№ 2222
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110143620 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на С. Н. М. срещу К. Е. В. Р., с
която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
и 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът твърди, че е работил по безсрочно трудово правоотношение с ответника
на длъжност „главен експерт“ в Дирекция „Е. Т.“. Със Заповед № ЧР-ТР 80 от
21.03.2022 г. трудовото му правоотношение било прекратено. Счита, че тъй като
заповедта била издадена от С. Т. в качеството му на председател на КЕВР, а с Решение
№ 8 от 21.07.2022 г. по дело № 4 от 2022 г. Конституционният съд е обявил за
противоконстнитуционно решението, с което последният е избран на тази длъжност, то
това обуславя незаконосъобразност на заповедта за прекратяването на трудовото му
правоотношение като издадена от некомпетентен орган. Иска от съда да постанови
решение, с което да признае за незаконно и да отмени уволнението му и да го
възстанови на заеманата до уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му
заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 19 688,04 лв., претендирано за
периода от 22.04.2022 г. до 21.10.2022 г.
В депозиран в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба
ответникът оспорва исковете като неоснователни. Релевира довод за изтекла
погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ за предявяване на исковете предмет на
настоящото производство. Поддържа, че уволнението е законосъобразно поради
приложимост на правилото на чл. 75, ал. 1 КТ, както и че С. Т. е бил добросъвестен
при изпълнение на длъжността, на която е бил назначен, решението за което
впоследствие е обявено за противоконституционно. Сочи, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е бил придобил необходимия
осигурителен стаж и възраст за пенсиониране, което е и основанието, на което е
прекратено правоотношението му. Въз основа на гореизложеното счита, че исковете
следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
1
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, поради което с доклада по делото на основание чл.
153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните
обстоятелства: страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е заемал длъжност „главен експерт“ в Дирекция „Е. Т.“ към К.
Е. В. Р.; трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № ЧР-ТР 80/21.03.2022 г.
на председателя на КЕВР към момента на прекратяването – С. Т. на основание чл. 328,
ал. 1, т. 10, вр. чл. 220, ал. 1 КТ – поради придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, считано от 01.04.2022 г., която е била връчена на ищцата на 21.03.2022
г. и че размерът на брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен
месец преди уволнението на ищеца възлиза на стойност 3281,34 лв.
С Решение № 8 от 21.07.2022 г. по к.д. № 4/2022 г. на Конституционния съд е
обявено за противоконституционно Решение на Народното събрание от 9 февруари
2022 г. за избиране на председател на Комисията за енергийно и водно регулиране
(обн., ДВ, бр. 13/2022 г.), а именно – решението, с което е избран С. Б. Т. за
председател на КЕВР.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже наличието на трудово правоотношение, което е било прекратено, а в тежест на
ответника – работодател е да докаже предпоставките, обуславящи възникването на
правото на уволнение на избраното от него основание и надлежното му упражняване.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на
исковете, в тежест на ищеца е да докаже осъществяването на факти, представляващи
основание за спиране и/или прекъсване на давността.
Наличието на безсрочно трудово правоотношение между страните и
прекратяването му са установени като безспорни по делото. Спорният въпрос от
правна страна е дали прекратяването, извършено със Заповед № ЧР-ТР 80 от
21.03.2022 г., издадена от С. Т. в качеството му на председател на КЕВР, поражда
правен ефект, предвид прогласяването на противоконституционността на Решението
на Народното събрание от 9 февруари 2022 г., с което същият е избран за председател
на Комисията за енергийно и водно регулиране.
Правният въпрос относно действието във времето на влезлите в сила решения на
Конституционния съд, с които се прогласява противоконституционност и тълкуване
на нормата на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията на Република България,
уреждаща такова действие, е предмет на разглеждане в Решение № 3 от 28.04.2020 г.
на Конституционния съд по конституционно дело № 5/2019 г. В т. 1 от същото се дава
отговор, според който при контрола за конституционност на ненормативни правни
актове, каквито са решения на Народното събрание и укази на президента (формални
закони), върховенството на Конституцията може да се гарантира, ако обявената
противоконституционност има действие от момента на тяхното приемане или
издаване. Правните последици от ненормативните правни актове се пораждат веднъж
в правния мир към момент, който предшества във времето влизането в сила на
решението на Конституционния съд, обявяващо тяхната противоконституционност.
Тъй като те са вече породени, решението на Конституционния съд не може да
2
въздейства върху тези актове по начина, предвиден в разпоредбата на чл. 151, ал. 2,
изр. трето – като прегради занапред регулативното им действие. В тези случаи
решението на Конституционния съд проявява действие „ex tunc“, при което
противоконституционният нормативен акт е невалиден от момента на приемането или
издаването му. Върховенството на Конституцията в случай на нарушаването й от
ненормативен правен акт може да се гарантира ефективно ако обявеният за
противоконституционен акт е невалиден от момента на приемането или издаването му.
Решението на Конституционния съд не застрашава правната сигурност, защото има
действие само по отношение на преките последиците на обявения за
противоконституционен ненормативен правен акт и не засяга останалите правни
последици, настъпили след приемането му, които произтичат от други закони.
Последните не са правни последици на обявения за противоконституционен
ненормативен правен акт и поради това не се обхващат от действието назад във
времето на решението за противоконституционност.
В конкретния случай прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца не
е сред преките последици на противоконституционното решение, с което е избран
председател на КЕВР, поради което те не следва да се обхванат от действието на
решението ex tunc. Издадените от държавния орган актове, представляващи
юридическата форма, в която той упражнява своите правомощия, дори когато изборът
му е противоконституционен, запазват своето правно действие, съответно
противоконститутиционният ненормативен правен акт е довел до промяна в правния
ред (в тази насока мотивите в Решение № 16 от 27.10.2021 г. на Конституционния
съд по конституционно дело № 18/2021 г.). Ето защо заповедта, с която е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца, както и всички други заповеди и актове на
органа, е породила правен ефект и прекратяването не е незаконосъобразно на
релевираното основание.
Отделно от изложеното, доколкото в тази част решението на Конституционния
съд проявява действие напред във времето, то същото не представлява нововъзникнал
правопораждащ факт, който да е поначало годен да постави нов начален момент на
давността. Принципно съображение е реализирането в обективната действителност на
факта, от който се черпи правото, да се разглежда като необходима предпоставка за
поставяне началния срок на давността – така например давността при вреди от ексцес
тече от реализирането им, за вземанията от непозволено увреждане давността тече от
откриване на дееца (чл. 114, ал. 2 ЗЗД), като тези примери, наред с основанията за
спиране на давността са проявление на принципа contra non valentem agere non currit
praescriptio (срещу този, който не може да действа, давност не тече). В случая обаче
конкретиката на спора сочи, че решението на КС няма правното действие на такъв
последващ изтичането на срока правопораждащ факт, доколкото въз основа на него не
се обуславя незаконност на уволнението само на това основание. Ето защо и на
основание чл. 358, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1, предл. посл. КТ давността за предявяване на
3
иска е изтекла на 01.06.2022 г.
За пълнота следва да се посочи, че давността по исковете във връзка с
прекратяване на трудовото правоотношение тече общо за всички основания, които
поначало могат да обусловят незаконосъобразността му. Прилагане на различен
начален момент спрямо отделните основания осуетява правната сигурност, която
нормите на погасителната давност бранят в отстъпление от принципа за
справедливостта. Правната сигурност е установена в обществен интерес. При колизия
между обществения интерес и интереса на конкретно лице, следва да се даде приоритет
на първия. Изложените съображения сочат, че дори искът да беше основателен, същият
би бил погасен по давност.
Предвид изложените мотиви, съдът намира, че искът с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ подлежи на отхвърляне като неоснователен.
С оглед резултата по този иск, на отхвърляне подлежат и исковете с правно
основание чл.344, ал.1, т. 2 КТ и чл. 344 ал. 1, т. 3, вр. чл.225, ал.1 КТ предвид
акцесорния им характер.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът. Същият е
претендирал такива за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал.
8 ГПК съдът определи в размер от 100 лв.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Н. М., ЕГН ********** срещу К. Е. В. Р.,
БУЛСТАТ ********* искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на извършеното със
Заповед № ЧР-ТР 80 от 21.03.2022 г. на председателя на КЕВР уволнение на заеманата
от ищеца длъжност „главен експерт“ в Дирекция „Е. Т.“ за незаконно и за неговата
отмяната и за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението длъжност, и за
присъждане на обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното
уволнение в размер на 19 688,04 лв., претендирано за периода от 22.04.2022 г. до
21.10.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК С. Н. М., ЕГН ********** да
заплати на К. Е. В. Р., БУЛСТАТ ********* сумата от 100 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от обявяването му.
Препис от решението да се изпрати на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5