МОТИВИ към ПРИСЪДА № 23 по НОХД № 103/2018 г. по описа на РАЙОНЕН СЪД - ВЕЛИКО ТЪРНОВО
Обвинението
на Великотърновска районна прокуратура е срещу Д.Е.Е., ЕГН **********, за това,
че в периода от 21.06.2017 г. до 25.06.2017 г. в гр. Велико Търново, от
павилион на ул. „Сан Стефано" № 1, при условията на опасен рецидив и при
условията на продължавано престъпление, отнела от владението на К. П. И. от гр.
Велико Търново, работеща като продавач-консултант при
***гр. Велико Търново, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да
присвои чужди движими вещи - банкноти на стойност 1 080,00 лева, собственост на
***гр. Велико Търново, както следва:
- на 21/22.06.2017 г. - банкноти на стойност 500,00 лева,
- на 24/25.06.2017 г. - банкноти на стойност 580,00 лева - престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 29, ал.
1, буква "а", във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
Производството е по реда на чл. 370
и следващите от НПК в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимата признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не
се събират
доказателства за тези факти.
В съдебно заседание прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение, като пледира за налагане на наказание съгласно
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК с оглед проведеното по делото
съкратено съдебно следствие, с налагане на подсъдимата на наказание от четири
години лишаване от свобода, което да бъде намалено с 1/3 - две години и осем
месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Подсъдимата Е. се признава за виновна,
прави пълни самопризнания по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и се разкайва за извършеното. Моли да ѝ
бъде наложено справедливо наказание към минимума, предвиден в НК за извършеното
от нея престъпление.
Защитникът - адв. М.Р. от ВТАК не
оспорва фактическата обстановка и моли за налагане на минимално наказание.
Съдът, след като прецени направените
самопризнания на подсъдимата и установи, че същите кореспондират с останалия
доказателствен материал, прие за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимата Д.Е. е родена в гр.
П. , с постоянен адрес ***, като от 2014 г. с настоящ адрес и адрес на пребиваване:
гр. Велико Търново, ул. "Хаджи Димитър" № 45, вх. Б, ет. 2. Същата е със средно образование, студентка по право
в трети курс, работила до задържането ѝ като миячка в ресторант „Е."
- гр. Велико Търново. Е. е осъждана многократно - общо тринадесет пъти, за
престъпления срещу собствеността -кражби, обсебвания и длъжностни присвоявания,
за които са ѝ налагани наказания лишаване от свобода и пробация.
Свидетелят Г.В.Е. е управител на „Цветна
радост" ООД, гр. Велико Търново,
което търговско дружество притежава павилион в гр. Велико Търново, кв. "Чолаковци",
ул. „Сан Стефано" № 1, в който се продават цигари и алкохол, както и други
дребни стоки. Павилионът работи денонощно, поради което обслужващия персонал
дава осемчасови смени. В края на месец май 2017 г. една от служителките в
павилиона подала предизвестие, че напуска работа и трябвало да се намери нов
човек, който да започне на нейното място. В тази връзка, Е. публикувал обява за
работа в интернет за свободно работно място, за длъжността продавач -
консултант.
Във връзка с
обявата, на 21.06.2017 г., подсъдимата Д.Е.
се явила на интервю, като поискала да присъства на една нощна смяна, за да
разбере естеството на работата и дали ще се справи, затова с Е. се уговорили на
21/22.06.2017 г., тя да изкара една нощна смяна, обучавана от служител при
дружеството. Предвид уговореното на интервюто, Е. се обадил на К. П. И. - продавач
- консултант в павилиона, информирайки я за договорката му с подсъдимата.
Обяснил, че Е. само ще се обучава и ще наблюдава работата в обекта, без да ѝ
бъдат предоставени стоки или други активи, включително оборотни средства на
дружеството, които да пази или управлява. Нощната смяна в павилиона била с
продължителност от 21,30 часа до 05,30 часа на следващия ден. До отчитането им,
парите от оборота на павилиона на всички смени, включително и тези, които се
използвали за разплащане с доставчиците на стоки, се съхранявали от служителите
на дружеството в различните отделения на една мъжка чанта за кръст.
Съгласно договорката, на 21.06.2017 г.,
вечерта, подсъдимата отишла в процесния павилион, за да присъства на нощната
смяна. Там се представила и се запознала със свидетелката Катерина Иванова.
Последната ѝ обяснила какви задължения има като продавач - консултант и
какво е естеството на работата ѝ. През време на смяната, Иванова излязла
за малко извън павилиона, а Е. останала
вътре. Възползвала се, че е сама, отворила чантата с парите от оборота и от нея
взела банкноти на стойност 500,00 лева, които прибрала в джоб на панталона си.
На 22.06.2017 г., сутринта, свидетелката Нина Йорданова, която работи като
управител на търговски обект в ***гр. Велико Търново, установила липсата на
сумата 500,00 лева от оборотните пари за разплащане с доставчици, от павилиона
в гр. Велико Търново, ул. „Сан Стефано" № 1. След извършени няколко
проверки и при установяването, че не се касае за грешка, Йорданова уведомила управителя
на дружеството - свидетеля Е. за констатираното от нея. Двамата решили, че в
случая може да се касае за техническа грешка или има друго разумно обяснение,
като например плащане на доставчик, което не е отразено в компютъра, поради
което взели решение да проверят всички плащания, за да разберат дали
действително се касае за липса или не. Вечерта на 22.06.2017 г. била извършена проверка
на наличностите в павилиона от комисия, назначена със заповед, която
категорично установила липса на сумата от 500,00 лева.
След нощната смяна
в павилиона на 21 срещу 22.06.2017 г., Е. провела разговор по телефона с Е., в
който заявила, че желае да изкара още една смяна, след която ще вземе решение
дали да започне работа в дружеството или не. Е. ѝ предложил да изкара
следващата смяна отново с Катерина Иванова, която според него е добър продавач -
консултант и може да я научи на повече неща. Иванова била на работа нощна смяна
на 24/25.06.2017 г., поради което на 24.06.2017 г., вечерта, Е. отишла в
павилиона, за да присъства на смяната. По време на нощната смяна, Е. отново
изчакала Иванова да излезе извън павилиона, след което от чантата с оборотните
пари отново взела банкноти на стойност 580,00 лева, които прибрала в себе си. На
26.06.2017 г. свидетелката Йорданова отново извършила проверка и констатирала
липса на оборотни средства, този път в размер на 580,00 лева, от оборота на
смяната преди нощната смяна на Иванова и Е., за което уведомила Е.. В
изпълнение на негова заповед, на 26.06.2017 г. била извършена нова проверка на
наличностите в павилиона и бил съставен акт за касова наличност, при което била
потвърдена установената липса на сумата от 580,00 лева.
След този случай, Е.
прегледал записите от охранителните камери в павилиона и установил, че по време
на двете нощни смени, на които присъствала Е., последната използвайки
обстоятелството, че продавачката Иванова излиза извън павилиона, извършва двете
кражби на банкноти от мъжката чанта за кръст, в която се съхранявали оборотните
пари. От записите, Е. категорично се убедил, че Е. е извършила двете кражби, но
въпреки това не ѝ се обадил веднага, с цел да си осигури време, за да
подготви документи, които тя да му подпише и се задължи да върне откраднатите
пари. Междувременно подсъдимата му се
обадила по телефона и му заявила, че е решила да започне работа в управляваното
от него дружество и желае да сключи трудов договор. Е. не я информирал, че е запознат
с извършените от нея кражби и я поканил да се срещнат в офиса му. Малко
по-късно обвиняемата отишла при него и той директно я попитал колко пари е
взела, показвайки ѝ документите за установените липси на пари в
павилиона. Е. не отрекла и веднага направила признание, че по времето на двете
нощни смени, на които присъствала, е откраднала банкноти на обща стойност 1 080,00
лева. Обещала да ги върне в срок до един месец, за което подписала
предварително подготвената от Е. запис на заповед за сумата от 1 080,00
лева. Няколко пъти след това двамата са провеждали разговори по телефона, при
които подсъдимата продължавала да обещава, че ще върне парите и искала отсрочка,
до момента, в който тя напълно спряла да отговаря на обажданията на Е. и той подал
жалба в полицията. В хода на образуваното досъдебно производство, Е. направила
признание, че е откраднала банкноти на обща стойност 1 080,00 лева, собственост
на ***гр. Велико Търново.
От заключението на назначената по делото графическа експертиза се
установява, че подписите след думата „подпис" от представения за
изследване Запис на заповед от 26.06.2017 г., с издател Д.Е.Е., са положени от подсъдимата.
Приетата за установена фактическа
обстановка е идентична с установената в обстоятелствената част на обвинителния
акт, която се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства,
в това число обясненията на подсъдимата, изясняващ подробно механизма на
извършване на кражбата и направените по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнания, свидетелските показания, както и от
протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум, заключението на
съдебно - графическата експертиза и останалите писмени доказателства и
доказателствени средства.
Видно от приобщеното като доказателство по
делото свидетелство за съдимост, първото осъждане на Д.Е. е със споразумение от
25.01.2008 г. по НОХД № 279/2007 г. на СРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3, пр. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. чл. 194,
ал. 1 от НК, за което ѝ е наложено наказание - лишаване от свобода за
срок от шест месеца, изтърпяването на което е отложено за срок от три години,
което наказание е приведено в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 от НК с
присъда по НОХД № 5590/2008 г. на СРС и е изтърпяно на 27.11.2010 г.
С определение на СРС
от 03.11.2011 г. по ЧНД № 18767/2011 г., в сила от 19.11.2011 г., на основание
чл. 25, ал.1, вр чл. 23, ал. 1 от НК, е определено и
наложено едно общо, най-тежкото наказание от наложените ѝ наказания с
присъди по НОХД № 8053/2008 г., НОХД № 5590/2008 г., НОХД № 582/2010 г., НОХД № 3033/2010
г. на СРС, НОХД № 2552/2010 г., НОХД № 13192/2009 г., НОХД № 9652/2010 г., НОХД
№ 13484/2010 г., НОХД № 6328/2011 г. и по НОХД № 590/2010 г., всички по
описа на СРС, а именно: лишаване от свобода за срок от три години, което на
основание чл. 24 от НК е увеличено с една втора и е наложено общо наказание
лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца, при строг режим.
Постановено е отделно да се изтърпи наказанието по НОХД № 5279/2009 г. на СРС.
С определение по
ЧНД № 3434/2011 г. по описа на СРС, в сила от 29.06.2012 г., е извършено кумулиране на наказанията по НОХД № 8053/2008 г., НОХД № 5590/2008 г., НОХД № 582/2010 г., НОХД
№ 3033/2010 г., НОХД № 2552/2010 г., НОХД № 13192/2009
г., НОХД № 9652/2010 г., НОХД № 13484/2010 г., НОХД № 6328/2011 г.,
НОХД № 590/2010 г., НОХД
№ 984/2011 г. и НОХД № 7961/2011 г., всички по описа на СРС, като на Е. е
наложено най-тежкото от тези по отделните присъди - лишаване от свобода за срок
от три години, което на основание чл. 24 от НК е увеличено с една втора и ѝ
е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от четири години и шест
месеца, при строг режим.
С определение по ЧНД № 506/2013 г. на
Сливенски окръжен съд, в сила от 05.11.2013 г., е допуснато условно предсрочно
освобождаване от остатъка от изтърпяното на 29.10.2013 г. общо наказание
лишаване от свобода по ЧНД № 3434/2011 г. на РС - София в размер на пет
месеца и шест дни, като е определен изпитателен срок от шест месеца. През
изпитателния срок е постановена пробационна
мярка "Задължителни срещи с пробационен служител", които да се провеждат в пробационната служба по настоящия адрес на осъдената в гр.
София.
По гореописания начин от обективна и
субективна страна подсъдимата Д.Е.Е. е осъществила състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а", вр.
чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна
страна е безспорно доказано по делото, че подсъдимата е прекъснала фактическата
власт върху инкриминираните вещи - пари за установяване на собствена фактическа
власт върху тях, без съгласието на собственика им: на 21/22.06.2017 г.
- банкноти на стойност 500,00 лева и на 24/25.06.2017 г. - банкноти на стойност
580,00 лева. До
извършване на изпълнителното деяние вещите са били във владение на К. П. И. от
гр. Велико Търново, работеща като продавач - консултант при "Цветна
радост" ООД. Подсъдимата е установила своя фактическа власт върху
откраднатите парични средства и с това са настъпили предвидените от закона и
искани от дееца общественоопасни последици. Деянието е извършено
при условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК с
оглед горецитираните предходни осъждания и обстоятелството, че не е изтекъл срока по чл. 30 от НК от изтърпяване на
наказанието.
Престъпните деяния са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка /по време на нощна
смяна в павилион в гр. Велико Търново, ул. "Сан Стефано" № 1, от мъжка чанта за кръст, в която се съхранявали оборотните средства на обекта, на
еднотипни вещи - пари/, при еднородност на вината - пряк умисъл, при което второто
се явява от обективна и субективна страна продължение на първото деяние, т. е.
при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
От субективна страна всяко от деянията е извършено виновно, при
форма на вината - пряк умисъл, доколкото деецът е съзнавал общественоопасния
характер на всяко отделно деяние, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването им. Установено е и намерението противозаконно
да присвои вещите - да се разпореди с тях като със свои, отразено в обясненията
на Е. и доказания механизъм на извършване на деянието.
Причини за извършване на деянията – ниско
правосъзнание, стремеж за облагодетелстване по престъпен начин, грубо незачитане
правото на собственост на гражданите.
Съдът определи обществената опасност
на деянията като висока, предвид посегателството и увреждането на обществени
отношения, свързани със спокойното упражняване правото на собственост на
гражданите, защитени от правовия ред в
страната ни, като и обществената опасност на подсъдимата бе определена като висока,
след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът прие изразеното от подсъдимата сериозно съжаление
за стореното, разгледано извън контекста на направеното от нея самопризнание
по реда на чл. 371 от НПК, изложените подбуди, лошото социално и материално положение, а като отегчаващи вината обстоятелства – лошите
характеристични данни; предишните осъждания, вън от
квалифициращите; престъпна упоритост при осъществяване на
престъпленията.
След като обсъди и прецени
обществената опасност на деянието и личната такава на дееца и след като взе
предвид и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК, както и нормата на чл. 54
от НК, съдът определи и наложи на подсъдимата Д.Е.Е. за извършеното престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29,
ал. 1, б. "а", вр. чл. 26, ал. 1 от НК -
наказание от три години лишаване от свобода, което след прилагане на
предвидената в закона редукция /намаляване с една трета/, я осъди на две години
лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът намира, че така определеното
по вид и размер наказание ще изпълни целите, визирани в разпоредбата на чл. 36
от НК.
На
основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода, съдът приспадна времето, през което подсъдимата Д.Е. е била задържана
и с взета мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 05.01.2018
г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
При този
изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимата Д.Е.Е.
да заплати в полза на държавата, по сметка на ВТРС, направените по делото
разноски в размер на 87,78 лева, както и 05,00 лева, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения
съдът постанови приложената присъда.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: