РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 29.03.2021 г. в състав:
Председател: Димитър Ковачев
Членове: Йоана Генжова
Мл. с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 4276/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С.И.Д. срещу Решение
№ 264690 от 04.11.2019г., постановено по гр. д. № 74029/2018г. по описа на Софийски
районен съд, с което са уважени, предявените от „С.в.“АД с ЕИК ******срещу жалбоподателката
установителни искове по чл. 415 от ГПК с предмет дължимост на сумите от 1669,48
лева главница за доставка, пречистване и отвеждане на питейна вода за периода
04.04.2012-02.08.2018г. и 215,95 лева лихва, за периода 05.05.2012-02.08.2018г.
за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
54690/2018г. на СРС.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на
решението, поради липса на произнасяне по направеното от въззивника възражение
за погасителна давност. Освен това не било съобразено, че нейния клиентски
номер не бил този посочен в исковата молба, който бил за жилище в ж.к. Лозенец,
а нейния клиентски номер и жилище били в ж.к. „Гоце Делчев“. Други оплаквания в
жалбата няма.
Отговор на жалбата не е постъпил по делото.
С допълнителна молба от 08.02.2021г. са направени
множество оплаквания, които обаче СГС няма да разглежда, тъй като те са
преклудирани, като направени извън срока за обжалване на решението на СРС и не
е налице нито една от хипотезите на чл. 266 ГПК. Всички тези оплаквания касаят
твърдения за процесуални нарушения, за липса на доказателства за претенцията,
които били изисквани по чл. 190 ГПК, оспорвания на експертизата, липса на
доказателства за влизане в сила на общите условия, което било указано от съда
на ищеца, липса на доказателства за предпоставките за начисляване „на база“.
Всички тези оплаквания жалбоподателката е могла и е
следвало да направи във въззивната си жалба съгласно чл. 260 ГПК, т. 3 в срока
по чл.259, ал. 1 ГПК.
Пропускът да се направят определени оплаквания в
жалбата не позволява на въззивния съд да ги разглежда, освен когато се отнасят
до прилагане на императивни материални норми, а конкретните оплаквания не са от
такъв характер
При проверка по
чл. 269 ГПК СГС констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо като
постановено от надлежен състав на съда, съдържащо всички реквизити по чл. 236 ГПК, в рамките на заявените искания и по допустим иск след проведено заповедно
производство. Относно неговата правилност СГС е ограничен до въведените с
жалбата оплаквания и императивните материални норми.
По наведените с жалбата оплаквания:
Неоснователно е оплакването че претендираните суми
били за имот в друг квартал на гр. София, а не били за имота на
ответницата-жалбоподател. В своя молба от 12.07.2019г. ищецът е изяснил този
въпрос, а именно че в исковата молба неправилно е посочил номер на съдебна
договорна сметка. От СЧЕ и изясненията на вещото лице по СТЕ става ясно, че
всъщност това е на практика счетоводна партида, по която се отразяват
неплатените задължения на ответника.
От друга страна става ясно както от исковата молба,
така и от СЧЕ и СТЕ, а и от представената от самата ответница фактура, че се
касае за задължения за имот в ж.к. Гоце Делчев, ул. „Деян Белишки“, ******в гр.
София, на който адрес и ответницата надлежно е получавала призовките по делото.
Номерът под който доставчика е открил партида не е
обуславящ за наличие на облигационна връзка. Важните елементи са адреса на
имота, правото на собственост или на ползване върху него, които СГС намира, че
правилно СРС е приел за установени, а и въззивницата сама е посочвала в
отговора на исковата молба, че дължи някакви суми, но не се знае какви-тоест не
оспорва облигационната връзка в срока по ГПК, а и от неоспорената от нея
справка в имотния регистър се установява, че от 2009г (преди процесния период)
има учредено право на ползване. Номерирането на клиентите на доставчика за
счетоводни цели няма определящо значение.
По отношение на неразгледаното възражение за изтекла
погасителна давност: правилно СРС в решението е посочил, че това възражение не
подлежи на разглеждане. Видно от отговора на исковата молба, в него няма
направено възражение за погасителна давност, а съгласно тълкувателно решение
1/2013г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегии на Върховния
касационен съд-задължително за съдилищата- възражението за изтекла погасителна
давност трябва да се направи в срока за отговор на исковата молба, като в
противен случай се преклудира - тоест недопустимо е. В конкретния случай това
възражение е направено едва в молба депозирана в четвъртото съдебно заседание
на 01.07.2019г. пред СРС и е преклудирано.
Предвид на неоснователността на направените в жалбата
оплаквания решението следва да бъде потвърдено
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 264690 от 04.11.2019г.,
постановено по гр. д. № 74029/2018г. по описа на Софийски районен съд, 157 с-в,
с което са уважени, предявените от С.в.“АД с ЕИК ******срещу С.И.Д.
установителни искове по чл. 415 от ГПК с предмет дължимост на сумите от 1669,48
лева главница за доставка, пречистване и отвеждане на питейна вода за периода
04.04.2012-02.08.2018г. и 215,95 лева лихва за забава, за периода
05.05.2012-02.08.2018г. за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 54690/2018г. на СРС.
Решението е окончателно.
Председател : Членове
: 1. 2.