РЕШЕНИЕ
№ 71/05.04.2021г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на десети март, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Дорета Атанасова………….....…………...………...............….в
присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова............……................………………………………... като разгледа докладваното от
Председателя
АНД (К)
№10 по описа за 2021 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Група към
ОД на МВР – Хасково, РУ – Свиленград, подадена чрез Б. Ц. Б. – Началник група
„Охранителна полиция“ при РУ – Свиленград, срещу Решение №260034/07.12.2020г., постановено по АНД №664/2020г. по описа на Районен съд-Свиленград в частта му, в която е отменено издаденото от последния НП
№20-0351-000853/12.10.2020г.
Решението се обжалва с оплаквания за нарушение на закона. Излагат се
съображения за неправилност на направения от съда извод за допуснати съществени
процесуални нарушения при установяване на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП,
свързани с процедурата по Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. Сочи се, че настъпилото на 16.09.2020г. ПТП с материални щети
попада в обхвата на чл.125 т.5 от ЗДвП и служителите на РУ-Свиленград били
задължени да посетят местопроизшествието след сигнал в ОДЧ на РУ, като били
извършени необходимите действия съгласно чл.1, ал.2, предл.1, чл.3, ал.1 и
чл.4, ал.1 от Наредба №1/2017г. Не ставало ясно от мотивите на съда кои
разпоредби на Наредба №1/2017г. били нарушени. Издаденият на водача Талон за
изследване №005137 – приложение №1 към чл.4, ал.3 от наредбата, съдържал всички
необходими атрибути. Следвало да се има предвид, че разпоредбата на чл.15, ал.7
от Наредба №1/2017г. изисквала физическото присъствие на нарушителя, на който
бил издаден талон за изследване – в случая в ЦСМП-Свиленград, като последният
следвало да е заявил отказ за даване на кръв за медицинско изследване, едва
след което медицинският специалист да отрази това обстоятелство и то в
протокола по чл.14, ал.2 от наредбата, а не в самия талон. В случая било
безспорно доказано, че водачът не се явил в указаното здравно заведение, поради
което не бил освидетелстван от медицинския специалист, съотв. нямало изготвен
протокол за медицинско изследване. В Наредба №1/2017г. нямало изискване в
талона да се отразява обстоятелството дали лицето се е явило или не в
съответното медицинско заведение за даване на кръвна проба, дали е отказало
даване на такава пред дежурния лекар или друг специалист. Освен това, в случая
водачът отказал да бъде изпробван с техническо средство, поради което за
контролния орган нямало задължение да го съпроводи до здравното заведение за освидетелстване
и вземане на кръвна проба. Съдът неправилно тълкувал изискванията на чл.6 ал.6
от Наредба №1/2017г. Логично било и се подразбирало, че съобразно изискванията
на наредбата, времето за явяване в здравното заведение за даване на кръвна проба
започвало да тече от връчването на талона за изследване. Така било посочено и в
типовата бланка на талона. Контролният
орган определял само крайния срок за явяване като в наредбата нямало изискване
за определено време за издаване и връчване на талона.
По изложените съображения се претендира отмяна на решението и цялостно
потвърждаване на НП.
Ответникът, в писмен отговор по касационната жалба моли да бъде потвърдено решението
на районния съд като излага подробни съображения в подкрепа на тезата за незаконосъобразност
на НП.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
за правилно и законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.
Касационната инстанция,
като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното решение Районен съд - Свиленград е отменил
Наказателно постановление (НП) №20-0351-000853/12.10.2020г.,
издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, в частта му, с която на И.А.И., за нарушение на чл.174, ал.3 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца и потвърдил НП в останалата му част относно нарушение
на чл.20, ал.1 от ЗДвП, за което на
основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20.00 лв.
Предмет на касационна проверка е решението в
отменителната му част.
За да отмени наказателното постановление в
частта относно нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП, районният съд е приел, че при
установяването му е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо
незаконосъобразността на НП в тази му част, а от тук и неговата частична отмяна.
Цитирал е разпоредбите на чл.3а и чл.4 от Наредба №1/19.07.2017г. за
реда за установяване на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози /Наредбата/. Посочил е, че в Наредбата не се съдържа изискване към водача
задължително да даде кръвна проба като последният може както да откаже да
получи талона, така и да не се яви в медицинското заведение или въпреки
явяването си, може да откаже да даде кръвна проба. Посочил е, че именно в тази връзка са
разписани правилата по чл.6 и чл.15 ал.7 от Наредбата като е разграничил
отделни хипотези, при които е приложима всяка от разпоредбите. Приел е, че в
случая има неяснота относно задължението на водача с оглед часа на настъпване
на ПТП, часа на проверката и часа на връчване на талона за изследване. Изложил
е съображения, че от настъпване на ПТП до връчване на талона за изследване са
изминали около 3 часа, което опорочава тежестта на осъщественото, тъй като не
били ангажирани доказателства, че непосредствено след настъпване на ПТП жалбоподателят
е бил поканен да бъде тестван по един от двата начина, а това е сторено доста
по-късно, като през този промеждутък от време последният би могъл да употреби
алкохол и тестването да даде положителен резултат. В подкрепа на този свой
извод съдът се е позовал на разпоредбата на чл.6 ал.6 от Наредбата,
регламентираща сроковете за явяване в
медицинското заведение в зависимост от местоположението му спрямо мястото на
нарушението, като е посочил, че забавянето в тестването на водача с цели три
часа безспорно опорочава реда, предвиден в наредбата. Посочил е също, че от АНО
не са били ангажирани доказателства, че въпреки първоначалния отказ да даде
кръвна проба, жалбоподателят не се е
явил за даване на такава, което неявяване да е удостоверено съгласно чл.15 ал.7
от Наредбата от лекар по указания в същата ред.
При така приетото, съдът е направи извод, че
неправилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като текстът
на чл.174 ал.3 от ЗДвП съдържа няколко хипотези, предвидени алтернативно, а не
кумулативно и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях обосновава
административнонаказателна отговорност на водача, което в настоящия случай не е
налице, тъй като липсват категорични доказателства, че водачът не се е явил да
даде кръвна проба.
За пълнота
на съдебния акт и при хипотетично приемане, че горекоментираните нарушения не
са налице, съдът е изложил и съображения
за законосъобразност и правилност на НП в частта относно нарушението по чл.174
ал.3 от ЗДвП, вкл. за липсата на предпоставките по чл.28 от ЗАНН.
Настоящата
инстанция не споделя изводите на районния съд.
Не се установява
при провеждане на административнонаказателната процедура да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по отношение на санкционираното деяние по чл.174
ал.3 от ЗДвП, вкл. посочените от районния съд, които да са довели до
ограничаване правото на защита на наказаното лице.
Актът, както и наказателното постановление са съставени
в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН
реквизити. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно
подробно и ясно описание на коментираното нарушение и на фактическите
обстоятелства, при които е извършено, посочена е неспазената материалноправна
разпоредба, като деянието е правилно квалифицирано. Липсва неяснота относно
вмененото на касационния ответник противоправно деяние, съответно не е
ограничено правото му да разбере за какво точно е санкциониран.
Не се споделя
приетото от районния съд, че има
неяснота относно задължението на водача за явяване в ЦСМП. Тази неяснота е
обоснована с часа на настъпване на ПТП, часа на проверката и часа на връчване
на талона за изследване, като от изложените съображения е видно, че според районния съд ,
времето за явяване в съответното медицинско заведение започва да тече от
момента на настъпване на ПТП. Подобно виждане не намира нормативна опора и няма
как да бъде възприето. Видно от
разписаното в чл.6 ал.6 от Наредбата, е ясно, че срокът за явяване в указаното
медицинско заведение започва да тече от връчването на талона за изследване,
доколкото едва тогава за водача възниква задължението да изпълни предписаното в
същия. В този смисъл се съдържа изрично посочване и в утвърдения образец на
талона.
Предвид горното,
районният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.6 ал.6 от Наредбата и в
резултат е достигнал до неправилния извод, че
процедурата по установяване на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП е
компрометирана. Следва да се отбележи, че изложените от районния съд
съображения относно изтеклия близо 3 – часов период от настъпването на ПТП до
връчване на талона за изследване биха могли да бъдат споделени донякъде само в
случай, че е била извършена проверка за установяване употребата на алкохол в
кръвта с техническо средство, но не и при отказ за извършване на такава.
Настоящата
инстанция намира за неправилен и извода за недоказаност на коментираното
нарушение, поради липса на доказателства по смисъла на чл.15 ал.7 от Наредбата.
В случая няма как да е налице удостоверяване по реда на посочената разпоредба. Вярно
е, че първоначалният отказ на водача да даде кръвна проба не е пречка за
последния да се яви указаното място и
време , и да даде такава, респ. да се яви, но да заяви отказ за изследване пред
съответния медицински специалист. По делото обаче няма данни, нито твърдения за
подобно поведение на касационния ответник, поради което възражението му за преждевременно съставяне на АУАН е
неоснователно, а изводът на районния съд за неправилно ангажирана отговорност
на последния не може да бъде споделен. Както сам е отбелязал районният съд, предвидените в чл.174 ал.3 от ЗДвП хипотези са при условията на алтернативност, а не
на кумулативност и самостоятелното осъществяване на която и да е от тях
обосновава административнонаказателна отговорност на водача.
Не се възприемат и останалите оплаквания на касационния
ответник, изложени в подаденото възражение по касационната жалба. В подкрепа на
твърдението, че отказът за даване на кръвна проба е отразен от контролния
орган, вместо собственоръчно от водача, не се ангажират каквито и да било
доказателства. Относно оплакването, че в издадения талон не е отразен отказ за
извършване на изследване с доказателствен анализатор, следва да се посочи, че
подобно отразяване не е необходимо. Изборът на
способ за изследване е изцяло по волята на проверявания водач като в
чл.6 ал.4 от Наредбата законодателят има предвид отразяване на избор, а не отразяване
на отказ за такъв.
Относно неизписването на пълното наименование на
наредбата, както и на конкретна разпоредба от същата, въз основа на която са
отнети контролни точки следва да се посочи, че това обстоятелство е ирелевантно
за законосъобразността и правилността на НП, тъй като отнемането на контролни
точки е дейност, свързана с изпълнението на санкционния акт след влизането му в
сила.
Събраните по делото
доказателства безспорно сочат, че касационният ответник е извършил описаното в акта и в НП
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Установено е, че е
управлявал описания в акта и в НП автомобил, и след отправена му покана е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Не е налице основание да се счете, че по някакъв
начин е ограничено правото му на защита, тъй като административнонаказателната процедура не е опорочена.
Жалбоподателят е имал възможността да упражни своето
право на защита, пълноценно, стойностно и в пълен обем. В тази връзка съображенията на районния съд са
правилни, но те не са обосновали постановения краен резултат.
Предвид гореизложеното, като е приел, че
администратинонаказателната отговорност на касационния ответник относно
нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП е незаконосъобразно ангажирана и като е
отменил НП, районният съд е постановил акта си в нарушение на закона.
Оспореното решение е валидно,
допустимо и постановено при липса на съществени процесуални нарушения, но като несъответстващо
на материалния закон следва да бъде отменено. При изяснена по делото фактическа
обстановка, вместо него следва да се постанови друго, потвърждаващо
наказателното постановление.
Водим от
горното и на основание чл.222 ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №260034/07.12.2020г., постановено по АНД №664/2020г. по описа на Районен съд-Свиленград в обжалваната му част, вместо което
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №20-0351-000853 от 12.10.2020г., издадено от
Началник група към ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, в частта, с която на И.А.И. за нарушение на чл.174, ал.3,
пр.1 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.