Р Е Ш Е Н И Е
№…………………/12.04.2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД №
2683 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу Наказателно
постановление № 03 – 012039 от 27.12.2019 г., издадено от Директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател, на
основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда,
му е наложено административно наказание „имуществена
санкция‘ в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева) за това, че на
20.11.2019 г. в гр. Варна, в строителен обект – пристройка, надстройка и
реконструкция на жилищна сграда, находяща се в УПИ VIII – 8, с идентификатор 10135.2560.329 в кв. 15 по плана
на 18 – ти м.р., ул. „Никола Михайловски“ № 11 в гр. Варна, дружеството „Д.“ ООД, в качеството си на работодател, не е изпълнило задължително
предписание № 1, дадено с Протокол № ПР1911603/ 18.04.2019 г. на дирекция „Инспекция
по труда“ със седалище ***, а именно: „Да се документира начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа на новопостъпилите работници и служители в
Книга за инструктаж (Приложение № 1), в деня на постъпването им на работа,
съгласно чл. 11, ал. 5 във вр. с чл. 12, ал. и ал. 2 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и чл. 14, ал. 2 от
Закона за здравословни и безопасни условия на труд, със срок на изпълнение
07.05.2019 г., тъй като при извършена последваща проверка в обект: пристройка,
надстройка и реконструкция на жилищна сграда, находяща се в УПИ VIII – 8, с
идентификатор 10135.2560.329 в кв. 15 по плана на 18 – ти м.р., ул. „Никола
Михайловски“ № 11 в гр. Варна, се установява, че не е документирано в Книгата
за инструктаж (Приложение 1) провеждането на начален инструктаж по безопасност
и здраве при работа на С.В.С., изпълняващ длъжността „общ работник“ – нарушение
на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
Дружеството – жалбоподател
‚Д.“ ООД намира издаденото наказателно постановление за неправилно и
незаконосъобразно, като застъпва един основен аргумент в защита на своята
позиция, а именно, навежда твърдения, че АУАН е издаден в нарушение на
разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, тъй като контролните органи от Дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна са имали обективната възможност още на 08.05.2019 г. да
извършат проверка на строителния обект и да установяват, че задължителното
предписание не е било изпълнено. Поради гореизложените съображения и само на
това основание, дружеството „Д.“ ООД моли за отмяна на наказателното постановление.
В проведеното на
18.11.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2683 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, дружеството – жалбоподател „Д.“ ООД не изпраща нито
законен, нито процесуален представител, който да изрази становището му в
дадения ход на делото по същество.
В проведеното на
18.11.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2683 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, въззиваемата страна дирекция „Инспекция
по труда“ – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст.
юрисконсулт Б.Н., който моли за потвърждаване на
наказателното постановление, обосновавайки се, че нарушението е категорично установено.
От фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На 18.04.2019 г. бил
съставен от инспектори от дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна Протокол №
ПР1911603, с който длъжностните лица предписали на дружеството „Д.“ ООД да
документира начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на
новопостъпили работници и служители в Книгата за инструктаж (Приложение № 1) в
деня на постъпването им на работа, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 5 във
вр. с чл. 12, ал. и ал. 2 от Наредба №
РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни
и безопасни условия на труд и чл. 14, ал. 2 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд.
Самият Протокол №
ПР1911603 бил връчен на същата дата 18.04.2019 г. на управителя на дружеството „Д.“
ООД – г-н. Калин Златев, като срокът, който бил предоставен за изпълнението на
предписанието изтичал на 07.05.2019 г.
На 20.11.2019 г. св. С.Б.И.
– инспектор в дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна извършила проверка по
спазване на трудовото законодателство в строителен обект – пристройка,
надстройка и реконструкция на жилищна сграда, находяща се в УПИ VIII – 8, с
идентификатор 10135.2560.329 в кв. 15 по плана на 18 – ти м.р., ул. „Никола
Михайловски“ № 11 в гр. Варна, изпълнявана от дружеството „Д.“ ООД.
В хода на проверката св. И.
констатирала, че дружеството не е изпълнило даденото му задължително
предписание с Протокол № ПР1911603, доколкото не е документирало в
Книгата за инструктаж (Приложение № 1) провеждането на начален инструктаж по
безопасност и здраве при работа на С.В.С., изпълняващ длъжността „общ работник“
в дружеството.
Приемайки, че с това свое
поведение, в частност бездействие, дружеството „Д.“ ООД е извършило нарушение
на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, на 18.12.2019 г. св. С.Б.И.
съставила акт за установяване на административно нарушение, с който
санкционирала дружеството за нарушение на посочената нормативна разпоредба.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия
орган, но след като било преценено за неоснователно, на 27.12.2019 г.,
Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал
наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5
във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда, наложил на дружеството –
жалбоподател „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 415,
ал. 1 от Кодекса на труда.
По отношение на доказателствата.
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни и писмени
доказателства: показанията на св. С.Б.И.; Протокол от 18.12.2019 г., съставен
от св. И. за извършена проверка на „Д.“ ООД; Протокол № ПР1911603 от 18.04.2019
г., съставен от инспектори от дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна;
Декларация от 20.11.2019 г., попълнена от С.В.С.; фотокопие на книгата за
инструктаж на дружеството „Д.‘ ООД ***.
На първо място следва да
се отбележи, че съдът изцяло кредитира и дава вяра на показанията на св. И.,
като последователни, логични и най – същественото, подкрепени от събраните в
хода на административно – наказателното производство писмени доказателства. Св.
И. подробно сподели своите впечатления по време на извършената от нея на
20.11.2019 г. проверка на строителен обект, разположен на ул. „Никола
Михайловски“ в гр. Варна и конкретно, че дружеството „Д.“ ООД не е документирало
в Книгата за инструктаж, провеждането на инструктаж по безопасност и здраве при
работа на своя работник С.В.С., който сам е декларирал, че полага труд в обекта
в полза на „Д.“ ООД като общ работник.
Видно от приложения към
преписката Протокол № ПР1911603 от 18.04.2019 г., съставен от инспектори от дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, същият е бил връчен на 18.04.2019 г. на г-н.
Калин Златев – управител на дружеството „Д.“ ООД, поради което и съдът приема,
че дружеството е било запознато с предписанията на контролните органи, поради
което и за него е възникнало задължение да ги изпълни.
По време на проверката на
20.11.2019 г. е установено, че предписанието не е било изпълнено, поради което
и е била ангажирана административно – наказателната отговорност на дружеството.
Следва да се подчертае, че
дружеството не оспорва тази фактическа констатация, доколкото във въззивната
жалба се навеждат твърдения за незаконосъобразност на наказателното
постановление, единствено с правни аргументи, като не се оспорва фактическата
обстановка и по – важното не се оспорва, че със своето поведение дружеството
действително е нарушило нормата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира за установено от фактическа страна, че дружеството „Д.“
ООД не е изпълнило задължително предписание № 1, дадено с Протокол № ПР1911603/
18.04.2019 г. на дирекция „Инспекция по труда“ със седалище ***, а именно: „Да
се документира начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на
новопостъпилите работници и служители в Книга за инструктаж (Приложение № 1), в
деня на постъпването им на работа, съгласно чл. 11, ал. 5 във вр. с чл. 12, ал.
и ал. 2 от Наредба № РД – 07 – 2 за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд и чл. 14, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд.
От правна страна, съдът намира следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7
– дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за
неоснователна, поради следните причини:
Описаното в обжалваното наказателно
постановление деяние съставлява от обективна страна административно нарушение.
Посочената, в акта за установяване на административно нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление разпоредба на чл. 415, ал. 1 от
Кодекса на труда, предвижда санкция за субект, който не изпълни принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган по спазване на трудовото
законодателство.
От събраните в хода на
административно – наказателното и съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява, че дружеството „Д.“ ООД е пренебрегнало изпълнението
на посочената нормативна разпоредба, поради което и според съда правилно е била
ангажирана административно – наказателната му отговорност.
Съдът не установи в
рамките на извършената служебна проверка в хода на административно –
наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални
нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от
длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити,
кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен
по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е
издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Не
на последно място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на въззивното
дружество нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено
правото му на защита.
Съдът би желал да вземе
отношение по основното и на практика единствено възражение във въззивната
жалба, а именно, че АУАН е издаден в нарушение на чл. 34 от ЗАНН.
Съдът намира подобно
възражение за несъстоятелно, поради следните съображения:
Съдът намира, че е спазен
срока, предвиден в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН за съставяне на АУАН, тъй като
следва да се има предвид, че самата норма предвижда следното: „Не се образува
административно – наказателно производство, ако не е съставен АУАН в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една
година от извършване на нарушението….” Очевидно самата норма разграничава
моментът на откриване на нарушителя от момента, в който е било извършено
нарушението. Никъде разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не визира давностен
срок за съставяне на АУАН, който да касае датата, от която нарушителят би могъл
да бъде открит по различни причини, напротив визира се срок от момента на
установяването на нарушението и срок, който тече от момента на извършването на
самото нарушение. В този смисъл, съдът намира за ирелевантен въпроса в кой
момент административно – наказващия орган е имал възможността обективно да
открие нарушителя, тъй като за да се установи както извършеното нарушение, така
и нарушителят, безспорно следва определени факти да бъдат установени чрез
нарочна проверка, като бъдат изследвани всички обстоятелства, касаещи
извършеното нарушение. По делото са събрани гласни и писмени доказателства, че
нарушението е било установено от актосъставителката
св. И. при извършена проверка на 20.11.2019 г. в строителен обект в гр. Варна,
изпълняван от „Д.“ ООД. Няма норма, която да задължи административно –
наказващия орган незабавно след изтичане на срока за подаване на декларацията
да извърши проверка, дали всички
търговци са изпълнили задължението си, като административно – наказващия
орган е бил длъжен да спази единствено давностния срок, течащ от датата на
извършване на нарушението. Предвид гореизложеното, съдът намира, че при
съставянето на АУАН не е била нарушена разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
За допълнение на мотивите
следва да се отбележи, че съдът се запозна и с възражението на дружеството с
правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в което се излага позиция, че дружеството
не се е намирало в трудови правоотношения с работника С.В.С.. Макар и това
възражение да не наведено изрично във въззивната жалба, съдът все пак би желал
да отбележи, че са налице категорични доказателства, че на датата 20.11.2019 г.
работникът С. е полагал труд именно в полза на „Д.“ ООД, като това
обстоятелство се извлича, както от показанията на св. И., така и от попълнената
лично от работника декларация по време на проверката на 20.11.2019 г.
Поради гореизложените
съображения, съдът също намира, че дружеството „Д.“ ООД е нарушило разпоредбата
на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда и правилно е била ангажирана
административно – наказателната му отговорност.
Наложеното административно
наказание „имуществена санкция“ е индивидуализирано в минимален размер, а
именно в размер на 1500 лева, поради което и пред съда не е поставен въпроса за
неговата завишеност, респ. евентуална
несправедливост.
Поради гореизложените
съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № № 03 – 012039 от
27.12.2019 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
03 – 012039 от 27.12.2019 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Варна, с което на „Д.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление:***, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.
415, ал. 1 от Кодекса на труда, му е наложено административно
наказание „имуществена санкция‘ в размер на 1500 лева (хиляда и петстотин лева)
за това, че на 20.11.2019 г. в гр. Варна, в строителен обект – пристройка,
надстройка и реконструкция на жилищна сграда, находяща се в УПИ VIII –
8, с идентификатор 10135.2560.329 в кв. 15 по плана на 18 – ти м.р., ул. „Никола Михайловски“ № 11 в гр.
Варна,
дружеството „Д.“ ООД, в качеството си на работодател, не
е изпълнило задължително предписание № 1, дадено с Протокол № ПР1911603/
18.04.2019 г. на дирекция „Инспекция по труда“ със седалище ***, а именно: „Да
се документира начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на
новопостъпилите работници и служители в Книга за инструктаж (Приложение № 1), в
деня на постъпването им на работа, съгласно чл. 11, ал. 5 във вр. с чл. 12, ал.
и ал. 2 от Наредба № РД – 07 – 2 за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд и чл. 14, ал. 2 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд, със срок на изпълнение 07.05.2019 г., тъй като при извършена
последваща проверка в обект: пристройка, надстройка и реконструкция на жилищна
сграда, находяща се в УПИ VIII – 8, с идентификатор 10135.2560.329 в кв. 15 по
плана на 18 – ти м.р., ул. „Никола Михайловски“ № 11 в гр. Варна, се
установява, че не е документирано в Книгата за инструктаж (Приложение 1)
провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на С.В.С.,
изпълняващ длъжността „общ работник“ – нарушение на разпоредбата на чл. 415,
ал. 1 от Кодекса на труда.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: