РЕШЕНИЕ № 1077

 

гр. Бургас, 13.05.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Мирослава Енчева, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 424/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „А1 България“ ЕАД, ЕИК *, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът М.Д.И* му дължи следните суми: 319,39 лева – главница за ползвани месечни услуги по договор за електронни услуги от 23.09.2014 год.; 2189,04 лева – неплатен остатък от главницата по договори за продажба на изплащане от 25.11.2015 год. и от 27.01.2016 год.; 315,74 лева – сборна договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорите от 23.09.2014 год. и 25.11.2015 год. поради неизпълнението им от ответника, и 477,99 лева – обезщетение за забава върху сборната главница от 2508,43 лева за периода 12.08.2016-07.11.2018 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сборната главница от 2508,43 лева, начиная от 08.11.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 4165/09.11.2018 год. по ч. гр. д. № 8219/2018 год. на БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК.

Ответникът не изразява становище по делото; не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становището на ищеца и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Ищецът твърди, че е легитимиран като кредитор на ответника на основание договор за електронни услуги от 23.09.2014 год., към който са сключени и две писмени приложения – № 1/23.09.2014 год. (за тел. № *) и № 1/25.11.2015 год. (за тел. № *). Видно от данните по делото, между страните са били сключени и два писмени договора за покупко-продажба на изплащане – от 25.11.2015 год. (за пакет iPhone 6s 16GB SpaceGrey + * MAT) и от 27.01.2016 год. (за апарат iPhone 6s 16GB SpaceGrey SBC). Ищецът твърди, че е изправна страна по процесните договори, като е престирал надлежно и е издал приложените  фактури, описани в таблици в обстоятелствена част на исковата молба; твърди, че договорът за електронни услуги за двата телефонни номера е прекратен едностранно от кредитора, поради неизпълнението му от длъжника – т. 54. 12. от общите условия, като за бездействието си ответникът дължи договорна неустойка от общо 315,74 лева.

За заплащането на процесните суми, ведно с обезщетение за забава, е издадена Заповед за изпълнение № 4165/09.11.2018 год. по ч. гр. д. № 8219/2018 год. на БсРС.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира иска за главница от 319,39 лева за основателен. Представеният договор за електронни услуги и двете приложения към него, неоспорени по автентичност, ангажират имуществената сфера на ответника като длъжник за заплащане цената на престираната услуга за посочените 2 телефонни номера – за достъп до далекосъобщителната мрежа на „А1 България“ ЕАД. Правилното отчитане на потребените услуги и фактурирането на стойността им не е оспорено от ответника, не са наведени насрещни възражения, не е подадено и рекламационно искане по т. 26. 6. от общите условия на ищеца. Ответникът не е ангажирал доказателства за извършено частично или пълно плащане по фактурите, поради което съдът намира, че главната претенция за сумата от 319,39 лева следва да бъде уважена.

Съдът намира за основателен и иска за главницата от 2189,04 лева по двата договора за покупко-продажба на изплащане. Видно от съдържанието на договорите и на приложението към всеки от тях – двустранен приемо-предавателен протокол, договорените вещи са получени от купувача М.И., и са в изправно състояние. Срокът за 23-месечното разсрочено изплащане на цената е определен в погасителен план към всеки от договорите, като забавата на ответника е настъпила преди подаване на исковата молба. В тежест на ответника е установяване надлежното изплащане (или позоваване на друг надлежен способ за погасяване) цената на мобилните устройства, в размерите и сроковете по уговорените погасителни планове, но делото не съдържа данни за опровергаване твърдения от ищеца отрицателен факт за липса на плащане на остатъка от 2189,04 лева. Предвид изложеното, съдът намира иска за основателен, поради което той следва да бъде уважен.

Върху двете уважени главници ответникът дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК до окончателното им изплащане.

Съдът намира за основателен и акцесорния иск за обезщетение за забавено плащане на уважената сборна главница от 2508,43 лева. Срокът за плащане на задълженията по процесните договори е уреден в т. 26. 5. от общите условия – 15 дни след издаване на фактура от ищеца, като неполучаването й от абоната не е основание за неплащане (т. 26. 4., изр. посл.). Както бе посочено по-горе в настоящото решение, ответникът не е ангажирал доказателства за извършено плащане по процесните фактури, поради което той дължи и обезщетението по чл. 84, ал. 1, ЗЗД, което е предявено за периоди, съобрази с 15-дневния срок за доброволно изпълнение. Размера на акцесорното вземане съдът изчислява служебно, на основание чл. 162, ГПК, и констатира, че той възлиза на 477,99 лева, т. е. претенцията следва да бъде уважена.

Съдът намира за неоснователен иска за главница от 314,74 лева – договорна неустойка. Според обстоятелствената част на исковата молба, тази сума се дължи от ответника като обезщетение за вредите, претърпени от ищеца в резултат от волята му едностранно да прекрати процесните договори, неизпълнени от ответника – на основание т. 54. 12. от общите условия на ищеца и т. 5. 3. – Раздел „Отговорност“ от процесните индивидуални договори-приложения. Съдът намира тези клаузи за нищожни, на основание чл. 143, т. 5 във вр. с чл. 146, ал. 1 и 2, ЗЗП, тъй като с тях е въведено задължение на абоната да заплати необоснована висока по размер неустойка спрямо неизпълненото си задължение, довело до едностранното прекратяване (по своята същност – разваляне) на всеки договор. Процесните договори са изготвени предварително, няма данни, че потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им – в частта за едностранното прекратяване и размера на неустойката, поради което е налице нищожност на неравноправната клауза.

За пълнота на изложението,  съдът счита за необходимо да отбележи, че задължаването на абоната да плати всички абонаментни такси до края срока на всеки от двата договора, въпреки отпадането на облигационното правоотношение между страните (на основание т. 54. 12. от общите условия), представлява неравноправно третиране на единия контрахент, на когото е възложено реално изпълнение на вече развален договор, без да му се престира насрещно, т. е. тази клауза накърнява добрите нрави и е нищожна и по см. на чл. 26, ал. 1, ЗЗД.

Частичната основателност на претенциите налага в полза на ищеца да бъдат присъдени деловодните разноски в съответен размер, направени в настоящия процес – 127,83 лева (чл. 78, ал. 1, ГПК), представляваща доплатената държавна такса.

В изпълнение указанията на ВКС в т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодните разноски от 59,73 лева, направени в заповедното производство – държавна такса, съобразно уважените вземания.

Делото не съдържа данни за извършване на разходи от ищеца за комисионна такса, поради което тази сума не следва да бъде включена в дължимите разноски.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът М.Д.И., ЕГН * с адрес ***, дължи на ищеца „А1 България” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, следните суми: 319,39 лева – главница за потребени месечни услуги по фактури №№ *********/27.07.2016 год., *********/25.08.2016 год., *********/27.09.2016 год., *********/26.10.2016 год., *********/23.09.2014 год. и *********/27.12.2016 год., издадени на основание договор за електронни услуги от 23.09.2014 год.; 2189,04 лева – неплатен остатък от главницата по договори за продажба на изплащане от 25.11.2015 год. и от 27.01.2016 год., и 477,99 лева – обезщетение за забава върху сборната главница от 2508,43 лева за периода 12.08.2016-07.11.2018 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сборната главница от 2508,43 лева, начиная от 08.11.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 4165/09.11.2018 год. по ч. гр. д. № 8219/2018 год. на БсРС.

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ГПК на „А1 България” ЕАД, ЕИК *, със седалище гр. София, за приемане за установено, че ответникът М.Д.И., ЕГН * дължи на ищеца сума в размер от 315,74 лева, представляваща договорна неустойка за едностранното предсрочно прекратяване от ищеца на договора за електронни услуги от 23.09.2014 год., с Приложение № 1/23.09.2014 год. (за тел. № **********) и Приложение № 1/25.11.2015 год. (за тел. № **********), което вземане съставлява част от предмета на Заповед за изпълнение № 4165/09.11.2018 год. по ч. гр. д. № 8219/2018 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА М.Д.И., ЕГН * с адрес * да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, деловодни разноски в размер от 59,73 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 8219/2018 год. на БсРС.

 

ОСЪЖДА М.Д.И., ЕГН * с адрес * да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Илинден, ул. „Кукуш“ № 1, деловодни разноски в размер от 127,83 лева, направени по гр. д. № 424/2019 год. на БсРС.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: