Р Е Ш Е Н И Е №340
30.09.2021 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретаря Минка Петкова
и в
присъствието на прокурора Константин Тачев
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА
к.а.н.д. №314 по описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208
и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №260219 от 07.04.2021г., постановено по анд № 3246/2020г.,
РС Стара Загора отменил наказателно постановление № 7051 от 18.11.2020г. на
Началник отд. „Контрол по републиканската мрежа“, дир. „Анализ на риска и
оперативен контрол“ към АПИ-София, с което на Н.Д.А., ЕГН-********** *** за звършено
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от Закона за пътищата, вр. с чл.37, ал.1,
т.1 от Наредба №11/2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС
и на осн. чл. 53, ал.1 от същия закон му било наложено наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението, останал
административно-наказващят орган /АНО/, който го обжалва в срок, с доводи за
неправилност, поради постановяването му при неправилно приложение на материалния
закон, съществено нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.
Касаторът претендира, че РС неправилно възприел и
квалифицирал извършеното нарушение и съставянето на АУАН, в резултата на което
било издадено обжалваното наказателно постановление.
Твърди, че фактическото нарушение било движение на
извънгабаритно/тежко ППС от наказания без притежаване на изискуемо се
разрешение за специално ползване на пътищата, издадено от АПИ. Всички описани
факти отговаряли на съставомерните признаци на забраната по чл.26, ал.2, т.1,
б. „а“ от ЗП, вр. с чл.37, ал.11 т.1 от наредба №11/2001г., което
удовлетворявало изискванията на чл.57, ал.1, т.5-6 от ЗАНН и в този смисъл не
били верни изводите на РС за допуснати нарушения на тези норми.
На следващо място се коментира и се
излагат доводи за неприложимост на хипотезата на чл.177, ал.3 от ЗДвП, както и
за спазване на административно производствените правила по издаване на НП, по
доказаност на нарушението и правилното му квалифициране като такова по чл.26,
ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата.
По същество на спора се сочи, че законът не правел
разграничение между начините, по които тежките ППС можели да се движат по
републиканската пътна мрежа. Изисквало се разрешение, а това, че в скоби се
уточнявал видът на това разрешение, не означавало, че АНО допускал непълнота в
описаните на нарушението. Уточняването на конкретния начин било ирелевантно.
Описаните факти от обективната действителност се доказвали по безспорен начин,
като водачът не представил исканото разрешително за движение на тежко ППС,
защото такова не му било издавано от АПИ. Едва след проверката, водачът
представил платена квитанция за заплатена дължима такса за издаване на
разрешително и такава спрямо
претоварването. На следващо място се коментира нормата на чл.177, ал.3
от ЗДвП и съотношението й с чл.53, ал.1 от ЗП. В заключение се претендира
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева.
Касаторът, редовно призован в с.з., се представлява от
юрисконсулт Т..
Ответникът по касация, редовно призован за с.з., не се явява
и не изпраща представител. Не взема становище по жалбата.
ОП-Стара Загора се представлява от прокурор Тачев, който
прави заключение за основателност на касационната жалба и за отмяна на решението
на РС.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по съществото си същата е неоснователна.
За да отмени
наказателното постановление, РС приел, че от цялата доказателствена съвкупност,
събрана пред него, се установява описаната в НП фактическа обстановка.
Кредитират се показанията на разпитаните свидетели. За да отмени процесното
наказателно постановление, РС приел извод за допуснато нарушение на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като на четири места в него органът посочил, че
движението на управляваното от нарушителя ППС следвало да се извършва само след
разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/. Според РС, от
така формулираното фактическото от фактическа страна административно-наказателно
обвинение не ставало ясно за какво точно съставомерно деяние се ангажирала
отговорността на дееца, дали за управление на тежко и извънгабаритно ППС без издадено
разрешително от администрацията, стопанисваща пътя, или за управление на такова
ППС, но без квитанция за платени пътни такси, които били две различни нарушения,
които съотв. се санкционирали по различен начин. Тъй като волята на органа по
отношение на състовомерни елементи на нарушението не била еднозначна, това
нарушавало правото на защита на наказаното лице да има яснота за какво точно се
наказвало. Това, че се сочела нормата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП не
санирало това нарушение. Ирелевантно било, че въз основа на АУАН и събраните в
хода на АНП доказателства, можело да се направи извод коя от двете хипотези
била налице. Цитира се практика на
касационния съд.
Касационната инстанция намира въззивното решение за правилно
по следните съображения:
Спор относно установената фактическа обстановка, така както
се описва в процесното НП, не се повдига пред тази инстанция.
Според чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, която норма органът
претендира, че се нарушава от наказаното лице, „За
дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1.
в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: а)
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. Пред РС по несъмнен начин
има установено, че на посочената дата и време в НП е осъществявано движение на
ППС чрез управлението му от наказания водач, което ППС е такова по см. на §1,
т.1 от ДР на Наредба №11/2001г., а за това движение законът изисква да има
валидно издадено разрешение от компетентния орган, съотв. квитанция за
заплатена такса, каквито водачът към момента на проверката му не притежава.
Административно отговорно лице, според чл.53, ал.1 от ЗП, е всяко физическо
лице, което нарушава посочените норми, сред които е и тази на чл.26, ал.2, т.2,
б. „а“ от ЗП, поради което
и наказаният може да бъде субект на нарушението, съотв. да носи административно
наказателна отговорност за неговото извършване.
РС правилно приема извод за отмяна на процесното пред него
НП, съобразявайки практиката на касационната инстанция по този вид дела. Формираната до момента практика на Административен съд
Стара Загора приема, че движението
на извънгабаритни и/или тежки ППС е разрешено да се извършва или с разрешение, издадено от
администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за
контрол при Министерството на вътрешните работи (чл.8, ал.2 от Наредба №11/03.07.2001г.) или
след заплащане само на дължимата такса (чл.14, ал.3 от Наредбата). Както
правилно отбелязва въззивният съд, това обаче са две различни хипотези, т.е.
два отделни състава на нарушения. При движение на ППС без издадено разрешение
или при такова без заплатена такса, съотв. се предвиждат административни
наказания, но същите се налагат на основание различни законови разпоредби – в
първия случай по чл.53 от Закона за пътищата, а във втория – по чл.177, ал.3 от ЗДвП.
Отново в разглеждания случай административно-наказващият орган сочи в
мотивната част на санкционния си акт, че ответникът по касация осъществява
движение на извънгабаритно/тежко пътно превозно средство без разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел
IV на Наредба
№11/03.07.2001г. администрацията, управляваща пътя за дейност от специално
ползване на пътищата. Ето защо, правилно РС приема извод, че така формулирано
обвинението на описаните факти не дава възможност ясно да се изведе извода кое
точно нарушение се претендира да е извършено от дееца. Т.е. то не позволява да
се изведе еднозначен извод за какво точно деяние се санкционира водачът, дали за
управление на ППС без издадено
разрешение или за такова без квитанция за платени пътни такси.
Въпросната неяснота следва да се определя за съществено процесуално
нарушение, тъй като влияе върху правото на защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице да знае за какво точно се ангажира
неговата отговорност и се явява абсолютно основание за отмяна на санкционния
акт. Констатирайки това, Районният съд правилно постановява отмяна на
процесното наказателното постановление, поради процесуалната му
незаконосъобразност, макар и да излага в алтернатива доводи и по същество на
спора.
По гореизложените съображения настоящата инстанция намира, че не е налице
твърдяното касационно основание – неправилно приложение на закона, а относно
допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила, то такива не се
мотивират в см., който се съдържа в НПК и не следва да се коментира в това
решение. Необосноваността на решението на РС, което се постановява по правилата
на НПК, не е касационно основание по този кодекс.
Ето защо, обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в
съответствие и при правилно приложение на закона, и при спазване на
процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.
Ответникът по касация не претендира разноски по делото, поради което такива
не следва да бъдат присъждани.
Водим от тези мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260219/07.04.2021г., постановено по АНД №3246/2020г. по описа на Районен съд
Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.