№ 118
гр. Варна, 15.02.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20233001000585 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 267 от ГПК.
Подаденa e въззивна жалбa от Н. С. С., ЕГН **********, от с. *******, общ.
******, обл. ********** против решение № 5/20.02.2023 г. на Шуменския окръжен
съд, постановено по т.д. № 91/21г. в частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск
срещу ЗК „Лев инс” АД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А,
гр. София за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие претърпяното на 08.12.2020 г. ПТП за горницата над присъдените 100 000
лв. до претендираните 150 000 лв. – частичен иск от 200 000 лв., ведно със законната
лихва върху сумите за главница от 26.01.2021 г. до окончателното изплащане на
задълЖ.ето, както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за мораторна лихва
върху главницата, както е посочена от ищеца съгласно чл. 429, ал. 1 КЗ, считано от
датата на уведомяване с извънсъдебната претенция – 04.01.2021 г.. Въззивницата счита
решението в обжалваните части за неправилно, постановено при нарушение на
материалния закон и на съдопризводствените правила и необосновано. Излага
подробни аргументи, свеждащи се основно до това, че определеният от съда размер на
обезщетението за действително претърпените от нея морални вреди е занижен поради
неправилно разбиране на понятието „справедливост“, визирано в нормата на чл. 52
ЗЗД. Получените от ищцата травматични увреждания не са прецени правилно и в
тяхната съвкупност във връзка с изискването за справедливото им обезщетяване. Не е
отчетено и обстоятелството, че ищцата продължава да е в тежко психологическо
състояние както към момента на освидетелстването от СПЕ, така и към настоящия
момент. Според показанията на съпруга й тя изпитва сериозни психически затруднения
1
в елементарни ежедневни дейности като готвене и извършване на домакинската
работа. Не е обсъдена и тежестта на лошата прогноза и невъзможността за пълното
възстановяване. Не са съобразени инфлационните процеси в страната, както и
действащите застрахователни лимити към процесното ПТП от 08.12.2020 г.. Направено
е искане решението в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него –
постановено друго, по съществото на спора, с което да бъдат уваЖ. в цялост
предявените от нея искови претенции – в размер на 150 000 лв., частичен иск от 200
000 лв., ведно със законната лихва от 04.01.2020 г..
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата
страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда
същата да бъде оставена без уваЖ.е, а решението в обжалваните части да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Направени са доказателствени искания с въззивната жалба.
С определение № 748/19.10.2023 г. постановено по търг. дело № 541/2023 г., по
описа на Апелативен съд – Варна, при разпоредителното заседание за подготовката на
делото, въззъвният съд е констатирал явна фактическа грешка в диспозитива на
обжалваното решение. Това е наложило връщане на делото на първоинстанционния
съд за поправка на установената фактическа грешка. С решение № 52/28.09.2023 г.
постановено по търг. дело № 91/2021 г., по описа на Окръжен съд – Шумен, съдът е
изменил решението си в осъдителната част на диспозитива, в рамките на проведено
производство по чл. 247 ГПК.
След изтичане на предвидения срок за обжалване на постановеното решението в
производството по чл. 247 ГПК, делото е изпратено на Апелативен съд – Варна по
компетентност. Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
По повод на доказателственото искане на въззивника, релевирано във въззивната
жалба, настоящият съдебен състав намира следното:
Във въззивната жалба се съдържа искане за назначаване на комплексна съдебно-
медицинска експертиза с вещи лица неврохирург, ортопед, съдебен лекар, офталмолог
и невролог, която да отговори в цялост и пълнота на въпросите, поставени в
първоинстанционното производство, касаещи механизма на настъпилите увреждания,
получените от пострадалата наранявания, процесите около наложилата се хирургична
намеса и ситуацията около възстановяването на лицето, както и настъпилите в
следствие на уврежданията неудобства по време на болничното лечение, домашното
ѝ лечение и до настоящия момент.
Настоящият съдебен състав намира доказателственото искане за неоснователно,
2
по следните съобраЖ.я :
В първоинстанционното производство са назначени три на брой съдебно-
медицински експертизи. Изготвена е медицинска експертиза с вх. № 3987/26.08.2022 г.
по регистъра на Окръжен съд – Шумен /л. 279, т.д. № 91/2021 г. по описа на Окръжен
съд – Шумен/, съдържаща заключение от специалист офталмолог. Изгтовена е
медицинска експертиза с вх. № 4334/26.09.2022 г. по регистъра на Окръжен съд –
Шумен /л. 305, т.д. № 91/2021 г./, в която е изложено заключението на специалист
невролог. Изготвена е медицинска експертиза с вх. № 5521/29.11.2022 г. по регистъра
на Окръжен съд – Шумен /л. 340, т.д. № 91/2021 г./, обективираща заключение на
патолог, специалист по съдебна медицина. Преценени в цялост трите заключения дават
отговор на всички поставени от ищцата въпроси в исковата молба. В.лице д-р И.П. –
специалист по нервни болести признава, че няма компетентност да отговори на
въпроси №№ 3 и 4 от задачана на СМЕ, касаещи използването от ищцата на предпазен
колан. По тези въпроси е напзначена допълнителна СМЕ с в.лице д-р В.В. –
специалист по патология и по съдебна медицина, който е дал еднозначен отговор. По
въпросите, касаещи настъпилите очни увреждания на ищцата във връзка с процесното
ПТП е прието заключението на в.лице д-р Р.Д. - офталмолог, която в с.з. изрично
поддържа, че ищцата няма очно увреждане от ПТП. При това полоЖ.е поддържаното в
писмена молба вх.№ 4572/10.10.22г. – л.300 искане за назначаване на комплексна СМЕ
не обуславя прилоЖ.ето на чл.266 ал.3 ГПК. Ето защо доказателственото искане се
оставя без уваЖ.е като неоснователно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖ.Е доказателственото искане на въззивната страна за
допускане на КСМЕ като неоснователно.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
17.04.2024г. – 13,30часа, за която дата и час да се призоват страните.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3