24.12.2017г,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендира за направените в
настоящото и в заповедното производство разноски.
В законоопределения
срок ответникът И.М.Н. е депозирал писмен отговор на исковата молба. Счита
предявения иск за недопустим, респективно оспорва същия като неоснователен.
Сочи, че по ЧГД № 983/2018 г. на Районен съд Стара Загора е издадена срещу него
Заповед за изпълнение за парично вземане, неуточнено по период и основание. Не
бил наясно какво се претендира от него - какво парично задължение и в какъв
срок е следвало да се заплати. Не счита, че възражението му е голословно и
неоснователно. Твърди, че Заповед № 600
страда от пороци и според него е нищожна: няма посочено основание, няма
посочена банкова сметка, ***. Причината П.С. да завежда не едно дело срещу него
за суми, е постановените по в.гр.д. 1416/2017 г. по описа на СтОС и решение по
гр. д. № 1638/2016 г. по описа на СтРС, решения, с които е признато, че П.С. не
е собственик на Дворно място и постройките в него. Твърди, че ищцата има достъп
до имота и е ползвала
електрозахранването му. Счита също, че в случая не е налице индивидуализирано
вземане, което да обоснове извод за идентичност на вземането, предмет на
настоящия иск и това, за което има издадена заповед за изпълнение. С оглед
горепосоченото счита, че производството следва да бъде прекратено, алтернативно, съдът да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан и да му присъди извършените
разноски.Счита, че не е дал повод за иницииране на заповедното и на настоящото
производство,поради което не дължи разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява, като се представлява от
упълномощения си представител, който поддържа предявения иск. Ответникът се
явява лично, като моли съдът да отхвърли иска, като неоснователен.Прави
възражение за прекомерност на платения от ищцата адвокатски хонорар.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата
и доводите на страните, приема за установена следната фактическа и правна обстановка
:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 983/2018 г., по описа на СтРС, на
основание чл. 410 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение № 600/02.03.2018 г.,
по силата на която длъжникът И.Н. е осъден да заплати на заявителя П.П. сумата
от 148.06 лв. за неплатено в срок парично задължение, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 27.02.2018г., както и разноски, в общ размер на 325 лв.
Видно от депозираното пред заповедния съд заявление по чл. 410 от ГПК,
заявителят П.П. е посочила подробно обстоятелствата, от които произтича
вземането, а именно, че претендираната сума представлява заплатена от ищцата
ел. енергия за периода 25.11.2017г. – 24.12.2017г. за ползвания от ответника недвижим
имот, находящ се в с. Ракитница, общ. Стара Загора. С посочването на подробни
обстоятелства относно претендираното вземане, всъщност заявителят в заповедното
производство е изпълнил изискванията на чл. 410 от ГПК, въз основа на което е и
издадената заповед за изпълнение. Ето защо,
направеното в тази насока възражение на ответника, съдържащо и
възражение за нищожност, се явяват несъстоятелни.
В срока по чл. 414 ГПК е депозирано писмено възражение от длъжника, което
обосновава правния интерес от предявения иск. В предвидения в чл. 415, ал.1 от ГПК едномесечен срок, заявителят – ищца по настоящото дело, е предявила
настоящия иск против длъжника – ответник по делото, което обосновава
допустимостта на иска по чл. 422 от ГПК.
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта, от
който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Доказателствената
тежест за спорните факти следва да бъде разпределена с оглед на конкретните
твърдения на страните.
Видно от представения по делото нот. акт № 93, том VІІІ, рег.№ 6544, дело №
617/13.11.2013г. на нотариус Пламен Иванов, с рег. № 308 на НК, ищцата по
делото е придобила, чрез покупко – продажба, правото на собственост върху
процесния недвижим имот – дворно място, с площ от 1 225 кв.м., находящо се
в с. Ракитница, общ. Стара Загора, заедно с построената в него двуетажна
жилищна сграда, с площ от 62 кв.м., заедно с навес, с площ от 13.50 кв.м.,
заедно със стопанска постройка, с площ от 85 кв.м., заедно със стопанска
постройка с площ от 19 кв.м., заедно с дворищна тоалетна, с площ от 4 кв.м.,
заедно с навес с камина, с площ от 3 кв.м., заедно с лятна кухня, с площ от
15.50 кв.м., заедно гараж, с площ от 15 кв.м., както и с подобрения в имота.
Ищцата представя 2 бр. касови бонове, от които е видно, че същата е
заплатила сумата от 148.06 лв. за изразходена ел. енергия за периода
25.11.2017г. – 24.12.2017г. за имот,
находящ се в с. Ракитница, общ. Стара Загора, както и сумата от 0.95 лв. за
лихва за забавено плащане.
По повод заявен в „Електроразпределение Юг” ЕАД сигнал от страна на ищцата
относно възстановяване на захранване на обект – процесния недвижим имот, същата
е била писмено уведомена, че по отношение на посочения имот се води съдебен
спор, поради което дружеството се явява в невъзможност да заеме страна – нито
за ищцата, нито за ответника. Едва след решаване на спора, следва да се
определи титуляра на измервателната точка на имота.
Служебно известен на съда факт е, че за процесния недвижим имот, за който
ищцата твърди, че притежава правото на собственост, между страните по настоящото
дело /като отв. Н. е конституиран в качеството си на единствен наследник на
ищцата в същото производство, починала в хода на делото/, се води съдебен спор,
относно установяване правото на собственост върху имота. Спорът за собственост
все още висящ и липсва окончателен влязъл в сила съдебен акт.
Спорното право, претендирано от ищцата, и квалифицирано по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква от фактически състав, включващ
обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между
обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двата субекта. Т. е. разглежданият иск би бил
основателен, ако ищцата докаже, че нейният патримониум е накърнен, като в
корелативна връзка с това е увеличен актива в имуществото на ответника, без да
е налице правно основание за такова разместване на материални блага. Субсидиарният иск по чл. 59, ал.1
от ЗЗД е процесуално допустим, доколкото няма друг иск, с който
обеднелият - ищец по делото, може да се защити и е налице правен интерес от
предявяването му. /чл. 59, ал.2
от ЗЗД/.
Въпреки направеното в тази насока възражение, ответникът не доказа, че
имотът е бил ползван съвместно с ищцата / по – конкретно, че последната също е
изразходвала ел. енергия/. Ето защо, съдът приема за установено, че през процесния период имотът е бил обитаван от ответника– липсват
доказателства в обратна насока. Ищцата е заплатила исковата сума от 148.06
лв., представляваща изразходена ел. енергия за процесния имот. Разходите за
вода, топлоенергия и ел.енергия не са такива, необходими за запазване на имота,
нито са подобрения, а са свързани единствено с неговото ползване. Т.е. разходите по ползването на имота, свързани с неговите консумативи, са дължими от ответника. С плащането от
страна на ищцата на ел. енергията, ответникът се е обогатил - намалил е пасивите
си, като е спестил разходи за сметка на
ищцата. Ирелевантен е фактът на правото на
собственост върху имота. Обедняването на ищцата е в размер на платената от нея
сума по изразходената ел. енергия, която подлежи на връщане от ответника.
С оглед на горното, съдът стига до извода, че са налице предпоставките за
уважаване на предявения установителен иск. Съдът следва да признае за
установено съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 983/2018г. по описа на СтРС, ведно със законната лихва, считано от 27.02.2018г.
до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените в заповедното производство разноски – в размер на 325 лв.,
както и разноските по настоящото дело, в размер на 325 лв., от които 25 лв. за
платена държавна такса и 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.Ответникът
е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцата, което
се явява неоснователно. Съобр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в настоящия
казус, минималният размер за хонорар на адвокат се равнява на 300 лв., какъвто
размер е заплатила ищцата.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. М.Н.,
ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на П.С.П.,
ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр. Стара Загора, ул. Марица № 6,
ет.1, ап.1, чрез адв. З. – АК гр. Монтана, сумата от 148.06
лв., представляваща заплатена от ищцата ел. енергия за периода 25.11.2017г. –
24.12.2017г. за обитавания от ответника недвижим имот, находящ се в с.
Ракитница, общ. Стара Загора, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 27.02.2018г. до изплащането й, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 600/02.03.2018г. по ч.гр.д. № 983/2018г.,
по описа на СтРС.
ОСЪЖДА И. М.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на П.С.П.,
ЕГН **********,***, сумата от 325 лв., представляваща направени по ч.гр.д. № 983/2018г.,
по описа на СтРС, разноски, както и сумата от 325 лв., представляваща направени
по настоящото дело разноски.
Банковата сметка на ищцата, по
която може да бъде извършено плащане е както следва: IBAN: ***: RZBBBGSF, Банка: „Райфайзенбанк
(България)" ЕАД.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :