Решение по дело №141/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид:

С присъда № 56/23.07.2015 г., постановена по НОХД № 502/2015г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият С. Ф. И. от гр. К., с ЕГН **********, за виновен в това, че на 22.05.2015 г. в гр. К. чрез използване на техническо средство- кирка, отнел чужди движими вещи- 15 метра многожилен кабел тип „ТЗБ 27х4х1,2“ на стойност 205.12лв. от владението на В. В. К. от гр. К. без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр.с чл.29, ал.1, б.“а“ и „б”, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години, като е намалил така определеното наказание с 1/3, а именно на „лишаване от свобода” за срок от 2 години при първоначален „строг” режим на изтърпяване на така наложеното наказание в затвор. На основание чл.70, ал.7 от НК е постановил подсъдимият С. Ф. И. да изтърпи отделно неизтърпяната част от наÛазанието наложено му с Присъда № 246/ 29.12.2011г. по НОХД № 1344/ 2011г. на КРС, за което е бил предсрочно освободен с Определение № 228/ 26.02.2015г. по ЧНД № 252/ 2015г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца и 13дни при първоначален „строг” режим на изтърпяване на така наложеното наказание в затвор. На основание чл.59, ал.1 от НК, е приспаднал времето, през което подсъдимият Северин Иванов е бил задържан за срок до 24 часа със Заповед рег.№ 1947зз- 99 от 22.05.2015г., задържане за срок от 72 часа с Постановление от 22.05.2015г. на Районна прокуратура гр. К., и задържане с мярка за неотклонение „задържане под стража” взета с Определение № 2/ 25.05.2015г. по НЧД № 375/ 2015г. на Районен съд гр. К.. Подсъдимият И. е осъден да заплати по сметка на ОДМВР- Кърджали направените по делото разноски в размер на 141.00лв. и на „Б. Т. к.“ЕАД- София сумата от 205.12лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението извършено на 22.05.2015г. в гр. К. имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 22.05.2015г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил гражданският иск в частта за юрисконсултско възнаграждение, като недоказан. С присъдата е постановено след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство кирка- на съхранение в РУ на МВР гр. К., да бъде отнето в полза на държавата и унищожено, а веществените доказателства- три парчета кабел и меден кабел- на съхранение в РУ на МВР гр. К., да бъдат върнати на техния собственик- „Б. Т. к.“ЕАД- София.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия, подадена чрез служебно назначения му защитник – адв.Д. В. от АК- Кърджали, в която се твърди, че същата е необоснована, тъй като наложеното с нея наказание е завишено по размер и несъответстващо на извършеното деяние. Твърди се, че подсъдимият е осъзнал грешката и вината си, като още на досъдебното, а и на съдебното производство се признал за виновен, посочил е къде, какво е извършил. Указал пълно съдействие за разкриване на обективната истина и до приключване да делото върнал отнетите вещи с протокол за доброволно предаване. С. Ф. И. бил безработен, като си търсил работа на много места, но не го наемали, защото преди това бил в затвора. Съжалявал за случилото се, но тъй като нямал средства за препитание, затова извършил това деяние. Твърди се също, че здравословното му състояние е влошено. Описаните обстоятелства не били съобразени от районния съд и това налагало съдебен акт да бъде изменен. Наложената ефективна присъда не съответствала на тежестта на извършеното, същата била прекомерна и несправедлива с оглед събраните по делото доказателства. Моли, да се измени обжалваната присъда, като се намали наложеното му наказание.

В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитника си – адв.Василева, поддържа жалбата, като моли да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и да се определи на подсъдимия по-леко наказание.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Счита, че решаващия съд е преценил и обсъдил всички обстоятелства по делото, относими към предмета, за определянето на наказанието на подс.И., като е наложил наказание в абсолютния минимум по чл.196, ал.1, т.2 от НК, съобразно повдигнатото му обвинение, което е намалил с 1/3 по реда на чл.58а от НК предвид реда, по който е протекло производството. В случая не били налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено от закона наказание, би се оказало несъразмерно тежко на извършеното от подс.И. деяние, за да се приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Наложеното наказание изцяло било съобразено с целите на чл.36 от НК и било насочено най-вече към превъзпитанието на подсъдимия, за когото били налице достатъчно данни за множество извършени от него престъпления, най-вече кражби, поради което счита, че присъдата следва да бъде потвърдена.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, констатира:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на гл.ХХVІІ от НПК, като подсъдимия С. И. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На основание чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК, първоинстанционния съд е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това, правилно и законосъобразно на основание чл.373, ал.3 от НПК решаващият съд в мотивите на присъдата е приел за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани на досъдебното производство, които го подкрепят.

С оглед изложеното правилно е прието от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. Ф. И. е роден на **.**.****г. в гр. К., живущ в същия град, български гражданин, не е женен, без образование, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

На 22.05.2015г. подсъдимият С. И. излезнал от дома си в гр. К. с цел да търси стари железни предмети, които да продаде и се сдобие с пари за прехрана. Поради това взел със себе си кирка и тръгнал по ул.”Ю. Л.” в гр. К.. В близост до бившия цветарник, т.нар. „Цветна база“ на същата улица, на около 3 метра от южната му ограда, видял дупки със стърчащи кабели от тях. Това бил меден проводник тип „ТЗБ 27х4х1,2“ с дълбочина на полагане около 1 метър под земята, който бил недействащ съобщителен кабел от гр. К. за с.Е., собственост на „Б.“ ЕАД- гр.София. При възникналото у подсъдимия Иванов намерение да изкопае кабела, той незабавно осъществил същото и изкопал и впоследствие прерязал с помощта на носената кирка 15 метра многожилен кабел от посочения тип. След това с парчето кабел отишъл на около 100 метра южно от мястото, където копал, запалил огън и изгорил гуменото покритие на кабела до показване на медния проводник. След това загасил огъня, навил медния проводник, взел го със себе си и отново се върнал към мястото, където копал. Там отново започнал да копае, когато бил видян от полицейските служители- свидетелите К. и В. Последните двама отишли при подсъдимия С. И., който преустановил дейността си. Той им обяснил, че искал да продаде кабела на вторични суровини, защото нямал пари.

Същият ден бил извършен оглед на местопроизшествието, при който били иззети три парчета кабели, кирка и сноп медни проводници.

От заключението на извършената на досъдебното производство трасологична експертиза се установява, че с представената кирка, иззета при огледа на местопризшествието на 22.05.2015 г. в гр. К. и представена за експертиза е прекъснат многожичен кабел „ТЗБ 27х4х1.2”.

От назначената в хода на досъдебното производство съдебно- оценителна експертиза се установява, че стойността на инкриминираната вещ към момента на извършване на деянието- 22.05.2015г., е в размер на 205.12лв.

Тази безспорна фактическа обстановка, се установява на база обясненията, дадени от подсъдимия, от другите гласни доказателства- свидетелските показания на В. В., П. К. и В. К., както и от писмените доказателства- протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум, протокол за следствен експеримент и фотоалбум, заключенията по извършените стоковооценителна и трасологична експертизи, и веществените доказателства събрани на досъдебното производство. Всички тези доказателства са еднопосочни и подкрепят изцяло направеното самопризнание от страна на подс.Иванов в производството пред първоинстанционния съд.

При така установеното от фактическа страна, следва да се направи безспорния извод, че подсъдимият С. И. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр.с чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК, за което бил предаден на съд и до какъвто извод е достигнал и районният съд.

Относно обективните и субективните признаци на де нието и квалифициращите обстоятелства, които определят кражбата, за която е признат за виновен подс.С. Ф. И., като извършена при условията на опасен рецидив, съставомерна по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” от НК, настоящата съдебна инстанция съобрази следното: От обективна страна, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба, изразяващо се в прекъсване на досегашната фактическа власт върху инкриминираните вещи и установяване на своя фактическа власт върху тях, без съгласието на владелеца В. К.. Престъплението осъществява квалифициращите обстоятелства на кражба извършена при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.196 ал.1 т.2, във вр. с чл.29, ал.1 б.”а” и „б” от НК, тъй като деецът е извършил настоящото престъпление след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от 1 година без приложението на чл.66 от НК по НОХД № 628/ 2011г. на КРС и по НОХД № 1344/ 2011г. на КРС, както и е бил осъждан повече от два пъти на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ характер и по поне едно от тях изпълнението не е отложено- НОХД № 328/ 2011г. на КРС, НОХД № 350/ 2011г. на КРС и др., като по тези дела му е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода”. Престъплението извършено от подсъдимият И. е съставомерно и по чл.195, ал.1, т.4 от НК, тъй като деянието е извършено чрез използване на техническо средство, а именно кирка.

От субективна страна, престъплението е осъществено при пряк умисъл, като деецът е съзнавал напълно общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване, като умисълът е обективиран и в извършените от подсъдимия действия. Съзнанието у дееца, видно от дадените от него обяснения, че започнал да копае мислейки, че това е старо желязо, не променя този извод, тъй като той напълно е съзнавал, че тези вещи са чужди и той няма право да установи своя власт над тях без съгласието на собственика им.

По същество, спора по делото се свежда единствено до размера на определеното на подсъдимия наказание, което според доводите изложени в жалбата е прекомерно и не съответства на осъщественото от дееца престъпление.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд е обсъдил както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителят. Съобразени са също както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, като извън вниманието на съда са останали изключително тежкото материално състояние на подсъдимия – без дом, без работа, всъщност без каквито и да било средства за препитание, както и обстоятелството, че се касае за кражба на съобщителен кабел, който е стърчал над земята, недействащ към момента на кражбата и намиращ се в нестопанисвана изоставена местност. Друго важно обстоятелство, което не е било съобразено от първоинстанционният съд е, че в случая е налице изключително по своето значение смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, а именно стойността на откраднатата вещ, възлизаща в размер на 205.12 лева – стойност далеч под минималната установена през инкриминирания период работна заплата. Това именно обстоятелство обосновава приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко на конкретно извършеното от подсъдимия деяние, поради което на С. Ф. И. следва да се наложи наказание под минимално предвиденото от три години „лишаване от свобода” в разпоредбата на чл.196, ал.1, т.2 от НК. В този смисъл твърдението във въззивната жалба за прекомерност на наложеното наказание е основателно. Настоящия съдебен състав счита, че макар и в минимално предвидения размер така определеното наказание е прекалено строго, завишено по размер и явно несправедливо за извършената от подсъдимия кражба на стойност 205.12 лева, при това на недействащ неизползваем съобщителен кабел. Стойността на кражбата, а и причините и условията на извършването й, определят обществената опасност на конкретното деяние като изключително ниска, с оглед размера на причинения престъпен резултат, който признак от своя страна характеризира степента на засягане на обществените отношения, свързани със собствеността, поради което и наложеното наказание от 3 години „лишаване от свобода” намалено нÓ основание чл.58а, ал.1 от НК с 1/3, а именно на 2 години „лишаване от свобода” следва да бъде намалено с приложението на чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, която разпоредба се явява по-благоприятна за дееца, а именно на 10 /десет/ месеца „лишаване от свобода”. Така редуцираното наказание, следва да бъде изтърпяно ефективно, както е постановил първоинстанционния съд, поради наличието на формални пречки за приложение института на условното осъждане, а именно предходните осъждания на подсъдимия на „лишаване от свобода” за престъпления от общ характер. Изтърпяването на наказанието следва да бъде в затвор при “строг” на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, така както е постановил и решаващия съд. Така определеното наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършеното от подсъдимия Северин Иванов деяние и би оказало възпиращо, предупредително и възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по отношение на останалите членове на обществото.

С оглед изхода на делото - осъдителна присъда, районният съд правилно на основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил подсъдимия Иванов да заплати по сметка на ОД на МВР- Кърджали направените по делото, на досъдебното производство разноски в размер на 141 лв. Правилно също така на основание чл.70, ал.7 от НК, районният съд е постановил подсъдимия С. Ф. И. да изтърпи отделно неизтърпяната част от наказанието наложено му с Присъда № 246/29.12.2011г. по НОХД № 1344/2011г. на КРС, за което е бил предсрочно условно освободен с Определение № 228/26.02.2015г. по ЧНД № 252/2015г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, а именно - „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца и 13дни при първоначален „строг” режим на изтърпяване на така наложеното наказание в затвор, тъй като в постановения му изпитателен срок от 6 месеца, считано от 06.03.2015г. той е извършил настоящото престъпление- на 22.05.2015г.

На основание чл.59 ал.1 от НК, съдът законосъобразно е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан или спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.

В гражданско осъдителната част присъдата не е била обжалвана и е влязла в сила, поради което не следва да се обсъжда с настоящото решение. Районният съд обаче е пропуснал да осъди подсъдимия да заплати следващата се държавна такса съобразно уважения граждански иск, която е в размер на 50 лева и която подсъдимият следва да заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали.

Правилно също така, съдът се е разпоредил с вещественото доказателство – кирка, като е постановил отнемането й в полза на държавата, макар да не е посочил съображенията за това, а именно, че същата е послужила за извършване на умишленото престъплението, което по смисъла на чл.53, ал.1, б.”а” от НК е основание за отнемането й. Неправилно обаче решаващия съд е постановил веществените доказателства три парчета кабел и меден кабел, които са негодни за употреба, да бъдат върнати на техния собственик - „Б.” ЕАД- София, въпреки, че е осъдил подсъдимия да заплати равностойността на отнетите вещи. В тази част присъдата следва да се отмени и да се постанови унищожаването на трите парчета кабел и медния кабел, след влизане на присъдата в сила, като вещи без значителна стойност и негодни за употреба.

В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата на Кърджалийския районен съд, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отменяването на обжалвания съдебен акт на това основание.

Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде изменена проверяваната присъда като размерът на наложеното наказание от три години „лишаване от свобода”, редуциран с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК, а именно на две години „лишаване от свобода”, като с приложението на чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК се намали от две години „лишаване от свобода” на десет месеца „лишаване от свобода”, а в останалата част като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.334, т.3 и т.6, във вр. с чл. 337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда №56/23.07.2015 г. по НОХ дело № 502/2015 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта й , с която за извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и „б”, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК на С. Ф. И. от гр.Кърждали, с ЕГН **********, е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от 2/две/ години, като на основание и във вр. с чл.58а, ал.4, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК НАМАЛЯВА размера на наказанието на 10/десет/ месеца „лишаване от свобода”.

ОСЪЖДА С. Ф. И. от гр.Кърждали, с ЕГН **********, да заплати по сметка на Окръжен съд – Кърджали държавна такса в размер на 50 лева за уважения от районния съд граждански иск.

Отменява присъдата в частта й, с която е постановено веществените доказателства - три парчета кабел и меден кабел, да бъдат върнати на техния собственик - „Б.” ЕАД- София, вместо което постановява: веществените доказателства - три парчета кабел и меден кабел, след влизане на присъдата в сила, да се унищожат, като вещи без значителна стойност и негодни за употреба.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

Председател: Членове:1.

2.